№ 90
гр. Велико Търново , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000356 по описа за 2020 година
, намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 196 от 22.06.2020г. по гр.д. № 718/2018г. Русенският окръжен съд е
осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София да заплати на И. Р. Д. от с. Тръстеник,
област Русе сумата от 70 000 лв. на основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи физически и психически болки и страдания от
влошено здравословно състояние /ексцес/ вследствие на ПТП, причинено на 20.08.2007 г. в
гр. Бургас на път Е-87 по вина на Р. Е. С. при управлението на лек автомобил „Ситроен
Саско“ с ДК № А 38****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2015
г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска за заплащане на законна лихва върху
присъдената главница за периода от 24.10.2013 г. до 23.10.2015 г. като погасен по давност,
както и иска за неимуществени вреди от ексцес за горницата над 70 000 лв. до пълния
предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
24.10.2013 г. като неоснователен и недоказан. С решението „ДЗИ – Общо застраховане“ АД
- гр. София е осъдено да заплати на И. Р. Д. на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение
за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ вследствие на ПТП,
причинено на 20.08.2007г., представляващи изразходвани средства за лечение, както следва:
сумата от 127 128.95 лв., представляващи левовата равностойност на 65 000 евро съгласно
фактура реф. № SMI 05112017/30.11.2017 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до
1
окончателното й изплащане и сумите по фактури, подробно посочени в решението на обща
стойност 1109.69 лв., ведно със законната лихва върху сумата по всяка фактура, считано от
датата на издаване на фактурата до окончателното изплащане.
С решението „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София е осъдено да заплаща на И.
Р. Д. месечни обезщетения за имуществени вреди от претърпяно на 20.08.2007 г. ПТП по
1500 лв. за придружител и 500 лв. за рехабилитация, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от 24.10.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение на
размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно
обезщетение.
Със същото решение
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София е осъдено да заплати на адвокат Н.Н. Д. АК
София сумата от 10 886.13 лв. с вкл. ДДС представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, а по сметка на Окръжен съд-Русе да заплати държавна такса в размер на
10 809.55 лв.
С решението
И. Р. Д. е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София сумата от
7126.69 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против горното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения
иск за неимуществени вреди е подадена от ищцата И.Д. като се претендира да й бъде
присъдена сума от още 30 000 лв., ведно със законната лихва от 24.10.2015г. до
изплащането, т.е. решението се обжалва в частта, с която предявеният иск за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв. Оплакването е, че определеният
размер на обезщетението е прекомерно занижен с оглед принципа на справедливост и
постоянната съдебна практика. Поддържа се довод, че в случая не е отчетено, че ищцата е
получила изключително тежки и многобройни усложнения, не е отчетено постоянното
посещение на специализирани болнични заведения и специалисти с различни специалности
с цел подобряване на възникналите усложнения, не е съобразено, че усложненията ще
съпътстват ищцата до края на живота й и ще се задълбочават и увеличават. Искането е да се
присъди на ищцата като обезщетение за неимуществени вреди още сумата от 30 000 лв.
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2015г. до изплащането.
Ответната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София в писмения си отговор
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивна жалба против решението в осъдителните му части е подадена и от
ответното застрахователно дружество. В жалбата се сочи, че е неправилен извода на
първостепенния съд относно това, че кифозата при ищцата; системна поява на пролежни
2
рани/декубитуси/ и отоци и възпаления в колянната област представляват ексцес и че
претенциите, свързани с тях не са погасени по давност. Поддържа се, че кифозата и
декубитусите не представляват влошаване на здравословното състояние на ищцата, а ако се
приемат за такова, то претенциите във връзка с тях са погасени по давност, доколкото
същите са се проявили значително преди посочения от ищцата момент-24.10.2013г.
Жалбоподателят твърди, че изкривяването при ищцата е било проявено към датата на
прегледа от ЗМК на застрахователя, а именно към 22.10.2008г. Поддържа се, че ищцата не
следва да бъде обезщетявана за търпените болки и страдания от операцията в Кипър, тъй
като операцията не е назначена от медицинско лице, няма доказан клиничен ефект, а
напротив има усложнения. По същите съображения за липса на ексцес или погасяване по
давност на претенцията, се оспорват присъдените на ищцата обезщетения за имуществени
вреди за извършената операция в Кипър и за стойността на закупуване на медикаменти и
медицински изделия. Относно присъдените обезщетения за месечна издръжка за
придружител и месечна рехабилитация оплакването е, че съдът неправилно не е уважил
възражението на ответника, че тези претенции са погасени по давност, тъй като
необходимостта от грижи от придружител и рехабилитация за ищцата са възникнали към
момента на травмата.
Ответната страна И.Д. в писмения си отговор заема становище, че въззивната жалба
на застрахователното дружество е неоснователна.
Великотърновският апелативен съд като разгледа въззивните жалби на страните,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
допустимостта и правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си,
приема за установено следното:
Пред Русенския окръжен съд са предявени обективно съединени искове по чл.226
ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от
влошаване на здравословното състояние.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София счита, че в случая не е
налице влошаване на здравословното състояние на ищцата спрямо момента на определяне
на обезщетението за неимуществени вреди по сключеното с нея извънсъдебно
споразумение. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всяка от
претенциите за влошено здравословно състояние, както и тези за месечна издръжка за
придружител и за месечна рехабилитация. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната законна лихва върху претенцията за
неимуществени вреди за пет години назад. Ответникът изразява становище, че
претендираните обезщетения са завишени, а претендираните имуществени вреди не са в
причинна връзка с претенциите за ексцес.
По делото е установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, че на 20.08.2007г. е настъпило ПТП, при което ищцата
И.Д., която се е возела в лек автомобил „Ситроен Саско“ с ДК № А 38**** на предната
дясна седалка, е пострадала. Не е спорно по делото, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Ситроен Саско“ с ДК № А 38****, който е управлявал моторното превозно средство с
несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Страните не спорят, че към момента
на процесното ПТП на 20.08.2007г. водачът на лекия автомобил е бил застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
При процесното ПТП ищцата И.Д. е претърпяла следните телесни увреждания:
3
фрактура луксация на VІ и VІІ гръден прешлен; контузио /лезио/ медуле спиналис
/прекъсвания на гръбначния мозък/, долна параплегия; фрактура на дясна бедрена кост;
фрактура на лъчевата кост на лява предмишница; фрактура на лява ключица и фрактура на
таза, за настъпването на които страните не спорят. За обезщетяването на тези вреди между
страните на 4.11.2008 г. е било сключено извънсъдебно споразумение и въз основа на него
на 19.11.2008 г. ответникът е заплатил на ищцата общо сумата от 76125.04 лв., от които
70 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и 6125.04лв. за имуществените вреди.
Видно е от представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 3916 от
26.10.2007г., че на И.Д. е призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ
поради претърпяната травма на нервите на гръбначния мозък на ниво шия. В решението е
отразено, че при ищцата походка самостоятелна е невъзможна и че същата не може да се
обслужва и движи сама. С решение на ТЕЛК от 12.09.2008г. ищцата е преосвидетелствана
при същите условия. С решение на ТЕЛК от 24.08.2011г. ищцата е преосвидетелствана с
призната 100% т.н.р. с чужда помощ, също с отбелязване към неврологичния статус, че тя не
може да се обслужва и да се движи сама.
По делото е назначена и изслушана от първостепенния съд комплексна
съдебномедицинска експертиза, в състава на която са включени специалисти от областта на
съдебната медицина, неврохирургията, травматология и ортопедия, гинекология вътрешни
болести и нефрология. От заключението на медицинската експертиза се установява, че при
станалото ПТП на 20.08.2007г. ищцата И.Д. е получила съчетана травма: гръбначномозъчна
травма-счупване и изкълчване на шести-седми гръден прешлен с увреждане на гръбначен
мозък, довело до парализиране на долните крайници и невъзможност да контролира
тазовите резервоари; счупване на таза; счупване на дясна бедрена кост; счупване на лява
ключица и лъчевата кост на лява ръка. След като изясняват получените при произшествието
травми на ищцата и проследявайки данните от представената по делото медицинска
документация, заключението на експертите от комплексната съдебномедицинска
експертиза е, че усложненията, появили се с течение на времето при ищцата са следните:
развитие на кифоза /гръбначно изкривяване/; системна поява на пролежни рани
/декубитуси/; риск за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и
невъзможност за раждане по естествен път; подуване на коляно, наложило оперативна
интервенция.
По отношение на първото усложнение вещите лица изясняват, че нивото на парализа
при ищцата е високо, като страдат мускулите, поддържащи изправен гръбначния стълб, в
резултат на което се получава изкривяване на гръбнака. Съгласно заключението на
медицинската експертиза гръбначното изкривяване при ищцата е в причинна връзка с
получената травма при ПТП. Предприетите операции на гръбначния стълб са целели
изправянето му. Поради съпътстващата остеопороза има разместване на конструкцията,
довела до отстраняването му. В съдебно заседания пред първостепенния съд вещите лица от
състава на комплексната медицинска експертиза разясняват подробно, че кифозата е
заболяване, което представлява изкривяване на гръбначния стълб във фронталната равнина
напред. Тъй като при ищцата засягането е високо горе на гръдния отдел на гръбначния
стълб, отпада инервацията и мускулатурата изпада в хипотония, т. е. тя не работи и не
поддържа изправения гръбнак. По принцип кифозата започва да се появява непосредствено
след травмата и бавно и постепенно прогресира. Отначало се поддържа някакъв изправен
стоеж, поради това че връзковия апарат на гръбначния стълб е здрав, но бавно и постепенно
той се разтяга и прогресира. Според вещите лица първите обективни данни от медицинските
документи по делото за кифозата се съдържат в епикризата за извършената операция в
Кипър. Когато ищцата е започнала да стои седнала в количка, чак тогава се е забелязва и
проявява това изкривяване. По делото няма обективни данни от кой момент ищцата е
4
сложена в количка, нито пък кога е сложена да сяда. Със сигурност причината за това
състояние е травмата от ПТП, т. е. прекъсването на гръбначния мозък, като до него се е
стигнало постепенно в годините. Кифозата според експертите не е животозастрашаващо
усложнение. По делото няма медицински документи, от които може да се съди, че
операцията за кифозата е била назначена от медицинско лице. Вещите лица посочват, че по
делото няма документи, че на ищцата е отказано извършване на подобна операция в
България. Операции за корекция на гръбначното изкривяване се правят и в нашата страна.
Вещите лица заключават още, че на метода трансфер на стволови клетки в гръбначен мозък
с едновременно изправяне на гръбначния стълб са възлагани много надежди за подобряване
възможностите за възстановяване на двигателната активност след такива травми. През 2017
г. в България не били извършвани подобни операции. Впоследствие обаче се оказало, че
резултатите от тези операции не са такива, каквито очаквания са възлагани и тази тенденция
към настоящия момент затихнала без да изчезва напълно, тъй като се оказало от медицинска
гледна точка, че тази оперативна дейност не е толкова ефикасна. Заключават още, че
операцията, която е направена на ищцата в Кипър, не е била жизнено необходима.
Доколкото обаче хора в състоянието на ищцата е нормално да търсят облекчение на своето
състояние, теоретично може да се очаква след такава операция подобрение. Затова и
вероятно се е подложила на нея. В конкретния случай обаче от направената операция в
Кипър няма доказан клиничен ефект. Напротив, има усложнения.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила
лезия на аортата и хемоторакс, които усложнения в здравословното й състояние, са в
причинна връзка с операцията в Кипър и са предизвикани от разместване на метала поради
остеопорозата на гръбначните прешлени.
По отношение на декубиталните рани заключението на медицинската експертиза е, че
причината за появата на декубиталните рани в областта на двата глутеуса било
залежаването, което при отсъствие на нервна стимулация поради прекъсване на гръбначния
мозък в мястото на увредата на гръбначния стълб, води до недобра инервация на тъканите. В
съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещите лица изясняват, че вероятността за
появата на нови декубитални рани е голяма. Профилактиката на тези рани изисква
ползването на декубитален дюшек, ежедневна рехабилитация, добра хигиена и честа смяна
на положението на тялото. При появата на декубитални рани се използват различни
разтвори за обработката им. Ако не бъдат лекувани такива рани, могат да доведат до сепсис
и до смърт.
Съгласно заключението на медицинската експертиза необходимостта от обгрижване
на ищцата от придружител и рехабилитация са възникнали още към момента на травмата и
ще са необходими за цял живот.
В заключението на медицинската експертиза подробно са обсъдени рисковете за
ищцата при настъпване на бременност, износване на плода и невъзможност за раждане по
естествен път. Заключението е, че предвид прекараните травми и оперативни интервенции,
бременността при ищцата би утежнила състоянието на гръбначния стълб и болковата
симптоматика. Освен това поради липса на активни движения в долните крайници,
бременността, износена до термин би била изключително рискова за тромбообразуване и
емболия.Според вещите лица при настъпила и износена до термин бременност, раждането
при И.Д. задължително трябва да бъде оперативно. Една оперативна интервенция би довела
допълнително до увеличаване на риска от тромбоемболия и фатални последици за ищцата.
Съгласно заключението на експертизата невъзможността за раждане по естествен път, което
е резултат от травмите, получени при процесното ПТП, обуславят медикобиологичната
квалификация „Детеродна неспособност“.
5
За полученото от ищцата подуване на дясно коляно, за което е била оперирана в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на 29.10.2014 г. вещите лица изясняват, че при рехабилитацията
или при битовото й обслужване е възможно да се натовари коляното с неправилни
движения, при което се получава оток и хидропс, който при отсъстваща нервна стимулация
може да се инфектира и получи гноен процес. Възможно било да се повтори не само на този
крак, но и на другия. Вещото лице д-р М. – ортопед посочва, че преди извършената
операция на коляното на ищцата в гр. Плевен през 2014 г., не са намерили медицинска
документация, в която да има отразено подуване на коляното. То е в причинна връзка с
рехабилитацията, а тя е в причинна връзка с травмите, получени при ПТП-то. Разяснява още,
че ако ставите на парализираните крайници се оставят без движение, те се втвърдяват,
затова непрекъснато трябва да се прави рехабилитация. Ищцата няма мускули, няма
мускулен тонус и когато се извършват движения, които са по-големи от това, което
позволява самата става, може да се стигне до травма. Това пък води до оток, който се
инфектира.
В заключението на медицинската експертиза са посочени въз основа на
представените по делото епикризи следните болнични лечения на ищцата, свързани с
посочените от експертизата усложнения: лечение от 29.10.2014г.-4.11.2014г. в УМБАЛ
„Св.Георги“-гр.Пловдив във връзка с оплакване за подуване на дясно коляно, с диагноза
„гонитис порулента декстра“, извършена оперативна интервенция; лечение в УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“-гр.Плевен през периода 08.03.2017г.-22.03.2017г. по повод оплаквания за
получени декубитални рани в областта на двата глутеуса, при което лечение е извършена
оперативна интервенция; лечение на 20.11.2017г. в Американски институт по минимална
инвазивна хирургия на гръбначния стълб, Кипър с диагноза: увреждане на гръбначен мозък
с торакална кифоза със сегментна кифоза по-голяма от 60 градуса, където на ищцата е
извършена операция –трансфер на стволови клетки с редукция на кифозата; лечение в
УМБАЛ „Канев“ –гр.Русе от 7.12.2017г. до 14.12.2017г. за получено усложнение след
операцията в Кипър-хемоторакс вляво; лечение в Болница Токуда 18.12.2017г.-24.12.2017г.
за лечение на хемоторакс вляво и за зашиване на аортата. Въззивният съд възприема
заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза като обосновано и
компетентно. Същото не е оспорено от страните по делото.
От заключението на комплексната психиатрично-психологична експертиза се
установява, че И.Д. е преживяла множество нови стресови реакции, свързани с нейното
физическо състояние, нейната житейска реализация и смисъла на живота й, както и с
опасността за живота й. За едно от тях може да се заключи, че е довело до състояние, за
което през декември 2017г. вероятно около 10 дневен период, са налице диагностичните
критерии за разстройство на адаптацията. В заключението експертите посочват, че в
годините, изминали след пътнотранспортното произшествие през 2007г. нагласите и
очакванията на ищцата се променят във времето спрямо случващите се събития, касаещи
рехабилитацията и възстановяването й и оказват влияние върху психологическото й
състояние. Ищцата е страдала от тежък депресивен епизод без психотични симптоми, като
началото на депресивното страдание е към края на 2007г. или началото на 2008г. и е
продължило години. Ищцата не е била консултирана с психиатър и не е провеждала
лечение. Депресивното й състояние е имало хроничен ход и е приключило постепенно през
2012-2013г. В годините след произшествието ищцата е имала многократни нарушения на
съня и тревожност, които са свързани със състоянието й след произшествието. Заключението
на същата експертиза е, че към момента ищцата не страда от психиатрично разстройство.
Събитията във връзка с възстановяването и рехабилитацията на ищцата пред дългия период
от 12 години след транспортното произшествие, са допринасяло за спадове и възходи в
очакванията и нагласите й и това води до ситуативни промени в психологичното й
състояние за цялото време след произшествието. Заключението на комплексната
6
психиатрично-психологична експертиза като обосновано и компетентно следва да се
кредитира от настоящата инстанция.
По делото е представена фактура, издадена от Американски институт за минимално
инвазивна хирургия, Кипър за пациент И.Д., от която е видно, че извършената операция е на
стойност 65 000 евро. Представена е разписка, издадена от същия институт за паричните
средства, получени за операцията на И.Д. в размер на 65 000 евро.
От показанията на свидетелката М. А. К. – майка на ищцата, се установява, че
ищцата започнала да получава декубитални рани, получила болки в бъбреците и
изкривяване на гръбначния стълб. През месец ноември 2017г. на ищцата била направена
операция в Кипър за изправяне на гръбначния стълб и за трансплантация на стволови
клетки. След тази операция при ищцата настъпили усложнения- от имплантите се
протривала аортата на сърцето и това наложило ищцата да постъпи на лечение в болницата
в Русе, а след това и в болница „Токуда“, където й зашили аортата. Към момента ищцата
провеждала само рехабилитация. Свидетелката К. посочва, че търпените от дъщеря й болки
и страдания са неописуеми, но въпреки това тя не се предавала. Била в инвалидна количка,
без чувствителност - от кръста надолу краката й били неподвижни. От лявата страна, тъй
като ребрата й били хлътнали, получавала болки и не можела да стои продължително време
седнала в инвалидната количка. След 2014 г. при ищцата започнало да се развива
състоянието „кифоза“. Търсили клиники къде да се оперира за изкривяването на гръбнака.
Била одобрена от клиниката в Кипър, където я оперирали, но й обяснили, че колиозата е
доста напреднала и в резултат на тази операция гръбнакът й се изправил до 90%.
Свидетелката посочва, че през 2013г. – 2014 г. били на рехабилитация в Нареченски бани.
Рехабилитаторката искала да изпъне десния крак на ищцата и оттогава той започнал да се
подува. Според показанията на същата свидетелка ищцата получавала отоци и преди това,
но в резултат на рехабилитацията в Нареченски бани се получила травма в коляното й,
която довела до по-силно отичане, заради което ищцата претърпяла операция на дясното
коляно, при която й отстранили хематом, но и сега и двата й крака продължавали да отичат.
Свидетелката К. дава показания, че по цялото тяло на ищцата имало белези от
катастрофата - на гръбнака, по краката, по ръцете, но и такива които са вследствие на
направените операции след 24.10.2013 г. Ищцата се притеснявала, когато излизали извън
дома, била особено стресирана, когато преминавали коли. Била изнервена от това, че е
непълноценна, тежало й, че не може сама да се справя. Свидетелката заявява, че тя е
денонощно с дъщеря си, което също обременявало ищцата, заради това, че не може да
помогне на майка си с нищо. Ищцата не можела да се справя физически. В показанията си
свидетелката К. посочва, че проблемите на И. в емоционален план се влошавали, но тя не се
предавала, борела се, за да може поне да започне да се придвижва с проходилка, тъй като
сега не може да излиза сама от дома си. Непосредствено след катастрофата, но и след
24.10.2013 г. И. не искала да излиза, да общува с хора. Това били обаче моментни
състояния. Сега общувала, но пак от време на време се затваряла в себе си. Свидетелката К.
посочва, че от около 3-4 години дъщеря й иска да създаде семейство, но считала, че това не
било нормално във вида, в който се намира - в инвалидна количка. Емоционалните и
психологични проблеми на дъщеря й започнали веднага след катастрофата. Доста време
психолози работели с нея като още от ПТП до сега тя поддържала непрекъснато връзка с
психолози. О показанията на същата свидетелка се установява, че както преди 24.10.2013г.,
така и след това ищцата изпитва болки и страдания. От около четири години ищцата носела
ортези на двата крака, които имали за цел да й помогнат да се изправи, но с чужда помощ.
Ищцата се опитвала да се прехвърля на леглото от количката и обратно, но го правела с
помощта на майка си. В свободното си време ищцата пишела статии, правела
ключодържатели, мартеници, гривни, занимавала се с благотворителност на хора, които
имат нужда.
7
Съдът не кредитира показанията на свидетелката К. единствено в частта им, в която
твърди, че в началото на 2014г. ищцата била получила първите декубитални рани, поради
обстоятелството, че по делото е налице медицинска документация, за наличие на
декубитални рани при ищцата преди 2014г.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следните правни
изводи:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
Въззивната жалба на ответното застрахователно дружество е частично основателна, а
въззивната жалба на ищцата е неоснователна.
Исковите претенции, които са предмет на разглеждане в настоящото производство,
произтичат от наведени в исковата молба твърдения за влошаване здравословното състояние
на ищцата от: подувания на коленете и проведено лечение на дясно коляно; от
получаването на декубитални рани в резултат на залежаването и последвалото им лечение в
МБАЛ „Георги Странски“ АД и необходимостта от ежедневни превръзки; от развита
гърбица-торакална кифоза, за отстраняването на която е предприета операция в болница в
Кипър; от получена лезия на торакална аорта и хемоторкс вляво и наложилата се оперативна
намеса в МБАЛ “Токуда Болница София“; от невъзможност за раждане по естествен път.
Това са твърдените в исковата молба обстоятелства за настъпил ексцес и те очертават
предмета на спора.
С молба от 4.06.2020г., подадена преди последното по делото съдебно заседание,
ищцата е заявила, че с оглед заключението на комплексната медицинска експертиза допълва
и пояснява исковата молба в частта, описваща получените от ищцата усложнения. С
основание първостепенният съд е оставил без уважение искането, направено с тази молба, за
изменение на основанието на иска с въвеждане на ново твърдение за настъпило усложнение
на здравословното състояние на ищцата, а именно за развитие на хронично бъбречно
заболяване-първа степен с потенциал за прогресиране към хронична бъбречна
недостатъчност. В останалата част молбата представлява пояснение на вече заявените с
исковата молба твърдения за влошаване на здравословното състояние на ищцата. С
депозираната от ищцата молба от 4.06.2020г. не е направен отказ от исковите претенции, за
обезщетяване на претърпени вреди от подуване на коленете. Обстоятелството, че в същата
не е посочено подуване на коленете и проведено лечение на дясно коляно, за което обаче са
направени твърдения в исковата молба, не означава, че ищцата се отказва от претенциите си
във връзка с това твърдяно влошаване на здравословното състояние. Ето защо оплакването
на жалбоподателя –ответник по иска, че съдът се е произнесъл свърх петитум и досежно
подуване на дясното коляно, което усложнение не било поддържано с молбата от
4.06.2020г., е неоснователно.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
С т.10 на Постановление № 4/1975г. на Пленума на Върховния съд в съответствие с
принципа за пълното обезщетяване е разяснено, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се
намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и
страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването е
8
дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. на ВКС, Търговска
колегия по т.д. № 1/2014г. давността по прекия иск на увреденото лице , предявен срещу
застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на
обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата.
В разглеждания случай предпоставките за пораждане отговорността на
застрахователя по прекия иск по чл.226 ал. КЗ /отм./ спрямо увреденото лице-ищцата по
делото са установени и не се спорят от страните. Спорно е по делото налице ли е влошаване
на здравословното състояние на ищцата/ексцес/, в какво се изразява то и настъпили ли са
вреди от това, какъв е техния размер, както и дали претенциите не са погасени по давност.
Въз основа на представената по делото медицинска документация, заключението на
комплексната съдебномедицинска експертиза и свидетелските показания въззивният съд
приема, че при ищцата е настъпило влошаване на здравословното й състояние, изразяващо
се в следното: кифоза /гръбначно изкривяване/; системна поява на пролежни
рани/декубитуси/; риск за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и
невъзможност за раждане по естествен път; възпаление в коляното; лезия на аортата и
хемоторакс. По отношение на последното установено е от заключението на медицинската
експертиза, че това усложнение при ищцата - лезия на аортата и хемоторакс е в причинна
връзка с проведената в Кипър операция и не представлява пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП. Поради липса на причинна връзка с уврежданията на
ищцата, причинени при станалото ПТП, усложнението представляващо лезия на аортата и
хемоторакс не следва да бъде обезщетявано.
За останалите усложнения, посочени по-горе, е установено по делото от
заключението на медицинската експертиза, че същите се намират в причинна връзка с
уврежданията на ищцата , получени при процесното ПТП. Настъпилото влошаване на
здравословното състояние на ищцата, изразяващо се в следното: кифоза /гръбначно
изкривяване/; системна поява на пролежни рани/декубитуси/; риск за усложнения при
настъпване на бременност, износване на плода и невъзможност за раждане по естествен път;
възпаление в коляното, е извън първоначалните й увреждания, които са обезщетени по
силата на постигнатото споразумение между страните. Че горните състояния на ищцата,
представляващи ексцес, са извън първоначалните й увреждания се установява при
съпоставянето им с уврежданията, посочени в Протокол № 788/4.11.2008г., съставен при
ответника по повод заявената от ищцата претенция за обезщетяване, както и с тези,
посочени от ищцата в писмената й претенция към застрахователя от 4.06.2008г.
Риска за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и
невъзможност за раждане по естествен път, съгласно заключението на медицинската
експертиза, е усложнение от уврежданията й, причинени при ПТП, което е съществувало
непосредствено след произшествието-20.08.2007г. Следователно вредата, свързана с
посочените усложнения при настъпване на бременност се е проявила на 20.08.2007г. При
това положение претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, свързани с това
усложнение, заявена едва с исковата молба, подадена на 24.10.2018г., се явява погасена по
давност и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди посоченото
усложнение не следва да бъде съобразявано.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на
претенциите за обезщетяване на вредите, настъпили от усложненията - кифоза /гръбначно
изкривяване/; системна поява на пролежни рани/декубитуси/ и възпаление в коляното.
9
По отношение на гръбначното изкривяване/кифоза/ първите данни в медицинската
документация, представена по делото и от двете страни, се съдържат в епикризата от
лечебното заведение в Кипър във връзка с извършената на ищцата операция на 20.11.2017г.,
предприета за изправяне на гръбначния стълб на ищцата. Други медицински данни не са
налични. Такива данни не са налични и в сочения от жалбоподателя-ответник Протокол №
788/4.11.2008г. на Комисия към ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София. Посоченото в
същия протокол, че при прегледа от комисията ищцата е била заварена в рингова инвалидна
количка не представлява медицинско заключение относно състоянието на ищцата, а именно
има ли към този момент проявено гръбначно изкривяване или не. При изслушването пред
съда вещото лице д-р М. е заявил, че когато ищцата е започнала да стои седнала в количка,
чак тогава се забелязва това изкривяване, както и че по делото няма данни обективни от кой
момент ищцата е сложена в количка, и от кога е сложена да сяда. Установява се още от
разясненията на същото вещо лице, че по принцип кифозата започва да се проявява
непосредствено след травмата и бавно и постепенно прогресира, като отначало се поддържа
някакъв изправен стоеж, поради това, че връзковия апарат на гръбначния стълб е здрав, но
бавно и постепенно той се разтяга и прогресира. Вещото лице посочва, че до гръбначното
изкривяване се е стигнало постепенно в годините. Следователно гръбначното изкривяване е
едно прогресиращо в течение на времето усложнение. Макар и гръбначното изкривяване да
е започнало да се развива непосредствено след уврежданията при процесното ПТП на
20.08.2007г., вредите от неговото утежняване са настъпили към 2017г. Съгласно цитираното
тълкувателно решение на ВКС погасителната давност по иск за обезщетение на вреди от
влошаване на здравословното състояние на увредения, започва да тече от момента на
проявяване на вредите. В разглеждания случай прогресиращото гръбначно изкривяване при
ищцата към 2017г. е довело до такова влошаване на здравословното й състояние, че тя да
предприеме операция за изправяне на гръбначния стълб. Следователно не началото на
развитието на гръбначното изкривяване, а развитието и утежняването му са довели до
проявление на вреди, до необходимост от лечение. Следва да се приеме, че едва през 2017г.
при операцията в Кипър окончателно е констатирано това влошаване на здравословното
състояние на ищцата, а именно гръбначното изкривяване. С оглед на изложеното
възражението за изтекла погасителна давност на претенциите за обезвреда, свързани с
гръбначното изкривяване е неоснователно.
По аналогични съображения следва да се приеме, че не е изтекла погасителната
давност и по отношение на другото усложнение - системна поява на пролежни
рани/декубитуси. Действително първите медицински данни за наличие на декубитални рани
при ищцата са от 5.07.2010г./амбулаторен лист № 2576 от д-р М. Д./, но с оглед
заключението на медицинската експертиза, че появата на пролежни рани при ищцата е
системна, то за появата на такива рани след 24.10.2013г. и търпените от това болки и
страдания, ищцата следва да бъде обезщетена. Проявлението на вредите от това влошаване
на здравословното състояние на ищцата е системно, т.е налично е и след 24.10.2013г. което
се установява и от показанията на свидетелката К. и от наложилата се оперативна
интервенция по време на лечението на ищцата в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-гр.Плевен от
8.03.2017г. до 22.03.2017г. за получени декубитални рани в областта на двата глутеуса.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че кифозата при ищцата не е
влошаване на здравословното й състояние. Заключението на медицинската експертиза е, че
кифозата е усложнение в здравословното състояние на ищцата, което с течение на времето е
прогресирало. Обстоятелството, че експертите не определят това усложнение като
животозастрашаващо, не означава, че то не представлява влошаване на здравословното
състояние на ищцата. Влошаване е онова утежняване на здравословното състояние в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение и няма изискване то да бъде
животозастрашаващо.
10
Възражението за давност и по отношение на усложнението за подуване на коляното
на ищцата и последвалата оперативна интервенция поради получено от това възпаление,
също е неоснователно. Видно е от епикризата, че полученото възпаление на коляното на
ищцата и наложилата се операция е на 29.10.2014г.
С оглед на изложеното за влошеното здравословно състояние, изразяващо се в:
кифоза /гръбначно изкривяване/; системна поява на пролежни рани/декубитуси/ и
възпаление в коляното ищцата следва да бъде обезщетена с присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от това влошаване на
здравословното състояние, както и с присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
стойността на извършената операция в Кипър в размер на 127 128.95 лв. и в размер на
1109.69 лв. за закупените медицинско изделие, лекарства и медицински изделия и
консумативи във връзка с лечението и поддържането на хигиена при получени декубитални
рани.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди:
За търпените болки и страдания, както и неудобства, вследствие на горепосочените
три усложнения на здравословното състояние на ищцата, въззивният съд намира, че следва
да й се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. При
определяне размера на това обезщетение съдът взе предвид следните обстоятелства:
претърпените болки и страдания от ищцата при трите оперативни интервенции - през 2014г.
в УМБАЛ „Св.Георги“-гр.Пловдив при лечение на възпаленото коляно, през 2017г. при
лечение на декубитални рани в МБАЛ „Д-р Г.Странски“ –гр.Плевен и през 2017г. в Кипър
при операцията за трансфер на стволови клетки и изправяне на гръбначния стълб; периода
на всяко едно от тези лечения и възстановяването; болките, страданията и неудобствата при
системната поява на декубитални рани, както и вероятността от появата на нови такива и
риска за здравословното й състояние от тях; възможността от подувания на коленете и
възпаления, свързани със състоянието на ставите на парализираните й долни крайници;
данните за психологическото й състояние от психиатричната и психологична експертиза,
възрастта на ищцата-31 години; обществено икономическите условия в страната. Съдът
намира, че обезщетение в размер на 70 000 лв. е еквивалентно на претърпените от ищцата
неимуществени вреди и не са налице основания нито за намаляването, нито за
увеличаването му. Решението в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение в размер
на 70 000 лв. за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
24.10.2015г. до изплащането следва да се потвърди. В жалбата на ответното застрахователно
дружество не е направено оплакване във връзка с началния момент на присъждане на
законната лихва. Решението, с което предявения иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв. също следва да се потвърди. При определяне на
обезщетението в размер на 70 000 лв. съдът е съобразил всички специфични обстоятелства
във връзка с претърпените неимуществени вреди от влошеното здравословно състояние на
ищцата. При определяне на обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди
съдът е отчел обстоятелството, че в случая се касае до няколко усложнения в
здравословното състояние на ищцата, свързаните с тях болки и страдания и неудобства,
отражението им върху цялостното здравословно състояние на ищцата, както и опасността от
сепсис и смърт.
По отношение на претенциите за обезщетяване на имуществени вреди на ищцата:
За предприетата операция в Кипър, която е за лечение на увредата на гръбначния
мозък и за лечение на гръбначното изкривяване, ищцата е направила разходи в размер на
65 000 евро, равняващи се на 127 128.95 лв./стойността на операцията/. Тези имуществени
вреди са новонастъпили и са свързани с приложено последващо лечение на ищцата за
11
нейното възстановяване от гръбначната увреда и за отстраняване на настъпилото
усложнение в здравословното й състояние-гръбначно изкривяване/напреднала колиоза,
според данните от епикризата на лечебното заведение в Кипър/. Въззивният съд намира, че
за тези разходи ищцата следва да бъде обезщетена и предявеният иск в размер на 127 128.95
лв. следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до изплащането.
Извършената операция в Кипър е за възстановяване на ищцата от увреждането и за лечение
на усложнението кифоза, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Операцията е целяла подобряване състоянието на ищцата. Законът не предвижда, че
подлежат на възстановяване само разходите, които са за животоспасяващо лечение или пък
само тези, при които лечението е с постигнат лечебен ефект. Напротив с чл.51 ал.1 от ЗЗД е
регламентирано пълното обезщетяване на понесените вреди при непозволено увреждане.
Вещите лица от медицинската експертиза посочват, че извършената операция на ищцата в
Кипър е била една възможност за нея за подобряване възможностите на двигателната
активност, но за съжаление търсения ефект на е постигнат. Експертите посочват, че такива
операции в България не се правят. Вещите лица не отричат необходимостта от операцията
за ищцата и посочват, че дълги години в медицината са възлагани очаквания за резултати от
този вид операции. Ето защо както от медицинска страна, така и житейски е оправдано
предприемането на тази операция от ищцата с оглед на нейното състояние и възрастта й/28
години към момента на операцията/ като съществуваща възможност да подобри
двигателната си способност и да изправи гръбначния си стълб, а оттам и качеството си на
живот. Ето защо поведението на ищцата за предприетата операция в никакъв случая не
може да бъде окачествено като противоправно и това възражение на ответното
застрахователно дружество се явява неоснователно. Възражението за погасяване по давност
на тази претенция е неоснователно, поради изложените по-горе съображения относно
претенцията за неимуществени вреди от влошаването на здравословното състояние на
ищцата-гръбначно изкривяване/кифоза/.
Основателна е претенцията на ищцата за заплащане обезщетение за имуществени
вреди в общ размер 1109.69 лв. за закупуване на медикаменти и медицински изделия, по
представените с исковата молба фактури, придружени с касови бонове.
Разходите по представените с исковата молба фактури, подробно посочени в
първоинстанционното решение, са направени във връзка с полученото от ищцата
усложнение-системна проява на пролежни рани. Установено е от показанията на
свидетелката К., че ищцата получава декубитални рани, които трябва да бъдат третирани с
медикаменти и да се спазва необходимата хигиена. В същия смисъл за лечението и
профилактиката на декубиталните рани е и заключението на медицинската експертиза.
Претенцията за тези имуществени вреди от състоянието ексцес - системна проява на
пролежни рани не е погасена по давност, по съображенията изложени по-горе. Посочените
разходи по представените фактури в общ размер 1109.69 лв. са направени през 2017г., т.е.
една година преди предявяване на иска. Именно през 2017г. на ищцата се е наложило да
бъде лекувана в болница, с оперативна интервенция за получените декубитални рани на
двата глутеуса/ лечението в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-гр.Плевен/. Решението в частта, с
която е уважен иска за имуществени вреди за сумите по посочените в решението фактури,
чийто общ размер е 1109.69 лв., следва да бъде потвърдено.
По предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
придружител в размер на 1500 лв. и в размер на 500 лв. за рехабилитация:
Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза при ищцата
необходимостта от обгрижване от придружител и рехабилитация са възникнали още към
момента на травмата и ще са необходими за цял живот. Установено е от експертизата, че
гръбначномозъчната травма, получена от ищца при станалото ПТП е довела до осакатяване
12
на долните крайници-несъстояние на невъзможност на движението на краката
Установено е по делото, че с Експертно решение на ТЕЛК № 3916 от 26.10.2007г.
на И.Д. е призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради
претърпяната травма на нервите на гръбначния мозък на ниво шия. С последващи решения
на ТЕЛК от 12.09.2008г. и от 24.08.2011г. ищцата е преосвидетелствана при същите
условия. В решенията на ТЕЛК е отразено, че при ищцата походка самостоятелна е
невъзможна и че същата не може да се обслужва и движи сама.
Въззивният съд като взе предвид заключението на медицинската експертиза относно
това, че необходимостта от обгрижване от придружител и рехабилитация при ищцата са
възникнали още към момента на травмата, както и наличието на решението на ТЕЛК от
26.10.2007г., с което на ищцата е призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда
помощ, намира, че претенциите за заплащане на имуществени вреди ежемесечно за в
бъдеще от 1500 лв. за придружител и от 500 лв. за рехабилитация са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. Необходимостта от придружител и рехабилитация са възникнали още
към момента на травмата, съответно от същия момент е възникнала необходимостта от
разходи за придружител и рехабилитация, съставляващи имуществени вреди. Следователно
вредите, представляващи необходими разходи за придружител и рехабилитация са
настъпили от увреждането на ищцата при процесното ПТП, а не са настъпили от ексцеса.
Състоянието на ищцата, изискващо необходимост от придружител и рехабилитация е било
налично към момента на определяне на първоначалното обезщетение и е вредите, които са
свързани с него са могли да бъдат предвидени и съобразени към 4.11.2008 г. при определяне
на обезщетението за получените от ищцата травматични увреждани при станалото ПТП/на
тази дата страните са постигнали споразумение за обезщетяването на ищцата за вредите от
ПТП, което има характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД/.
След като тези вреди-разходите за заплащане на придружител и за рехабилитация са
могли да бъдат предвидени при определяне на първоначалното обезщетение при
установяване уврежданията на ищцата от процесното ПТП и тези вреди не се дължат от
влошаване на здравословното състояние на ищцата/ексцес/, то исковете за тяхното
обезщетяване чрез присъждане на ежемесечни суми са неоснователни.
Поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на посочените две претенции-за заплащане на сума от 1500 лв. за придружител и
за заплащане на сума от 500 лв. за рехабилитация месечно, обжалваното решение в тази част
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което исковете за
присъждане на обезщетения за месечна издръжка за придружител и месечна рехабилитация
да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото решението в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД- гр. София е осъдено да заплати на адвокат Н.Н. Д. от АК София адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА с включен ДДС за сумата над 7022.13лв. следва да
бъде отменено, тъй като предявените искове за разходи за придружител и за рехабилитация
се отхвърлят.
Обжалваното решение в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати
държавна такса за сумата над 7929.55 лв. следва да се отмени, тъй като за отхвърлените
искове за обезщетение за придружител и за рехабилитация държавна такса не се присъжда.
При този изход на делото И. Р. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответното
застрахователно дружество допълнително още 2230.85 лв. за направените разноски пред
първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
13
За производството пред въззивната инстанция ответното застрахователно дружество е
направило разноски в общ размер 13 029.78 лв. Възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на процесуалният
представител на застрахователното дружество в размер на 7625 лв. е неоснователно.
Минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за производството пред тази инстанция за процесуално
представителство на застрахователното дружество, съобразно материалния интерес е
9537.14 лв. При това положение не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
При този изход на делото, съобразно отхвърлената част от исковете, И.Д. следва да
бъде осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София сумата от 4426.35
лв. разноски по делото за тази инстанция.
За производството пред въззивната инстанция на адвокат Н.Н. Д. АК София следва да
се присъди сумата 7022.13лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА като адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на ищцата И.Д., определено по
Наредба № 1/2004г. съобразно уважената част от исковете, ведно с начислен ДДС, което да
бъде заплатено от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 196 от 22.06.2020г. на Окръжен съд-Русе, постановено по гр.д.
№ 718/2018г. по описа на същия съд, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр.
София е осъдено да заплаща на И. Р. Д. месечни обезщетения за имуществени вреди от
претърпяно на 20.08.2007 г. ПТП по 1500 лв. за придружител и 500 лв. за рехабилитация,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 24.10.2018 г. до
настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Р. Д. против ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр.
София искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на месечни
обезщетения за имуществени вреди от претърпяно на 20.08.2007 г. ПТП по 1500 лв. за
придружител и 500 лв. за рехабилитация, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 24.10.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение на размера
или за отпадане на задължението за изплащане на месечното обезщетение, като
неоснователни.
ОТМЕНЯ решение № 196 от 22.06.2020г. на Окръжен съд-Русе, постановено по гр.д.
№ 718/2018г. по описа на същия съд, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр.
София е осъдено да заплати на адвокат Н.Н. Д. от АК София адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА с включен ДДС за сумата над 7022.13лв.
ОТМЕНЯ решение № 196 от 22.06.2020г. на Окръжен съд-Русе, постановено по гр.д.
№ 718/2018г. по описа на същия съд, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр.
14
София е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд-Русе държавна такса за сумата над 7929.55 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 22.06.2020г. на Окръжен съд-Русе, постановено
по гр.д. № 718/2018г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА И. Р. Д. от с.Тръстеник, област Русе, ********, с ЕГН ********** да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. “Витоша“ № 89 Б още 2230.85 лв.
разноски за производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА И. Р. Д. от с.Тръстеник, област Русе, ********, с ЕГН ********** да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. “Витоша“ № 89 Б сумата от 4426.35лв.
разноски за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. “Витоша“ № 89 Б да
заплати на адвокат Н.Н. Д. АК София сумата 7022.13лв., с вкл. ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищцата И. Р. Д. в
производството пред въззивната инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15