Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    654           Година  2018, 22.03.            Град  ПЛОВДИВ8

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

            на 23.01.2018 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 2841 по описа за 2017 година и като обсъди :

 

Производството по реда на глава десета от АПК във връзка с чл.166 от ДОПК и чл.27 ал.3 ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Т.Д.М., ЕГН ********** ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-220-6500/161 от 24.04. 2015г.,на Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”,с който спря­мо Т.М. е установено публично държавно вземане в размер на 6183. 07 лева, представляващо 75 % от  общата изплатена сума по мярка 212 за кампа­нии 2009г. и 2010г., на основание чл.14 ал.1 и ал.2 т.2 от Наредба № 11 от 3.04. 2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.” (Наредба № 11).

Жалбоподателят счита административния акт за немотивиран, постановен в противоречие с европейското и българското законодателство, поради което иска същият да бъде отменен изцяло.

Сочи, че е използвал земи под наем в землището на с. Драгомир от 2007 г., които попадат в обхвата на Мярка 212 -  „Плащания на земеделски стопани в райо­ни с ограничения, различни от планинските райони“ – НР 2 във  връзка с което е по­дал заявления  за 2009 г. и 2010 г.  за подпомагане по мярка 212.

През месец септември 2010 г. със Заповед № 0645 от 30.09.2010 г. на дирек­тора на областна дирекция „Земеделие“, гр. Пловдив, обработваните от него маси­ви са били предоставени на „ВУКИ“ ООД, гр. Съединение. В тази посока твърди, че заповедта на Директора на ОД „Земеделие“, гр. Пловдив не е му била връчена, по­ради което не е обжалвана в законоустановения срок.

От 2011г. стопанисва земеделски земи в землището на Община Люлин, които се подпомагат по мярка 211 – „Плащания на земеделски стопани за природни огра­ничения в планински райони - НР 1“.

Сочи, че като земеделски производител е преминал от „необлагодетелстван“ район, различен от планински към планински район, който е по-труден за обработ­ка, като счита, че  със заповедта на Директора на ОД „Земеделие“, гр. Пловдив при­нудително му се „изземат“ земите, които е обработвал, поради което са налице форсмажорни и изключителни обстоятелства и не се дължи възстановяване на по­лучените суми.

Иска се отмяна на акта.

Заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Катерина Н.-Г., е де­позирал молба, с която моли за ход по същество и претендира присъждане на юри­сконсултско възнаграждение.

Настоящото производство е повторно във връзка с Решение № 11973 от 10.10.2017 г. по адм. д. № 7690/2016 г. на ВАС, III О., с което е отменено Решение № 876/28.11.2016 г. по адм. д. №1521/2015 г. по описа на съда  с указания вкл. да се изиска Заповед № 0645/30.09.2010 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Плов­див, ведно с доказателства за обявяването й, при което да се прецени налице ли са извънредни обстоятелства и да се направи извод, подлежат ли на възстановяване отпуснатите на земеделския стопанин суми за подпомагане.

В хода на настоящото производство съдът е изискал от ОД „Земеделие“ – Пловдив процесната заповед, която е изпратена, ведно със Заповед № 9175 Д/30. 06.2010 г. за определяне на комисия по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ и доклад от същата, които са представени.

При така установеното от фактическа страна съдът формира след­ните правни изводи:

Предмет на настоящия спор е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-220-6500/161 от 24.04.2015 г. на замест­ник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е установено публично държавно вземане по отношение на Т.Д.М. в размер на 6  183.07 лева, представляващи 75% от общата изплатена сума по мярка 212 за кам­пании 2009г., 2010 г. на основание чл.14 ал.1 и ал.2 т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.

В предходното съдебно производство съдът е изследвал всички факти за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, при което е формиран извод, че не са налице такива, поради което е приел, че оспорваният акт е законо­съобразен.

Спор по фактите няма.

Единственият спорен въпрос в настоящото производство е, представлява ли разпореденото със Заповед № 0645/30.09.2010 г. на директора на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, форсмажорно или изключително обстоятелство.

Що се отнася до Заповед № 0645/30.109.2010 г. на Директора на ОД „Земе­делие“ - Пловдив, съдът намира, че по делото не са представени доказателства за обявяване на същата по реда на чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ (действаща редакция, ДВ, бр.94 от 27.11.2009 г.), а именно: - заповедта по ал.4 се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страни­цата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие" в срок до 10 септември.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че заповедта е сведена до знанието на оспорващия и то още към момента в който е следвало да бъде пода­дено заявлението за подпомагане, противно на твърденията му в рамките на нас­тоящия правен спор, че никой не го е уведомил за нея.

Преди всички предвид цитираната разпоредба, органът няма задължение да съобщава тази заповед персонално на всеки един земеделски производител, а по посочения по-горе законово установен ред. Отделно от това редовното съобщаване на един административен акт по реда предвиден в съответния закон има отношение към сроковете за оспорването му по съответния за това ред, но разгледано в аспекта на настоящия правен спор – е ли са на лице форсмажорни или извънредни обстоятелства, при безспорно установения факт че М. не е подал заявление за подпомагане за 2011г. по време на поетия агроекологиче ангажимент, не е от съществено значение.

Същественото в случая е, че лицето е било уведомено и е знаело за настъпването на този факт /така още в жалбата до съда твърди, че това му е съобщено най-късно към датата на която е отишъл да подаде заявлението за подпомагане/, но не я е оспорил пред съд, съответно следва да се прием, че е влязла в сила по отношение на него.

В крайна сметка дори и да се приеме, че въпросният индивидуален админи­стративен акт по своята същност има белезите на извънредно обстоятелство по смисъла на чл.14 от Наредба № 11 /безспорно същото не попада в рамките на ле­галното определение на § 1 т.3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. „форс­мажорни или изключителни обстоятелства“ са: - а) смърт на бенефициента; б) дъл­госрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга зе­мята на стопанството“, но както посочва и ВАС в своя съдебен акт чл.31 от Рег­ламент (ЕО) №73/2009г. на Съвета от 19 Януари 2009г. не изброя изчерпателно те­зи случаи, поради което и като такива могат да бъдат квалифицирани и тези, не­попадащи в изброяването на посечената национална норма/, то безспорно в случая не е изпълнено формалното изискване на новелата на чл.15 ал.2 от същия подза­конов нормативен акт, което вече се дължи единствено и само на поведението на самия земеделски производител.

Съгласно текста на чл.15 ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., разпоредбите на чл.14 не се прилагат, ангажиментът не се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ, в случа­ите на форсмажорни или изключителни обстоятелства.Съответно според ал.2 Слу­чаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съ­общават в писмена форма на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция от земе­делския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рам­ките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълно­мощеното от него или наследило го лице е в състояние да направи това“. Именно това изискване на правната норма не е спазено от страна на М. – а това му поведение вече не се твърди дори да е в резултат на някакви изключителни или форсмажорни обстоятелства.

Съответно на изложено следва да се посочи, че съгласно чл.27 ал.3 от ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за съби­ране на не­дължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финанси­рани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162 ал.2 т.8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл.4 т.2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. (сега чл.4 ал.1 т.2 и т.3) е въве­дено им­перативно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мяр­ка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко от пет последователни години от първото компесаторно пла­щане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагоде­телстван район всяка година след първото компесаторно плащане. За неизпълне­ние на тези изисквания от страна на земеделския стопанин, чл.14 от на­редбата пре­движда задължение за ДФ „Земеделие“ да прекрати многогодишния ан­гажимент и да санкционира земеделския производител, като го задължи да възста­нови получе­ната субсидия в точно определен размер в зависимост от годината, в коя­то не по­даде заявление за подпомагане. Липсата на подадено заявление, в нарушение на задължението по чл.4 т.3 от Наредба № 11/2008 г. за третата година – 2011г. от поетият петгодишен ангажимент е дало основание за административния орган да започне производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по реда на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като не е спорно и че е влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-060-6500/2982 от 14.09. 2013 г.

Или безспорно е установе­но по делото, че с изричен административен акт многогодишният ангажимент на М. е бил прекратен и този акт не е бил об­жалван. Редът за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обс­тоятелства от земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях задължения, е уреден в разпоредбата на чл.15 от Наредбата. Тези обстоя­телства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за прекра­тяване на многогодишния ангажимент. След влизането му в сила, административ­ният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произ­несе за възстановяването на получените суми по реда на чл.14 ал.1 от Наредбата.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция ДФ“Земеде­лие“ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Производст­вото е по реда на АПК, а възнаграж­дението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 от ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразява се конкретно осъщест­вения обем процесуално представителство, вкл. и факта че пред ВАС не е осъще­ствена защита от юрисконсулт за ответника.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.М., ЕГН ********** ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-220-6500/161 от 24.04.2015 г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”,  с който, спрямо Т.М. е установено публично държавно вземане в размер на 6183.07 лв., представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2009 г. и 2010 г., на основание чл.14 ал.1 и ал.2 т.2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.”.

ОСЪЖДА Т.Д.М., ЕГН ********** ***, да заплати на Държавен Фонд „Земеделие“ – София сумата от 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаг­раждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п//