Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 9, 22 януари 2015 г . , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на осми януари през две хиляди и
петнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ………………………………
……………………………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : .................…………………..
.................…………………..
Секретар Е.К.…............…...……………...….............................………………………............……………
прокурор ……………………………...................………………………...……......................………………………...........…
като разгледа докладваното от Председателя Йовка
Бъчварова гражданско дело № 219 по описа за 2014 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
В условията на
обективно кумулативно съединяване ищцата С.Р.В. е предявила против ответника
„Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация -
Котел“ ЕООД, („СБДПЛР-Котел“ ЕООД) три иска. Първият иск е с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване незаконността на уволнението
и отмяната му. Ищцата твърди, че основанието за уволнение било съкращаване на
щата, което счита за незаконно : 1/тъй като ù бил даден невъзможно
кратък срок, в който да представи доказателства, че се ползва от някое от
основанията за предварителна закрила по чл.333 от КТ, без да твърди наличието
на такива основания; 2/ тъй като извършеното съкращение на щата не било реално;
3/ тъй като не бил извършен подбор. Вторият иск е с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.2 от КТ, с който ищцата моли да бъде възстановена на длъжността
рехабилитатор, която е заемала преди уволнението. Третият иск е с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ, с който ищцата моли ответникът да
ù заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3900.00 лева,
равнимо на брутното трудово възнаграждение, което е получавала преди уволнение
за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение 17.06.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано
от подаване на исковата молба на 19.08.2014 г. до окончателното ù
изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока за
отговор ответникът, чрез пълномощник, оспорва предявените искове с
възражението, че от страна на ищцата не се твърди да е налице за нея някое от
основанията за предварителна защита. Възразява, че подбор е бил извършен и тъй
като ищцата е била с най – нисък резултат при атестирането, именно тя е била
съкратена. Твърди, че съкращаването на щата е реално, тъй като щатните бройки
за длъжността рехабилитатор са намалени с една. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. Ю.С. ***, която от
нейно име поддържа исковете така, както са предявени.
Ответникът
„СБДПЛР-Котел“ ЕООД се представлява по пълномощие от адв. М.П. ***, която
поддържа отговора и направените в него възражения и оспорвания.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.10.2012
г. между ищцата, от една страна, и ответникът, от друга, е бил сключен трудов
договор, по силата на който ответникът е възложил, а ищцата е приела да
изпълнява длъжността рехабилитатор. С допълнително споразумение от 31.07.2013
г. ищцата временно е преназначена на длъжността старши рехабилитатор до заемане
на длъжността след конкурс. С допълнително споразумение от 28.02.2014 г. ищцата
е преназначена на длъжността рехабилитатор за неопределен срок. Мястото на
работа е в уговорено в сградата на „СБДПЛР-Котел“ ЕООД в град Котел, ул.
Изворска 85.
Според
поименното щатно разписание, към 01.06.2014 г. в СБДПЛР-Котел“ ЕООД са работили
рехабилитаторите Г. В. Т., Р. Г. Ц., Й. И. Д., С.Р.В.,
Г. Н. Б., Р. Ц. В., Т. Й. Й., Т. Н. Д., Н. П.П., М. Ж. Ж., М. Г. А. и С. А. Д.– на общо 12 щатни бройки.
На 11.06.2014
г. са проведени заседания на медицинския съвет и на съвета по здравни грижи при
СБДПЛР-Котел“ ЕООД, на които са взети решения за оптимизиране на щата в
лечебното заведение, вкл. чрез съкращаване на съществуващите щатни длъжности.
Взето е решение за съкращаване на щатната численост на рехабилитаторите от 12
на 11 щатни бройки.
Със заповед №
РД-08-176 / 12.06.2014 г. управителят на „СБДПЛР-Котел“ ЕООД д-р Ц. В. е
назначил петчленна комисия, на която е възложил в срок до 16:00 часа същия ден
да извърши оценка на работата на всички рехабилитаторите по утвърден формуляр и
да предложи за съкращение рехабилитатора с най-ниска оценка на трудовите и на
професионалните му качества.
В утвърдения
„Формуляр за оценка на личните резултати на служител в СБДПЛР-Котел“ ЕООД“ са
заложени общо 20 критерия за оценяване, по които комисията поставя оценки 5
(много добра); 4 (добра); 3 (средна); 2
(задоволителна); 1 (незадоволителна). Общият максимален сбор от точки е 100. По
посочените двадесет критерия са оценявани качеството на работата на
рехабилитатора в съответствие с длъжностната му характеристика и приложимите
нормативните актове, вкл. и спазване на работното време, възможността да работи
в екип, възможността за справяне с възникнали проблеми, поемане на извънредни
задачи, опазване на предоставеното имущество.
На
рехабилитаторите са били поставени следните оценки : на Г. В. Т. 71 точки,
на Р. Г. Ц. 69 точки, на Й.
И. Д. 74
точки, на С.Р.В. 25 точки, на Г. Н. Б. 40
точки, на Р. Ц. В. 76 точки,
на Т. Й. Й. 62 точки, на Т.
Н. Д. 43
точки, на Н. П.П. 59 точки, на М. Ж. Ж. 76 точки, на М.
Г. А. 51 точки и на С. А. Д. 77 точки. Всички формуляри за оценка са били
изготвени на 13.06.2014 г.
На 12.06.2014
г. е проведено заседание на оценяващата комисия, за което е съставен протокол №
1, в който е описано, че ищцата е с най-нисък резултат, поради което комисията
единодушно е предложила на управителя на „СБДПЛР-Котел“ ЕООД именно ищцата да
бъде съкратена, който е възприел решението на комисията и е указал на служителя
„Човешки ресурси“ да подготви необходимите документи за уволнението на ищцата.
На 13.06.2014
г. на ищцата е връчено уведомление, с което ù е дадено право до 16:00
часа на същия ден да представи доказателства, ако се ползва с предварителна
закрила при уволнение по реда на чл.333 от КТ.
На 13.06.2014
г. управителят на „СБДПЛР-Котел“ ЕООД е издал оспорената заповед № РД-08-178, с
която „на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и спазени изисквания на заповед №
РД-08-176 и констативен протокол от 12.06.2014 г. за извършен подбор, съгласно
вътрешните правила на лечебното заведение“ трудовият договор с ищцата е
прекратен, считано от 16.06.2014 г. и е разпоредено изплащане на дължимите
обезщетения. Тъй като ищцата е отказала да получи заповедта, две лица, вкл. и
св. Р. П., са се подписали като
свидетели на отказа, без обаче да е посочена датата, на която ищцата е отказала
да получи заповедта. Заповедта е била изпратена за връчване по пощата с обратна
разписка. Пощенската пратка е била получена на 16.06.2014 г. от „свекърва“, на
която не са били посочени имената.
След
уволнението е било изготвено ново щатно разписание за длъжностите към
16.06.2014 г., в което щатните длъжности за длъжността рехабилитатор са
намалени на 11 и името на ищцата в поименното щатно разписание липсва.
Според
изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза, размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата за месец май
В трудовата
книжка на ищцата липсват отбелязвания, че ищцата след уволнението работи по
трудово правоотношение. Същото се установява и от представените служебни
бележки, издадени от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ Котел.
Горните факти
съдът установи след преценка на всички събрани по делото писмени доказателства,
които прецени, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът
кредитира показанията на двете разпитани свидетелки Р. П. и М. С.. Към доказателствения материал
съдът приобщава и заключението на вещото лице. Съдът не намери основания, нито
пък от страните се изтъкнаха такива, да се съмнява в неговата обективност и
незинтересованост от изхода на спора.
От страна на ищцата
се представиха становище, подписано от д-р Х.
Ж., характеристика, подписана от д-р Ю. Н.,
характеристика, подписана от Т. П. и писмено изложение от семейство С. и П. С.. Общото между всички посочени писмени доказателства
се свежда от даване на положителна оценка на професионалните качества на
ищцата. В тях са материализирани свидетелски показания на подписалите ги лица,
но поради недопустимостта за даване на свидетелски показания в писмени форма,
съдът не ги цени като свидетелски показания, а като писмени доказателства с
оглед разпоредбата на чл.180 от ГПК, съгласно която частни документи, подписани
от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях, са направени от тези лица – обстоятелство, по което по
делото не се оформи спор.
В срока по
чл.149, ал.3 от ГПК представителят на ответната страна е депозирал писмени
бележки, към които е приложил множество документи : докладни записки, графици
за работа, трудов договор, уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ и пр., които обаче
съдът не обсъжда и не включва в доказателствената съвкупност, тъй като са
представени след изтичане на срока по чл. 312, ал.3 от ГПК и правото да се
сочат доказателства е преклудирано.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответното
„СБДПЛР-Котел“ ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл.9, ал.1, т.4 от Закона
за лечебните заведения, а според чл.69, ал.2 от същия закон, управителят е
работодател на всички работещи в лечебното заведение, управлява лечебното
заведение, извършва структурни и организационни промени, поради което е в
неговите правомощия да извършва съкращаване на щата и да прекратява трудовите
правоотношения с работещите в лечебното заведение. По делото липсва изрично
материализирано решение на управителя за съкращаване на една щатна бройка
рехабилитатор. Такова решение е взето на заседанията на медицинския съвет и на
съвета по здравни грижи. Съгласно чл.75 и чл.79 от ЗЛЗ, медицинският съвет е
консултативен орган при осъществяване на управлението на лечебното заведение, а
съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра.
Управителят на лечебното заведение се е съобразил и одобрил решенията и на
медицинския съвет, и на съветът по здравни грижи, поради което в заповед №
РД-08-176/12.06.2014 г. имплицитно се включва и решението за съкращаване на
една щатна бройка рехабилитатор.
Длъжността
рехабилитатор, която е заемала ищцата, е съкратена към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение. Със заповедта за уволнение трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 16.06.2014 г. Видно е от щатното
разписание на длъжностите, че към 16.06.2014 г. щатните бройки за длъжността
рехабилитатор са намалени от 12 на 11 и името на ищцата липсва в поименно щатно
разписание към посочената дата.
Съгласно
разпоредбата на чл.329 от КТ, при съкращаване в щата работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре. С ТР № 3 от 16.01.2012 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г, ОСГК, са дадени задължителни указания
по тълкуването на чл.329 от КТ. Прието е, че подборът е част от правото на
работодателя да уволни работника на конкретно посочени в чл.329 от КТ основания
и подлежи на контрол за законосъобразност в производството по иск по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ. Подборът е задължителен тогава, когато се съкращават една или
няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови
функции). При задължителност на подбора,
работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават, или в по-широк кръг, чрез
включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. В
случая работодателят е преценил, че подборът следва да бъде извършен само
измежду дванадесетте рехабилитатори, без да се включват в обхвата му и
служители, заемащи близки или сходни длъжности.
Оспорването
от страна на ищцата на извършения подбор е общо с твърдения, че не били взети
предвид множеството сертификати и дипломи, които удостоверявали високата
професионалната квалификация на ищцата. По същество се оспорва не липсата на
подбор, а се твърди извършен подбор, при който не са отчетени реалните качества
на ищцата.
В
тълкувателното решение е прието, че при упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл.329,
ал.1 от КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в
съответствие на приетите от работодателя показатели по законово установените
критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със
събрана за участниците в подбора
информация.
Въпрос на
преценка от страна на работодателя е в каква форма да използва при извършване
на подбора. По настоящия спор качествата на всичките 12 рехабилитатори са били
оценявани по 20 критерия, посочени по – горе, с оценки от 1 до 5, като
оценяването е било извършено от нарочно назначена за целта комисия, в състава
на която не са включени членове измежду оценяваните лица. Липсват възражения за
наличие на конфликт на интереси или за несъвместимост. Изготвените атестационни
формуляри представляват писмени доказателства. Ищцата обаче не е предприела
оспорване на онези оценките, с които изразява несъгласие, поради което и от
нейна страна не са ангажирани каквито и да било доказателства, с помощта на
които да се установят високите ù професионални качества. Представените
сертификати и дипломи не са в състояние да опровергаят поставените ù във
формуляра ниски оценки по показатели като : приема и изпълнява допълнителни
възложени задачи, участва заедно с членовете на екипа в необходимите дейности
за разрешаване на общите проблеми, ефикасно си сътрудничи със служителите от
други структурни звена, навременно и коректно съобщава за мотивираното си
отсъствие, спазва работното време, отговорно използва работната документация,
честен е с колегите и ръководителите си, отзовава се на повикване при
извънредни ситуации и пр. Нито са оспорени поставените оценки, нито са
ангажирани конкретни доказателства, че оценките на ищцата по посочените
показатели, а и по част от останалите, следва да се по-високи от минималните.
Напротив, от показанията на свидетелите П. и С. се установи, че ищцата е
допускала многобройни пропуски в работата си, изразяващи се в непрофесионално
държание към пациентите на лечебното заведение, провокиране на конфликтни
ситуации с колеги, недопустима промяна на назначените терапии на пациенти.
Другото
наведено във връзка с извършения подбор твърдение е в смисъл, че подборът не е
обхванал всички служители, заемащи длъжността рехабилитатор, черпейки аргументи
от графика на рехабилитаторите за месец май
В писмената
защита се акцентира върху разминаването между датите, когато са били изготвени
формулярите за оценка и съставянето на протокола на комисията, назначена да
извърши оценката. Действително всички формуляри носят дата 13.06.2014 г., докато
съставеният протокол, в който е отразено, че оценката на ищцата е най-ниска, е
с дата 12.06.2014 г. Посоченото несъответствие между датите е правно
ирелевантно, тъй като в КТ липсват някакви специални разписани правила, които е
задължително да се следват при извършване на подбора. Подборът дори може да се
извърши и устно и да се доказва със свидетелски показания. От значение за спора
е дали извършването на подбора предшества прекратяване на трудовото
правоотношение. И формулярите, и атакуваната заповед са изготвени на 13.06.2014
г. Същите, съпоставени с уведомлението до ищцата да представи доказателства по
чл.333 от КТ до 16:00 часа същия ден, водят до извода, че заповедта за
уволнение е съставена след 16:00 часа на 13.06.2014 г. Св. С. твърди, че
комисията е започнала да заседава на 12.06.2014 г. и са работили до късно
вечерта и същата вечер, т.е. на 12.06.2014 г., оценките са били готови.
Посоченото несъответствие в датите не е в състояние да опорочи процедурата по
подбор, тъй като в КТ съставянето на протокол на комисията по извършване на
оценяването не е предвидено като задължителен елемент, а е изготвен с чисто
информативна цел и за нуждите на документооборота в лечебното заведение.
По
твърдението за нарушение на чл.333, ал.1 от КТ съдът намира следното : В полза
на определени категории работници и служители са установени правила за
предварителна закрила при уволнение на изрично посочени основания, между които
и съкращаването на щата. Повелително е изискването за предварително разрешение
от инспекцията по труда или от синдикален орган. В разпоредбата на чл.333 от КТ, както и при подбора, липсва специално разписана процедура, поради което във
времето се е наложила практика работодателят да изисква предварително от
работника, който предстои да бъде уволнен, доказателства дали не страда от
някое заболяване и пр., за да се събере информация и да се изиска предписаното
от закона съгласие на инспекцията по труда или синдикалния орган. Уведомлението
е било връчено на ищцата на 13.06.2014 г. с указание, че до 16:00 часа на същия
ден следва да представи доказателства, ако се ползва с предварителна закрила.
Вярно е, че срокът е изключително кратък, но той, както вече се каза, не е
нормативно определен. Дори непоискването на такава информация не се отразява на
законността на уволнението, ако уволненият работник няма основания да се полза
от предварителната закрила. Ищцата нито пред работодателя, нито пред съда
твърди такива основания в нейна полза, поради което твърдените в исковата молба
нарушения на чл.333 от КТ не са налице.
Относно датата на
връчване и дали е бил изтекъл двумесечният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ :
съгласно разпоредбата на чл.358, ал.2, т.1, пр.ІІ от КТ, давностният срок за
предявяване на исковете относно прекратяване на трудовото правоотношение
започва да тече от деня на прекратяването. В чл.335, ал. 2 КТ са очертани три
хипотези на настъпване на прекратяването на трудовото правоотношение : при
прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; при
неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от
срока на предизвестието; при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В случая
трудовото правоотношение е прекратено със заповедта от 13.06.2014 г., считано
от 16.06.2014 г. Заповедта е връчена при условията на отказ, без отбелязване на
датата, поради което съдът не приема, че е връчена. Изпратена е по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка, което също не е връчено надлежно, поради
което съдът приема, че заповедта не е връчена и на 16.06.2014 г. - датата,
отбелязана на обратната разписка. При наличните данни съдът приема, че датата
на връчване е тази, на която ищцата е подала исковата молба пред РС Сливен – на
19.08.2014 г.
Следователно трудовото правоотношение е
прекратено в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т.1 от КТ - с изтичането на срока на
предизвестието, тъй като от заповедта за уволнение съдържа в себе си и елемент
на предизвестие. Съгласно чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото по делото не е установено страните
да са уговорили по – дълъг срок. Тъй като в КТ липсват правила на броене на
срокове, следва се приложи чл.60, ал.5 от ГПК, съгласно който срокът, който се
брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече
срокът, и изтича в края на последния ден. Така изчислен, срокът на
предизвестието е изтекъл на 16.07.2014 г., а трудовото правоотношение е
прекратено от 17.07.2014 г. (така р. № №
332 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. дело №
301/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК).
Само за пълнота
следва да се отбележи, че срокът за предявяване на иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е давностен и дали е спазен съдът не може да се произнася служебно.
Възражението за пропуснат срок е направено от ответната страна едва в хода на
устните състезания, но то по силата на чл.131 от ГПК е преклудирано с изтичане
на срока за отговор на исковата молба. Не са наведени твърдения, че пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В този смисъл е
последователната съдебна практика, вкл. и тази, постановена по реда на чл.290
от ГПК : р. № 177/26.10.2010 г. на ВКС по търг. дело № 46/2010 г., ІІ т.о.; р.
№ 111/08.10.2010 г. на ВКС по търг. дело І 1068/2009 г., І т.о.; р. №
67/06.07.2010 г. на ВКС по търг. дело № 898/2009 г., І т.о.; р. №
228/20.12.2010 г. на ВКС по търг. дело І 530/2010 г. І т.о.; р. № 84/25.06.2012
г. на ВКС по търг. дело № 142/2011 г., І т.о. и много други.
В тази връзка е
недопустимо и не следва да се разглежда искането на ищцата за възстановяване на
срока за подаване на исковата молба, за който е било счетено, че е пропуснат.
Възстановяват се по реда на чл.64 от ГПК
само сроковете, свързани със самия съдебен процес. В определение №
Определение № 143 / 02.03.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 30/2012 г., II т. о.,
постановено по реда на чл.290 от КТ, е прието, че разпоредбите на Глава VІІ на
ГПК "Срокове и възстановяване на срокове" са неприложими по отношение
на всички останали срокове, които са извън рамките на висящия съдебен процес.
По изложените
съображения предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Тъй като съдът
отхвърли главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да отхвърли като
неоснователни и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на
ищцата на длъжността, която е заемала до уволнението и за присъждане на
обезщетението за времето, докато е останала без работа в резултат на
незаконното уволнението.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищцата да заплати на ответната страна
направените от нея разноски в размер на 340.00 лева, представляващи платен
адвокатски хонорар.
Тъй като ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски, окончателната държавна такса върху
отхвърлените искове и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице остава за сметка на съда.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.334, ал.1,
т.1 от КТ, предявен от С.Р.В., ЕГН **********,*** З. **,
съдебен адрес град С., ул. В. **,
адв. Ю.С., против „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение
и рехабилитация - Котел“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
град К., ул. И. **, представлявана от управителя Ц. В., с
искане да се отмени като незаконна заповед № РД-08-178 / 13.06.2014 г. на
Управителя на ответното дружество, с която трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено поради съкращаване на щата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ, предявен от С.Р.В., с посочени данни, против „Специализирана болница
за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - Котел“ ЕООД, с посочени
данни, да бъде възстановена на длъжността рехабилитатор, която е заемала до
момента на уволнението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, предявен от С.Р.В., с искане ответникът „Специализирана болница за
долекуване, продължително лечение и рехабилитация - Котел“ ЕООД, с посочени
данни, да бъде осъден да ù заплати сумата 3900.00 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно
уволнение за шестмесечен период, считано от 17.06.2014 г., заедно със законната
лихва, считано от 19.08.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Р.В.,
ЕГН **********,*** З. *,
ДА ЗАПЛАТИ на „Специализирана болница за долекуване, продължително
лечение и рехабилитация - Котел“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град К., ул. И. **,
представлявана от управителя Ц. В., сумата 340.00 (триста и четиридесет) лева,
представляващи направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с
въззивна жалба в двуседмичен срок от обявяването му.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: