Р Е Ш Е
Н И Е
№ 90
гр. Перник, 04.05.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е. В.** и с участието на прокурор Б. К.**
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина
Гоцова КАНД № 52 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.П.Г., ЕГН ********** против Решение № 17/23.01.2023г.,
постановено по АНД № 1786/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което
е потвърдено наказателно постановление № 7084 от 14.12.2020г., издадено
от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура"-гр. София, с което, на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение
по чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във вр. с чл. 53 от ЗАНН.
Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Касаторът възразява, че съдът не е обсъдил
основното му възражение относно неправилно приложение на материалния закон,
като посочва, че подобен тип
нарушение може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно
ППС, но не и на водача. Възможността за административно наказание на водача се
съдържала в хипотезата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, в който случай
административнонаказващият орган следвало да бъде от органите на МВР. Иска се отмяна на оспореното решение и на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки по съществото на
спора моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор оспорва
касационната жалба и моли касационната инстанция да остави в сила съдебното
решение като правилно и законосъобразно, както и да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Перник изразява
становище, с което заявява, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение,
намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК –
страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на водач на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „МАН“ модел „ТГА 18.440 БЛС“ с pег. № ***
и полуремарке с три оси с peг. номер ***, превозвайки слама, за което превозно средство в хода на проверката било установено, че е извънгабаритно по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по смисъла на чл. 2 от Наредбата. Към момента на проверката водачът Г.Г. е осъществявал движение
на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от
Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съставен е АУАН с № 7815 от 17.11.2020г., а впоследствие издадено и процесното НП, с което е ангажирана
отговорността на Г.П.Г. и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП му е наложено административно
наказание глоба в размер от 1000 лева.
Наказателното постановление е потвърдено от съда, който не констатирал
съществени процесуални нарушения при издаването му, като е обосновал извод за
съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността
на водача на соченото основание, при липсата на предпоставки за квалифициране
на установеното нарушение като "маловажен случай" по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Наложеното административно наказание съдът е счел за правилно
определено в минималния предвиден размер и е съответно на чл. 12 от ЗАНН и с
тези мотиви е потвърдил издаденото НП.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която
напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Доводите в касационната жалба касаят приложението на материалния закон, поради което и в отговор на
тези оплаквания, настоящият състав отбелязва следното:
Управляваното от касатора ППС е определено като извънгабаритно ППС по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001
г. на МРРБ, респективно извънгабаритно по чл. 2 от
същата Наредба. Движението на извънгабаритни и тежки превозни средства е принципно
допустимо в условията на разрешителен режим. В случая, наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от
касационният жалбоподател
е извънгабаритно, а той – като физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната
за движение без специално разрешение - разрешително или квитанция, при
надвишаване на максимално
допустимите норми по чл. 5 от Наредба № 11/03.07.2001г.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП не поставя изискване
относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване
на пътищата, а единствено за това че документът следва да е наличен при
осъществяването на движението, защото нормата съдържа единствено забрана за извършване
на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Като
физическо лице, извършващо управление на ППС по
съответния път, водачът също носи отговорност, че нарушава забраната за
движение на извънгабаритни МПС без разрешение. Субект на нарушението по чл. 26,
ал. 2, т. 1 б. "б" от ЗП може да бъде както превозвача и собственика
на товара, така и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на
пътя, каквото се явява водачът на ППС. Този извод следва не
от нормите, указващи лицата, които изискват разрешителното, а от изброените в
чл. 53, ал. 1 от ЗП субекти и от кръга от обществени отношения, които се
регулират от ЗП. Именно водачът е следвало да изиска разрешение от собственика,
а при непредставяне на такова да не привежда в движение превозното средство.
В мотивите
на НП е посочено, че Г. осъществява движение на извънгабаритно
превозно средство без разрешение или квитанция за платена държавна такса. Касаторът
не отрича, че не е заплатил тази такса, но претендира, че това е наказуемо на
основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП от органите на МВР.
Възражението настоящият състав счита за неоснователно.
Видно от приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 53, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата: „Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности:......... 2. движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя“. Видно е, че нормата санкционира движение на извънгабаритно и тежко ППС без разрешение – без значение дали е под формата на
разрешително или документ за заплатена такса, и в двата случая няма разрешение
на администрацията, управляваща пътя. От друга страна, след като Агенция
"Пътна инфраструктура" управлява републиканските пътища – чл. 19 от
ЗП, то не може да се отрича нейното право да санкционира нарушителите, които се
движат по тях, управлявайки извънгабаритно ППС без да са се снабдили със съответното
разрешение под едната или другата форма, още повече, че управлението на
пътищата включва упражняване на контрол на превозните средства с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване – чл. 19,
ал. 2, т. 6 от ЗП. В хипотезата на сочената от касатора за приложима норма на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП санкциониращият орган може да бъде различен от Агенция
"Пътна инфраструктура", като правомощия за санкциониране по този
закон имат и други служби, чиято дейност е свързана с контрола по движението по
пътищата. В настоящия случай не се касае за нарушение по ЗДвП, чиято цел и
уредени обществени отношения са различни – чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и нормата на
чл. 177, ал. 3 от този закон би била приложима по отношение на нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДвП, който поставя изискванията към движещите се
по пътя ППС. Нарушената в случая забрана се съдържа в Закона за пътищата, който
има друга цел и предмет на обществени отношения – чл. 1, ал. 1 и съобразно тази
цел е изискващото се разрешение като форма на управление на пътищата по см. на
чл. 19, ал. 2, т. 5, предл. 2-ро от ЗП, като органът преценява доколко е
допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно
средство на конкретна дата/период, по конкретен път, по определен маршрут, като
взема предвид товароносимостта/претоварването на ППС и възможните последици за
поддръжката на пътя.
Правилно решаващият съд е
констатирал, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне
до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват
особени обстоятелства, които да отличават конкретните деяния от общите случаи
на тези нарушения, а такива данни не са налични. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, обосновано от доказателствата по делото районният съд
е приел, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Наложеното на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП наказание е в минимален размер, поради което
същото не подлежи на редуциране.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение
като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, като основателно се преценява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с
оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението се определя на 80. 00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 23.01.2023 година, постановено по АНД № 1786 по
описа за 2022 година на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********, да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес гр. С. бул. „***“ № 3 сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/