Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 4.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осемнайсети ноември две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Нели Драндарова и прокурора Любомир Мирчев, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА ВАНД №3339/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С решение от 18.04.2019 г., постановено по
НАХД №18045/2018 г. по описа на СРС, НО, 10-и състав, подс. М.Р.К. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 133 вр. чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 НК – за това че на 22.07.2017 г., около 1:00 ч., в гр. София,
пред заведение, находящо се в ж. к. „Борово“ на ул. „Борово“ №53, по
непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, е причинил на А.С.З.средна
телесна повреда чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, вследствие
на което пострадалият залитнал, паднал и се ударил в бордюр, като това му
причинило изкълчване на дясната раменна става – телесно увреждане, довело до
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период, по-дълъг от
30 дни. На основание чл. 378, ал. 4, т.
1 НПК, чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК съдът е
освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноските, направени в хода на
наказателното производство.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по жалба на защитника на подсъдимия,
подадена в законоустановения срок. В
жалбата се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при
неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалния закон. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан от въззивната
инстанция на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК.
В закрито заседание на
30.09.2019 г. по реда на чл. 327 НПК
въззивният съд е преценил, че не се налага събирането на гласни доказателствени
средства и въз основа на това е определил да не се допускат разпити на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
В хода на въззивното производство съдът е преценил, че делото не е изяснено от фактическа и правна
страна и е уважил направеното от прокурора доказателствено искане, като е
допуснал събирането на писмени доказателства и е изискал от СРП информация за
това дали пострадалият Зарков е подал сигнал в прокуратурата с искане да бъде
провеждано наказателно производство за процесното деяние. На 4.11.2019 г. е
постъпил отговор от страна на СРП, според който няма данни за устен или писмен
сигнал от пострадалия в прокуратурата за започване на наказателно производство.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение изразява становище, че
първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и обоснован. Счита, че
съдържащите се в него фактически констатации се подкрепят от събраните
доказателства, поради което моли за неговото потвърждаване.
Защитникът на подсъдимия
поддържа подадената жалба и моли за отмяната на първоинстанционната присъда.
Излага твърдение, че материалният закон е бил неправилно приложен от страна на
районния съд. Моли съдът да съобрази факта, че липсва жалба от страна на
пострадалия до прокуратурата, макар законът изрично да изисква такава за
започване на наказателното производство. Твърди, че пострадалият не е проявил
процесуална активност и в частност – е
заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите от разследването, а по
време на разпита си пред първата инстанция дори не си е спомнял за какво е
призован. Алтернативно моли съда, в случай че приеме, че тази предпоставка за
иницииране на наказателното производство е налице, да оправдае подсъдимия, тъй
като счита, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана. В тази
насока препраща към съображенията, изложени в хода на съдебните прения пред
първата инстанция.
Подсъдимият М.К., редовно
призован, не упражнява правото си на лично участие в заседанието пред въззивния
съд.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, след като анализира приобщените в хода на въззивното производство
доказателствени материали и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното решение, достигна до следните изводи.
Разгледана
по същество, подадената жалба е основателна.
Спрямо
подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК. Видно от разпоредбата на чл. 161, ал. 2 НК, субектът,
оправомощен да повдига и поддържа обвинение по този състав, е прокурорът, който
обаче може да упражни тези свои правомощия само в случай че е бил сезиран с
тъжба от страна на пострадалия, т.е. това престъпление е от частно-публичен
характер.
По
делото обаче се установява, че пострадалият Зарков не е подал до прокуратурата
тъжба за започване на наказателно производство – такъв процесуален документ
липсва, а на направеното от въззивния съд запитване СРП е потвърдила, че не е
постъпвал нито писмен, нито устен сигнал от пострадалия. Наред с това, видно от
процесуалната позиция на пострадалия в хода на процеса, той не е проявил
никаква активност. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция
(л. 69-гръб, в края) в качеството на свидетел Зарков изрично заявява, че „нито
е съдил, нито е подавал жалба“ спрямо подс. К..
Действително досъдебното
производство е започнало по реда на чл. 356 НПК и първоначално е било водено за
престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, а не за такова по чл. 133 вр. чл. 129 НК.
Престъплението по чл. 129, ал. 1 НК е от общ характер и за наказателното му
преследване не се изисква тъжба от страна на пострадалия, но с правно значение
е единствено квалификацията на повдигнатото обвинение с постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия, с което е сезиран
съдът. След като прокуратурата е приела, че в досъдебното производство са събрани
доказателства за престъпление от частно-публичен характер, за чието наказателно
преследване липсва тъжба на пострадалия, е следвало да прекрати наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК. Понеже не
е сторила това прокуратурата, съдът е следвало да упражни правомощието си по чл.
378, ал. 4, т. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК, след като констатира, че не е
валидно сезиран, тъй като прокуратурата няма правомощие да внася за разглеждане
по същество обвинения за престъпления от частно-публичен характер, за които
липсва тъжба на пострадалия.
Поради това въззивният съд намира, че
първостепенният съд в нарушение на процесуалния закон не е прекратил
наказателното производство и се е произнесъл по съществото на обвинението с
решение.
С
оглед на изтъкнатите съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
допуснатото абсолютно процесуално нарушение от районния съд е отстранимо от
въззивния съд с упражняване на правомощието му по чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК –
с отмяна на решението по съществото на обвинението и прекратяване на
наказателното производство.
Предвид наличието на посоченото абсолютно
процесуално основание за прекратяване на наказателното производство, въззивният
съд не разполага с компетентност да разглежда въпросите по съществото на
делото.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1, предл. второ НПК разноските,
направени в хода на наказателното производство, остават в тежест на държавата.
Мотивиран
от тези съображения и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК
Софийският градски съд, НО, III въззивен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 97941 от 18.04.2019 г. по НАХД №18045/2018 г.
на Софийския районен съд, НО, 10-и състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство срещу подсъдимия М.Р.К. на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.