№ 2077
гр. *, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110113189
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл.
415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК от „*“ АД срещу АНТ. П. Б. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 4408.63 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № * от 29.06.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.06.2021 г.
до окончателно изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 6.68 лева – мораторна неустойка по договора за кредит
за периода от 23.02.2021 г. до 23.06.2021 г.; иск с правно основание чл. 33, ал.
1 ЗПК за сумата от 6.25 лева – обезщетение за забава, начислено по договора
за кредит за периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г.; иск с правно основание
чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 60 лева – разноски за връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост, начислени на основание чл. 18.1.3 от договора.
Ищецът „*“ АД твърди, че на 29.06.2020 г. е сключил Договор за
потребителски кредит № * с ответника АНТ. П. Б., по силата на който на
последния е предоставена сумата от 4500 лева. Излага, че договорът е
сключен за срок от 60 месеца. Уговорено е да не се начислява лихвен процент
по редовен дълг, а при забава на плащането на главницата банката да
олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 %. Поради
неплащане на три месечни погасителни вноски, съответно с падежи
23.02.2021 г., 23.03.2021 г. и 23.04.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на основание чл. 21.1.1 от договора. В тази връзка на ответника е
връчено уведомително писмо от 23.05.2021 г. Поради изложеното на
29.06.2021 г. ищецът посочва, че е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по което е
1
образувано ч. гр. д. № 9521/2021 г. на ВРС. Обосновава правния си интерес от
предявените искове с твърдение, че заявлението е отхвърлено поради
ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост. С
исковата молба е направено изрично изявление за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита.Отправя искане до съда за осъждане на ответника да
заплати на дружеството процесните суми. Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли за
уважаване на исковете. Настоява се, че предсрочната изискуемост е настъпила
с връчване на препис от исковата молба на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Такъв е постъпил един ден след изтичане на срока, като с него ответникът е
оспорил предявените искове с доводи за ненадлежно уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител
настоява за отхвърляне на предявените искове, поради ненадлежно
уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи се,
че с автоматичното превръщане на кредита в предсрочно изискуем са
нарушени правата на ответника да изпълни задължението извънсъдебно.
Възразява срещу претендираното юрисконсулстко възнграждение, поради
липса на доказателства, че му е заплатено. Претендират се разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От материалите по приобщеното ч.гр. д. № 9521/2021 г. по описа на
Районен съд – *, 26 с-в, е видно, че с влязло в сила разпореждане заявлението
по реда на чл. 417 ГПК на „*“ АД срещу АНТ. П. Б. е отхвърлено за
вземанията, както следва: за сумата от 4408.63 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № * от 29.06.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.06.2021 г.
до окончателно изплащане на задължението; за сумата от 6.68 лева –
мораторна неустойка по договора за кредит за периода от 23.02.2021 г. до
23.06.2021 г.; за сумата от 6.25 лева – обезщетение за забава, начислено по
договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г.; за сумата от
60 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост,
начислени на основание чл. 18.1.3 от договора, поради ненадлежно
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Не е спорно между страните наличието на валидно сключен Договор за
потребителски кредит № * от 29.06.2020 г. между „*“ АД и АНТ. П. Б., по
който е усвоена сума в размер на 4500 лева.
За установяване връчването на поканата по делото е представен
констативен протокол от 23.06.2021г. на ЧСИ *, рег. № 711 в КЧСИ, в който
ЧСИ е удостоверил, че на регистрирания постоянен адрес на длъжника, а
именно гр. * призовкар на ЧСИ е направил посещения и търсеното лице не е
2
открито. На дата 23.05.2021г. адресът е посетен и не е открито лице в имота,
което да получи, проведен е телефонен разговор на телефон, посочен от „*"
АД, на който лице, представило се за А.Б. е заявява, че е под карантина до
06.06.2021г. и пребивава на друг адрес, който не посочва. Лицето е уведомено
за съдържанието на документа. Предвид изложеното ЧСИ приема, че на
основание чл.44, ал.2 от ГПК книжата се считат за връчени на адресата на
дата 23.05.2021г. Отбелязано е още, че в ТД на НАП * няма действащ
регистриран трудов договор с работодателя.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
със сумата от 4500лв. е заверена сметката на кредитополучателя на
03.07.2020 г. , като същият е усвоен в периода от 03.07.2020 г. до 31.12.2020
г. Съобразно експертното заключение след усвояване на кредита
кредитополучателят е внесъл по сметка на 12.02.2021 г. сумата от 100лв.
Посочено е, че дължимите суми към 29.06.2021 г. възлизат на 4421,54лв. , от
които просрочена главница 4408,63лв., наказателна лихва – 7,35лв.,
наказателна лихва върху просрочената главница от 5,56лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на
валидно сключен Договор за потребителски кредит № * от 29.06.2020 г.
между „*“ АД и АНТ. П. Б., по който е усвоена сума в размер на 4500 лева; 2)
осъществяването на обективните предпоставки по договора, въз основа на
които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем и уведомяването на кредитополучателя за това; 3) размера на всяко
от претендираните вземания.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства ,
неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че
кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора.
С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо
от договор за потребителки кредит, към процесните отношения е приложима
уредбата на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение
съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството
на спора съдът е длъжен служебно да разгледа въпроса относно
съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.
В договора ясно е посочена датата на сключването му, общия размер на
кредита, начин на усвояване, начин на погасяване. Съдържа информация за
3
условията за издължаване по погасителния план - размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът е в
съответствие с изискванията на закона, съдържа дата и място на сключването
му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него,
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент,
годишния процент на разходите, съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за
издължаване на кредита, ведно с погасителен план, както и останалото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Правото на длъжника да се откаже
от договора е подробно и разбираемо разяснено в инкорпорираните в него
общите условия.
Договорени са лихви за забава плащането и неустойки в съответствие
със законовите разпоредби, респективно не е налице неравноправна клауза в
ущърб на потребителя и договорената лихва се явява дължима.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на сумите по договора.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
не са извършени никакви плащания след 12.02.2021 г., поради което
ответникът е изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал
задълженията си по кредита. Съответно е доказано настъпването на
уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото
на уговорения в полза на длъжника срок.
Спорният по делото въпрос е относно надлежното уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
В тази връзка ответникът релевира възражение за ненадлежно
уведомяване.
Видно от ангажираните по делото доказателства ответникът е търсен на
регистрирания си постоянен и настоящ адрес, като е извършена и справка за
работодател. Извършеното посещение на настоящия адрес е едно единствено,
без да е залепено уведомление по чл.47 от ГПК.
От друга страна, уведомяването по телефон в настоящия случай съдът
намира за ненадлежно, тъй като връчване на препис от книжа не може да
връчван по телефона реда на чл. 44, ал. 2, пр. 1 от ГПК (така Решение №
4
407/23.12.2011 г. по гр.д. №1138/2010 г. на ВКС). Изложеното обосновава
извода за ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост
преди депозиране на заявлението. Кредиторът следва да положи всички
усилия да уведоми длъжника за отнемане на преимуществото на срока, което
в случая не е сторено.
В исковата молба и в приложенията към нея се съдържа изявление от
страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Съдът следва
да съобрази този факт по реда на чл. 235 ГПК при разглеждане още на
установителните искови претенции.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ.
чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В мотивите на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват –
например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за
основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск
по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на
съдебното дирене в исковия процес.
При предявен осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или
производство по търговски спорове/ с твърдение в исковата молба за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена
предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва
да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
5
извършено в хода на исковото производство. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение
към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното
положение между страните по делото, каквото е то към момента на
приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на
кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1
ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен,
бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В този
смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2 ТО, решение
№ 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от
26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО, решение №10 от 25.02.2020 г. по
т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, 2 ТО/.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия случай с оглед събраните
по делото доказателства и съдържащото се изявление в исковата молба,
следва изводът, че предсрочната изискуемост на кредита се счита обявена с
връчването на препис от исковата молба на ответника на 22.11.2021 г. /лист
41 от делото/.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е
обявена в хода на исковото производство, с връчване на препис от исковата
молба и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на
6
ответника след 12.02.2021г. и на приетото по делото заключение по
назначената съдебно счетоводна експертиза, което съдът цени като
компетентно изготвено, следва изводът за основателност на исковата
претенция за претендираната главница за сумата от 4408,63лв. Съгласно
експертното заключение мораторната неустойка възлиза на сумата от 7,35лв.,
поради което искът за заплащане на сумата от 6.68лв. се преценява за изцяло
основателен, поради което следва да бъде уважен.
Съобразно достигнатите изводи, че предсрочната изискуемост настъпва
в хода на исковото производство с връчване на исковата молба и
заключението на вещото лице, че липсва плащане от страна на ответника като
същият е закъснял с плащането, следва изводът, че същият е в забава, поради
което дължи обезщетение за забава.
Предвид горното и съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза претендираното обезщетение за забава следва да се уважи за
сумата от 5,56 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит
за периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г. вкл. За разликата до
претендирания размер от 6,25лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Ищецът е претендирал и сумата от 60лв., представляваща разноски за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, който иск
съдът намира за неоснователен. Предсрочната изискуемост на кредита не е
надлежно обявена преди предявяване на иска, както се установи такава е
настъпила в хода на процеса с връчване на препис от исковата молба, поради
което не може да се приеме, че е възникнало основанието и изискуемостта за
заплащането на тези разноски. Сторените разходи са във връзка с
ненадлежно връчване на книжата до ответника, поради което същите не
следва да бъдат възлагани в негова тежест.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане в полза на
същия се следват сторените по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете. Срещу претендираното юрисконсулстко възнаграждение
ответникът е направил възражение за недължимост, поради липса на
доказатеслства за реалното му плащане. Съдът намира възражението за
неоснователно, доколкото представяне на доказателства за реално плащане на
юрисконсулт не е необходимо, тъй като на основание чл. 78, ал.8 вр. ал. 1 вр.
чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ размерът на
възнаграждението се определя от съда. С оглед горното съдът намира, че
юрисконсулсткото възнаграждение следва да се определи в рамер на 150лв.
Ето защо като съобрази направените от ищеца разноски за заплатена
държавната такса от 326,35лв., депозит за вещо лице от 200лв. и 150лв.
юрисконсулстско възнаграждение, съоразно уважената част от исковете
следва да се присъди сумата от 667,19лв. /676,35х4420.87/4481,56/.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати сторените от ответника разноски съобразно отвхърлената
част от исковете. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение е
7
релевирано възражение за прекомерност от ищеца, което съдът намира за
неоснователно, тъй като същото е в предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер. Ето защо съобразно отвхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 6,77 лв. /500х60,69/4481,56/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНТ. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ул.
„*, да заплати на „*“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр. *,
следните суми: сумата от 4408,63 лева /четири хиляди четиристотин и осем
лева и шестдесет и три стотинки/ – главница по Договор за потребителски
кредит № * от 29.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.06.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК; сумата от 6,68 лева /шест лева и
шестдесет и осем стотинки/ – мораторна неустойка по договора за кредит за
периода от 23.02.2021 г. до 23.06.2021 г. , на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД;
сумата от 5,56 лева /пет лева и петдесет и шест стотинки/ – обезщетение за
забава, начислено по договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до
28.06.2021 г., на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 5,56 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено по договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до
28.06.2021 г. до претендирания размер от 6,25лв, както и иска с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 60 лева – разноски за връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост, начислени на основание чл. 18.1.3
от договора.
ОСЪЖДА АНТ. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ул.
„*, да заплати на „*“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр. *,
сумата от 667,19лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „*“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр. * да
заплати на АНТ. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ул. „*, сумата
от 6,67 лева /шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени доброволно
от ответника на ищеца по банков път по следната банкова сметка:
BG13UBBS80021082087210, *“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9