РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Велико Търново, 05.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И.и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №487 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на И.В.Б. *** срещу Решение №89/29.06.2021г. на директора на ТД на НАП –
В. Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №С210004-022-0039075/04.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – В. Търново. В подадената жалба се твърди, че той не носи отговорност за
задължението по изпълнително дело №*********/2020г. по описа на ТД на НАП – В.
Търново, тъй като то е възникнало преди участието му в ДЗЗД“Калина-ММ“. Счита
,че публичния изпълнител и директора на ТД на НАП погрешно са тълкували
приложимите правни разпоредби на ДОПК и указанията, дадени в съдебното решение
по АД №59/2021г. по описа на АСВТ. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Не
претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото
оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Решение №89/29.06.2021г. на зам. директора на ТД на
НАП – В. Търново/вж. заповед ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017г. на изп. директор на НАП и
болничен лист, стр. 46 и 47 от делото/, постановено в производство по реда на
чл. 197, ал. 1 от ДОПК, решаващият орган е отхвърлил жалбата на И.В.Б. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, с които са наложени обезпечителни мерки
„запор“ върху движими вещи – 2 бр. МПС, собственост на жалбоподателя.
Решението е
връчено на жалбоподателя на 21.07.2021г. видно от представената товарителница
за пощенска пратката, на гърба на стр. 8 от делото. Жалбата срещу него е подадена в ТД
на НАП – В. Търново на 27.07.2021г., което на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от ДОПК се установява от поставения на нея вх. №16106/27.07.2021г. по описа на ТД
на НАП – В. Търново. Спазен е срока по чл. 197, ал.1, изр. І от ДОПК, поради
което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по налагане на обезпечителни мерки е
инициирано с цел обезпечаване на публичните задължения на жалбоподателя по изп.
дело №*********/2020г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, които според
публичния изпълнител възлизат на суми в общ размер на 15 481,08 лв., от
които главница от 7 642,28 лв. и лихви в размер на 7 838,80 лв. За
гарантиране събираемостта на тези задължения е било издадено обжалваното
постановление, с което са наложени обезпечителни мерки, а именно – „запор“
върху 2 бр. МПС. След обжалването на това постановление по административен ред
пред директора на ТД на НАП – В. Търново, решаващият орган по чл. 197, ал. 1 от ДОПК го е потвърдил. Законосъобразността
на решението на директора на ТД на НАП – В. Търново и наложените обезпечения с
потвърдените от него постановления, са предмет на спора по делото.
В настоящия случай от приложените
писмени доказателства се установява, че обжалваното Решение №89/29.06.2021г. на
зам. директора на ТД на НАП – В. Търново е издадено от орган, който разполага с
нужната материална компетентност и от длъжностно лице, което действа в
условията на заместване при отсъствие на титуляра. Решението е издадено в
рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен преклузивен срок,
който е започнал да тече, считано от 21.06.2021г. /денят от получаване на
жалбата по административен ред в ТД на НАП, стр. 11 от делото/ и изтича на
05.07.2021г.
Съобразно разпоредбите на чл. 197,
ал., ал. 1 – 3 от ДОПК, в настоящото производство съдът извършва преценка и на
законосъобразността на самото постановление за налагане на предварителните
обезпечителни мерки. Обжалваното постановления за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с №С210004-022-0039075/04.06.2021г. по описа на ТД на НАП – В. Търново е издадено
от компетентен орган – от публичен изпълнител в компетентната териториалната
дирекция на НАП, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и съгласно правомощията на
този орган, определени в чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма
и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
С подробно изложени в жалбата и в представена писмена
защита възражения, жалбоподателят застъпва становището, че след като данъчните задълженията
на ДЗЗД „Калина-ММ“ по образуваното изпълнително производство произтичат пряка
от закона, а не възникват с издаването на ревизионния акт, то няма основание
той да носи отговорност за тези задължения, които са възникнали преди неговото
включване като участник в сдружението. Тези възражения съдът намира за
неонователни.
Обстоятелствата досежно дяловото участие на
жалбоподателя в капитала на дружеството и включването му като съдружник не се
оспорват. Принципно правилни са разбиранията на жалбоподателя, досежно момента
на възникване на данъчните задължения и тяхното констатиране с ревизионните
катове като вид декларативни административни актове, но тези съображения не
обосновават направеният от него извод, че той не следва да е носител/да
отговаря за задължението, възникнало преди неговото участие в дружеството. При
включването си като съдружник той поема отговорност за задълженията ведно с
останалите участници в сдружението, така, както става титуляр и на правата,
възникнали от дейността на това сдружение. Да се подкрепи обратното становище
означава да се признае възможността един участник в дружеството да поема само
правата или респ. само задълженията от общата дейност, каквото разбиране
противоречи на нормативно визираните разпоредби за дейността на гражданското
дружество, чл. 361 от ЗЗД.
За
неоснователни настоящия състав приема и възраженията за недължимост на
посочените публични задължения, поради неправилно тълкуване на разпоредбите на
чл. 9, ал. 2 от ДОПК. За
целите на фиска и счетоводната отчетност дружеството по ЗЗД е самостоятелно
задължено лице – чл. 9, ал. 2 от ДОПК и чл. 1, ал. 2 от
ЗСч, което потвърждава тезата за т. нар. фингирана правосубектност
за данъчни цели. Действително, принудителното събиране се извършва срещу
участниците в неперсонифицираните дружества съобразно тяхното участие – по арг.
от чл.
9, ал. 2, изр. 2 от ДОПК. В този смисъл правилно административният
орган в решението си е приел, че към момента на издаване на ревизионния акт на
публичните задължения жалбоподателят е притежавал 30% дялово участие в
дружеството.
По отношение
на задълженията, определени с издаденият на ДЗЗД „Калина-ММ“ РА №*********/22.06.2012г. на ТД на НАП – Пловдив за данъчни периоди по ЗДДС
от месец 12.2010г. до месец 09.2011г., давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е
изтекла, както е констатирано и в посоченото Решение №68/09.03.2021г. по АД
№59/2021г. по описа на АСВТ.
Не водят до друг извод и приобщените доказателства по
АД №179/2021г. по описа на АСВТ, както и съдебното решение по това дело. На
първо място следва да се посочи, че в производството по чл. 197 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и може да отмени наложената обезпечителна мярка/при
условията, посочени в чл. 197, ал. 3 от ДОПК/, но не и да връща преписката на
административния орган за продължаване на производството. В този контекст,
наложените обезпечителни мерки след постановяване на съдебният акт по АД
№179/2021г. са след развитие на отделно, ново административно производство, в
което съдът не е давал задължителни указания на органа, водещ производството.
На следващо място настоящият състав не е обвързан от установените в това
предишно производство факти и тяхната правна квалификация, дадена от друг
съдебен състав.
В настоящия случай не са налице и
основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки по смисъла
на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. От една страна, длъжникът не е представил
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа. От друга страна, не са допуснати нарушения по чл. 195, ал. 5 и ал.
7 от ДОПК. Публичните задължения, които се обезпечават, са установени с издаден
РА, като съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ДОПК подлежат на
принудително изпълнение, освен ако изпълнението не е спряно по реда на ДОПК,
която хипотеза не е налице в случая. Декларираните от жалбоподателя задължения,
срокът за плащане по които е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение съгласно
чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК, поради което се обезпечават по реда на чл. 195 от
този кодекс.
Изложените съображения обосновават
изводите, че Решение №89/29.06.2021г. на зам. директора на ТД на НАП – В.
Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С210004-022-0039075/04.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново са издадени от компетентен орган, като са спазени изискванията на
материалния закон и на административно-производствените правила. Подадената
жалба се явява неоснователна.
При този изхода на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи
юрисконсултско възнаграждение съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в
минималния размер от 500 лв. съгласно Наредба №1/09.07.2004г.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Б. *** срещу Решение №89/29.06.2021г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки
с изх. №С210004-022-0039075/04.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
В. Търново.
ОСЪЖДА И.В.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски
по делото в размер на 500/петстотин/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: