Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Р.Х.К. – гражданка на И., с посочен адрес: РПЦ – Харманли, гр. Х., срещу Решение № УПХ- 2/19.01.2024г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, както и че е нищожно. Същото съдържало мотиви, относими само и единствено към общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно, решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието му, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона и че не посочва причини за основателни опасения от преследване. Не били обсъдени никакви източници на информация за страната й на произход с изключение на справка, изходяща от самия орган. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което опорочавало решение до степен на нищожност.

На следващо място твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Счита, че подадената молба за закрила не е явно неоснователна и не са налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата й. В проведените интервюта подробно изложила причините, поради които изпитвала основателен страх от преследване в страната си по произход. Жалбоподателката заявява, че ако й бъде отказана закрила в Република България, ще е налице основание да бъде върната обратно в И. и ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната й сигурност. Позовава се на чл.4, ал.2 от Квалификационната директива/ Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета/. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха й от преследване в И..

По изложените съображения жалбоподателката счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗУБ , и най-вече на чл.9 от ЗУБ, и моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата й да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се навеждат и допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспореното решение.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – Харманли, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. № 105450-60/04.01.2024г. и чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №100/10.01.2024г., заведени в ДАБ под рег. №УП 32711/10.01.2024г. , Р.Х.К. от И. е поискала закрила от Република България. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Р.Х.К., гражданка на И., родена на ***г***, ***.

Чужденката е регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 32711/10.01.2024г. като Р.Х.К., гражданство И., етническа принадлежност - ***, родена на ***г***, със същия постоянен адрес, религия – *** , професия – ***, с начално образование, ***, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП 32711/12.01.2024г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 17.01.2024г. с Р.Х.К. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 32711/17.01.2024г. Чужденката заявила, че потвърждава казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Потвърдила е, че има брат и сестра в Гърция, но не е посочила основанието за пребиваването им там. Напуснала И. през м. януари 2023г., легално, с автобус до Турция, заедно с приятелки. Целта й била Г.. На 23.12.2023г. пристигнала в България нелегално, през КПП, укрита в камион. Нямала издавани разрешения за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, не била подавала другаде молба за закрила. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Имала лична карта в И. и паспорт, който останал в Турция. Нямала друго гражданство. Посочила, че е ***, ***, като не е имала проблеми заради принадлежността си към тази етническа група, нито е имала такива заради религията си. Не била участвала в религиозна организация, общност, секта. Не била членувала в политически партии, във въоръжена групировка или паравоенно формирование, нито имала взаимоотношения с армията или полицията. Напуснала И. заради лошото положение на *** там. През 2014г. имало ДАЕШ и оттогава за тях нямало сигурност, нямало работа, страхували се да отидат до Багдад, за да намерят работа, имало все още групировки, които им създавали проблеми. В градовете на Кюрдистан нямало работа, а и да се намирала, с парите не можело да се издържаш. Избягала единствено заради войната, да защити живота си. Новините от страната й по произход не били добри, но се надявала нещата да се оправят и може би би се върнала. Искала от България статут, за да може да живее спокойно.

С Решение № УПХ-2/19.01.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата на Р.Х.К. за предоставяне на международна закрила на е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 25.01.2024г., а жалбата е подадена на същата дата (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р. Б., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-289/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Не се споделя твърдението, че мотивите на същия са относими само и единствено към общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, за да прецени дали молбата за закрила е явно неоснователна или не, административният орган изследва на първо място налице ли са условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 от закона, а извършването на подобна преценка е свързано и с обстановката в държавата по произход. В тази връзка излагането на съображения относно обстановката в И. е част от необходимото съдържание на оспорения акт и не представлява нарушение, нито може да обоснове незаконосъобразност на същия, вкл. до степен на нищожност.

Не се констатира при постановяването на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденката е регистрирана на 10.01.2024 г., а оспореният акт е издаден на 19.01.2024г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред административния орган орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Неизвършването на проверка във връзка със заявеното от търсещата закрила, че има брат и сестра в Гърция, в случая не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателката не твърди член от семейството й да е с предоставен статут. При липса на подобни твърдения административният орган не е бил длъжен да изследва на какво основание братът и сестрата на жалбоподателката се намират в Гърция, а освен това последните не попадат в обхвата на дефиницията за „Членове на семейство“ , дадена в пар. 1, т.3 от ДР на ЗУБ.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Р.Х.К. е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателката не е навела твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо нея или членове на семейството й по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, вкл. поради религията й. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденката от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последната не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение, правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващата напуска, мотивирана единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за явна неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай търсещата закрила въобще не е навела като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не е бил арестувана, нито осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № ЦУ-67/08.01.2024г. относно Република И. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15 б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От представената справка за положението в И. става ясно, че не е налице въоръжен конфликт и макар и нестабилна, ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В тази връзка интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Жалбоподателката не твърди член от семейството й да е с предоставен хуманитарен статут, нито сочи конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че твърдението за допуснато нарушение на чл.4, §4 /погрешно се сочи ал.2/ от Директива 2011/95/ЕС /Квалификационната директива/ е неоснователно. В случая от изложената бежанска история не се установява жалбоподателката вече да е била преследвана или да е понесла тежко посегателство, или да е била обект на директни заплахи за подобно преследване или посегателство. Такива факти последната не е посочила по време на проведеното интервю, нито твърди в жалбата, а се позовава на общоизвестни обстоятелства, което е неумел опит да обоснове основателност на опасенията си от преследване или посегателство.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.К. - гражданка на И., против Решение № УПХ -2/19.01.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: