Номер 4423.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 23.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно
гражданско дело № 20203300500252 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ се явява адв.КОЦЕВ.
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА се явява адв.ДИМИТРОВ.
Адв.КОЦЕВ: да се даде ход на делото.
Адв.ДИМИТРОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от Д. Х. Д. , подадена чрез пълномощник,
против решение № 206/22.07.2020 г. по гр.д. № 50/2020 г. по описа на РС-Разград,
поправено с решение № 2297/16.09.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с
което е осъден да заплати на Т. Г. З. обезщетение за неимуществени вреди в размер 3000лв.,
причинени от престъпление по чл.144а, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 31.05.2019 г.
до окончателното й изплащане, обезщетение за неимуществени вреди в размер 500лв.,
причинени от нанесена лека телесна повреда на 08.05.2019 г., ведно със законната лихва от
08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част исковете са отхвърлени
като неоснователни, като неоснователен е отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от 5 000лв. за нанесени обиди през периода 17.04. - 31.05.2019 г. В
жалбата е изложено оплакване за несправедливост на присъдените размери на
обезщетенията.
1
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на РС-Разград.
Въззиваемата Т. Г. З. не е подала писмен отговор.
Адв.КОЦЕВ: Поддържам жалбата, няма да сочим доказателства.
Адв.ДИМИТРОВ: Оспорваме жалбата, няма да сочим нови доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв.КОЦЕВ: Молим да уважите жалбата ни така, както е подадена срещу
първоинстанционното решение 206. Считаме, че и по трите претенции липсват
доказателства за търпените психически увреди. По първата претенция е депозирано искане
за заплащане на неимуществени вреди, болки и страдания от причинени телесни повреди, по
което считаме същото твърдение за недоказано и съответно не са наведени сериозни
доказателства в тази насока. Подробно сме описали в писмени бележки, депозирани към РС-
Разград нашето становище по отношение на първата претенция, няма да се спирам сега на
тези подробности, но твърдим, че претендираните причинени зачервявания на кожата
ищцата е получавала и в други ситуации, без да е било поставяна в положение на
психическа или съответна физическа някаква саморазправа.
По отношение на искането за заплащане на неимуществени вреди, психични болки и
страдания за извършено престъпление по чл.144а, ал.1 НК. Действително има наведени
доводи, че това деяние е налично. Действително има влязло в сила решение на наказателния
съд, но в никакъв случай не считаме, че има доказателства за търпени така наречени
психически болки и страдания от страна на ищцата в първоинстанционното производство.
Категорични сме, че в хода на процеса няма доказателства, които по безспорен начин да
водят наличност на психични болки и страдания, нито свидетелите описаха подобно
състояние, нито пък е ползвана помощ от психолог, който да удостовери действително дали
има такива страдания, каква е тяхната продължителност, интензитет, дали към момента на
завеждане на делото са били отминали и в какво се изразяват те, иначе понятието, което е
използвано е толкова общо, че няма как да считаме същото за доказващо на такава психична
травма.
По отношение на присъдените по третото искане в ищцовата молба считаме също
искането за заплащане на неимуществени вреди, отново пак психични болки и страдания от
нанесени обиди считам, че не са налице, каквито и да е доказателства моят клиент да е
нанасял такива обиди, още повече, че тяхното познанство датира от преди повече от 12
години и тези обиди биха могли да бъдат в период, който изключва реализирането, както на
наказателна, така и гражданска отговорност с оглед преценката за изтекла давност. Не бяха
наведени доказателства в случая кога и по какъв повод са нанесени тези обиди, за да може
2
да се прецени както от първоинстанционния, така и от настоящия съдебен състав доколко
състоятелни са тези твърдения, доказани ли са и какъв е техния обем, интензитет и
съответно да се преценява размер на обезщетение, което би следвало моя доверител да
плати.
В тази връзка аз считам, че тези доводи не са обсъдени изцяло от РС. Ще ви моля
обсъждайки ги вие, да постановите решение, с което да отмените изцяло
първоинстанционното решение, както и да ни присъдите изцяло разноските, които сме
реализирали. Нямаме такива, които да сме реализирали на настоящата инстанция. В тази
връзка ще ви моля за вашия правен акт.
Адв.ДИМИТРОВ: Първо искам да отбележа, че решението на РРС във връзка с
предявената искова претенция за заплащане на сумата от 5 хил.лв. за нанесени обиди е
влязло в законна сила, тъй като иска е отхвърлен от РС-Разград и то не е обжалвано и ние
считаме, че предмет на въззивното производство е само осъдителното решение, което се
обжалва от ответника по делото пред първата инстанция. Ние ви молим да потвърдите
решението на РРС като правилно и законосъобразно, както и да ни присъдите направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 440лв. адвокатски хонорар, за което
представям списък на разноските.
Считаме, че РРС е провел едно задълбочено съдебно дирене, при което е изяснил
напълно фактическата обстановка и правилно е приел, че ищцата Т.З. е жертва на умишлено
престъпление от общ характер, че ответника Д. Х. Д. е признат за виновен, с влязъл в сила
осъдителен съдебен акт да е извършил това престъпление, като наред с това той е причинил
и лека телесна повреда на ищцата.
Съдът е съобразил всички доказателства по делото влезлия в сила осъдителен
съдебен акт по наказателното дело на РС-Разград, заключенията на назначените експертизи,
показанията на разпитаните свидетели и другите писмени доказателства по делото.
Считаме, че не са основателни оплакванията, свързани с това, че не било доказано
ищцата Т.З. да е претърпяла неимуществени вреди, психически болки и страдания от
престъплението по чл.144а, ал.1 НК. Обратно, представени са обилни доказателства, които
установяват, че продължително време ищцата е била следена по един брутален,
безцеремонен начин, при което ищцата е изпаднала в едно продължително състояние на
постоянен страх и опасение от поведението на ответника подсъдим. Нещо повече, това
преследване е било съпроводено с нанасяне на побой, установен безспорно по делото, както
и други заплашителни изрази и закани. РС подробно и обстойно е посочил всички тези
факти и обстоятелства въз основа, на които е направил правилния извод, че е налице
непозволено увреждане и е осъдил ответника да заплати процесната сума.
Изчистен е и въпроса за различието между изписването цифром и словом на сумата,
която е определена за обезщетение за неимуществените вреди от престъплението по чл.144а,
3
ал.1 и правилно е определено обезщетение за физическите болки и страдания, другия вид
непозволено увреждане, ведно със законната лихва от деня на деликта. За това ние
предлагаме на въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение и ви
молим да ни присъдите направените от Т.З. разноски, които са минималния размер на
адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбите на ГПК, чл.36 от ЗА и Наредба №1 за
минималните възнаграждения за защита по такива гр.дела.
СЪДЪТ ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15:42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4