Р Е Ш Е Н И Е
№ 356 22.11.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1196 по описа за 2018г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Я.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез процесуалния му представител – адв.И.А. ***, със съдебен адрес:*** против
Наказателно постановление № 22-0000206 от 16.08.2018г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация” /ОО „АА”/ – гр.Бургас, с което на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на жалбоподателя е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева,
за административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата, на същият е наложено административно
наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за административно нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателя
Г. не се яввява. Вместо него се явява процесуалния му представител, който
поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
За Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – гр.Бургас, ОО „АА” – гр.Бургас, в съдебно заседание се явява Началника К.Г.. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 08.08.2018г., около 10.50 часа,
в КК Слънчев бряг, на изхода за с.Тънково, до хотел „Сезони”, при извършена
съвместна специализирана проверка с НАП - Бургас, Жандармерия - Бургас и ОО
„АА” – Бургас, контролните органи от ОО „АА” – гр.Бургас констатирали, че
водачът на лек автомобил „Мерцедес Пух ГЕ 230” с рег.№ *****(собственост на
„Войнови Травъл” ЕООД) - Я.Г.Г. с ЕГН **********, извършва нерегламентиран обществен
превоз на 6 /шест/ броя пътници, без да притежава Лиценз на Общността за превоз
на пътници или Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници.
При проверката, водачът не представил и свидетелство за управление на МПС. След
установяване н нарушението, управляваният от Г. автомобил бил оставен на
охраняем паркинг на фирма „СИМПЕРТО” ООД – гр.Несебър. След извършена проверка
от наказващият орган по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН в информационната система
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” било установено, че
„Войнови травъл” ЕООД няма издаден Лиценз за извършване на обществен превоз на
пътници или Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. За така установените нарушения, на водача Г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. В заключение,
наказващият орган е приел, че за констатираното нарушение не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят Г., който е сезирал съда с жалба,
предмет на разглеждане в настоящото производство. В жалбата си същият излага
многобройни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на
административно-производствените правила при издаване на наказателното
постановление, довели до нарушаване правото му на защита. На първо място сочи,
че нарушението е описано твърде общо, което препятствало възможността му да
разбере извършването на какво всъщност нарушение му е вменено във вина. На
следващо място счита, че незаконосъобразно отговорността му е ангажирана за
нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвПр, тъй като адресат на вмененото с цитираната
разпоредба задължение бил превозвач, който съгласно §1, т.5 от ДР на ЗАвПр е
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, какъвто жалбоподателят
не бил. В наказателното постановление не били изложени обстоятелства и относно
това за собствена сметка или за другиго водачът Г. е извършвал превоз на
пътници, поради което не можело да бъде ангажирана отговорността му и на
основание чл.24, ал.1 от ЗАвПр. Твърди, че липсвали доказателства при
извършената проверка точно жалбоподателят да е извършвал превоз на пътници
срещу заплащане, за да се приеме, че извършва обществен превоз и е бил длъжен
да притежава документа, за липсата на който е санкциониран. Заявява, че в
действителност е осъществявал затворен маршрут от КК Слънчев бряг до КК Слънчев
бряг, през с.Порой, част от превоз с атракционна цел по смисъла на чл.24г от
ЗАвПр – „Джип Сафари”, по маршрут, утвърден от Община Поморие с уведомителни
писма с изх.№ 30-3063-1 от 25.07.2016г. и № 94В-1311-1 от 08.08.2017г. Наред с
горното, жалбоподателят счита, че дори да се приеме, че формално е осъществен
състав на административно нарушение, с оглед ниската степен на обществена
опасност на същото и предвид липсата на настъпили вредни последици, случаят се
явява маловажен и не е следвало да бъде санкциониран.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното
наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на
административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в
издаденото въз основа на него наказателно постановление и се подкрепят от
показанията на актосъставителя К.Л. ***, свидетел при установяване на
нарушението. Същият установява пред съда, че при извършената съвместна
специализирана проверка с НАП-Бургас и Жандармерия-Бургас, е констатирал, че
водачът Я.Г.Г. извършва нерегламентиран обществен превоз, което установил от
представената му квитанция за превозна цена. При изискване от страна на акт.Л.
на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или удостоверение за
извършване на таксиметров превоз, такива не били представени от страна на
водача. Последният не представил и свидетелство за управление на МПС.
Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Не се констатира и твърдяното в
жалбата нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Санкционната норма на
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП предвижда задължение за съответния водач, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, да
управлява автомобил, за който е налице редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. В чл.6, ал.1 ЗАвП също е предвидено, че обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. На наказание по реда чл.93,
ал.1, т.1 ЗАвП подлежи лице, което е водач на автомобил, за който не е издаден
който и да е от посочените документи (лиценз и удостоверение). От друга страна
всеки от документите сам по себе си дава право на водача да превозва пътници.
Т.е. наличието само на лиценз или само на удостоверение за регистрация на
таксиметров превоз е достатъчно, за да се извършва превоз по смисъла на чл.6,
ал.1 ЗАвП. Следователно, ако водачът представи който и да е от тези документи,
той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл.6, ал.1 и чл.93, ал.1,
т.1 ЗАвП. Нарушението на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП е едно и се изразява в управление
на МПС, с което се извършва обществен превоз на пътници, без съответните
документи, посочени по-горе, издадени за конкретния автомобил. Ето защо не
може да се възприеме тезата, че са описани различни самостоятелни нарушения.
Както се посочи с разпоредбата на
чл.6, ал.1 ЗАвП, на превозвачите се вменява задължение да извършват превоз на
пътници само, ако притежават лиценз или удостоверение за регистрация (при
таксиметров превоз). Разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП на практика
преповтаря това изискване, като задължава водачите, фактически осъществяващи
обществения превоз, да притежават за съответния автомобил лиценз или документ
за регистрация. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗАвП „обществен превоз” е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. В тази връзка
разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП предвижда наказание за водач, който
извършва такъв превоз. Т.е. годен субект, който да понесе отговорност по този
текст, е водачът, фактически управляващ автомобила при извършването на
обществен превоз. От анализа на тези норми може да се направи извод, че дори
собственик на автомобила да е юридическо лице (както е в процесния случай), то
неговото задължение като търговец „превозвач” по смисъла на пар.1, т. 5 от ДР
на ЗАвП да се снабди за конкретното превозно средство с документите по чл.6,
ал.1 ЗАвП, не изключва задължението за водача да поеме управлението върху
съответното МПС, с което се превозват пътници срещу заплащане, само след
наличието на необходимите документи по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАвП. В чл.93,
ал.1, т.1 ЗАвП водачът на автомобила изрично е предвиден като субект на
нарушението. Предвид на това неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
водачът не е годен субект на цитираното нарушение. Нещо повече, в практиката на
касационната инстанция е прието за допустимо да се наложи административно
наказание по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП на водач за извършено нарушение на чл.6, ал.1
ЗАвП. В тази насока е Решение № 327 от 11.02.2013 г. на АдмС - Бургас по КАНД №
1571/2012г.
Неоснователно е и твърдението, че
нарушението е следвало да се квалифицира по чл.24, ал.1 от ЗАвП, тъй като в
случая наказанието е наложено за превоз на пътници, без каквито и да е
документи за това (вкл. и удостоверение за регистрация за таксиметров превоз по
смисъла на чл.6, ал.1 ЗАвП), а не конкретно за таксиметров превоз по смисъла на
чл.24, ал.1 ЗАвП. В чл.93, ал.1 ЗАвП е направено разграничение между обществен
превоз и превоз за собствена сметка, като в АУАН и НП изрично е вписано, че
става въпрос за „обществен превоз” и само наличието на такъв вид превоз подлежи
на изследване в настоящото производство. Както се посочи „обществен превоз” е
превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Не може
да се приеме и тезата, че след като превозът е бил с „атракционна цел”, не е
съществувало задължение за лиценз. В чл.6, ал.3 ЗАвПр изрично са предвидени
случаите, при които лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват. При
превоз на пътници такива не се изискват единствено при бедствия, аварии и други
извънредни ситуации (чл.6, ал.3, т.3 ЗАвПр) и при превози на пътници и товари,
извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи,
Държавна агенция "Национална сигурност", държавните предприятия
"Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и
възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване",
свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и
от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на
Република България и пребиваващи на нея (чл.6, ал.3, т.4 ЗАвПр). Т.е. превозът
с атракционна цел не попада в сочените изключения. В тази връзка разпоредбата
на чл.24г ЗАвПр предвижда единствено ред за определяне на маршрутите при тези
превози, но не ги изключва (като вид превоз на пътници) от приложното поле на
чл.6, ал.1 ЗАвПр. Практиката на Административен съд Бургас е в същата насока -
Решение № 1757 от 30.10.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2004/2017г.
Независимо от горното обаче, съдът
счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Съображенията за това са следните:
Един от елементите на състава на
нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАП е именно заплащането за услугата – превоз. В
настоящия случай съдът намира, че от страна на наказващия орган, чиято е
тежестта на доказване, не се доказа по несъмнен начин, че превоза е бил
извършван срещу заплащане. Действително в показанията си актосъставителят К.Л.
заявява, че установил извършвания от водача обществен превоз от представена
квитанция, като документ за превозна цена. По делото обаче не бяха представени
доказателства, от които да се следва твърдения в наказателното постановление
факт на възмездност. Липсват приложени документи за извършено плащане или други
писмени доказателства, от които да се следва този извод. Предвид
гореизложеното, съдът намира за недоказани изложените в акта и НП фактически
обстоятелства, свързани с осъществявания от водача обществен превоз срещу
заплащане, което налага извода, че жалбоподателят е бил санкциониран
незаконосъобразно за установеното от контролните органи административно
нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП.
Що се отнася до констатираното от
контролните органи административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съдът намира същото за безспорно доказано от събраните по делото гласни
доказателства, поради което в тази му част атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-0000206 от 16.08.2018г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация” /ОО „АА”/ – гр.Бургас, в частта му, с която на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/, на Я.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.А. ***/,
е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева, за административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с която на
основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на Я.Г.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 10
/десет/ лева, за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: