Р Е Ш Е Н И Е
№ 443 /13.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 71 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция на Комисия за защита на
потребителите – Пловдив, подадена чрез пълномощник, против Решение № 302 от 25.10.2022г.,
постановено по а.н.д. №20225640200705/2022г. на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушение на закона. Сочи се на първо място, че непосочването на чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит в правната квалификация на извършеното нарушение на чл.11, ал.3 от ЗПК, не представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, доколкото разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗПК съдържала в самата си хипотеза конкретно посочване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Поради това не можело да се стигне до извод, че нарушителят не бил разбрал обвинението, още повече в конкретния случай в НП подробно били описани обстоятелствата по извършване на конкретното нарушение, както и била посочена нормата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. На следващо място се счита, че от събраните в хода не административнонаказателното производство доказателства безспорно се установявало, че на 25.10.2022г. било извършено нарушението, за което било издадено НП, доколкото било установено, че на тази дата потребителят отправил запитване до дружеството да му бъде предоставена информацията по чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК – извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. На визираната дата било изпратено на потребителя онлайн Извлечение за състояние по кредит с изх.№ PLUS-16463650/25.10.2022г., в което обаче не се съдържали всички необходими реквизити по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. В него не били посочени дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, нямало разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент. Поради това, с НП на дружеството била наложена имуществената санкция.
По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него НП. Претендират се разноски.
Ответникът – „БНБ Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, клон на чуждестранен търговец, в подаден чрез пълномощник писмен отговор, развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 000103 от 20.06.2022г., издадено от Главен инспектор в регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което за извършеното нарушение на чл.11, ал.3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, на „БНБ Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, клон на чуждестранен търговец, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лева.
В решението си районният съд е посочил, че е било допуснато процесуално нарушение по отношение правната квалификация на нарушението. От актосъставителя и наказващия орган не било съобразено, че сочената като нарушена разпоредба на чл.11, ал.3 от ЗПК била бланкетна и в диспозицията си препращала към хипотезата по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. От посочените органи не била използвана съответната законова привръзка при квалифициране на нарушението. Отчел, че коментираното нарушение не може да бъде разгледано като абсолютно основание за отмяна, поради което изложил мотиви по същество. В тази връзка посочил, че с оглед направеното от кредитополучателя Д. Р. искане за предоставяне на основание чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, възниквал въпросът до кой момент следвало да бъде изпълнено насрещното задължение по чл.11, ал.3 от ЗПК. Приел, че в цитирания законов текст не бил посочен конкретен срок, нито такъв бил уговорен, но от тълкуването на нормата ставало ясно, че кредиторът следвало да предостави извлечение по сметка по чл.11, ал.3 от ЗПК незабавно, т.е в деня на подаване на искането – в случая 25.10.2021г. Съответно нарушение на посочената норма можело да бъде налице на деня, следващ дата на дължимото изпълнение на искането. От това следвало, че от обективна страна на датата 25.10.2021г. деяние от страна на кредитора не било извършено. Такова деяние не било извършено и на посоченото НП място, а именно в гр.София, доколкото задължението било за предоставяне на извлечението от сметката на адреса на потребителя. Всичко това сочило необоснованост на изводите на наказващия орган относно обсъжданите признаци на нарушението, което правило НП неправилно. На последно място съдът приел, че упражняването от страна на кредитора на право му да обяви кредита за предсрочно изискуем не можело да бъде игнорирано. Този факт бил от значение с оглед представеното в деня на отправеното от кредитополучателя искане на извлечение от сметка, в която били отразени направените до момента погашения на вземането и размера на останалото неиздължено вземане за главница, договорна и мораторни лихви, както и разноски. По този начин задължението по чл.11, ал.3 от ЗПК било изпълнено, Като достигнал до различен от този извод в санкционния акт, наказващият орган бил допуснал нарушение на материалния закон при реализиране на отговорността на основание чл.45, ал.1, във вр. с чл.11, ал.3 от ЗПК.
Настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Правилно районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато нарушение на процесуалните правила състоящо се в непрецизна правна квалификация. Нормата на чл.11, ал.3 от Закона за потребителският кредит е бланкетна и както основателно е отбелязал в мотивите си районният съд, при квалифициране на нарушението административно – наказващият орган не е съобразил, че същата препраща към чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Последната не е посочена в санкционният акт, което е довело до неправилна правна квалификация. Допуснатото нарушение препятства правото на защита на наказаното лице и представлява самостоятелно основание за отмяната на издадения срещу него санкционен акт.
Законосъобразно съдът е приел и че вмененото на наказаното дружество нарушение не е осъществено от обективна страна. При разглеждане на спора по същество в тежест на административно-наказващия орган е да докаже с допустимите от закона доказателствени средства, че посоченото за нарушител лице е извършило описаното в АУАН и в НП административно нарушение, индивидуализирано с всички признаци на нарушението, включително и с дата на извършването му, която е съществен елемент от обективната му страна. В случай, че административно-наказващият орган не успее да докаже, че на посочената в АУАН и в наказателното постановление дата, посоченото за нарушител лице е извършило описаното нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното нарушение. Случаят е именно такъв. Няма спор между страните, че на 25.10.2021г. кредитополучател по договор за кредит сключен със санкционираното дружество - в качеството му на кредитор, е депозирал искане за предоставяне на основание чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК на детайлна справка за извършените от лицето плащания и погасявания, както и за оставащите непогасени суми по кредита. Съответно на база така депозираното искане за кредитора е възникнало по силата на чл.11, ал.3 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК насрещно задължение за представяне на исканата информация. Съобразно посочената норма на чл.11, ал.3 от ЗПК предоставянето на информацията следва да бъде при поискване, във всеки един момент до като договора е съществуващ, т.е. не е прекратен. Както основателно е посочил въззивния съд това означава, че при депозирано искане, предоставянето на исканата информация следва да се извърши до края на деня в който е постъпило то. Съответно, при бездействие да изпълни това си задължение кредиторът изпада в забава в деня , следващ този, в който е можело надлежно да го осъществи. При положение че искането на кредитополучателя е постъпило при „БНБ Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, клон на чуждестранен търговец на 25.10.2021г., няма как на същата дата ответникът по касация да е осъществил вмененото му нарушение. Последното би могло да е довършено , респ. осъществено едва на следващия ден – 26.10.2021г.
В конкретния случай, видно от изложеното по–горе, административно-наказващият орган, не доказал че на 25.10.2021г. наказаното лице е осъществило нарушение по чл.11, ал.3 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, поради което правилно РС-Хасково е приел, че издаденото спрямо касационния ответник наказателно постановление е незаконосъобразно.
По изложените съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302 от 25.10.2022г.,
постановено по а.н.д. №20225640200705/2022г. на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.