РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН В. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 232 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ОДМВР
гр. Русе против Решение от 18.02.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по
АНД № 9/2020 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 2180558, издаден от ОДМВР – Русе, с който за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр.чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на С.Д.Й. *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното
съдебно решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният
съд неправилно е приел, че авторството на нарушението не било доказано по
безспорен и несъмнен начин. По подробно изложените в жалбата съображения се
иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез
потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждането на разноски за
настоящата инстанция.
Касационният ответникът С.Д.Й., чрез
процесуалния си представител в с.з. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Сочи, че касаторът е разполагал служебно с информацията за датата на
смъртта на неговия баща и валидността на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство (СУМПС). Моли съда да постанови решение, с което да
остави в сила решението на въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела, че 12.12.2017 г., по бул.“България“ в гр.Русе,
посока ГКПП Дунав мост, до бензиностанция „Лукойл“ и на посочените GPS координати, чрез използване на дигитална
стационарна радарна установка, било заснето извършването на административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение на лек автомобил
„Волво ХЦ 90“, с рег. № Р 0552 КВ, със скорост от 84 км/ч при разрешена за
пътния участък такава от 50 км/ч. В съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП бил
издаден електронен фиш, с който на ответника по касация - С.Д.Й., като
собственик на автомобила, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Електронният фиш (ЕФ)
бил връчен на 27.10.2019 г. като в 14-дневния срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП – на
05.11.2019 г., Й. представил декларация, в която посочил, че при извършване на
нарушението автомобилът бил управляван от неговия баща – Д. С. Й.. Към
декларацията не било приложено СУМПС на последния, за който се установява, че е
починал на 26.01.2019 г.
При тази фактическа обстановка обосновано районният
съд е приел, че авторството на нарушението не се установява по безспорен и
несъмнен начин, както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, а обвинението
почива единствено на предположения, което е недопустимо съгласно чл. 303 ал. 1 НПК.
Неоснователно е възражението на касатора, според
което щом нарушението е извършено на 12.12.2017 г., а бащата на наказаното лице
е починал на 26.01.2019 г., т.е. повече от една година след извършването му,
наказаният е разполагал с достатъчно време да представи нужната на
административнонаказващия орган информация и по-конкретно копие на СУМПС на
своя баща, както изисква разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП.
Според този текст копието на СУМПС се предоставя в съответната териториална
структура на МВР заедно с декларацията с данни за лицето, извършило
нарушението, което следва да стане в 14-дневен срок от връчване на ЕФ. Преди
връчването на ЕФ на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението,
от същия не може да се очаква да знае, че с превозното средство е извършено
подобно нарушение, а още по-малко може да се очаква той вече да е обезпечил
доказателства за авторството на нарушението като се е снабдил с копие на СУМПС
на извършилия нарушението водач. Както районният съд е отбелязал поради
хронологията на събитията по делото тезата, заложена в декларацията, е
неопревержима, предвид липсата на възможност за събиране на други доказателства.
За пълнота на изложението следва да се добави, че с продължителното си
бездействие административнонаказващият орган всъщност сам е допринесъл за
наличието на обективна невъзможност да бъде установен и наказан действителният
автор на нарушението. То е заснето с АТСС на 12.12.2017 г., а ЕФ е връчен на
ответника по касация едва на 27.10.2019 г., т.е. почти след две години, през
който продължителен период е починало лицето, посочено в декларацията по
чл.189, ал.5 от ЗДвП като извършител на нарушението.
Касационната инстанция намира, че след смъртта на
своя баща ответникът по касация е бил в обективна невъзможност да представи
копие от неговото СУМПС, която невъзможност се дължи на законови пречки. Според
чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД СУМПС е български личен документ, който при смърт на своя притежател, съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от същия закон, подлежи на предаване на органа, който ги е издал.
Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗБЛД предвижда, че СУМПС се издава от органите
на МВР на лица при условия и по ред, определени с акт на МС. Този акт е именно
ПИБЛД. Според чл.33, ал.1, изр.второ от ПИБЛД СУМПС се издава въз основа на
заявление по образец, съгласно приложение № 2, подадено лично в звената
"Пътна полиция" на ОДМВР по постоянния адрес на заявителя. Следователно
именно на касатора – ОД на МВР – Русе следва да е предадено СУМПС след смъртта
на бащата на ответника по касация, поради което последният очевидно не е
разполагал с него, за да изготви копие, което да представи с декларацията си,
както изисква чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Доколкото в касационното производство ответникът по
касация не е представил доказателства за направени деловодни разноски
(представено е само адвокатско пълномощно на л.14 от делото, но не и договор за
правна помощ, удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение) и не е
направил искане за тяхното присъждане, такива не му се следват.
Така мотивиран и
на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение от 18.02.2020 г. на Районен
съд – Русе, постановено по АНД № 9/2020 г., с което е отменен Електронен фиш
Серия К № 2180558,
издаден от ОДМВР – Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на С.Д.Й. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.