Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….06.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за
разглеждане в. гр. дело № 711 по
описа на съда за 2020 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 467/03.02.2020 год.,
постановено по гр. дело № 16488/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Ю.С.М. ЕГН **********
с адрес *** не дължи на ответника „Енерго– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик”
№ 258 сумата от 1091, 41 лева, представляваща стойност на служебно начислена
ел. енергия за минал период 18.10.2017г. – 17.10.2018г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Ген. Петър Кюркчиев” № 3А, с абонатен
№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/01.10.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните
доказателства. Твърди се в жалбата, че процесната сума съставлява цена на
реално доставено от дружеството – въззивник и реално потребено от обекта на въззиваемия
количество електронергия, тъй като е установено точното количество потребена от
абоната, но неотчетена при периодичните месечни отчети ел. енергия, което
количество съответно не е заплатено от ищеца, поради което и същият дължи
заплащането му на дружеството-въззивник.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции
съдебни разноски.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Ю.С.М. ***, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно
и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
При
извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Ю.С.М. *** навежда следните
твърдения:
Потребител е на ел. енергия
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Ген. Петър Кюркчиев № 3А, с аб. №
**********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД –
Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на
електроенергия. Уведомен е, че му е начислено допълнително
количество ел. енергия за периода 18.10.2017 год. – 17.10.2018 год. на стойност
от 1091, 41 лева, за която сума е издадена фактура № *********/01.10.2019 год. от
ответника „Енерго-про Продажби“ АД-Варна. Ищецът счита, че не дължи процесната
сума, тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
законно основание да му бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия, предвид отмяната на ПИКЕЕ (2013 год.) от ВАдмС на РБ, считано от
14.02.2017 год.
В съответствие с наведените твърдения
е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1091,
41 лева, начислена по фактура № *********/01.10.2019 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. Ген. Петър Кюркчиев № 3А, с аб. № ********** за периода 18.10.2017 год. –
17.10.2018 год.
В писмен отговор, подаден в
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез
процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. Ген. Петър Кюркчиев № 3А.
На 17.10.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която електромерът е демонтиран
и изпратен за метрологична експертиза в БИМ. БИМ, РО – Варна след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установил наличие на регистрирана
(сумарна) ел. енергия в регистър 1.8.0 в размер на 40500 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея на електромера. Т. е., през един от «скритите» регистри (1.8.3 и/или 1.8.4) е преминала
електрическа енергия от 5758, 4 кВтч (разликата между количеството ел. енергия,
отразено в сумарния регистър и количеството ел. енергия, отразено в
активираните за търговски отчет регистри 1.8.1 и 1.8.2).
Посоченото
количество ел. енергия от 5759 кВтч е остойностено с фактура № *********/01.10.2019
год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта му ел. енергия, заплащането на
която той дължи на ответното
дружество. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 18-19 от делото на ВнРС
констативен протокол № 1202439/17.10.2018 год., на
посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ)
с фабр. № 8141934, монтиран на обекта на ищцата, при която са отчетени показанията на СТИ по
следните тарифи: нощна (1.8.1) – 11099 кВтч и дневна (1.8.2) – 23642 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба с № 507301 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието лицето Руска Димова Иванова, за
която е посочено, че е „член на домакинството на клиента“, която е подписала
констативния протокол без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в протокол № 2151/17.09.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера
е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи: Т1 и Т2. Действително потребената
електрическа енергия се разпределя върху сумарна тарифа 1.8.0 – 40 500,1 кВтч. Според метрологичната експертиза не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
елетроенергия.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел.
енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на
БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 5759 кВтч (разликата между количеството ел. енергия, отразено в сумарния регистър,
констатирано от БИМ, РО Варна и количеството ел. енергия, отразено в
активираните за търговски отчет регистри 1.8.1 и 1.8.2) за периода 18.10.2017
год. – 17.10.2018 год. За
стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура № *********/01.10.2019
год.
От
заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че
електромерът с фабр. № 111901010808141934, монтиран
на обекта на ищеца, е от одобрен тип; преминал е първоначална метрологична проверка през
2008 год. и повторна метрологична проверка през 2016 год. и към датата на
проверката на 17.10.2018 год. е в срок на метрологична годност. Ищецът е битов
абонат и отчитането на потребената от обекта му ел. енергия е по две тарифи –
нощна и дневна. Натрупаното в сумарния
регистър 1.8.0 количество ел. енергия от 5759 кВтч (от общо 40 500 кВтч) е
преминало през измервателната система на електромера, доставено е до обекта и
съответно е потребено, но не е отчетено при регулярните месечни отчети поради
неправомерно софуерно вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по–конкретно в тарифната му схема.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и
към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 17.10.2018 год. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ
(2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на
цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник
на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са
отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези
(„условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които
доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия
по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от КЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са –
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда
или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ);
установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 5759 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта
на ищеца доколкото не е установено при монтажа на
електромера с фабр. № № 111901010808141934 какви са били показанията му, вкл.
и по неактивираните за търговски отчет регистри (тарифи), т. нар.
„невизуализирани“ регистри – по делото няма данни
кога изобщо е бил монтиран процесния електромер на обекта на ищцата – от
заключението на съдебнотехническата експертиза може да се приеме, че е монтиран
отново най-рано 2016 год., когато електромерът е преминал последваща метрологична
проверка. Поради това и не може
да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че количеството ел. енергия от
5759 кВтч, съставляващо разликата между констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия от 40500, 1 кВтч в сумарния регистър и общото количество
ел. енергия в двата активирани за търговски отчет регистри 1.8.1 и 1.8.2
(съответно за нощна и дневна тарифа)
е действително доставена от
доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети
ел. енергия.
По тези съображения сумата от 1091, 41 лева, съставляваща
стойност на начислено за периода 18.10.2017
год. – 17.10.2018 год. количество ел. енергия от 5759 кВтч за обект на
потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. „Ген. Петър Кюркчиев” № 3А, с абонатен № **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура № **********/01.10.2019 год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 320 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството –
въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от
320 лева е неоснователно,
доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция (372
лева) е в по – висок размер от заплатеното
от въззиваемия.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
467/03.02.2020 год., постановено по гр. дело № 16488/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Ю.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 320 лева (триста и двадесет лева) –
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.