Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 212
гр. Пловдив, 16.12.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№521по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на С.М.Й. чрез адв.П.Д. против решение № 296/30.07.2019г.
постановено по гр.д.№ 740/2018г. по описа на Хасковския окръжен съд.Иска отмяна
на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна пред
настоящия съд.
В съдебно заседание
пълномощника на въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.Претендира разноски.
След преценка на събраните
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С оглед изложеното в
исковата молба и уточнението в петитума,съдът намира че са предявени искове по
чл. 26 ал.2 пр.5 ЗЗД, по чл. 26 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД и по чл. 26 ал.1
пр.1 във вр. с чл. 209 ЗЗД.
Съдът се е произнесъл
по иска по чл. 26 ал.2 пр.5 ЗЗД и е отхвърлил иска за нищожност на договор
поради неговата привидност.Неправилно е посочил квалификацията като такава по
чл. 26 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД.
Отхвърлен е иска по
чл. 26 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 209 ЗЗД.
Въпреки изложените
мотиви няма произнасяне по иска по чл. 26 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД.Няма
направено искане за допълване на решението.
Не е спорно и това се
доказва от писмените доказателства,че ищецът е собственик на следния недвижим
имот: Дворно място с площ от 234 кв.м.,представляващо имот с пл.№ ..,за което е
отреден УПИ-..с
площ от 239 кв.м. при неуредени регулационни сметки в кв.155 по ПУП на гр. Х..,одобрен
със заповед №629/1979г. и № 777/1992г.,намиращ се на ул.“К. и М.“ № 2,ведно с
построените в него сгради-жилищна сграда и лятна кухня, намиращи се в режим на
търпимост по смисъла на параграф 16 от ЗУТ,при граници: ул.“К. и М.“,ул.“2.. с.“,
А.К... В полза на Б.Д.С.К ЕАД е учредена договорна ипотека на 05.08.2004г. като
обезпечение на получен кредит.
С нот.акт №.,том ...
на нотариус М.Д. с № .. по РНК ищецът С.Й. е продал на ответника А.Т. горния
имот, наричан за краткост „процесния“.В него е посочено,че е закупен за сумата
от 2000 лв.,която продавача е получил изцяло и в брой.
На 30.09.2005г. Т.
като продавач е сключил с Й. като купувач предварителен договор за покупко
продажба на процесния имот за сумата 23 600 лв.,която следва да бъде
изплатена на три равни месечни вноски до всяко 10-число на текущия месец.Договорно
е окончателния договор да се сключи до 30.12.2005г.Договорено е предаване на
владението върху имота при подписване на договора,за което да бъде изготвен
приемо-предавателен протокол.
Представена е
разписка от 11.01.2010г. за сумата 1000 евро получена от Т. и предадена от Й..Представени
са на чужд език преводни документи от WESTERN UNION за платени на ответника от ищеца
различни суми в евро от 28.02.2007г. до 07.10.2015г.Не се установява
основанието за изпращане на сумите.
Тъй като се твърди,че
сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за
обезпечаване на заем и ищецът трябва да установи съществуването на заемното
правоотношение е допуснат до разпит свидетел за доказване на заемното
правоотношение с оглед разкриване характера на съглашението,да се обезпечи
връщането на получения заем.Свидетелят С.Ж. е присъствал при подписването на
предварителния договор от 30.09.2005г.,но не знае нищо за заемни отношения
между страните по предварителния договор.
Представено е и
гр.д.№ 409/2017г. на ХОС от което се
вижда,че постановеното по него решение е
отменено от Пловдивския апелативен съд и предявения от Й. иск по чл. 19ал.3 ЗЗД
за обявяване за окончателен предварителен договор от 29.03.2010г. за процесния
имот против Т. е отхвърлен.Установено е,че подписа за продавач не е положен от
ответника Т..
Не е оспорено от
ответника твърдението,че ищеца живее в имота.
С оглед горното съдът
направи следните изводи:
Предявеният иск по
чл. 26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката за продажба на
недвижим имот,поради привидност,при абсолютна симулация е
неоснователен.Доказателствената тежест е за ищеца, а той не твърди
съществуването на „обратно писмо“ или „начало на писмено доказателство“и въобще
на писмени доказателства за твърденията си. Не сочи и не представя и писмени доказателства
за твърденията си,че е сключил с ответника договор за заем. От представените
писмени доказателства не може да се установи основанието за плащане на сумите и
не може да се направи извод,че макар и коствено доказват заемно правоотношение.
Решението в тази част е правилно,като единствено следва да се коригира правната
квалификация на иска.
Неоснователен е и
иска по чл. 26 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 209 ЗЗД
Не се доказа
съглашение за обратно изкупуване по смисъла на чл. 209 ЗЗД.С нотариалният акт
обективиращ сделката за продажба на процесния имот се установява плащането от
ответника/купувач по договора/ и получаването от ищеца/продавач/ на продажната
цена по сключения договор за покупко- продажба.Нотариалният акт представлява
официален документ в частта, в която отразява удостоверяването от нотариуса за
извършените пред него и от него
действия,включително,че ищецът продавач по сделката , е направил
изявление ,че е получил продажната цена. А в частта ,в която отразява
изявлението на продавача/ищеца/ за получаване на продажната цена,нотариалният
акт представлява частен документ.Съдържанието на официалния документ и на
частния документ не се опроверга с писмени доказателства,съществуването на
каквито и не се твърдят.
Решението и в тази
част следва да се потвърди.Следва да се потвърди и в частта за разноските,като
липсата на списък не препятства тяхното присъждане.
Въззиваемата страна е
направила пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв.,които бяха оспорени като прекомерни.Оспорването е
основателно.Делото не е с фактическа и правна сложност,поради което
адвокатското възнаграждение на въззиваемия следва да бъде редуцирано до
предвидения минимален размер от 1310 лв.в Наредба №1за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.С оглед неоснователността на въззивната жалба на
въззиваемата страна се дължат направените разноски в размер на 1 310 лв.
минимално адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
296/30.07.2019г. постановено по гр.д.№ 740/2018г. по описа на Хасковския
окръжен съд с което се ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.Й. с ЕГН ********** *** против А.Д.Т. с ЕГН********** ***
иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр.5 ЗЗД
за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариален акт № …., на нотариус М.Д. от 29.09.2005г.,вписан в Службата по
вписванията при районен съд гр. Харманли,като акт № .,том.,дело № 1582,
вх.рег.№ 2599/29.09.2005г. ,поради неговата ПРИВИДНОСТ и се
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.М.Й. с ЕГН ********** *** против А.Д.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД ВЪВ ВР. С ЧЛ. 209 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № .., … на нотариус М.Д. от
29.09.2005г.,вписан в Службата по вписванията при районен съд гр. Харманли,като
акт № .,том.,дело № 1582, вх.рег.№ 2599/29.09.2005г. ,поради УГОВОРКА ЗА
ОБРАТНО ИЗКУПУВАНЕ и се
ОСЪЖДА С.М.Й. с ЕГН **********
*** да заплати на А.Д.Т. с ЕГН **********
*** сумата 1 500 /хиляда петстотин/ лева разноски.
ОСЪЖДА С.М.Й. с ЕГН **********
*** да заплати на А.Д.Т. с ЕГН **********
*** сумата 1 310 /хиляда триста и десет/ лева разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: