МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 7/2014
год. на РОС.
Против подс. Б.А.Т.
*** повдигнати
следните четири обвинения:
- по чл. 142 ал.2 т.2,
вр. ал.1 от НК, за това, че на 07.03.2013 год. в с. Б., Рс. област, в съизвършителство
с К.З.А., е отвлякъл К.А.Д., ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс.
област, от дома й находящ се в с. Б., Рс. област, ***, като деянието е
извършено от две лица.
- по чл.142а, ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 07.03.2013 год. в с. Б. и в района на с. Б., Рс. област, в
съизвършителство с К.З.А., противозаконно лишил К.А.Д., ЕГН ********** – на 18
години, от с. Б., Рс. област, от свобода.
- по чл. 150 ал.1 от НК, за това, че на
07.03.2013 год. в района на с. Б., Рс. област, извършил действие с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 –
годишна възраст – К.А.Д., ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област,
чрез употреба на сила – натискал я в областта на гърлото и сложил половия си
член в устата й, като деянието било извършено чрез употреба на сила.
- по чл.152 ал.3 т.1, вр. ал.1 т.2 от НК, за това, че на 07.03.2013 год. в района на с. Б., Рс област, в
съизвършителство с К.З.А. и С.Ю.А., се съвкупил с лице от женски пол – К.А.Д.,
ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област, като я принудил към това
със сила и деянието е извършено от повече от две лица – три лица.
Против подс. К.З.А.
*** повдигнати
следните три обвинения:
- по чл. 142 ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК,
за това, че на 07.03.2013 год. в с. Б., Рс. област, в съизвършителство с Б.А.Т.,
е отвлякъл К.А.Д., ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област, от дома
й, находящ се в с. Б., Рс. област, ***, като деянието е извършено от две лица.
- по чл.142а, ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 07.03.2013 год. в с. Б. и в района на с. Б., Рс. област, в
съизвършителство с Б.А.Т., противозаконно лишил К.А.Д., ЕГН ********** – на 18
години, от с. Б., Рс. област, от свобода.
- по чл.152 ал.3 т.1, вр. ал.1 т.2 от НК, за това, че на 07.03.2013 год. в района на с. Б., Рс. област, в
съизвършителство с Б.А.Т. и С.Ю.А., се съвкупил с лице от женски пол – К.А.Д.,
с ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област като я принудил към това
със сила и деянието е извършено от повече от две лица.
Против подс. С.Ю.А.
*** повдигнато
обвинение по чл.152 ал.3 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК, за това, че на 07.03.2013
год., в района на с. Б., Рс. област, в съизвършителство с К.З.А. и Б.А.Т., се
съвкупил с лице от женски пол – К.А.Д. с ЕГН **********, на 18 години, от с. Б.,
Рс. област, като я принудил към това със сила и деянието е извършено от повече
от две лица – три лица.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа обвиненията, така както са
предявени и настоява съдът да наложи на първине
двама подсъдими Т. и А. наказания лишаване от свобода при наличие на
смекчаващи вината обстоятелства съответно след тяхното групиране на първия десет
години, на втория осем години, които да изтърпят ефективно, а по отношение на
подс. А. да му бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за максимален
изпитателен срок.
Подсъдимият Б.А.Т. *** призован не се явява,
поради което делото се разгледа при условията на чл. 269 ал.3 т.1 и 3 от НПК.
Подсъдимият К.З.А. *** редовно призован не се
явява и поради което делото се разгледа при условията на чл. 269 ал.3 т.1 и 3
от НПК.
Служебният
защитник на двамата подсъдими адв. Й. Р. от РАК, заема становището, че неговите
двама подзащитни са невинни и поради това настоява съдът да ги оправдае по
предявените им обвинения.
Подсъдимият С.Ю.А.
***, признава всички факти и обстоятелства по предявеното му обвинение,
съжалява за стореното и поради това моли да му бъде наложено минимално
наказание, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК.
Договорният му
защитник в лицето на адв. П. М. от РАК, счита, че подзащитния му е виновен и
поради това моли да му бъде наложено минимално наказание, чието изтърпяване на
основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на
страните, прие за установено следното,
По
фактите.
Подсъдимият Б.А.Т., роден на
*** ***, Рс. област, български гражданин, етническа принадлежност – турски
циганин, образование – основно, неженен (живее на семейни начала с М. Х.),
осъждан, но реабилитиран по право на 27.06.2005 год.
Подсъдимият К.З.А., роден на *** ***,
Рс. област, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен
(живее на семейни начала с А. Ч.), осъждан четири пъти за престъпления против
собствеността, за които е била допусната съдебна реабилитация с Протоколно
определение № 74/14.06.2007 год. по ЧНД № 225/2007 год. по описа на БРС, влязло
в сила на 26.06.2007 год.
Подсъдимият С.Ю.А., роден на *** год.
в гр. П. Т., ВТ област, живущ ***, български гражданин, ромска етническа
принадлежност, с начално образование, неженен (живее на семейни начала със
Стела А.), безработен, неосъждан.
Пострадалата К.А.Д. на 18 години
позната още с името А., живеела заедно с майка си - св. Р. Ю. А. и брат си –
св. Ж.А.Д., в къща, находяща се в с. Б., Рс. област, на ул. ****
Установено е, че на 07.03.2013 год.
св. Д. и семейството й – св. А. и св. Д. били у дома си. Вечерта им гостувала
тяхна съседка и приятелка на пострадалата – св. В.Д.Т., позната още с името Г..
Последната отишла в дома на Д. около 18.00 ч., като заедно с нея тръгнала и
малолетната св. Н.Я.Ю. на 12 години, сестра на мъжа, с когото св. Т. живеела на
семейни начала. Когато стигнали дома на св. Д., св. Ю. останала на улицата пред
къщата, където дълго време разговаряла по мобилния си телефон със св. О.С.М., с
когото били приятели. Свидетелката Ю. ползвала СИМ карта с номер – ***,
предоставена й от баща й св. Я.Ю.Я., който всъщност бил и титуляр на СИМ
картата. Свидетелят М. ползвал СИМ карта с номер – ***, която му била
предоставена от неговата баба – св. А.Й.Д. и титуляр на картата.
На същата дата, тримата подсъдими - Б.А.
*** с турското име Г. и с прякора „Б.”, К.З.А., известен още с прякорите „Ф.” и
„Ф.” и С.Ю.А., се срещнали в дома на роднина на подс. Т. в с. Б., където се
почерпили за новороденото му дете. Впоследствие отишли на центъра на с. Б. с
управлявания от подс. А. лек автомобил марка „Алфа Ромео”, сребристо сив цвят,
с рег. № ****. Подсъдимият Т. предложил заедно да отидат да вземат с колата
пострадалата Д. от дома й и впоследствие да правят секс с нея. Уговорили се
също, че ще й платят за това, като парите щял да даде подс. А., при което
подсъдимите А. и А. се съгласили и около 18.30 ч., тримата подсъдими - Б.А.Т., К.З.А.
и С.Ю.А., отишли пред дома на св. Д.. Тримата пътували до там с управлявания от
подс. С.А. автомобилу като до него на предната седалка бил седнал подс. А., а
отзад се возел подс. Т.. Подсъдимият А. спрял автомобила пред входната порта за
дома на пострадалата и подал сигнал с клаксона. Намерението на тримата подсъдими
било да я повикат да тръгне с тях и впоследствие и тримата да се съвкупят с
нея.
Всички намиращи се в къщата, в т.ч. и
пострадалата чули звука на клаксона и св. А. предположила, че това е неин
познат, който очаквала да й донесе малка сума пари в заем. Тъй като била заета,
казала на св. Д. да излезе и да провери кой е всъщност, при което тя се
съгласила, като тя самата нямала уговорка и не очаквала никого. Пострадалата
излязла от къщата по домашно облекло, тъй като мислила, че съвсем скоро отново
ще се прибере. Същият ден била облечена с черна блуза и черно долнище на анцунг
с лилави кантове. Излизайки от дома си, обула летни чехли, с които обикновено
ходела на кратки разстояния, предимно в двора на къщата и отишла до портата на
двора, като разстоянието до нея от входа на къщата било около 5-6 метра. От там видяла
спрелия на улицата автомобил. В същото време, св. Т. излязла от къщата, за да
подаде на пострадалата неизпушената й цигара. Свидетелката Д. не взела цигарата
и казала на св.Т. да я остави в къщата, тъй като след малко се връща, след
което св. Т. се прибрала отново в къщата. Пострадалата Д. застанала при
портата, откъдето видяла и намиращите се в автомобила трима мъже – подсъдимите Б.Т.,
К.А. и С.А., които познавала по физиономия. Знаела, че всички са от с. Б., но
не знаела добре имената им, освен турското име на подс. Т., а именно Г..
Първи от автомобила излязъл подс. А.,
който казал на пострадалата, че е дошъл заедно със свои приятели, за да я
вземат и да я заведат на кафе, което било само предтекст с цел реализиране на
истинските им намерения, като през това време подс. Т. и подс. А. стояли в
колата. Въпреки настояването на подс. С.А., пострадалата категорично отказала
да тръгне с тях, като в резултат на това подс. Т. слязъл от автомобила през
задната дясна врата и приближил към нея, а подс. А. се върнал в автомобила.
Разбирайки за отказа й да тръгне с тях, подс. Т. хванал здраво пострадалата за
едната ръка и за кръста и я задърпал по улицата, находяща се пред дома й, като
й казал „Ела с нас, кафе да пием.”. Въпреки опитите й да се отскубне от него,
тя не успяла, тъй като св. Д. била слаба и ниска на ръст, поради което подс. Т.
я превъзхождал значително по телосложение и физическа сила. Поради несъгласието
на пострадалата да се качи в автомобила и да тръгне с тях и пренебрегвайки
молбите й да я остави, подс. Т. решил, че ще принуди пострадалата Д. да стори
това насила. В същото време, подс. А. потеглил с бавна скорост след
пострадалата и подс. Т., като не чул разговора между тях. Без да подозира за
намеренията на подс. Т. да отвлече св. Д., подс. А. спрял автомобила, когато
стигнал до мястото, където двамата се намирали. В този момент, подс. А., който
наблюдавал всичко ставащо пред него и възприемал съпротивата на св. Д., отворил
задната дясна врата на автомобила. През това време подс. Т., който държал
здраво св. Д., тъй като тя се съпротивлявала, хванал главата й и я навел надолу
и насила я набутал, за да влезе в купето. Седнал на задната седалка до нея и
казал на подс. А. да потегли с автомобила към изхода на селото, в посока с. Б.,
Рс. област, като впоследствие подс. Т. му давал наставления накъде да кара.
Свидетел на всичко това, което се
случило и е описано по-горе, станала малолетната св. Н.Я.Ю., която все още
разговаряла по телефона със св. М. пред дома на пострадалата и дори споделила с
него видяното. Стъписана и изплашена от случилото се с св. Д., малолетната св. Ю.
не се досетила какво е правилно да направи, поради което и не влязла в къщата и
не предупредила веднага св. А..
Докато пътували в колата, св. Д.
продължила да се съпротивлява, като се опитала да отвори задната врата, от чиято
страна се намирала и да слезе, но подс. Т. предотвратил това, като я заключил.
Заплашил пострадалата Д. с думите: „Не се дърпай, че ще ядеш бой.” и въпреки че
викала, подсъдимите не разговаряли с нея. Осъзнавайки, че не е възможно да
слезе от колата, а също, че е безсилна срещу тримата мъже, св. Д. престанала да
се съпротивлява физически. Тъй като мобилния й телефон бил у нея, тя позвънила
на св. А. на мобилен номер – **** и единствено успяла да й каже: „Мамо, страх
ме е, ела да ме прибереш.”, тъй като разговорът между пострадалата и св. А. бил
прекъснат от подс. Т.. След като изключил телефона, подс. Т. го задържал у себе
си. Пострадалата Д. ползвала СИМ карта с номер – ****, предоставена й за ползване
от лицето, с което била в интимни отношения - св. К.К., който бил и титуляр на
картата. Титуляр на предоставената на св. А. СИМ карта бил – св. Ц.Д.С..
След разговора с дъщеря си, св. А.
веднага излязла на улицата, за да я потърси, но там видяла единствено св. Ю.,
която й разказала какво се случило. По този повод, св. А. се свързала по
телефона със св. Д.Т.Д. – полицейски инспектор в РУП Две могили при ОД МВР –
Русе, отговарящ и за района на с. Б., Рс. област. Съобщила му за извършеното по
отношение на дъщеря й св. Д. престъпление и помолила за съдействие. Свидетелят Д.
веднага предприел издирвателни действия, като в проведен със св. А. разговор разбрал
подробности за случилото се.
Междувременно след като стигнали до
местността „Б. д.”, находяща се извън с. Б., Рс. област, подсъдимите преминали
с колата по черен път, водещ към местността „Р. п.”, където подс. А. спрял автомобила.
Тогава подс. Т. слязъл и издърпал пострадалата Д. също да излезе от колата.
През това време подс. А. и подс. А. останали вътре и само наблюдавали какво се
случва. След като я отвел на няколко метра от автомобила, подс. Т. блъснал
пострадалата Д. и тя паднала по гръб на земята. Сащата била силно изплашена от
случващото се, тъй като осъзнала, че намеренията на тримата подсъдими били да я
изнасилят. Почувствала се безсилна срещу тях и знаела, че дори да побегне, няма
да може да успее да се спаси от тях. Докато лежала на земята, с едната си ръка подс.
Т. притиснал тялото й към земята, за да не може да мърда, а с другата събул
панталона и бикините й. След това, рязко се изправил и свалил своите панталон и
слип. Притиснал с ръка члена си до устата на пострадалата Д., като поискал от
нея да го задоволи орално. Тя категорично отказала да стори това, като държала
устата си затворена. За да я принуди да отвори уста, подс. Т. стиснал
пострадалата в областта на гърлото под челюстта, от което тя започнала да се
задушава, като същевременно й викал: „Отваряй си устата”. Принудена да го
направи, пострадалата отворила уста и подс. Т. извършил с пострадалата орален
акт, въпреки нейното несъгласие. По време на същия, пострадалата Д. била
вцепенена от ужас, чувствала се зле и имала усещането, че ще повърне. За да
задоволи напълно сексуалните си желания, преди да достигне до еякулация, подс. Т.
изкарал половия си член от устата на св. Д. и легнал върху нея. Въпреки
несъгласието й да осъществи полов акт с него и оказаната от пострадалата
съпротива, подс. Т. я притискал силно към земята и не й позволявал да мърда. Д.
стискала краката си един към друг, но въпреки това подс. Т. успял с едната си
ръка да ги разтвори и проникнал рязко с половия си член във влагалището й. От
проявената от подс. Т. грубост, св. Д. изпитвала силна болка. Чувствайки се
напълно безпомощна, тя вече престанала да вика и само плачела. Осъзнала за себе
си, че няма друг избор, освен да изтърпи всичко да свърши. Половото сношение
продължило няколко минути, като подс. Т. еякулирал във влагалището на
пострадалата, след което се изправил и се отдалечил от нея. В това време подс. А.
излязъл от автомобила с намерението и той да се съвкупи с нея. Приближил се към
мястото, където се намирала пострадала и смъкнал панталона и слипа си. Въпреки
отслабената й съпротива, пострадалата Д. отново заявила нежелание да прави
секс, притискайки бедрата си едно към друго, което нежелание обаче било
игнорирано от нападателя й. Подсъдимият А. бутнал св. Д., така че тя да застане
по гръб, веднага след което легнал върху нея и проникнал грубо с половия си
член във влагалището й. Докато и подс. А. я изнасилвал, св. Д. изпитвала болка,
като била лишена от възможност да се съпротивлява. През това време подс. Т. и подс.
А. били в колата, където пушели и наблюдавали случващото се. След като подс. А.
еякулирал във влагалището на пострадалата, се изправил, а св. Д. се изправила и
взела дрехите си, за да се обуе. Подсъдимият Т. поискал от подс. А. бутилка
вода, който му дал прозрачна пластмасова бутилка от вино с дръжка. По нареждане
на подс. Т. пострадалата измила с вода от бутилката интимните си части,
доколкото й позволявало състоянието. Същото сторил и подс. Т., след което
изхвърлил бутилката на мястото, където се намирали. Отново по нареждане на
същия подсъдим, св. Д. се качила в автомобила. Направила го, тъй като знаела,
че се намират извън селото и няма как да се прибере, а и помислила, че всичко е
приключило. Подсъдимият А. потеглил с автомобила в посока „ц. м.” на с. Б., Рс.
област, където спрял и двамата подсъдими Т. и А. слезли и са се прибрали по домовете
си.
В колата останали само пострадалата Д.
и подс. А., като вратите на автомобила останали отключени, но св. Д. не слязла,
тъй като предполагала, че подс. А. ще я откара до дома й. Последният отново
потеглил, като пострадалата останала да седи на задната седалка. След като
видяла, че се движат в друга посока към изхода на с. Б., на запитване на
пострадалата – къде отиват, подс. А. отговорил – „отиваме наблизо до ей там”.
Когато стигнали до местността „П. я.”, находяща се извън с. Баниска, подс. А.
спрял автомобила. Целта му била и той да се съвкупи със св. Д., както направили
останалите двама, като за целта се преместил на задната седалка при нея.
Предложил й цигара и двамата пушили без да разговарят. С отношението си, подс. А.
първоначално не издал намеренията си и в изпълнение на намисленото, той заявил
на св. Д., че и с него трябва да прави секс. Тя била лишена от възможност да се
защити, тъй като подс. А. изненадващо я принудил да легне по гръб на задната
седалка. Притискайки я с тялото си, събул долнището на анцуга и бикините й,
след което проникнал с половия си член във влагалището й. Подсъдимият А.
еякулирал върху тапицерията на задната седалка, след което св. Д. излязла от
автомобила и се обула, като на същото място паднал ластикът, с който била
вързала косата си. Преди да се качат в автомобила и да потеглят отново, подс. А.
дал на пострадалата шест лева и кутия цигари „Бяло Виктори”, казал й: „Взимай!
И да мълчиш!”. Заплашил я, че ако разкаже за случилото се, с приятелите му,
имайки предвид подсъдимите – А. и Т. ще я намерят и ще я пребият. След като
потеглили с автомобила към селото, подс. А. върнал на пострадалата мобилния й
телефон. Веднага след като го включила, получила повикване от св. Д., но
веднага след като отговорила, подс. А. прекъснал разговора. Впоследствие й
позвънила и св. А., на която пострадалата казала единствено, че се прибира.
Когато стигнали до училището в с. Б., подс. А. казал на св. Д. да слиза, което
тя сторила и тръгнала пеша към дома си. Свидетелят Д. видял пострадалата и
отдалечаващата се кола, поради което отишъл при св. Д., като му направило
впечатление, че тя плачела, била много нервна, треперела и се опитал да я
успокои. При отправените от страна на св. Д. въпроси относно случилото се, тя
му говорила викайки ту с български, ту с турски думи. Впоследствие пострадалата
Д. се качила в служебния автомобил и св. Д. последвал автомобила, от който
пострадалата слязла. Когато го настигнал, св. Д. установил, че същият бил
управляван от подс. А.. Впоследствие откарал пострадалата до дома й и били
предприети необходимите действия по уведомяване на компетентните органи на МВР,
с оглед образуване на досъдебно производство.
В хода на същото, след установяване
на процесния лек автомобил, марка „Алфа Ромео” с рег. № ****, бил извършен
оглед на същия, при който били намерени и иззети дактилоскопни следи от
външната страна на купето, в областта на задна лява врата и от външната страна
на колонката на предна дясна врата. От задната седалка на автомобила била
намерена следа от материя с белезникав цвят, от която била иззета натривка с
памучен тампон, от задната седалка на автомобила били иззети и влакна, описани,
като такива от неопределен вид.
По доказателствата.
Съдът приема гореизложената
фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания
по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от обясненията на подс. А.,
от свидетелските показания на св. К.А.Д., св. Н.Я.Ю., св. Р.Ю.А., св. Д.Т.Д.,
св. В.Д.Т., св. Ж.А.Д., св. Ц.Д.С., св. О.С.М., св. А.Й.Д. и св. К.С.К.–
протоколите за извършени процесуално-следствени действия, протоколи за огледи
на местопроизшествие, протоколи вземане на образци за сравнително изследване,
протоколи за доброволно предаване, свидетелства за съдимост, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, автобиографии, докладна
записка, съдебно – биологична, две съдебно-медицински експертизи,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, комплексни
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, ДНК експертиза, дактилоскопна
експертиза, справка от мобилен
оператор.
Видно от съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства № 32/22.04.2013 год. изготвена от БНТЛ
при ОДМВР - Русе, било установено, че иззетите влакна от задната седалка на
л.а. № ***, представляват човешки косми. При съпоставянето им с косми иззети от
главата на пострадалата К.Д., било установено сходство.
Видно от заключението на Протокол №
261/15.05.2013 год. на дактилоскопна експертиза, изготвена от БНТЛ при ОДМВР –
Русе, установено било, че иззетите две дактилоскопни следи от външната страна
на купето на лек автомобил, марка „Алфа Ромео” с рег. № ***, са оставени от подс.
К.А..
На 08.03.2013 год. бил извършен оглед
на местопроизшествие, находящо се в землището на с. Б., Рс. област, в
местността „П. я.”. При него били намерени и иззети веществени доказателства -
ластик за коса, тъмен на цвят.
На същата дата бил извършен и оглед
на местопроизшествие в местността „Б. д.”, находяща се в землището на с. Б.,
Рс. област. До ограждение на намиращи се в местността „Р. п.” били намерени и
иззети веществени доказателства – 1 бр. празна прозрачна пластмасова бутилка с
пластмасова зелена дръжка, с етикет и надпис върху него – „2 л., трапезно,
„Юнашко бяло вино” и 1 бр. пластмасова капачка.
Според заключението на назначената и
приета по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалата К.А.Д., при
извършения преглед на същата, било установено следното:
Пръстеновидна девствена ципа,
разтеглива, без видими следи от увреждания, липса на следи от увреждания по
лигавицата на ануса, кръвонасядане с по – светла централна част в горната трета
на дясното бедро. Установените кръвонасядания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 07.03.2013 год.
по механизъм на притискане. Анатомичното и функционално състояние на половия
орган допуска извършването на полов акт и без да останат видими следи от
увреждания. В изготвения препарат от влагалищен секрет били установени
сперматозоиди.
Видно от заключенията на изготвените
и приети по делото съдебно-медицински експертизи на подсъдимите – С.А., Б.Т. и К.А.,
не били установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците,
относими към предмета на разследване. По време на прегледите не били установени
зацапвания и свободни косми в половата област.
От назначената и приета по делото ДНК
експертиза на веществени доказателства № PG13/DNA/29042013 на „П.”
ООД – гр. София, се установява следното:
1. За представените за изследване
веществени доказателства - тампон с влагалищно съдържимо от К.Д., обтривка от
задната седалка на лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № ***, черно долнище на
анцунг и черна фланелка с дълъг ръкав, било установено наличие на сперма, като
върху посочения обект – черно долнище на анцунг, тя е в минимално количество;
2. По влагалищния тампон от К.Д.,
била установена смес на човешка сперма от две лица в различно съотношение. По –
голямото количество сперма показва ДНК профил, еднакъв с този на подс. К.З.А.;
3. По – малкото количество сперма по
влагалищния тампон от К. Добраве и спермата по черна фланелка с дълъг ръкав,
показва ДНК профил, еднакъв с този на подс. Б.А.Т.;
4. Човешката сперма по обтривката от
задна седалка на лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № ***, показва ДНК профил,
еднакъв с този на подс. С.Ю.А..
От заключението на комплексна съдебно
психиатрична и псхологична експертиза, извършена на малолетната Н.Я.Ю., се
установява следното: Ю. може правилно да възприема фактите, които имат значение
по делото и да дава достоверни показания за тях. При извършения й преглед и
психологични изследвания на 14.03.2013 год., не били установени
патопсихологични отклонения, които да мотивират заключението, че Ю. е склонна
да преувеличава, фантазира и лъже относно факти, свързани с описваните от нея
събития при инцидента. Не били установени психопатологични нарушения, които да
мотивират заключението, че тя е склонна „лесно да се подава на манипулации” или
да е „внушаема”. Интелектуалните възможности на Ю. са в границите на нормата и
тя е в адекватна степен на психосоциална зрялост.
Според заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, извършена на пострадалата,
същата може правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да
дава достоверни показания за тях. При направения преглед и психологични
изследвания на Д. не били установени психопатологични нарушения, които да
мотивират заключението, че тя е склонна да преувеличава, фантазира или лъже за
факти, свързани с описваните от нея събития. Не били установени и
психопатологични нарушения, които да мотивират заключението, че тя е склонна
„лесно да се подава на манипулации”. Интелектуалните възможности на Д. са в
границите на нормата и тя е в адекватна за възрастта си степен на психосоциална
зрялост. Установени били достатъчно клинични аргументи, за да се приеме, че при
Д., е била налице адаптционна реакция – депресивен тип (според МКБ 9) или
посттравматично стресово разстройство (според МКБ 10); адаптационната реакция
депресивен тип и от областта на граничната психиатрия и не представлява душевно
заболяване (разстройство на съзнанието) в смисъла на чл. 33 от НК.
В основата на приетите от настоящата
съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички свидетели
и най вече на св. К.Д. дадени в хода на досъдебното производство пред съдия,
приобщени по реда на чл. 281 ал.1 т.3 и ал.4 от НПК, св. Н.Ю., също дадени в
хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени на основание чл. 281 ал.1
т.3 и ал.5, вр. с ал.1 т.5 от НПК, св. Р.А. – майка на пострадабата Д., св. В.Т.
и св. Д.Д. – полицейския служител, който е разкрил престъпленията и тримата
подсъдими. Тези свидетели са очевидци на случилото се и участници в разкриване
на престъпленията, от събраните и анализирани по делото писмени доказателства,
както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на
основните въпроси, свързани с осъществяване на престъпленията от тримата подсъдими
Т.А. и А..
Съдът изцяло
кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели,
тъй като на първо място пострадалата св. К.Д. подробно разказва, как излязла по
домашни дрехи и чехли за да види кой сигнализира с клаксона на колата, и
двамата подсъдими Т. и А. са я напъхали в колата управлявана от третия подсъдим
С.А.. Същата била хваната за ръката от подс. Т. и завлечена по улицата до
автомобила, което обстоятелство било видяно от подс. А. и от малолетната св. Н.Ю..
Тази свидетелка посочва, че след като Д. е била вкарана насила в колата, същата
потеглила в неизвестна посока извън селото. По това време Ю. е провеждала
разговор със св. О.М., който е неен приятел и на когото тя съобщила по
телефона, че три неизвестни лица са отвлекли пострадалата Д.. Всички тези
действия са били наблюдавани от малолетната Ю. и от подс. А., като първата се е
изплашила от поведението на подс. Т. и подс. А..
От показанията на подс. К.Д. става
ясно, че след като е била отвлечена е била изведена извън селото и на една
поляна в местността „Р. п.” първо подс. Т. е блудствал с нея като я накарал
насила да му направи фелацио т.е. да му налапа половия член, след което я
съблякъл и е извършил изнасилването, като е еакулирал във влагалището на
пострадалата. Последната подробно разказва, как и по какъв начин след него
подс. А. я изнасилил, като я притискал към земята и на сила е разтворил краката
й за да проникне с половия си орган във влагалището на Д.. Освен това тя
посочва, че е направила няколко опита да се обади по мобилния си телефон на
нейната майка св. Р.А., която от своя страна се е обадила за съдействие на св. Д.Д.,
който веднага със служебния си автомобил е предприел издирвателни мероприятия
за да установи местонахождението на Д.. За да я лиши от защита подс. Т. й е
отнел апарата за да не може да се обажда на майка си. От нейните показания се
установява, че след като първите двама са я изнасилили, св. С.А. ги е върнал в
селото и заедно с пострадалата се насочил с автомобила в неизвестна посока
извън него и там е била изнасилена и от подс. А., който я притиснал на задната
седалка на колата и проникнал с половия си член в нейния полов орган. След като
са се върнали в селото той й е дал шест лв. и кутия цигари „Виктори”. Там ги
посрещнал полицейския служител Д.Д., който установил, че тя е била много притиснена
и плачела, а също така не е била контактна, по скоро объркана и силно
развълнувана от случилото се.
От показанията на св. А.А., св. Ж.Д.
и св. В.Т. се установява, че пострадалата не е имала намерение да пие кафе с тези
трима подсъдими, че е излязла по домашни дрехи за да види кой ги търси, тъй
като св. А. е очаквала друг човек, кийто е тярабвало да им донесе пари назаем.
Свидетелката Т. посочва, че пострадалата оставила запалената цегара на нея за
да я държи докато се върне, но това не станало, тъй като тримата са я отвлекли.
От показанията на останалите
свидетели Ц.С., св. К.К., св. А.Д. се установява, че някои от тях са
предоставили СИМ картите на телефонните си апарати на св. А. и на пострадалата К.д.,
от които телефони са проследени разговорите помежду им.
Подробни показания дава в съдебно
заседание полицейския служител св. Д.Д., койт посочва, че по сигнал по телефона
на св. А.А., майката на пострадалата Д. разбрал, че последната е била вкарана
насила в една сребриста кола и отвлечена от подс. Б.Т.. Това било съобщено на А.
от непълнолетната свидетелка Н., която е очевидец на отвличането. Този свидетел
предприел издирвателни мероприятия и след като тримата подсъдими са се върнали
с пострадалата в селото подсъдимите Т. и А. са се прибрали по домовете си, а
подс. С.А. отвел пострадалата в неизвестна посока извън селото. След като той
се върнал св. Д. видял в центъра на селото сребристия автомобил и предположил,
че това е колата с която пострадалата е била отвлечена. Когато е спрял
автомобила установил, че е бил управляван от подс. С.А., от него слязла
пострадалата, която била неадекватна и полицая със служебния автомобил я
откарал до дома й където на улицата я чакала св. А.. След това св. Д. се е
обадил на дежурния полицай в РУП гр. Д. м., след което пристигнала дежурната
група, която веднага започнала разследването на случилото се.
Показанията на всички цитирани
свидетели са правдоподобни, последователни, житейски логични и непротиворечиви,
като същевременно взаимно се допълват.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция бе разпитан и св. Б. Х.,
който твърди, че преди известно време пострадалата К.Д. доброволно правила секс
с него срещу заплащане. Същите показания са дадени по настояване на адв. Р.,
като защитник на подсъдимите Т. и А. за характеристичните данни на пострадалата
с оглед омаловажаване на действията на неговите подзащитни.
Пред окръжният съд подс. С.А. дава обяснения по фактите и
обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
признава всички релевантни такива по главния факт по делото. Същият признава,
че на инкриминираната дата другите двама подсъдими са го убедили да отвлекат
пострадалата Д. и да правят секс с нея. В изпълнение на замисленото той
посочва, че с управлявания от него собствен автомобил са отишли до дома на Д.,
той натиснал клаксона, тя излязла по домашни дрехи и чехли, подс. Т. първо я
хванал за ръката, а след това и за кръста завличайки я в колата, където заедно
с подс. К.А. са я вкарали насила казвайки й, че отивяат да пият кафе. В действителност
обаче по нареждане на подс. Б.Т. подс. А. подкарал колата в посока „Р. п.”,
където първо Т. извел Д. извън автомобила, блъснал я и тя паднала на земята.
Другите двама подсъдими останали в колата и пушели цигари. Подсъдимият А.
твърди, че не е видял всички действия на подс. Т., но след това когато той
изнасилил пострадалата дошъл в колата и подс. К.А. отишъл и насила извършил
изнасилването на пострадалата. А. не отрича, че след като върнал другите двама
подсъдими в селото извел пострадалата извън него и също е извършил
изнасилването на Д.. След това я върнал селото където ги е чакал св. Д.Д. –
полицейския служител. Този подсъдим изразява своето съжаление за случилото се и
критичното си отношение. Поради това съдът изцяло дава вяра на неговите
обяснения, които от една страна имат характера на източник на доказателства, а
от друга представляват израз на неговата защитна позиция. В общи линии неговите
обяснения изцяло се покриват с показанията на разпитаните в хода на наказателното
производство свидетели. Същият осъзнава вината си и принципно не оспорва
авторството на деянието и същевременно изразява съжаление за стореното.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и заключенията на всички
назначени в хода на досъдебното производстнво множество експертизи. В този
смисъл са и доказателствата от експертен порядък, на които съдът дава вяра. От
тези доказателства следва категоричния извод, че тримата подсъдими и конкретно подс.
А. е съзнавал, че това което са извършили е противозаконно.
От правна страна.
От анализа на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
І. Видно от доказателствата по делото подс. Б.А.Т., като субект на престъпленията е
наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
1. С деянието си
подс. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 142 ал.2 т.2, вр. с ал.1 от НК, тъй
като на 07.03.2013 год. в с. Б. Рс. област, в съизвършителство с К.З.А., е
отвлякъл К.А.Д., ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област, от дома
й, находящ се в с. Б., Рс. област, ул.****, като деянието е извършено от две
лица
От обективна страна, оказаната от подс.
Т. принуда – дърпането на пострадалата за ръка, набутването й в колата,
превъзходството му във възрастово и физическо отношение, водят до категоричния
извод, че е налице отвличане. Това сторил, за да може да се качат бързо и да
лиши Д. от възможност за съпротива.
Съобразно правната доктрина и трайно установената
съдебна практика това престъпление може да бъде осъществено чрез действие,
като действията могат да бъдат фактически. Обективно подс. Т. е сторил това като е
държал св. Д. за ръката и е дърпал същата до колата. По
този начин принудително, чрез употреба на сила, подсъдимият е
отвел пострадалата Д. от едно място на друго. Това е станало против нейната воля, като по този начин същата е била лишена от
възможността сама да избира своето местопребиваване и да прави в това отношение
избор на движение по собствено усмотрение. В конкретният случай съдът приема, че с поведението си
подс. Т. е
осъществил всички признаци от изпълнителното деяние чрез действие като
неправомерно е отвлякъл Д..
Освен това деянието било извършено
при т. нар. форма на задружна престъпна дейност – „необходимо съучастие” с подс.
А., при което двамата подсъдими са осъществили елементи от изпълнителното
деяние на престъплението. Това обуславя и наличието на квалифициращото
обстоятелство визирано в чл. 142 ал.2 т.2 от НК – деянието е извършено от две
лица. От една страна подс. Т. е извършил действия, изразяващи се в оказаната
принуда – дърпал Д. за ръката и със сила я накарал да влезе в колата. От друга
страна, поведението на подс. А., изразяващо се наблюдаване през цялото време на
предприетите от подс. Т. действия, отварянето на вратата на автомобила, за да
може двамата бързо и безпроблемно да се качат в колата, след което да се
отдалечат, както и последвалото мълчание и непредприемане на необходимите
действия за предотвратяване на деянието, обосновава участието му в
изпълнителното деяние на престъплението.
Престъплението е довършено с факта
на отвличане на пострадалото лице и отвеждането му на друго място, като му е
била ограничена свободата на придвижване и желанието да му да се намира на
масто предпочетено от пострадалата.
Налице е и субективната съставомерност на деянието,
тъй като подс. Т. е действал
при пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него,
целейки и желаейки настъпването на точно определен резултат. Същият е разбирал много добре и целейки именно
настъпването на противоправния резултат - неправомерно отвличане на пострадалата. Същият много добре е съзнавал, че отвежда
принудително, чрез сила св. К.Д. от посоченото
място до поляната и че това е станало против волята й.
2. На следващо място с действията си
подс. Т. е осъществил всички обективни и субективни признаци от изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 142а, ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, тъй като на
07.03.2013 год. в с. Б. и в района на с. Б., Рс. област, в съизвършителство с К.З.А.,
противозаконно е лишил К.А.Д., ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс.
област, от свобода.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено с принудителното въвеждане на Д. в лекия
автомобил, като от този момент същата била лишена от правото й на свободно
придвижване в пространството. Осъществяването на престъпното деяние продължило
до момента в, който пъдсодимите и конкретно подс. Т. са напуснали автомобила в
центъра на с. Б..
От субективна страна деянието е било
осъществено при форма на вината – пряк умисъл, като подс. Т. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на
престъпния му резултат. Налице е общност на умисъла с подс. А., като освен
извършването на престъплението, извършителите съзнавали и съвместното им
участие в него.
3. На трето място също с действия
подс. Т. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението
по чл.150 ал.1 от НК, тъй като на 07.03.2013 год. в района на с. Б., Рс.
област, е извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст – К.А.Д., ЕГН ********** –
на 18 години, от с. Б., Рс. област, чрез употреба на сила – натискал я в
областта на гърлото и сложил половия си член в устата й, като деянието било
извършено чрез употреба на сила.
От обективна страна деянието е
осъществено чрез действия, които по своето естество могат да възбудят или
удовлетворят полово желание без съвкупление, а в конкретния случай подс. Т. е
осъществил тези действия като заставил св. Д. да извърши орален акт. Деянието е
извършено чрез употреба на сила.
От субективна страна деянието е
осъществено от подс. Т. с пряк умисъл, като същият съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и целял настъпването им. Особената цел, следвана
от Т. е удовлетворяване на половото му желание, и същата е постигната от него
именно посредством оказаната принуда – използване на сила.
4. На последно място с действията си
подс. Т. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 152 ал.3
т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК, тъй като на 07.03.2013 год. в района на с. Б., Рс.
област, в съизвършителство с К.З.А. и С.Ю.А., се е съвкупил с лице от женски
пол – К.А.Д., ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област, като я
принудил към това със сила и деянието е извършено от повече от две лица – от
три лица.
От обективна страна, подс. Т. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 от НК.
Престъплението е било реализирани чрез конкретни действия свързани с
удовлетворяването на половите желания на подсъдимия и осъществяване на
съвкупление с пострадалата против волята й, като едновременно с това е
употребена сила. В случая употребата на сила е част от изпълнителното деяние,
като оказаната принуда несъмнено била насочена към постигане на престъпния
резултат, а именно – съвкуплението с пострадалата Д.. Същият е блъснал на
земята, след което е събул дрехите и с ръце е разтворил нейните крака за да
може да проникне с половия си член в нейното влагалище, противно на нейната
воля.
Употребената
сила се изразява в конкретните физически действия на този подсъдим, който
насила събул панталонът и бикините на пострадалата, след което упражнил спрямо
нея сила, с цел неутрализиране на съпротивата й. Блъснал я, за да легне по гръб
на земята, след което със сила преодолял съпротивата й изразяваща се в
притискане на бедрата едно към друго. Също чрез използване на сила, подс. Т.
притискал пострадалата към земята.
Упражнената
от тримата подсъдими принуда се намира във функционална връзка с втория акт на
изпълнителното деяние, тъй като с нея те целели да сломят съпротивата на
пострадалата, за да се съвкупят с нея.
Обстоятелството, че пострадалата е само на 18 години, възрастовата разлика
между нея и подсъдимите, значителното им физическо превъзходство, както и
обстоятелството, че когато била отведена на безлюдно място извън пределите на
селото вече било тъмно и въпреки виковете няма кой да се отзове на помощ, е
обусловило и употребата на принуда с по нисък интензитет, който бил обаче
достатъчен да сломи волята й и да я подчини на техните действия.
В тази връзка е
Решение № 520 от 19.07.1973 год. по н. д. № 414/1973 год., на II-ро н. о. на ВС,
според което насилието по начало представлява физическо въздействие върху
личността на дадено лице. То може да бъде осъществено обаче не само, когато
върху пострадалата се упражняват преки насилствени действия, но и когато е
поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда друг изход,
се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие.
За
извършеното над пострадалата насилие говори и обстоятелството за психическото й
състояние както към момента непосредствено след извършването му, така и това в
един по късен момент. Видно от комплексната съдебно психиатрична психологична
експертиза - установени били достатъчно клинични аргументи, за да се приеме, че
при Д., е била налице адаптционна реакция – депресивен тип (според МКБ 9) или
посттравматично стресово разстройство (според МКБ 10); адаптционната реакция
депресивен тип и от областта на граничната психиатрия и не представлява душевно
заболяване, разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33
от НК.
По делото безспорно е установено, че всеки един от
тримата подсъдими са извършили по отношение на пострадалата Д. престъпленията
по чл.152 ал.3 т.1,
вр. с ал.1 т.2 от НК. Същите са били извършени в условията на съизвършителство,
като подсъдимите последователно са осъществили по отношение на пострадалата
един и същи престъпен състав. Всичко това обосновава и наличието на
квалифициращия признак визиран в чл.152
ал.3 т.1 от НК.
Извършеното от подс. Т. престъпление е довършено, тъй
като целеният от него полов акт въпреки волята на лицето Д. е бил реализиран.
От субективна страна подс. Т. е съзнавал, че действа против волята на
пострадалата. Той е извършил деянието при форма на вина – пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Съвкуплението против волята на лицето е двуактно престъпление. Единият акт е
осъществяването на принудата, чрез сила, а другата част е осъществяването на
самия полов акт. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че извършва
престъплението съвместно с други лица, които също действат умишлено.
ІІ. Видно от доказателствата по делото подс. К.З.А., като субект на престъпленията е
наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
1. С деянието си подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 142 ал.2 т.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 07.03.2013
год. в с. Б., Рс. област, в съизвършителство с Б.Т., е отвлякъл К.А.Д., ЕГН **********
– на 18 години, от с. Б., Рс. област, от дома й, находящ се в с. Б., Рс.
област, ул. ***, като деянието е извършено от две лица.
От обективна страна, оказаната от подс.
Т. принуда – дърпането на пострадалата за ръка, набутването й в колата,
превъзходството му във възрастово и физическо отношение, водят до категоричния
извод, че е налице отвличане.
От своя страна, подс. А. през цялото
време наблюдавал действията на подс. Т., възприел ги и ги одобрявал. След това,
когато Т. извършил действия с цел принудителното вкарване на Д. в колата, за да
го улесни подс. А. слязъл и бързо отворил задната дясна врата на колата. Това
сторил, за да може двамата да се качат бързо и да лиши пострадалата Д. от
възможност за съпротива. Всичко това, взето заедно с последващото му мълчание
докато пътували, говори за съгласието на А. със стореното от Т..
Съобразно правната доктрина и трайно установената
съдебна практика това престъпление може да бъде осъществено чрез действие,
като действията могат да бъдат фактически. Обективно подс. Т. е сторил това като е
държал св. Д. за ръката и е дърпал същата до колата. По
този начин принудително, чрез употреба на сила, подсъдимият е
отвел пострадалата Д. от едно място на друго. Това е станало против нейната воля, като по този начин същата е била лишена от
възможността сама да избира своето местопребиваване и да прави в това отношение
избор на движение по собствено усмотрение.
Освен това деянието било извършено при
т. нар. форма на задружна престъпна дейност – „необходимо съучастие” с подс. А.,
при което двамата подсъдими са осъществили всички елементи от изпълнителното
деяние на престъплението. Това обуславя и наличието на квалифициращото
обстоятелство визирано в чл. 142 ал.2 т.2 от НК – деянието е извършено от две
лица. От една страна подс. Т. е извършил действия, изразяващи се в оказаната
принуда – дърпал Д. за ръката и със сила я накарал да влезе в колата. От друга
страна, поведението на подс. А., изразяващо се наблюдаване през цялото време на
предприетите от подс. Т. действия, отварянето на вратата на автомобила, за да
може двамата бързо и безпроблемно да се качат в колата, след което да се
отдалечат, както и последвалото мълчание и непредприемане на необходимите
действия за предотвратяване на деянието, обосновава участието му в
изпълнителното деяние на престъплението.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК е довършено с принудителното напускане
от пострадалата на мястото, на което до тогава се е намирала, а именно при
входната порта, водеща към дома й в с. Баниска и вкарването й в автомобила
противно на волята й. В резултат на извършеното спрямо нея деяние, пострадалата
била лишена от възможността сама да избира своето местопребиваване и от
възможността на избор на движение по собствено усмотрение.
От
субективна страна тези двама подсъдими и конкретно подс. А. са съзнавали, че
действат против волята на пострадалата. Деянието е извършено при форма на вина
- пряк умисъл, като същите са съзнавали обществено опасния характер на
деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването на тези последици. Несъмнено подсъдимите, с оглед на възрастта си, житейския
си опит, физическото и психическо си развитие разбирали, че извършват нещо
нередно, недопустимо и непозволено от закона.
Освен това, по отношение на
извършеното, у двамата подсъдими вкл. подс. А. била налице формирана общност в
умисъла относно отвличането на пострадалата, а отделно всеки един от тях е
съзнавал противоправността на извършваното от него и от другия.
2. На второ
място с действията си подс. К.А. е осъществил всички признаци от състава на
престъплението по чл.142а, ал.1,
вр. с чл. 20 ал.2 от НК, тъй като на 07.03.2013 год. в с. Б. и в района на с. Б.,
Рс. област, в съизвършителство с Б.А.Т., противозаконно е лишил К.А.Д., ЕГН **********
– на 18 години, от с. Б., Рс. област, от свобода.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено с принудителното въвеждане на Д. в лекия
автомобил, като от този момент същата била лишена от правото й на свободно
придвижване в пространството. Осъществяването на престъпното деяние продължило
до момента в, който двамата подсъдими и конкретно подс. А. са напуснали автомобила
в центъра на с. Б.. През този макар и кратък период от време тя е била
противозаконно е била лишена от свобода.
От субективна страна деянието е било
осъществено от подс. А. при форма на вината – пряк умисъл, като съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на
престъпния му резултат. Налице е общност на умисъла, като освен извършването на
престъплението, извършителите съзнавали и съвместното им участие в него.
3. На последно
място с последователните си действия подс. К.А. е покрил всички признаци от
изпълнителното деяние на престъплението квалифицирано изнасилване по чл.152 ал.3 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК, тъй като на 07.03.2013 год. в района на с. Б., Рс. област, в
съизвършителство с Б.А.Т. и С.Ю.А., се съвкупил с лице от женски пол – К.А.Д.,
с ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област, като я принудил към това
със сила и деянието е извършено от повече от две лица.
От обективна страна, подс. А. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 от НК.
Престъплението е било реализирано чрез конкретни действия свързани с
удовлетворяването на половите желания на този подсъдим и осъществяване на
съвкупление с пострадалата против волята й, като едновременно с това е
употребена сила. В случая употребата на сила е част от изпълнителното деяние,
като оказаната принуда несъмнено била насочена към постигане на престъпния
резултат, а именно – съвкуплението с пострадалата Д..
Употребената
сила се изразява в конкретните физически действия на подс. К.А. като по същия
начин както подс. Т., след като дошъл и неговия ред също е блъснал пострадалата
на земята и с тялото си я притиснал към земята, така че да не може да мърда и
да се съпротивлява по време на съвкуплението.
Упражнената
от от него принуда се намира във функционална връзка с втория акт на изпълнителното
деяние, тъй като с нея подс. А. е целял да сломи съпротивата на пострадалата,
за да се съвкупи с нея. Обстоятелството, че
пострадалата е само на 18 години, възрастовата разлика между нея и него,
значителното му физическо превъзходство, както и обстоятелството, че когато
била отведена на безлюдно място извън пределите на селото вече било тъмно и
въпреки виковете няма кой да се отзове на помощ, е обусловило и употребата на
принуда с по нисък интензитет, който бил обаче достатъчен да сломи волята й и
да я подчини на действията на този подсъдим и останалите.
В тази връзка може да бъде взето предвид Решение № 520 от 19.07.1973 год.
по н. д. № 414/1973 год., на II-ро н. о. на ВС, според което насилието по начало представлява физическо
въздействие върху личността на дадено лице. То може да бъде осъществено обаче
не само, когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени действия, но
и когато е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда
друг изход, се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие.
За
извършеното над пострадалата насилие говори и обстоятелството за психическото й
състояние както към момента непосредствено след извършването му, така и това в
един по късен момент. Видно от комплексната съдебно психиатрична психологична
експертиза - установени били достатъчно клинични аргументи, за да се приеме, че
при Д., е била налице адаптционна реакция – депресивен тип (според МКБ 9) или
посттравматично стресово разстройство (според МКБ 10); адаптционната реакция
депресивен тип и от областта на граничната психиатрия и не представлява душевно
заболяване (разстройство на съзнанието) в смисъла на чл. 33 от НК.
По делото безспорно е установено, че всеки един от
тримата подсъдими са извършили по отношение на пострадалата Д. престъпления по чл.152 ал.3 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК. Престъпленията били извършени в условията на съизвършителство, като подсъдимите
последователно осъществили по отношение на пострадалата един и същи престъпен
състав. Това обосновава и наличието на квалифициращия състав визиран в чл.152 ал.3 т.1 от НК.
От субективна страна подс. А. е съзнавал, че действа против волята на
пострадалата. Те са извършили деянието при форма на вина – пряк умисъл, като е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Съвкуплението против волята на лицето е двуактно престъпление. Единият акт е
осъществяването на принудата, чрез сила, а другата част е осъществяването на самия
полов акт. Всеки един от тримата подсъдими е съзнавал, че извършва
престъплението съвместно с други лица, които също действат умишлено.
ІІІ. Видно от доказателствата по делото подс. С.Ю.А., като субект на престъпленията е
наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С
последователните си действия подс. С.Ю.А. е осъществил всички обективни и
собективни признаци от изпълнителното деяние на престъплението квалифицирано
изнасилване по чл.152 ал.3 т.1,
вр. с ал.1 т.2 от НК, тъй като на 07.03.2013 год. в района на с. Б., Рс.
област, в съизвършителство с Б.А.Т. и К.З.А., се съвкупил с лице от женски пол – К.А.Д.,
с ЕГН ********** – на 18 години, от с. Б., Рс. област, като я принудил към това
със сила и деянието е извършено от повече от две лица.
От обективна страна, подс. А. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 от НК.
Престъплението е било реализирано чрез конкретни действия свързани с
удовлетворяването на половите желания на този подсъдим и осъществяване на
съвкупление с пострадалата против волята й, като едновременно с това е
употребена сила. В случая употребата на сила е част от изпълнителното деяние,
като оказаната принуда несъмнено била насочена към постигане на престъпния
резултат, а именно – съвкуплението с пострадалата Д..
Употребената
сила се изразява в конкретните физически действия на подс. С.А. като събул
дрехите на пострадалата и я принудил да легне на задната седалка в автомобила.
С цел реализиране на съвкупление с нея, той я притискал към седалката, с което
и попречил пострадалата да се защити и да се противопостави на действията му.
Упражнената
от от него принуда се намира във функционална връзка с втория акт на
изпълнителното деяние, тъй като с нея подс. А. е целял да сломи съпротивата на
пострадалата, за да се съвкупи с нея.
Обстоятелството, че пострадалата е само на 18 години, възрастовата разлика
между нея и него, значителното му физическо превъзходство, както и
обстоятелството, че когато била отведена на безлюдно място извън пределите на
селото вече било тъмно и въпреки виковете няма кой да се отзове на помощ, е
обусловило и употребата на принуда с по нисък интензитет, който бил обаче
достатъчен да сломи волята й и да я подчини на действията на този подсъдим и
останалите.
В тази връзка може да бъде взето предвид Решение № 520 от 19.07.1973 год.
по н. д. № 414/1973 год., на II-ро н. о. на ВС, според което насилието по начало представлява физическо
въздействие върху личността на дадено лице. То може да бъде осъществено обаче
не само, когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени действия, но
и когато е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда
друг изход, се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие.
За
извършеното над пострадалата насилие говори и обстоятелството за психическото й
състояние както към момента непосредствено след извършването му, така и това в
един по късен момент. Видно от комплексната съдебно психиатрична психологична
експертиза - установени били достатъчно клинични аргументи, за да се приеме, че
при Д., е била налице адаптционна реакция – депресивен тип (според МКБ 9) или
посттравматично стресово разстройство (според МКБ 10); адаптционната реакция
депресивен тип и от областта на граничната психиатрия и не представлява душевно
заболяване (разстройство на съзнанието) в смисъла на чл. 33 от НК.
По делото безспорно е установено, че всеки един от
тримата подсъдими са извършили по отношение на пострадалата Д. престъпления по чл.152 ал.3 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК. Престъпленията били извършени в условията на съизвършителство, като подсъдимите
последователно осъществили по отношение на пострадалата един и същи престъпен
състав. Това обосновава и наличието на квалифициращия състав визиран в чл.152 ал.3 т.1 от НК.
От субективна страна подс. А. е съзнавал, че действа против волята на
пострадалата. Те са извършили деянието при форма на вина – пряк умисъл, като е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Съвкуплението против волята на лицето е двуактно престъпление. Единият акт е
осъществяването на принудата, чрез сила, а другата част е осъществяването на
самия полов акт. Всеки един от тримата подсъдими е съзнавал, че извършва
престъплението съвместно с други лица, които също действат умишлено.
Мотивите за извършване
на престъпленията от страна на тримата подсъдими са - предварително
осъзнатата у тях потребност да се
отвлекат пострадалата, да я лишат от свобода и да удовлетворят своите сексуални
потребности.
Причини за извършване на престъплението от страна на тримата подсъдими са
незачитане на установения в нашата страна правопорядък, незачитане на половата
неприкосновеност на личността, слабите морално волеви задържки на подсъдимите и ниската му
обща и правна култура и правосъзнание.
В съдебно заседание защитника на двамата подъсдими Т. и А. в лицето на
адв. Р. от РАК, счита, че всичко и станало доброволно от страна на пострадалата
К.Д., че тя и друг път е имала сексуални контакти с други мъже от селото, които
са и заплащали. Това становище не може да бъде споделено по простата причина,
че всички доказателства по делото сочат на обратната теза, че всичко е било
сторено принудително от страна на тримата подсъдими, както посочва в
обясненията си самия подсъдим С.А..
Неоснователно е възражението, че липсва пряк умисъл за извършване на тези
престъплениа от тримата подъсдими, тъй като с факта на принудителното набутване
на пострадалата в колата от страна на двамата подсъдими Т. и А., отвежданети й
на друго място извън чертите на селото, прилагането на сила чрез блъскане на
земята, насилствено събличане на пострадалата, приложената сила за разтваряне
на краката й, както и нейното плътно притискане към земята и седалката на
колата категорично сочи на пряк умисъл в действията по реализиране на всички
престъпления, осъществени от тримата подсъдими. Всички принудителни действия от
страна на тримата са осъзнати от тях, тъй като са били против волята на
пострадалата Д., която след този случай е била стресирана и е променила
поведението си в обществото, тъй като се е изплашила от поведението на
подсъдимите.
По вида и размера на
наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът
счита, че при определяне на наказанията следва да се съобразят изложената
фактическа обстановка и всички обстоятелства обуславящи вида и размера на наказанията, които да съответстват с тежестта на извършените от всеки един от тримата
подсъдими престъпления.
І.
По отношение на подс. Б.А.Т..
При индивидуализацията на наказанията, съдът отчита по отношение на подс. Т. като смекчаващи
отговорността обстоятелства –семейното и материално положение, а като
отегчаващи такива множеството предходни осъждания и усложнената престъпна
дейност.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на
деянието по чл. 142 ал.2 т.2,
вр. ал.1 от
НК и на личността на подс. Т., на мотивите и причините за извършването на
това престъпление, намира, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Поради това съдът счита, че на основание чл.
54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да му бъде определено наказание от ДЕВЕТ
ГОДИНи лишаване
от свобода.
При същите
предпоставки също на основание чл. 54 ал.1 от НК, досежно второто престъпление
по чл. 142а, ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, съдът счита, че на подс. Т.
следва да му бъде наложено наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Досежно
престъплението по чл. чл. 150 ал.1 от НК, съдът счита че при същите
условия на основание чл. 54 ал.1 от НК, на подс. Т. следва да му бъде наложено
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
При същите
предпоставки на основание чл. 54 ал.1 от НК за престъплението по чл. 152 ал.3
т.1, вр. ал.1 т.2 от НК, съдът намира, че на подс. Т. следва да му бъде наложено
наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.
23 ал.1 от НК съдът след като ГРУПИРА
така наложените на подс. Б.А.Т. четири наказания, счита, че следва да му бъде
наложено най-тежкото измежду тях наказание от ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърлпи в затворническо
заведение от ЗАКРИТ ТИП при СТРОГ първоначален режим.
Освен това на
основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК на подс. Б.А.Т. следва да му бъде зачетен
срока на предварителното му задържане считано от 03.08.2013 год., като два дни
„Домашен арест” се редуцират на един ден „Задържане под стража” и същите
срокове да се приспаднат при изтърпяване на наказанието.
ІІ.
По отношение на подс. К.З.А..
При индивидуализацията на наказанията, съдът отчита по отношение на подс. А. като смекчаващи
отговорността обстоятелства –семейното и материално положение, а като
отегчаващи такива множеството предходни осъждания и усложнената престъпна
дейност.
Окръжният съд, след
като взе предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на
деянието по чл. 142 ал.2 т.2,
вр. ал.1 от
НК и на личността на подс. А., на мотивите и причините за извършването на
това престъпление, намира, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Предвид това
съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да му
бъде определено наказание от ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При същите
предпоставки също на основание чл. 54 ал.1 от НК, досежно второто престъпление
по чл. 142а, ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, съдът счита, че на подс. А.
следва да му бъде наложено наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При същите
предпоставки на основание чл. 54 ал.1 от НК за престъплението по чл. 152 ал.3
т.1, вр. ал.1 т.2 от НК, съдът намира, че на подс. А. следва да му бъде наложено
наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.
23 ал.1 от НК съдът след като ГРУПИРА
така наложените на подс. К.З.А. три наказания, счита, че следва да му бъде
наложено най-тежкото измежду тях наказание от осем ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърлпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при СТРОГ първоначален режим.
Освен това на
основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК на подс. К.З.А. следва да му бъде зачетен
срока на предварителното му задържане считано от 03.08.2013 год., като два дни
„Домашен арест” се редуцират на един ден „Задържане под стража” и същите срокове
да се приспаднат при изтърпяване на наказанието.
ІІІ.
По отношение на подс. С.Ю.А..
При индивидуализацията на наказанията, съдът отчита по отношение на подс. А. като смекчаващи
отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания, семейното и
материално положение, чистосърдечните му самопризнания, като е съдействал за
разкриване на обективната истина, а като отегчаващи такива усложнената
престъпна дейност.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, степента на обществена опасност на деянието
по чл. 152 ал.3 т.1,
вр. ал.1 т.2 от НК и на личността на подс. А., на мотивите и
причините за извършването на това престъпление, намира, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК при значителен превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Предвид това
съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да му
бъде определено наказание от ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като са налице положителните
предпоставки , визирани в 66 ал.1 от НК съдът счита, че така наложеното
наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като няма да изиграе
своята рола. Поради това изтърпяването му следва да бъде отложено за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Освен това на
основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК на подс. С.Ю.А. следва да му бъде зачетен срока на предварителното му
задържане считано от 03.08.2013 год., като два дни „Домашен арест” се редуцират
на един ден „Задържане под стража” и същите срокове да се приспаднат при
изтърпяване на наказанието.
Съдът счита, че така
определените на подсъдимите Т., А. и А. по вид и размер наказания ще изиграят
своята възспираща, възпитателна и превантивна роля. По този начин ще
се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за
индивидуална и генерална превенция.
По направените по
делото разноски.
При този изход
на делото съдът счита, че подс. Б.А.Т., със снета по делото самоличност следва да заплати в
полза на ОДМВР - Русе сумата от
1226.30 лв. представляващи разноски направени
в хода на досъдебното производство за вещи лица, както и сумата от 225.91 лв.,
в полза на Окръжен съд гр. Русе, представляващи направени разноски в съдебно
заседание.
При това положение
съдът счита, че подс. К.З.А., със снета по делото самоличност следва да заплати в
полза на ОДМВР - Русе сумата от
1226.30 лв. представляващи разноски направени
в хода на досъдебното производство за вещи лица, както и сумата от 225.91 лв.,
в полза на Окръжен съд гр. Русе, представляващи направени разноски в съдебно
заседание.
При този изход
на делото съдът счита, че подс. С.Ю.А., със снета по делото самоличност
следва да заплати в полза на ОДМВР -
Русе сумата от 1226.30 лв. представляващи
разноски направени в хода на досъдебното производство за вещи лица, както и
сумата от 225.91 лв., в полза на Окръжен съд гр. Русе, представляващи направени
разноски в съдебно заседание.
На основание чл. 53 ал.1 б. „а” от НК
съдът счита, че веществените доказателства, както следва: - влакна, иззети на 07.03.2013 год. при оглед на местопроизшествие в л.а. „Алфа Ромео” ***; 3 бр.
образци от слюнка от Б.Т., К.А. и С.А.; 1 бр.
памучен тампон, съдържащ секрет от К.Д.; 1 бр. държач на тампон- изразходван; Косми от глава на К.Д.,; косми от
глава и полова област от Б.Т.;*** К.А., ; косми от глава и полова област от С.А., 1 бр. ластик за коса,
1 бр. угарка от цигара, 1 бр. празна пластмасова туба бяло вино; 1 бр. пластмасова капачка от туба за вино; 1 бр. черно цвят долнище с лилави гарнитури, предадено от К.Д.; 1 бр. черна на цвят блуза, предадена от К.Д.; 1 бр. долно бельо тип „прашки”, предадени от К.Д. ; 1 бр. мъжки слипове, предадени от Б.Т.; 1 бр. мъжки боксерки, предадени от К.А.; 1 бр. мъжки боксерки, предадени от С.А.; следва да бъдат ОТНЕТИ в полза на
Държавата, които след приключване на делото да бъдат унищожени като вещи без
стойност.
Мотивиран от
горните съображения съдът, постанови присъдата си.
Председател: