Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.06.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
седми май две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 14765 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е
въз основа на искова молба
подадена от В.Г.Г., ЕГН: **********,
с която претендира да бъде осъдено
„Л. И.“АД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление:***
да му заплати
сумата от: 1067,33 лева (хиляда шестдесет
и седем лева и тридесет и три стотинки), представляваща неплатен остатък от
общо 3 162, 26 лева (три хиляди сто шестдесет и два лева
и двадесет и шест стотинки) -
обезщетение по
застрахователна претенция
№ *** за причинени имуществени
вреди на собствения на ищеца
лек автомобил „М.“ с peг. номер
В *** ВС, изразяващи се в унищожени - резонаторна кутия; кутия въздушен филтър долна част;
чело на рог преден десен; капак преден; панти (2 бр.) на капак преден; радиатор интеркулер; радиатор климатик;
радиатор воден; държачи (л+д)
РУС на предна броня; облицовка предна броня;
фар десен; водач предна броня
десен; държач десен фар; рамка радиатор; решетка предна броня горна;
решетка предна броня долна; основа предна броня; тампон двг
десен горен; казанче стъкломиещо; ляв фар; и повредени
- рог преден ляв; рог преден
десен; конзола Fe на калник преден ляв; дифузьор на радиатор
воден; калник преден ляв; калник преден десен, в
резултат на ПТП настъпило на 08.08.2019г.
в 22:13 ч. на кръстовището на ул. „Д. И. Б.“ и ул. „П. К.“ в град В. по вина на водач на
лек автомобил „Ф. Г.“, с peг. № ***, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност" с полица BG/**/**/***/22.05.2020г. при
ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че на
08.08.2019 г. в 22:13 ч. на
кръстовището на ул. „Д.
И. Б.“ и ул. „П. К.“ в град В.
е възникнало ПТП между лек автомобил „Ф.
Г.", с peг. № ***, управляван
от Н. К.,
и лек автомобил „М*“
с peг. номер
*** управляван от собственика му В.Г.Г..
За възникналото ПТП подали сигнал на телефон 112 и компетентните
органи на МВР ги уведомили, че при липса на спор относно вината за настъпване на ПТП следва да съставят двустранен протокол.
В него за виновен е посочен водачът
на „Ф.
Г.“, с peг. № ***, който
не спрял на пътен знак „Б2“ и не проупуснал
движещия се по пътя с предимство автомобил
„М.“ с peг. номер
****. По
отношение на лек автомобил „Ф.
Г.“, с peг. № ***към 08.08.2019г. е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
съгласно полица № BG/**/***22.05.2020г.
На 08.08.2019г. застрахователят
е уведомен и е образувана щета
№***.
Негов представител извършил на 13.08.2019
г. и 16.08.2019г. огледи
и описи на щетите по
автомобила, като са установени горепосочените увредени и унищожени детайли по
автомобила. На
29.11.2019г. ищецът получил
от „Л. И.“ АД обезщетение
в размер на 2 094.93 лева. Тъй като горепосочената сума
не отговаряла на реално заплатеният от ищеца ремонт на собственото му МПС по
фактура от 13.04.2020г. издадена
от „А.А. – В. ООД. с ЕИК: ***на стойност 3162, 26лева, на
30.06.2020 г. подал възражение с вх. № 8028 за доплащане на разликата,
но ответникът отказал писмено с изх. номер
***/09.07.2020г. Претендират се разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска
по размер. Не оспорва наличието
на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила, управляван от посочения
като виновен за ПТП водач и извършеното плащане на застрахователно обезщетение
по заведената щета, за което се твърди, че е определено при стриктно спазване на всички изисквания на методиката
за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни
средства, регламентирана в Наредба 49 от 16.10.2014 год. за задължителното
застраховане. Оспорва посочената
от ищеца стойност на уврежданията. Сочи, че стойността на претенцията формирана
въз основа на представената фактура-проформа е в размер, който е над 70 % от стойността на на
процесния автомобил, което го прави икономически
неизгоден и съгласно чл. 390 КЗ ищецът е следвало да дерегистрира
автомобила си поради тотална щета, каквото е отказал да стори. Възразява срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендират
се разноски.
С определение на съда постановено в проведено на 17.10.2019г. открито
съдебно заседание, е допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение по размер на иска. чрез неговото
увеличение от 1067,33 лв. на 1090,07 лв., неплатен
остатък от общо 3185 лв.
- застрахователно обезщетение по процената
щета.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия на: свидетелство за регистрация част I - №***; констативен протокол за ПТП от***г.; опис заключение № -*** от ****г и *** от 16.08.2019г. по щета № ****; отказ
с изх. № ***г. от З. „Л.И.“
АД, ЕИК ****; опис на необходими документи
за приключване на щета № ****; проформа фактура от 13.04.2020г. на стойност 3162,26 лв.
издадена от „А.А.-В.“ ООД, се установява, че: на
08.08.2019 г. в 22:13 ч. на кръстовището на ул. „Д. И. Б.“
и ул. „П. К.“ в град В. е възникнало ПТП между лек автомобил „Ф.Г.
IV", с peг. № ****
управляван
от Н. К. и лек автомобил „М.“ с peг. номер *** управляван от собственика му В.Г.Г.. Водачите съставили двустранен
протокол, в който посочили за виновен водачът на „Ф. Г.“, с peг. № ***,
който не спрял
на пътен знак „Б2“ и не проупуснал движещия се по пътя
с предимство автомобил „М.“
с peг. номер ..
По отношение на лек автомобил
„Фолксваген
Г.“, с peг. № **** към 08.08.2019г.
е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество съгласно полица №BG/****/22.05.2020г.
На
08.08.2019г. застрахователят
е уведомен и е образувана щета №****.
Негов представител
извършил на 13.08.2019
г. и 16.08.2019г. огледи
и описи на щетите по автомобила,
като са установени
горепосочените увредени и унищожени детайли по автомобила. На 29.11.2019г.
В.Г.Г. получил
от „Л.И.“ АД
обезщетение в размер на 2 094.93 лева. На 13.04.2020г.
от „А. А. – В.“ ООД била
издадена проформа фактура
на В.Г.Г. с посочена стойност на ремонта от 3162,26лева. На 30.06.2020г. В.Г.Г. подал
възражение за доплащане на разликата,
но ответникът отказал на 09.07.2020г., като го поканил да представи удостоверение за дерегистрация.
От заключението
на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза
се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е описания
в двустранния протокол – неспиране
на знак „Стоп“ и отнемане на предимство от водача на
застрахования при ответника автомобил
и отговаря на установените
от застрахователя увреждания.
Цената на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде
ползвана по предназначение, определена към момента на щетата,
е 12944 лв. Пазарната
стойност на автомобила към настъпване на ПТП-то, без уврежданията
е 4550 лв.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки
я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От
това следва, че рискът при застраховката
„Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В
случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил
(противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това,
съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило
ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и
неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна
връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи /ако
твърди такива обстоятелства/ липса на вина у деликвента, съпричиняване от
пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че
му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
По
делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни
обстоятелствата за наличието
на застраховка ГО относно „Ф. Г.“, с peг. № .****,
заведена от ищеца във връзка с тази застраховка претенция №
****
за причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил „М.“ с peг. номер **** и плащане на обезщетение от 2 094.93 лв.
От обсъдения констативен протокол за ПТП и заключение на вещото лице, съдът намира за
установено и обстоятелството, че в резултат на
поведението на водача на „Ф. Г.“– Н.
К., което е противоречало
на нормите на чл. чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП (Участниците в
движението съобразяват своето поведение с пътните знаци), е настъпило
ПТП при което на собствената на ищеца вещ
– л.а „М. с peг.
номер ***** са причинени следните вреди: унищожени - резонаторна кутия; кутия въздушен филтър долна част; чело на рог преден десен;
капак преден; панти (2 бр.) на капак преден;
радиатор интеркулер;
радиатор климатик; радиатор воден; държачи (л+д) РУС на предна
броня; облицовка предна броня; фар
десен; водач предна броня десен; държач десен фар;
рамка радиатор; решетка предна броня горна; решетка предна броня долна;
основа предна броня; тампон двг десен горен; казанче стъкломиещо; ляв фар; и повредени - рог преден
ляв; рог преден десен; конзола Fe на калник
преден ляв; дифузьор на радиатор воден; калник преден
ляв; калник преден десен.
В случая застрахователят не оспорва горните
обстоятелства, като косвено ги е признал с наличието на заведна щета и изплатено
обезщетение, поради което единственият релевантен спорен въпрос е размера на
вредите. Застрахователят не се е позовал на съпричиняване.
Не е поискал да извърши оглед на другия автомобил или на мястото на ПТП, или
други действия установяващи съпричиняване. В настоящия процес също не е поискал
и/или представил доказателства, което да установява твърдение за виновно
поведение и от водача - ищец.
Отчитайки предмета
на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на
увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386,
ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната
в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може
да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж
и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400 ал. 2 КЗ/. В горния смисъл са и Решение
№ 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение
№ 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО /постановени по аналгочините
норми от отменения КЗ/. Методиката
по Наредба № 24/08.03.06г. не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането
и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание
за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на
застрахователното събитие –
чл.208, ал.3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но
без да е обвързан при кредитирането
му да проверява
дали не се
надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г.
- В т.см. изрично Решение
№ 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652 / 2009г. на
ВКС
Според неоспореното заключение по приетата СТЕ стойността на необходимите
труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде
ползвана по предназначение, определена към момента на щетата,
е 12944 лв.
В тази връка е налице
въведено от застрахователя твърдение за наличие на тотална щета. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при
увреждане, за което разходите нужни за извършване
на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на
събитието, което е налице в случая, тъй като те надвишават пазарната стойност на процесния автомобил, която според вещото лице е 4550 лв. Изплатени
са 2094,93 лв. и предявената претенция след изменението й не надвишава
разликата.
По отношение на възраженето
за непредставяне на доказателства за дерегистрация
при наличнта тотална щета, следва да се има предвид,
че това изискване има значение само за поставянето на застрахователя в забава,
като не е меродавно за възникването и реализиране на правото за обезщетение. В
случая застрахователят и към настоящия момент не сочи, че от негова страна като
застраховател е издадено на собственика необходимото удостоверение съобразно
чл. 18а ал. 2 т. 1 /отм./, от Наредба №
I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (издадена от министъра на вътрешните работи, в сила от 14.04.2000 г., загл. изм. и доп. - дв,
бр. 105 от 2002 г., изм. - дв, бр.
67 от 2012 г., изм. - дв, бр. 20 от
2018 г.), респ. че е изпратено по служебен път такова удостоверние
до МВР съобразно аналогичния чл. 18а т. 7 от същата Наредба.
От изложеното следва, че е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ /400лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, което е в
рамките на минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, поради което е неоснователно
възраженето на ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК/, вносни бележки за
депозит за експертиза и държавни такси /150 лв./ са в общ размер от 550 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З. „Л.и.“ АД ЕИК ***
със
седалище:***
да заплати на В.Г.Г., ЕГН: ********** сумата от 1090,07 лв. - неплатен остатък от общо 3185
лв. - обезщетение
по
застрахователна претенция
№ **** за причинени имуществени
вреди на собствения на ищеца
лек автомобил „М.“ с peг. номер
***, изразяващи
се в унищожени - резонаторна кутия; кутия въздушен филтър долна част;
чело на рог преден десен; капак преден; панти (2 бр.) на капак преден; радиатор интеркулер; радиатор климатик;
радиатор воден; държачи (л+д)
РУС на предна броня; облицовка предна броня;
фар десен; водач предна броня
десен; държач десен фар; рамка радиатор; решетка предна броня горна;
решетка предна броня долна; основа предна броня; тампон двг
десен горен; казанче стъкломиещо; ляв фар; и повредени
- рог преден ляв; рог преден
десен; конзола Fe на калник преден ляв; дифузьор на радиатор
воден; калник преден ляв; калник преден десен, в
резултат на ПТП настъпило на 08.08.2019г.
в 22:13 ч. на кръстовището на ул. „Д. И.Б.“ и ул. „П. К.“ в град В. по вина на водач на
лек автомобил „Ф. Г.“, с peг. № ***, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ с полица
BG/*****/22.05.2020г.
при
ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК З.
„Л.и.“ АД ЕИК ****** да заплати на В.Г.Г., ЕГН: ********** сумата от 550 лева, представляващи сторените разноски в производството за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: