Р Е Ш Е Н И
Е
№ 387
Град Пловдив, 12.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично
съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 3000 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалбата на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ - ПЛОВДИВ" АД, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димитър Стамболов" № 2,
срещу Решение № 252 от 16.07.2019 година на Директора на ТД на НАП Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. №
70-00-8240/02.07.2019 г. срещу Разпореждане с изх. №
С190016-137-0004192/30.04.2019 г., издадено от С.В. - публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 226, ал. 1
от ДОПК частично е отказано погасяване по давност на вземания на длъжника.
В съдебно заседание – дружеството - жалбоподател не се
представлява. С молба обективираща становище на адв. Н.М.–пълномощник, се иска отмяна на решението и
присъждане на разноски
Ответният административен орган - Директор на ТД на
НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. излага становище
за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, Х състав след преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване, което обосновава извода
за процесуална допустимост, а разгледана по същество е неоснователна,
като фактите са следните:
С процесното Разпореждане-изх.
№ С190016-137-0004192/30.04. 2019 г., издадено от С.В.-публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е
частично отказано погасяване по давност
на вземания на длъжника.
Както в административното така и в настоящото съдебно
производство дружеството-жалбоподател възразява срещу разпореждането, като
претендира, че е изтекла погасителната давност относно задълженията му за ДОО, ЗО
и ДЗПО, подробно посочени в 153 позиции в жалбата /л.17 и сл./ до решаващия
орган срещу отказа на публичният
изпълнител. От страна на дружеството се твърди, че разпоредбата на чл. 171, ал.
2 от ДОПК е специална по отношение на чл. 685 “а“ от
Търговския закон /ТЗ/ и в тази връзка се иска отмяна на Разпореждане №
С190016-137-0004192/30.04.2019 г. и отписване на публичните задължения.
По отношение на фактите между страните не се спори.
За обезпечаване на неплатени публични вземания на
длъжника в общ размер на 5 999 698.31 лв. към 26.07.2012 г., установени със
справки-декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации и декларации - обр. 6, публичният
изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки - изх. №
РД-50-4280#1/26.07.2012 г. /л.42/, с което е наложил възбрана върху 28 бр.
недвижими имоти, собственост на длъжника, подробно описани в самото
постановление.
За останалата необезпечена част от задълженията на
„ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ - ПЛОВДИВ" АД е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки - изх. № РД-50-4280#2/03.08.2012 г./л.80/
За събиране на установените и изискуеми публични
задължения е образувано изпълнително
дело № 39/2012 г. в ТД на НАП Пловдив, като
на дружеството - длъжник е изпратено съобщение за доброволно изпълнение - изх. № 0039/2012/0000114/15.03.2013 г.,/л.72/,
с което дружеството е уведомено за
изпълнителното дело и за размера на дължимите задължения, поканено е да ги
изпълни в 7-дневен срок от съобщаването, указани са правата на лицето, както и
последиците от липсата на доброволно изпълнение.
Съобщението е било получено на 02.04.2013 г., но
поради липсата на доброволно изпълнение
и с цел обезпечаване на установените и изискуеми публични вземания в размер на
7 532 062.71 лв. публичният изпълнител е
издал ПНОМ № 0039/2012/000117/04.04.2013 г./л.67/, с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
находящи се в ТБ „Алфа банк“ АД и ПНОМ №
0039/2012/000293/22. 08.2013 г. /л.57/, с което е наложен запор на банковите
сметки на длъжника в ТБ „Алианц банк
България“ АД
С оглед обстоятелството, че „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ -
ПЛОВДИВ" АД е в производство по несъстоятелност, публичните вземания са било
предявени от Национална агенция за приходите пред съда по несъстоятелността –
Окръжен съд Пловдив, с молба, изх. № 12-00-466/10#14/21.06.2013 г. на ЦУ на НАП
и същите са били включени в списък на приети вземания, обявен в Търговския
регистър и регистъра на лицата с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ по партидата на
дружеството под № 20130805133704, одобрен от съда по несъстоятелността с
Определение № 1290/12.06.2014 г., постановено по т.д. № 912/2008 г. на Окръжен
съд Пловдив, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20140401134219.
„ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ - ПЛОВДИВ" АД е подало искане с вх. №
С190016-000-0158444/01.04.2019 г. /вх. № 70-00-4365/ 27.03.2019 г./, с което
претендира изтекла погасителна давност на задължения по изпълнителното дело. По
това искане публичният изпълнител е издал
Разпореждането - изх. № С190016-137-0004192/30.04.2019 г., с което отказва прекратяването поради изтекла давност на
вземания по изпълнително дело № 16140002643/2014 г., подробно описани в таблица
със 153 позиции, представляващи вноски за ДЗПО, НЗОК и ДОО за 2007-2008 година,
както и лихви върху вноски за тях за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.
Възражението на дружеството – жалбоподател поддържано
в административното и съдебното производство е за изтекла погасителна давност,
поради което се твърди незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
разпореждане.
Жалбата срещу решението на Директора на ТД на НАП
Пловдив е неоснователна, като в тази връзка съдът съобрази следното:
Давността е период от време, определен по
продължителност от закона, през проявлението на който, ако носителят на едно
субективно право не го упражнява, то се погасява. Като правна последица от
действието на нормите за давността, с изтичането на давностните
срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред
публичното вземане. Самото публично вземане остава дължимо, но давността
погасява правото да се претендират публичните вземания.
Съгласно чл. 171 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, а с изтичането на 10-годишен давностен
срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено.
В чл. 172, ал. 1 и 2 от ДОПК са изброени основанията
за спиране и прекъсване на давността. Основания за спиране на давността са:
започване на производство по установяване на публичното вземане - до издаването
на акта, но за не повече от една година; спиране на изпълнението на акта - за
срока на спирането; разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; обжалване на акта, с който са установени
вземанията; налагането на обезпечителни мерки и образуването на наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение. Давността се прекъсва с издаването на акт за установяване
на публичното вземане и с предприемането на действия по принудително
изпълнение.
Освен с нормата на чл. 172 от ДОПК, институтът на
погасителната давност е уреден и в Търговския закон /ТЗ/. Чл. 685“а“ от ТЗ
регламентира, че давността се прекъсва с предявяването на вземането и спира да
тече, докато трае производството по несъстоятелност.
Обосновано е приетото в оспореното решение, че по
отношение на предявените в
производството по несъстоятелност публични вземания, са приложими именно
специалните правила на ТЗ относно спирането и прекъсването на давността. В тази
насока следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, която предвижда,
че ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност не
е реализирано имуществото на длъжника, срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания, то това имущество се предава от
публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по
несъстоятелността.
Решаващият орган е изложил обосновани мотиви, че
волята на законодателя е да даде превес на производството по несъстоятелността
пред това по реда на ДОПК, съответно специални спрямо ДОПК се явяват и
разпоредбите относно погасителната давност, регламентирани в ТЗ, защото обратното
тълкуване на закона би довело до неравнопоставеност на правните субекти и
по-конкретно на Държавата като кредитор с публични вземания.
Така публичният изпълнител би бил лишен от
възможността да предприема каквито и да са действия за събиране на публичните
вземания след изтичане на краткия срок по ал. 4 на чл. 193 от ДОПК и е длъжен
да предостави тези правомощия на синдика.
Би се нарушил принципа на равнопоставеност от друга
страна, доколкото всички кредитори с приети в производството по
несъстоятелността вземания ще се ползват без ограничение във времето от
разпоредбата на чл. 685“а“ от ТЗ за да удовлетворят претенциите, независимо от
изтеклата давност, докато Държавата /приходната администрация/, ако се приеме
тълкуването, че чл. 171, ал. 2 от ДОПК е специална спрямо чл. 685а от ТЗ, би
трябвало да губи тази възможност за удовлетворяване след изтичане на 10-годишен
срок, който от своя страна често, в сравнение с времетраенето на производството
по несъстоятелност, се явява крайно недостатъчен.
Като е приел, че в производството по несъстоятелността
публичните вземания се подчиняват не на общите норми на ДОПК, а са под
специалния режим, уреден в Търговския закон, Директорът на ТД на НАП е издал законосъобразно решение.
Освен изложените аргументи по отношение на давностните срокове, за част от публичните вземания,
решаващият орган е констатирал, че не е изтекла дори предвидената в ДОПК
10-годишна давност. Тези публични вземания са ясно разграничени и
индивидуализирани, по отношение на същите са изложени обосновани мотиви, защо не
е изтекла абсолютна 10-годишна давност към момента на постановяване на
решението.
Директорът на
ТД на НАП Пловдив издавайки Решение № 252 от 16.07.2019 година е преценил
законосъобразно релевантните факти и при правилно приложен материален и
процесуален закон е постановил своя акт, с оглед на което жалбата на ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ - ПЛОВДИВ" АД е
неоснователна.
При този изход на делото на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание §
2 от ДОПК вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
размер на 100,00 лв. Възнаграждението за процесуално представителство на
ответника се определя на база посочените правни основания, тъй като
разпоредбата на чл. 161 от ДОПК се отнася до обжалването на ревизионния акт, а
настоящият спор не е с такъв предмет.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1
от ДОПК, Административен съд Пловдив, Х състав
Р
Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ - ПЛОВДИВ" АД, с ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димитър Стамболов" № 2, срещу
Решение № 252 от 16.07.2019 година на Директора на ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ - ПЛОВДИВ" АД, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димитър Стамболов" № 2,
да заплати на ТД на НАП Пловдив съдебни разноски под форма на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв./сто лева/
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/