Р Е Ш Е
Н И Е
№ 149 26.06.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 41 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на ЕТ „М.Л.Г.“ със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, жк „Казански“, бл.26, ет.1, ап.33, срещу Решение № 713 от 23.12.2019г.,
постановено по АНД № 2517/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № F364412
от 22.01.2018г., издадено от Директора на Офис /дирекция/ за обслужване - Стара
Загора при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод за материална и процесуална законосъобразност на наказателното
постановление. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са
разгледани, обсъдени и преценени всички фактически и правни доводи на
санкционираното лице, изложени в подкрепа на жалбата. Твърди, че неправилно,
въз основа на формално извършена преценка и без изложени конкретни мотиви съдът
е приел, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване
от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд или вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № F364412 от 22.01.2018г. на Директора на офис /дирекция/ за
обслужване - Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния
си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на
Старозагорския районен съд, като обосновано, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на ЕТ „М.Л.Г.“, гр. Стара
Загора, против Наказателно постановление
/НП/ № F364412 от 18.01.2018г., издадено от Директора на офис /дирекция/ за
обслужване - Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № № F364412 от
27.11.2017г., на ЕТ „М.Л.Г.“ е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева, на основание чл.179, ал.1, предл. трето от ЗДДС, за извършено нарушение
на чл.125, ал.3 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че регистрираното лице по ЗДДС - ЕТ „М. – Л. Г.“, гр. Стара
Загора, не е подало в Офис/ дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на
НАП - Пловдив отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС /дневник за покупки и дневник
за продажби/ за данъчен период 01.09.2017г. – 30.09.2017г. в законово
установения срок – до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнася – т.е. 16.10.2017г. Нарушението е установено при проверка на
данъчното досие на задълженото лице, като АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По
съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършеното съставомерно деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.179, ал.1, предл. трето от ЗДДС. По
съображения, че конкретното нарушение не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай на административно нарушение и че липсва основание за
прилагането на чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че правилно и законосъобразно на санкционираното
лице е наложена административна санкция, определена в законово регламентирания
минимален размер.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона.
Обосновано въззивният съд е приел, че при
проведеното административно наказателно производство не са допуснати нарушения
на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно
съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Обвинението
за допуснато от ЕТ „М.Л.Г.“ нарушение на чл.125, ал.3 от ЗДДС, като основание
за налагане на административна санкция по чл.179, ал.1, предл. трето от ЗДДС, е
фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното
постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗАНН,
вкл. на тези по т.5 и т.6, за пълно, ясно и точно описание на нарушението от
фактическа и правна страна. Противно на твърденията на касационния
жалбоподател, не представлява нарушение на формалните изисквания по чл.57, ал.1
от ЗАНН липсата на изложени мотиви в НП във връзка с прилагането на чл.28 от ЗАНН. Действително, по аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличието
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
маловажен, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но не намира нормативно основание твърдението на
жалбоподателя, че АНО има задължение да мотивира извършената преценка за
неприлагането на чл.28 от ЗАНН и съотв. да изложи съображения за това, като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Нито
разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, нито друга законова норма, регламентират излагането
на мотиви за извършената преценката по чл.53, ал.1 от ЗАНН от гл.т на липсата
на хипотезите на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, като елемент от задължителното
съдържание на НП. Както нееднократно е посочвал касационният състав на съда в
други решения, със самото издаване на наказателното постановление наказващият
орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
Правилно въззивният съд е приел, че
не е допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН в хипотезата на
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Видно от представените и приети доказателства във
въззивното съдебно производство, на ЕТ „М.Л.Г.“ е изпратена покана във връзка
със съставянето на АУАН, до
обявения и вписан в публичните регистри адрес на управление на търговеца, като
твърдяната от касатора промяна на този адрес не е вписана като ново
обстоятелство в Търговския регистър.
Обосновани от
гл.т. на доказателствата и на установените въз основа на тях факти и обстоятелства
и правилни от гл. т. на закона са съображенията на въззивния съд, мотивирали направения
извод, че ЕТ „М.Л.Г.“, в качеството си на регистрираното
лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си по чл.125, ал.3 от ЗДДС да подаде в
Офис/ дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП- Пловдив отчетни
регистри по чл.124 от ЗДДС /дневник за покупки и дневник за продажби/ за
данъчен период 01.09.2017г. – 30.09.2017г. в законово установения срок – до 14
число включително на месеца, следващ данъчния период, което сочи на
съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение и подлежащо
на санкциониране по административнонаказателния състав на чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Противно на
твърдяното от касационния жалбоподател, наличието на издадено НП с наложена на ЕТ
„М.Л.Г.“ имуществена санкция за неподадена в законово регламентирания срок СД
по ЗЗДС за същия данъчен период /01.09.2017г. – 30.09.2017г./, не обуславя извод, че е наказан два пъти за едно и също нарушение.
Административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС съдържа три
отделни състава на административни нарушения, които могат да се осъществят в
две алтернативни форми на изпълнителска дейност. В съответствие с изискването
за подаване както на СД па чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и на отчетните регистри
по чл.124 от ЗДДС, в чл.179, ал.1 от ЗДДС са регламентирани като отделни
съставомерни бездействия неподаването на СД по ЗДДС и неподаването на отчетни
регистри по чл.124 от ЗДДС. Доколкото законът регламентира като самостоятелно
задължението за подаване на отчетните регистри, независимо от условието да се
изпълни едновременно със задължението за подаване на СД по чл.125 ал.1 от ЗДДС,
за неизпълнението на това задължение /неподаване на отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС/, се следва налагане на отделна административна санкция,
независимо от административното наказване за неподаване на СД по чл.125, ал.1
от ЗДДС.
В съответствие и при правилно приложение на
закона е и направеният от съда извод, че нарушителят не следва да бъде
освободен от административно наказателна отговорност при прилагането на чл. 28
от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с
оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. А и жалбоподателят нито
твърди, нито сочи доказателства за съществуването на конкретни обстоятелства от
обективен или от субективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни
вмененото му със закон задължение в нормативно регламентирания срок или други,
съставляващи основание нарушението да бъде определено като „маловажен случай”.
Само по себе си обстоятелството, че от нарушението /формално по своя характер/
не са произтекли вредни последици, не е достатъчно същото да бъде определено
като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценката дали са
налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се
извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като малозначителността на
неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а
следва да се преценява във всеки
конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото фактическа
обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11
от ЗАНН, не може да се приеме, че степента на обществена опасност на
извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената
опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на
административнонаказателния състав по чл.179, ал.1, предл. трето във вр.
чл.125, ал.3 от ЗДДС. Ето защо обосновано съдът е приел, че не са налице
предпоставките за квалифицирането на административното нарушение като маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е и въведеното като касационно основание по
чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено
нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства е направил обоснован извод, че
наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и
при правилно приложение на материалния закон. Не е налице нито твърдяната от
касатора непълнота на фактическия и доказателствения материал във
връзка с извършването на вмененото му административно нарушение; нито формално
разглеждане и обсаждане на изложените в подкрепа на жалбата възражения на
санкционираното лице, още по-малко липсват мотиви относно приложимите правни
норми за ангажирането на административнонаказателната отговорност. При формирането на
вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени
порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение, като направените в тази връзка възражения на касационния
жалбоподател са абсолютно бланкетни и необосновани.
С оглед
на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./, ЕТ „М.Л.Г.“, гр. Стара
Загора, следва да бъде
осъден да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 713 от
23.12.2019г., постановено по АНД № 2517/ 2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № F364412 от 22.01.2018г.,
издадено от Директора на Офис /дирекция/ за обслужване - Стара Загора при ТД на
НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ „М.Л.Г.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, жк
„Казански“, бл.26, ет.1, ап.33, ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите гр. Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.