Определение по дело №375/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 401
Дата: 12 август 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600375
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 401

                                                  гр.Пловдив, 12.08.2020 год.

           

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в разпоредително заседание на дванадесети август две хиляди и двадесетата година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                                           2.МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

 

 

след като се запозна с материалите по ВЧНД  № 375 по описа на ПАС за 2020 година, докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Второинстанционното производство е по реда на чл.249,ал.3 от НПК, като се развива по глава 22-ва от НПК

 

Образувано е по жалба на адв. К., защитник на обв. Б.З., и по жалба на адв. Б., защитник на обв. Д.А., срещу определението от 09.06.2020 г. по н.о.х.д. № 1887/19 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание е било отказано претендирано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на твърдени съществени процесуални нарушения.

В жалбите, които не са просрочени, се изразява мнение, че първоинстанционният съд не е констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. Адв. К. отстоява възгледа, че избраният начин на конструиране на обвинителната постановка не дава информация за действията на доверителя му, окачествени като помагачество. Окачествява като съществено процесуално нарушение неупоменаването (в обв. акт) на всички веществени доказателства. И той и адв. Б. считат, че от 02.07.2014 г. нататък разследването по сл. дело № *г. е било водено от заинтересован във вреда на доверителите им следовател (А. Б.-Л.). На второ място адв. Б. изразява виждането, че през 2016 г. обв. А. е бил незаконосъобразно лишен от правото да бъде представляван от защитник по свой избор, с което е било блокирано правото му да участва в производство по реда на глава 29-та НПК. Претенцията и в двете жалби е да се отмени атакуваният акт, а делото да се върне на досъдебното производство за отстраняване на твърдените процесуални нарушения. 

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията на жалбоподателите и аргументацията на обжалваното определение, прие, че и двете жалби не са основателни.

За да постанови атакувания отказ за прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и връщане на делото на първата процесуална фаза на претендираното основание, окръжният съд не е открил пороци при формулиране на обвинителната теза спрямо обв. З., респ. е приел, че досъдебното производство не е опорочено заради участието на следовател А. Б.-Л..

ПАС споделя изложените в подкрепа на това становище аргументи:

1. Правилно е отговорено на възражението на адв. К. по отношение качествата на обвинителния акт. Актът на ОП-Пловдив съдържа достатъчно информация за конкретните фактически действия на обв. З., които са инкриминирани. А по въпроса дали избраната материалноправна конструкция е законосъобразна, респ. защитима, съдът може да се произнесе не към настоящия момент, както желае адв. К., а едва при оттеглянето си за постановяване на крайния акт по делото. Възражението за неприлагане на всички веществени доказателства пък е неразбираемо. Ако действително има такива, които не са приложени, съдът може (и следва) да ги изиска, за да ги предяви в хода на съдебното производство. Що се отнася до възражението, че разследването било водено от заинтересован следовател, то ще бъде разгледано ведно с идентичното възражение на адв. Б. в точка 2 от настоящото изложение.

2. Представените от защитника на обв. Д.А. документи доказват, че един от следователите, който е бил ангажиран по сл. дело 211/12г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, а именно А. Б.-Л., е била обвинена от последния в престъпление против правосъдието, свързано с принуда по отношение на обв. Б.З.. Последвало е образуване на ДП № *г. по описа на СДВР. На 24.11.2014 г. разследващият по това дело полицай е приел, че са събрани достатъчно доказателства за извършено от А. набеждаване на Л. по смисъла на чл. 286, ал.1, алт. 1  НК (в престъпление по чл. 287 НК и в престъпление по чл. 293, ал. 1 НК) и му е повдигнал обвинение. Преди това, на 02.07.2014 г., набедената Л. е била уведомена за образуваното досъдебно производство, като са ѝ били разяснени правата на пострадал от споменатото престъпление. Впоследствие бил изготвен обвинителен акт и въз основа на него – образувано н.о.х.д. № 3836/16г. по описа на СРС. С присъда от 26.04.2016г. по това наказателно дело, изменена с решение № 1349/11.12.17г. по в.н.о.х.д. № 3836/16г. на СГС, г-н А. е бил признат за виновен в престъпление с посочената правна квалификация по отношение на следовател Л..

Изложените факти не генерират автоматично заинтересованост и предубеденост на следовател Л. при разследването на сл. дело *г., както счита адв. Б.. Те б и х а могли да послужат за интерпретиране на случили се по това сл. дело събития като актове на заинтересованост или предубеденост (във вреда на обвиняемите А. и З.). ПОС е бил прав в извода си, че данни за подобни събития не се откриват между кориците на сл. дело № *г. Всъщност, считано от лятото на 2014 г., действия по разследването, насочени спрямо посочените обвиняеми, са били извършвани единствено от следователите Д. С. и М.М..

 Вярно е, че именно следовател Л. е отказала на адв. Б. участие по досъдебното производство в качеството му на защитник на обв. А., но не е сторила това безмотивно, а се е позовала на приключването на разследването (пълномощното му е от 2016 г., а разследването е приключило през 2015 г.). От друга страна, от въпросното действие за А. не са настъпили вредни последици. Това е така, доколкото през 2017г. делото се е озовало обратно на досъдебната фаза (след прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 2467/17 г. на ПОС, образуваното по внесен по сл. дело *г. обвинителен акт). Тогава на обв. А. е било осигурено процесуално представителство от страна именно на адв. Б.. Адв. Б. е участвал и при повдигане на ново обвинение спрямо него, и при предявяване на разследването и не е направил доказателствени искания. Идеята, че недопускането му през 2016 г. е довело до лишаване от правото на участие в производство по Глава 29-та НПК (в каквото били участвали други обвиняеми,) не е приемлива. Отдавна не съществува спор в теорията и практиката, че участието на обвиняем в споразумение по реда на Глава 29-та НПК не е осъществяване на негово право, а процесуална възможност, която може да се осъществи и на по-късен етап.

Вярно е също, че с постановление от 28.06.2018 г. на ОП-Пловдив, произнесено по коментираното сл. дело, следовател Л. е била изключена от екипа на разследване (вж. л.1 и сл. от том 111 ДП). Защитата обаче греши в мнението си, че въпросното постановление подкрепяло идеята за заинтересованост на следовател Л.. Това е така, доколкото постановилият го прокурор се е мотивирал единствено с изложеното от адв. Б. твърдение за предубеденост от страна на Л.. След като прокуратурата не е намекнала дори, че вижда резон в споменатото твърдение, е явно, че приложеният подход не е бил продиктуван от преценка за предубеденост във вреда на обвиняемите А. и Б., а само от необходимостта да се отстрани всякакъв процесуален дискомфорт на тези обвиняеми.

Опасението на адв. Б., че следовател Л. е въздействала на другите следователи от разследващия екип, е безпочвено. Взетото след 02.07.2014 г. решение за повдигане на обвинението на А. не е било повлияно от странични фактори, а е било, видно от заключителното мнение, базирано на данните по делото. Впрочем следовател Л. не е участвала в съставянето и на това мнение. Що се отнася до последното обвинение на А. и на З., то им е било повдигнато и предявено през м. 07.2018 г. (вж. л. л. 10 - 15 от том 111), т.е. по времето, когато следовател Л. вече не е била член на разследващия екип.

Впрочем адв. Б. и адв. К. не развиват становище за отстранимост на обсъжданото „процесуално нарушение“. Те не твърдят, че е опорочило воденото до 02.07.2014 г. разследване и не сочат в кои процесуално-следствени действия от тази дата нататък е участвала следовател Л., за да бъдат евентуално преповторени.

По изложените съображения апелативният съд прие, че обжалваният акт е законосъобразен и подходящо мотивиран, така че подлежи на потвърждаване.

Ето защо                  

                                  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението  от  09.06.2020 г. по н.о.х.д. № 1887/19 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП-Пловдив за отстраняване на твърдени съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :