№ 13776
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110169882 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против Р. Н. Т. за сумата от 3628,90 лева, от която
3108,35 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. - м.04.2020г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №111603, сумата
463,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., сумата 47,13 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. - м.04.2020 г. и
сумата 9,87 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
07.12.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в
интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и след това по делото не е постъпил отговор на исковата молба
1
от ответника.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приобщена молба от ЧСИ Елена Петкова рег. №843 за вписване на
възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент №64, находящ се в АДРЕС от
27.03.2007 г., собственост на Р. Н. Т. по ИД №20078430400064 и ИД №20078430400065,
която е вписана в служба по вписванията. Представена е и молба – декларация от Р. Н. Т.
адресирана до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за имота –
апартамент №64, находящ се в АДРЕС от 29.05.2005 г. В случая тази молба-декларация по
своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия, отправено от собственика до топлофикационното дружество. Вещото лице по
приетата по делото съдебно- техническа експертиза е констатирало, че към момента на
изготвянето му партидата на имота се води на името на Р. Н. Т.. Предвид това следва да се
приеме, че ищецът е приел предложението за сключване на договор, доставяйки топлинна
енергия до процесния апартамент, поради което между Р. Н. Т. и ищцовото дружество е
съществувало облигационно отношение. Ето защо съдът намира, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката и следва да отговаря по предявените искове.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия
процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за
БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището има 4 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни разпределители и 4
броя термостатни вентили. Количеството топлинна енергия за отопление на имот е
определяно на база реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО през периода м.05.2018 г.
до м.04.2019 г., а през периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. на база „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп. През периода разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на
основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран
водомер за топла вода. През исковия период общото количество на топлинната енергия
отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото количество за СЕС.
Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния му отопляем обем към
пълния отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно–техническата експертиза
стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в имота е
в размер 3042,33 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен в
заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което искът за горницата до
3108,35 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. до 01.11.2021 г., възлизащи на 47,13 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Б.“ ООД като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
исковата претенция за главница се явява частично основателна, то и обезщетението за
вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се
изчисли само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с
помощта на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 458,53 лева
като за разликата до пълния претендиран размер 463,55 лева искът подлежи на отхвърляне.
3
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 9,87
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 493,89 лева за платена държавна
такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3042,33 лева – главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020г. в имот, находящ се в
АДРЕС с абонатен №111603, сумата 458,53 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
01.11.2021 г., сумата 47,13 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.10.2018 г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 07.12.2021 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 493,89 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата разликата над 3042,33 лева до пълния предявен
размер от 3108,35 лева, исковете по чл. 86 ЗЗД за разликата над 458,53 лева до пълния
предявен размер от 463,55 лева и за сумата 9,87 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4