РЕШЕНИЕ
№ 1121
гр. Бургас, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Радостина П. Петкова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „ГИМС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
ул.“Хр.Караманджуков“ №16, против решение № 736 от 19.04.2022 г. по гр.д.6314/2021 г. по
описа на РС Бургас, с което е отхвърлен искът на въззивното дружество за осъждане на
„Екотой-сервиз“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Цар Петър“ №17, ет.2, да заплати на ищеца сумата от общо 9 811,52 лв, представляваща
стойността на извършен ремонт на служебни МПС, собственост на ответника, за което са
издадени 7 броя фактури: № 2203/03.12.2019 г., № 2191/04.11.2019 г., № 2190/04.11.2019 г.,
№ 2189/04.11.2019 г., № 2188/04.11.2019 г., № 2187/04.11.2019 г., № 2186/04.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението; и въззивникът е осъден да заплати на
„Екотой-сервиз“ ООД, сумата от 984,00 лв, представляваща съдебни разноски.
Твърди се, че обжалваното решение неправилно, необосновано, немотивирано и
незаконосъобразно.
Твърди се, че решението е необосновано и е постановено в разрез със събраните
по делото доказателства - представените фактури, в които е описано извършеното по
договор за ремонт на МПС, и цената на услугата, както и от показанията свидетелите К. Л. и
Я. Е.. Твърди се, че по делото е безспорно, че между страните има дългосрочни
облигационни отношения по повод възложени от ответника ремонти по служебните
автомобили. Сочи се, че договорът за ремонт на МПС е неформален договор, който включва
предоставяне на автомобила, установяване на дефекта, съгласие за цена на труда и
резервните части, извършване на ремонта и приемане на услугата. Сочи се, че с покана от
02.03.2021 г. ищецът е поканил ответното дружество да заплати направените ремонти по
1
фактури и на 17.03.2021 г. ответното дружество е извършило частично плащане, но не
оспорва останалите задължения. Твърди се, че се касае за извършени ремонти на едни и
същи служебни автомобили, които са обслужвани от сервиза на ищеца; фактурите не са
оспорени, от което следва, че ремонтите са приети, поради което искът е доказан по
основание и размер.
Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл
по искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се
запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводствата на ищеца и
ответника, да даде заключение относно обстоятелствата дали са заведени представените
фактури, включени ли са в подадените в ТД на НАП справки декларации и дневник на
покупките и продажбите, платен ли е ДДС.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като делото бъде върнато
за ново разглеждане или решено по същество, като искът бъде уважен изцяло. Претендират
се разноски. Не са заявени искания по доказателствата.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият „Екотой-сервиз“ ООД, ЕИК ********* не е
представил писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание и с представени
писмени бележки по съществото на спора, процесуалният представител на въззиваемия
оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, поради което се претендира потвърждаването му. Не са
ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
прима от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззивника „Гимс БГ“ ЕООД, за осъждане на въззиваемия „Екотой-сервиз“ ООД да
заплати на ищеца сума в общ размер от 9 811,52 лв, представляваща стойността на
извършен ремонт на собствени на ответника МПС, за което са издадени 7 броя фактури с №
2203/03.12.2019 г., № 2191/04.11.2019 г., № 2190/04.11.2019 г., № 2189/04.11.2019 г., №
2188/04.11.2019 г., № 2187/04.11.2019 г. и № 2186/04.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху сборната главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Твърди се, че страните са се намирали в облигационни
правоотношения по повод извършени от ищеца ремонтни дейности на собствени на
ответника МПС, за които ищецът е издал процесните фактури на обща стойност 9 811,52 лв.
Твърди се, че въпреки отправената от ищеца покана след настъпване на падежа за
изплащане на сумите по всяка фактура, ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца сумите.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.258 и сл ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Изложени са възражения, че между страните не
съществуват облигационни отношения, по повод на които да са издадени процесните
фактури. Твърди се, че ответникът не е възлагал на ищеца извършването на ремонт на
описаните във фактурите автомобили, съотв.доставка на резервни части за такъв ремонт; не
е предоставял автомобилите за ремонт, нито е приемал извършен ремонт от ищеца,
съотв.ответникът не е извършвал ремонт на тези посочените автомобил, поради което и
едностранно съставените от ищеца фактури не са подписани от представител на ответника.
По отношение на фактурите е заявено, че те не са осчетоводени от ответното дружество и то
не е ползвало данъчен кредит по тях.
2
С обжалваното решение исковете са отхвърлени. Съдът е приел, че въпреки
установеното съществуване на облигационни отношения по повод възлагане от ответника
на ищеца на извършването на ремонтни дейности по собствените му автомобили от ищеца,
по делото не е доказано от ищеца, на който е възложена доказателствената тежест,
извършването на ремонтни работи във връзка с издадените от ищеца фактури, предмет на
иска.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира за неоснователно първото оплакване във въззивната
жалба – че обжалваното решение е немотивирано. Настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка правилно и в съответствие с
твърденията на страните, вкл.на ищеца, и с представените по делото доказателства.
Съдът намира, че е неоснователно и второто оплакване на въззивника - че
решението на първоинстанционния съд е необосновано и изводите на съда са в
противоречие със събраните доказателства. За доказване на претенцията си, ищецът, на
когото съдът изрично е възложил доказателствената тежест да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, както и наличието на възникнало в негова
полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума на
соченото основание, е представил 7 бр.фактури (неподписани от представител на ответника)
с описани във всяка от фактурите регистрационен номер на автомобил, чести за
ремонт/смяна и труд, бр.и стойност; доведен е един свидетел и е поискана съдебно
счетоводна експертиза, вещото лице по която да установи дали представените фактури са
„заведени в счетоводствата на ищеца и ответника, включени ли са в подадените до ТД на
НАП справки декларации и дневник на покупките и продажбите в периода 01.11.2019 г. –
31.12.2019 г.“. По искането за назначаване на ССчЕ първоинстанционният съд не се е
произнесъл нито с доклада по делото, нито в съдебно заседание.
Настоящият състав намира, че сами по себе си представените от ищеца фактури,
издадени от него и неподписани от представител на ответното дружество, не доказват
извършването на описаните във фактурите ремонтни работи. Фактурите не са подписани от
представител на ответното дружество, което по този начин да признае възлагането на
описаните във фактурите ремонти дейности. По делото не са представени доказателства
фактурите да са осчетоводени както от ответното дружество, така и от самия ищец.
Действително, в исковата молба ищецът е направил искане за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която да установи дали представените фактури са
„заведени в счетоводствата на ищеца и ответника, включени ли са в подадените до ТД на
НАП справки декларации и дневник на покупките и продажбите в периода 01.11.2019 г. –
31.12.2019 г.“. Ответникът изрично е оспорил в отговора си на исковата молба извършването
на описаните във фактурите ремонтни работи, заявявайки, че нито е възлагал на ищеца
извършването на описаните ремонтни работи и доставката на посочените резервни части,
нито е приемал изпълнението на такива работи, поради което не е подписал издадените от
ищеца фактури, които не са осчетоводени от ответното дружество и по тях не е ползван
данъчен кредит. Съдът не се е произнесъл в доклада си по делото, както и в съдебно
заседание по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но ищецът не е
възразил по доклада на съда, ангажирал е допълнителни писмени доказателства /две покани
от ищеца до ответника/ и гласни доказателства – един свидетел /във връзка с което делото е
било отложено/, но не поискал произнасяне по искането за назначаване на експертизата. Във
въззивната жалба е заявено оплакване за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, вкл.липсата на произнасяне от съда по искането за назначаване на
3
експертиза, но и във въззивното производство въззивникът не заяви искане за назначаване
на такава експертиза. В тази връзка следва да се посочи, че допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения следва да имат като последица, съгласно
чл.266, ал.3 ГПК, събирането на доказателствата или извършването на съответните
процесуални действия във въззивното производство, които страна е била лишена от
възможността да ангажира поради процесуалното нарушение на първоинстанционния съд.
Както се посочи по-горе, въззивникът не заяви никакви искания по доказателствата във
въззивното производство.
Представените с исковата молба фактури представляват едно твърдение на ищеца
за сключени между страните договори за ремонтни работи по посочените във фактурите
собствени на ответника МПС, и за извършени такива ремонтни работи. Освен фактурите, по
делото не са представени никакви доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца изобщо
за възлагане от ответника на ремонта на посочените автомобили в описания във фактурите
обем и в посочените периоди. Разпитаните по делото свидетели – служители на ответното
дружество, установяват, че при възлагане на ремонт на автомобил на ответника в ищцовото
дружество, при приемането на автомобила за ремонт и след разглобяването му, се съставяли
протокол (св.Л. и св.Е.) и опис на нужните части (св.Е.), едва тогава според двамата
свидетели, се издавала фактурата, която се подписвала от представител на ответното
дружество (св.Е.). Според св.Л. при получаването на автомобила след ремонта, не се
съставял нов протокол, а автомобилът се издавал с протокола за ремонт и фактурата. По
делото не са представени протоколи за извършен ремонт на описаните във фактурите
автомобили: ******* Крафтер, Дефендър, ******* Ивеко, ******* Кантер, ******* Шкода
Фабия, в периода м.октомври, ноември и декември 2019 г. Свидетелите, вкл.свидетелят,
воден от ищеца, не посочват конкретни автомобили, които да са били предоставени от
ответника на ищеца за ремонт в посочения във фактурите период, като според св.Е.
ответното дружество е работило с ищеца един или два пъти, тъй като ищцовото дружество
„е един гараж и няма капацитета да прави такива ремонти“. Нещо повече, представените от
ищеца (и неподписани от представител на ответника) фактури противоречат на останалите
представени доказателства – пътни листи за един от описаните във фактурите на ищеца
автомобили - *******, за периода, в който, според издадените от ищеца фактури, този
автомобил е бил оставен за ремонт при ищеца, както и на представената от ответника
фактура № 2192 от 04.11.2019 г. (също неподписана от представител на ответника) за ремонт
на автомобил рег.№ ******* Крафтер, с описани почти същите ремонтни работи и части, на
за различна стойност, за която фактура е твърди, че е анулирана и която фактура не е
оспорена от ищеца.
Представените по делото две покани от ищеца до ответника също не доказват
наличието на задължение на ответника спрямо ищеца, както и изобщо наличието на
правоотношение между страните по процесните фактури. Твърдението на ищеца, че двете
покани доказват дължимост на сумите по процесните фактури, тъй като по тях ответникът
бил пратил частично, противоречи на посоченото от самия ищец в поканата от 15.06.2021 г.,
че ответното дружество му е превело сумата от 7 269,98 лв, за която като основание е
посочило „плащане по фактури №№ 2116, 2117, 2118, 2165, 2119, 2120, 2550, 2151, 2163,
2164“. По делото не са представени доказателства за заплащане на суми от ответника на
ищеца, но дори такова плащане да е извършено от ответника, според самия ищец,
посоченото основание не е свързано с нито една от изброените в исковата молба фактури,
т.е.не би могло да се приеме, че с извършено частично плащане по процесните фактури или
по някоя от тях, ответникът признава наличието на правоотношение по тези фактури,
съотв.на вземане на ищеца по тях.
При така събраните по делото доказателства, съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано наличието на възникнали
облигационни правоотношения между страните по повод извършването на ремонт на
4
описаните във фактурите МПС, собственост на ответника, в периода м.октомври-м.декември
2019 г. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че според твърденията по
фактите в исковата молба, ищецът твърди наличие между страните на договор за изработка.
По делото обаче не се доказа нито възлагане на такава дейност от ответника на ищеца, нито
предоставяне на автомобилите на ответника за извършването на ремонт, нито самото
извършване на ремонтни дейности от ищеца, нито приемане от ответника като възложител
на извършената от ищеца като изпълнител работа. Ето защо съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски за въззивното производство,
поради което съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 736 от 19.04.2022 г. по гр.д.6314/2021 г. по описа
на РС Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5