Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 224 от 05.10.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно
дело № 227 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Е.А.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Решение №260120/12.05.2021
г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №1248/2020
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с
което е потвърден Електронен фиш серия К № 3939341, издаден от Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С
посочения електронен фиш на Е.П. на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В
жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
електронния фиш, както и присъждане на направените съдебни разноски.
Е.П. не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото.
ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото и не представя становище по
касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.
212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 3939341,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил. От фактическата страна на спора е установено,
че на 02.09.2020 г. в 10:48 часа на ВП II-62, км 12+000, в с. Невестино, в
посока към гр. Кюстендил, при разрешена за населено място скорост на движение
от 50 km/h и приспаднат толеранс от 3 km/h в полза на водача (при измерена
скорост от 77 km/h),
е установено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, заснето с мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523, при управление на лек автомобил марка „П”, модел „**”, с рег. № ****, а именно – управление на
автомобила с превишена скорост от 74 km/h. Изготвен е клип № 19923.
Електронният фиш е издаден срещу Е.А.П. – собственик на процесния автомобил. Районният
съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на
нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е
доказано. По посочените правни доводи съдът е потвърдил електронния фиш.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с неведеното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правните
изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите
нормативни разпоредби. Електронният фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
от ЗДвП реквизити. Административнонаказващият орган е доказал, че процесната мобилна система е
технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип
средство за измерване с оглед представените по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010
г., издадено от Българския институт по метрология и Протокол № 6-21-19/29.11.2019
г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, и разпоредбата
на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ). Съгласно последната, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл (както е в
случая – срокът
на валидност на одобрения тип средство за измерване е от 24.02.2010 г. до
24.02.2020 г.), намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.). Според чл.
43, ал. 4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2
се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява
в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018
г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.)
периодичността на проверките на скоростомери е една година. Видно от Протокол
№ 6-21-19/29.11.2019 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
на 29.11.2019 г. е извършена последваща проверка на процесната мобилна система,
при която е констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Нарушението е
установено на 02.09.2020 г., поради
което следва да се приеме, че измерването на скоростта на автомобила е
извършено с годно техническо средство.
Процесното нарушение е безспорно доказано от приложените към
административнонаказателната преписка клип № 19923 и Протокол за използване на
АТСС от 03.09.2020 г. – приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Протоколът има нормативно установеното
съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. Видно
от същия, на 02.09.2020 г. в с. Невестино, ПП II-62, км
12+000, е използвана мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523, с начало на работа 09:00 ч. и край
на работа 12:00 ч., в режим на измерване „С” (стационарен) и посока на
задействане – „П” (приближаващ). В протокола е отбелязано, че ограничението
на скоростта е въведено с пътен знак Д11 („Начало на населено място”). В случая не е
било дължимо попълване от контролния орган на графата в протокола „Пътен
знак за ограничение”, както и на графата „Разстояние
от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри”, доколкото същите касаят
допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП. В процесния случай такова ограничение
не е било въведено, а доказателствата сочат за наличие на нормативно
предвиденото ограничение за населено място от 50 km/h по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. По делото е безспорно установено, че
на посочените в електронния фиш дата, час и място с процесния автомобил е
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост от 74
km/h (след приспаднатия толеранс от 3 km/h) при разрешена за населено място
скорост от 50 km/h. При определянето на точната скорост на движение на
автомобила е приспаднат дължимият съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
толеранс от 3 km/h, което се установява от общата информация, отразена под
изготвения клип № 19923. Наказуемото
превишаване от 24 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Правилно електронният фиш е издаден на Е.П., като собственик на автомобила
(съгласно справката от АИС – МВР). С чл.
189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП е
предвидено, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен
срок от получаването му лицето може да представи пред съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В случай че не е представена
декларация, е приложима разпоредбата на чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, установено със заснемането. Неоснователно е
възражението на П., че е била в невъзможност да представи декларация, тъй като
не са ѝ връчени снимките от извършеното заснемане на автомобила. Разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не предвижда връчването на
такива заедно с електронния фиш. Отделно от това, в нито
един момент от разглеждане на делото не са
навеждани твърдения, че лице, различно от Е.П., е управлявало процесния
автомобил на посочените в електронния фиш дата, час и място.
Производството по съставяне на електронен фиш е съобразено с общото правило
на чл.
24, ал. 1 от ЗАНН, както и с особеностите, породени от обстоятелството, че нарушението се установява от техническо
средство без към този момент да е ясен нарушителят.
По изложените съображения процесният електронен фиш е законосъобразен и правилно е
потвърден от районния съд. При
този изход на спора на Е.П. не следва да се присъждат претендираните от нея
разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260120/12.05.2021
г., постановено по АНД №1248/2020 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.