№ 192
гр. Русе, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500103 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.А. Т. А. от АК-София, в качеството
му на пълномощник на “ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ АГ, регистрирано съгласно
законодателството на Австрия, със седалище в Германия, чрез търговското
представителство в България, против Решение № 1572 от 20.11.2024 г.,
постановено по гр.дело № 3287/ 2023 г. по описа на Районен съд-Русе, с което
са били уважени предявените срещу дружеството искове на П. З. З. и Г. К. Е.,
действащи лично и в качеството им на родители и законни представители на
малолетните деца З. П. З. и Д. П. З., да им заплатят сумите от по 400 евро,
представляващи обезщетения за отменен полет LH 1173 по направление
Лисабон-Франкфурт от 06,00 часа на 02.07.2022 г., по 1 000 лв.-претърпени
неимуществени вреди-неудобства, притеснения и страдания в резултат на
отменения полет, а на първия от тях-и сумата от 608,89 лв.-невъзстановена
част от стойността на закупени 4 бр. самолетни билети за неосъществената
част от полетите Лисабон-Франкфурт-Букурещ, ведно със законната лихва от
23.06.2023 г. Считат, че актът е недопустим, тъй като Районен съд-Русе не е
бил компетентен да разгледа спора, тъй като в случая приложение има
Регламент /ЕО/ 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /заменен с
Регламент 1215/2021 г./. Наведени са доводи за неправилност на решението,
поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се то да бъде обезсилено,
евентуално-отменено, като претенциите на насрещната страна бъдат
1
отхвърлени. Търсят се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна П. З. З. и Г. К. Е., действащи лично и в качеството
им на родители и законни представители на малолетните деца З. П. З. и Д. П.
З., представлявани от адв.В. В. от АК-Русе, считат въззивната жалба за
неоснователна.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Търсят се разноски за въззивното производство по чл.38 ЗА.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК
настоящият състав намира, че Решение № 1572 от 20.11.2024 г., постановено
по гр.дело № 3287/ 2024 г. по описа на Районен съд-Русе, е валидно и
допустимо.
Пред районния съд ищците са предявили срещу “Дойче Луфтханза“ АГ
искове за обезщетения по реда на Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейският
парламент и Съвета относно създаването на общи правила за обезщетение и
достъп на пътници при отказан достъп до борда или отмяна на полети,
възстановяване стойността на самолетни билети за неосъществен полет и
присъждане на допълнително обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
С отговора на исковата молба дружеството е направило възражение,
поддържано и пред тази инстанция, че спорът не е подведомствен на
българските съдилища.С Определение № 1487 от 16.04.2024 г. възражението е
оставено без уважение.Актът на основния съд е потвърден с влязло в сила
Определение № 695 от 14.06.2024 г., постановено по в.ч.гр.дело № 487/2024 г.
по описа на Окръжен съд-Русе.
Настоящият състав напълно споделя изложените мотиви и развитите
правни доводи в тези определения досежно неоснователността на направеното
от въззивника възражение за неподведомственост на делото. След като е
установил, че ищците имат обичайно местопребиваване на територията на
Република България, с постоянен адрес са в гр.Русе, притежават качеството на
потребители и като такива са сключили договор за въздушен превоз с
ответника, закупувайки предлаганите от него билети за пътуване със самолет,
при материален интерес на претенциите им до 25 000 лв., то именно Районен
съд-Русе е бил компетентен да разгледа предявените искове по силата на
вътрешното законодателство на Република България/ КМЧП/.Регламент (ЕО)
261/2004 на Европейският парламент и Съвета oтнocнo създаването на общи
правила за обезщетение и достъп на пътници при отказан достъп до борда или
отмяна на полети не предвижда специална подсъдност на исковете по чл.7 от
същия, поради което приложение намират общите правила на Регламент /ЕС/
№ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела. В раздел 4 от него е предвидена
специална компетентност при потребителски договори. Съгласно чл.17, §1,
б.“в“ и чл.18 от раздел 4, потребителят може да предяви иск срещу другата
2
страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна
има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна – в
съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят, т.е. ако
ищецът притежава качеството потребител, на последният е дадено право на
избор да предяви иска си пред съда на неговото местоживеене, какъвто е и
процесния случай.
По същество на спора, Окръжен съд-Русе, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е било безспорно установено, че ищците, чрез посредник
“Юзит Калърс България" ООД, закупили четири двупосочни самолетни
билети, на обща стойност 1 859,22 лв., за въздушно пътуване, което следвало
да бъде осъществено от ответното дружество на 25.06.2022 г. с полети по
направление Букурещ-Франкфурт и Франкфурт-Лисабон, и на 02.07.2022 г. с
полет LH 1173 по направление Лисабон-Франкфурт и с полет LH 1420 по
направление Франкфурт-Букурещ. Няма разногласие по въпроса, че
пътуванията на първата дата били реализирани. По неизяснена причина не се
състоял полетът от 02.07.2022 г. по направление Лисабон-Франкфурт-
Букурещ.По делото били ангажирани писмени и гласни доказателства, от
които се установява, че на ищците се наложило сами да организират
връщането си към България, чрез полет от друго летище в Португалия,
намиращо се над 300 км от Лисабон, до където пътували за своя сметка, без от
страна на служителите на ответника да получат каквото и да било съдействие
във връзка с възникналия проблем. Безспорно се установява, че впоследствие
на първия ищец, платец на закупените билети, по банков път била
възстановена стойността от 320,72 лева от посредника.В хода на
производството били изслушани свидетелите Г. Х., пряк очевидец на
събитията от 02.07.2022 г., и И. М., близък на ищците.Те установили, че
отмененият полет създал много притеснения, стрес и неудобства за
последните, тъй като се наложило родителите с двете малолетни деца да
пътуват на голямо разстояние в непозната страна, при възможен риск да не
успеят да стигнат навреме за този полет до другото летище, като
своевременното прибиране в България било свързано с важен ангажимент за
П. З..
При тези данни, правилни са доводите на районния съд, че съгласно чл.5
т.1 б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, при отмяна
на полет пътниците имат право на обезщетение по чл.7 от Регламента. Според
тази разпоредба, за полети на територията на Общността над 1500 км, както е
в процесния случай, следващото се от въздушния превозвач обезщетение
възлиза по 400 евро за всеки пътник.Не се установява да е налице хипотезата
на чл.5 т.3 от Регламента, която да освобождава ответника да изплати
3
посочената сума.По делото няма изложени твърдения, нито са ангажирани
доказателства отмяната на полета да е била причинена от извънредни
обстоятелства /примерно посочени в т.14 от преамбюла на Регламент(ЕО) №
261/2004 г./, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки от дружеството. При това положение ответникът не
може да се възползва от предвидената възможност по чл.1 т.3 от Регламента.
Исковете по чл.7 т.1 б.„б“ от Регламента правилно са били уважени в
заявените по исковата молба размери. Законосъобразни са и изводите на
районния съд, че присъждането на такъв вид обезщетение не лишава
потребителите от възможност да претендират допълнително овъзмездяване от
превозвача за причинени неимуществени вреди от допуснато договорно
неизпълнение. В този случай на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника- обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди / ТР №4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В
процесния случай ищците са доказали при условията на пълно и главно
доказване изпитаните от тях неудобства, притеснения, необходимост от
допълнително пътуване, промяна на планове, забавяне в придвижването,
негативни изживявания и стрес по повод отменения полет.Правилно
районният съд, при определяне на размера на търсените обезщетения за
понесените от потребителите неимуществени вреди, е съобразил и
съществения принос на превозвача за настъпването на последните.По делото
безспорно се установява, че ответникът не е изпълнил нито едно от вменените
му с Регламент (ЕО) № 261/2004г. задължения / за информиране на пътниците
по чл.14, да предостави грижа на пътниците като храна, напитки, настаняване
в хотел, поемане на пътни разноски и др.-чл.9, премаршрутиране при
сравними транспортни условия-чл.8/.При това положение, правилно
районният съдия е преценил, че претендираните обезщетения са съответни на
понесените от ищците неимуществени вреди, като фактите в конкретния
случай не обосновават прилагането на предвидената възможност по чл.12 т.1
от Регламента за приспадане на сумата от 400 евро от присъденото
допълнително обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗЗД.
Законосъобразни са и доводите в обжалваното решение, че след като
дружеството не е предложило и осъществил премаршрутиране, то на
основание чл.55, ал.1 пр.2 ЗЗД и чл.8 от Регламента, дължи възстановяване на
стойността на билетите, срещу която не е предоставил услуга. Сумата е
определена на база половината от стойността на общо платена цена за
двупосочни полети, без тя да е индивидуализирана по дати, при приспадане на
възстановените 320, 72 лв. По делото остава недоказано твърдението на
въззивника, че платената от първия ищец цена включва и комисионна на
дружеството-посредник. Като е достигнал до посочените изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение,
което следва да бъде потвърдено.
4
При този изход на спора, в тежест на въззивника са претендираните от
представителя на насрещната страна разноски пред тази инстанция по чл.38
ЗА, които съдът определя в размер на 1002,95 лв.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1572 от 20.11.2024 г., постановено по
гр.дело № 3287/2023 г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА “Дойче Луфтханза“ АГ, регистрирано съгласно
законодателството на Австрия, със седалище и адрес на управление:
Германия, Фон-Габленц-Щрасе 2-6, 50679, Кьолн, чрез търговското си
представителство в България, вписано в ТР при БТТП, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес
Таурс, сграда Б, ет.5, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Марко Балабанов“ № 4,
Адвокатско дружество “Ташева и съдружници“, чрез адв.А. Т. Т. от АК-
София, да заплатят на основание чл.38, ал.2 ЗА на “Еднолично адвокатско
дружество В. В.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.В. В. от АК-
Русе, сумата от 1 002,95 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5