№ 693
гр. Варна, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500194 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 303441/06.12.2021 г. по описа на ВРС, на С.С.
А.А, ЕГН **********, с адрес с. Е., общ. Белослав, ****, подадена чрез пълномощник
адвокат Е.К., срещу решение № 262830/19.11.2021 г. на Варненски районен съд, 20-ти
състав, постановено по гр.д. № 2452/2021 г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение жалбоподателката С.С. А.А е осъдена да заплати на ищеца
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 5 312,52
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разходи за ликвидация по
щета №44010311805420А, настъпила по товарен автомобил „Лексус” с ДК № ****
вследствие на причинено по вина на ответницата ПТП на 05.07.2018 г. на кръстовището на
бул. „Осми Приморски полк” и ул. „Царевец”, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2021 г., до окончателното
плащане, както и сумата 962,00 лв., представляваща обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода 08.05.2019 г. – 17.02.2021 г., на основание чл.410, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 1357,50 лева, представляваща сторени разноски в
производството по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260
1
от ГПК реквизити и приложения по чл.261 от ГПК и е надлежно администрирана.
Дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 131,25 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е бил надлежно връчен на насрещната страна – ищеца
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, който в срока по чл.263 от ГПК е подал писмен отговор с
вх. № 260926/24.01.2022 г.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Твърди се, че правните изводи на съда за ангажиране отговорността
на жалбоподателката са формирани въз основа на неправилно възприета и възпроизведена
фактическата обстановка.
Излага се, че в противоречие със събрания доказателствен материал е прието, че
управляваният от Сузана Азис лек автомобил с рег. № РР 1772 ВК е блъснал управлявания
от Р.Х. лек автомобил с рег. № В 1611 ВА, който от своя страна удря управлявания от Д.П.
лек автомобил с рег. № ****. Твърди се, че по делото пред първа инстанция не била
представена цялата административнонаказателна преписка по протоколи за ПТП № 1649366
и № 1665433 от 05.07.2018 г., въпреки направеното от ответника – въззивник искане с
отговора на исковата молба. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира
присъждане на разноските, сторени за производството по делото. Обосновани са и
доказателствени искания.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД оспорва въззивната жалба, като се излагат твърдения за нейната неоснователност. Сочи
се, че по делото е била назначена САТЕ, заключението на която не е било оспорено от
страните досежно установената фактическа обстановка и механизъм на ПТП. Излагат се
твърдения за настъпила преклузия по отношение на отправеното с въззивната жалба
доказателствено искане. Твърди се, че с доклада по делото първоинстанционният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните, въз основа на което ответникът
Сузана А.А е следвало да предприеме съответните процесуални действия за това. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По направените доказателствени искания.
Като се имат предвид оплакванията във въззивната жалба, установените от
заключението на автотехническата експертиза различия и показанията на третия участник –
Д.П., относно механизма на осъществилото се ПТП, както и изключителната вина на
2
жалбоподателката, съдът, в съответствие и с правомощията си по чл.267, ал.2 от ГПК,
намира, че в откритото заседание на въззивния съд следва да бъдат изслушани повторно
вещото лице А.Х.В. и свидетеля Д.К.П. – участник 3 в осъществилото се ПТП.
Произнасянето по искането за допускане на писмено доказателство, представено с
въззивната жалба (писмо от ЗАД „Армеец” АД с изх. № Л – 508 от 21.01.2020 г.) следва да се
отложи като се даде възможност на страната да поясни същото както с оглед допустимостта
му за събиране във въззивното производство (предвид разпоредбата на чл.266 от ГПК и
дадените с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, задължителни
разрешения), така и с оглед значението му за спора.
Във връзка с искането на въззивника за присъждане на разноски следва да се укаже
на страните необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 303441/06.12.2021 г. по описа
на ВРС на С.С. А.А, ЕГН **********, с адрес с. Е., ****, подадена чрез пълномощник
адвокат Е.К., срещу решение №262830 от 19.11.2021 г. на Варненски районен съд, 20-ти
състав, постановено по гр.д. № 2452/2021 г. по описа на ВРС.
ДОПУСКА на основание чл.267, ал.2 ГПК повторно изслушване на вещото лице по
допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото и приета съдебно
автотехническа експертиза А.Х.В..
ДОПУСКА на основание чл.267, ал.2 ГПК повторно изслушване на свидетеля
Д.К.П..
ЗАДЪЛЖАВА въззивника С.С. А.А. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на Окръжен съд – гр. Варна, сума
в размер на 80 лева за покриване на (евентуални) разноски за свидетеля и вещото лице.
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззивника С.С. А.А, да бъде допуснато
представеното с въззивната жалба писмено доказателство (писмо от ЗАД „Армеец” АД с
изх. № Л – 508 от 21.01.2020 г.), като
УКАЗВА на въззивника, че в двуседмичен срок от получаване на съобщението, но не
по-късно от две седмици преди насроченото по делото открито съдебно заседание,
да обоснове твърдения за допустимостта на това доказателствено средство за събиране във
въззивното производство (предвид разпоредбата на чл.266 от ГПК и дадените с ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, задължителни разрешения) и за
значението му за спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.03.2022 г. от 14,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници.
3
За съдебното заседание да се призове вещото лице А.Х.В. за изслушването му по
даденото заключение по възложената му в първоинстанционното производство по гр.д. №
2452/2021 г. на ВРС автотехническа експертиза.
За съдебното заседание да се призове и свидетелят Д.К.П. за повторно изслушване на
адрес: гр. Долни чифлик, ул. „Въча” № 16, с указание, че следва да се яви в насроченото по
делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 от ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за
насроченото открито съдебно заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба №
7 от 22.02.2008 г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4