№ 2010
гр. Варна, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502356 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът П. ИЛ. ИВ., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б.
Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „ЕП КОМЕРС" ООД, редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБИТЕ
Съгласно доклада в Определение № 3438/30.09.2021 г.
Срещу Решение № 260999/19.03.2021 г., постановено по гр. дело № 3835/2020 г. по
описа на ВРС, са постъпили следните въззивни жалби:
1.) Въззивна жалба от П. ИЛ. ИВ., чрез процесуален представител адв. Б.Б., с която
решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на
1
ответника „ЕП Комерс" ООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново да му заплати горницата
над присъдената сума от сумата 30 000 лева до целия предявен размер от 60 000 лева,
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ. В жалбата са изложени доводи за
неправилност, поради нарушения при приложението на материалния закон и процесуалните
правила, и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част по съображения, че с оглед
установения с Разпореждане № 5104-04- 72/11.10.2019 г. на ТП на НОИ – Велико Търново
трудов характер на злополуката по чл. 55, ал. 1 от КСО и констатираните със СМЕ
травматични увреждания, обуславящи постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота и затруднение на хватателните движения на дясната ръка, определеното от
първоинстанционния съд обезщетение не съответства на принципа на справедливост,
установен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че не е отчетено от първоинстанционния съд, че ищецът е
изпитал много силни болки при настъпване на злополуката, както и че въпреки млада си
възраст, никога няма да се възстанови, тъй като е настъпилия резултат е необратим. На
следващо място жалбоподателят оспорва извода на първоинстанционния съд, че е налице
груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал 2 от КТ, тъй като е изпълнявал преките заповеди
на началника на склада Н. И., на когото заедно с Ж.К. непосредствено след настъпване на
трудовата злополука е издадено наказателно постановление. Нещо повече, именно за да
опази своя живот и здраве, към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в
процес на предизвестие. По гореизложените съображения моли за отмяна решението в
обжалваната част и уважаване на иска с присъждане на извършените разноски в
производствата пред двете съдебни инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ЕП Комерс“ ООД, чрез
процесуален адв. Д.М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като излага
съображения, че определеният размер на възнаграждението от 30 000 лева е прекомерен с
оглед установеното съпричиняване от страна пострадалия, поради което отправя искане
същата да бъде оставена без уважение.
2.) Въззивна жалба от „ЕП Комерс“, ЕИК *********, гр. Велико Търново, чрез
процесуален представител адв. Д.М., срещу решението, в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на П. ИЛ. ИВ., сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на
настъпилата на 26.09.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ. В жалбата се излага становище за неправилност на
съдебното решение в посочената част по съображения, че макар първоинстанционния съд
коректно да е определил съпричиняването от страна на пострадалия, размерът на
първоначално определеното обезщетение, преди неговото редуциране, от 60 000 лева е
прекомерен и не съответства на реално претърпените болки и страдания, както и на
2
приложимата съдебна практика. Счита, че в хода на производството не са доказани такива
неприятни изживявания, които да обосновават присъждане на обезщетение в толкова висок
размер. Сочи, че вещото лице е установило в заключението си по проведената СМЕ, че
първоначално пострадалият изпитвал болка, но впоследствие тя затихнала, като отрекъл
твърденията на ищеца относно продължителността на изпитваните болки и страдания, както
и че е ползвал обезболяващи месеци по-късно. Останали недоказани и твърденията на
свидетелката, майка на пострадалия, че пръстите на последния се разкървявали на мястото,
където били зашити. Предвид изложеното счита, че присъденото обезщетение е прекомерно
и противоречи на принципа на справедливостта, установен с чл. 52 от ЗЗД, поради което
моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а иска да бъде отхвърлен до размер
на доказаните от ищеца неимуществени вреди. Отправя искане за присъждане на разноски в
първоинстанцнионното и въззивното производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. ИЛ. ИВ., представляван от
адв. Б., с който въззивната жалба се оспорва и се претендира същата да бъде оставена без
уважение по твърдения, че присъденото възнаграждение е в занижен размер.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Представям
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.05.2021 г. на Районна
прокуратура – Варна, поради наличие на влязло в сила административно производство по
отношение на двама от служителите на дружеството - Н. И. И. и Ж.Д.К., на които е
повдигнато обвинение по чл. 134, ал.1 от НК, но е било прекратено, т.к. не може да има две
отговорности – административна и наказателна, но доказва безспорната им отговорност за
причинената средна телесна повреда на доверителя ми.
АДВ. М.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Да се приеме представеното
доказателство.
Съдът намира, че следва да се приеме представеното от въззивника постановление,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото Постановление за спиране на
наказателно производство от 21.05.2021 г. на Районна прокуратура – Варна.
АДВ. Б.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80
ГПК.
АДВ. М.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Правя възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
3
АДВ. Б.: Не правя възражения за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба. Не съм доволен аз и доверителят ми от
решението ВРС по няколко пункта.
Съдът, без да има доказателства е приел, че е налице груба небрежност от страна на
доверителя ми като е изложил мотиви, че сам се е качил на мотокара, за да сваля стоки и
приема това като груба небрежност и нарушаване на трудовата дисциплина. Не съм
съгласен с този извод, има доказателства, че това е начин на работа, налаган от
ръководството на фирмата и изпълнителните лица, за които представих доказателства
относно това, че е установена тяхната вина. Във връзка с несъгласието му да работи по този
начин, доверителят ми е депозирал молба за напускане. Няколко дни не са му стигнали, за да
изтече предизвестието и напусне и нямаше да има тези телесни увреждания. Моля да
приемете, че няма нарушение на трудовата дисциплина. Той е изпълнявал неправомерна
заповед на ръководството и това не може да му бъде вменено във вина. Съдът не се е
съобразил с обстоятелството, че има разлика между една телесна повреда и болките и
страданията, които тя причинява и когато телесните повреди са три, независимо че в своята
съвкупност представляват телесно увреждане по смисъла на чл. 129 НК – телесна повреда.
Всяко нарушение целостта на всеки от пръстите представлява само по себе си болки и
страдания и характера на средна телесна повреда. Това нарушение на целостта на пръстите,
което няма как да бъде възстановено представлява и трайно загрозяване и свидетелите
доказаха, че непрекъснато крие ръката си, защото се чувства неудобно затова, че пръстите
му липсват. Ние претендираме за обезщетение за три средни телесни повреди и затова
считаме, че съдът несправедливо е определил едно съвкупно обезщетение за една телесна
повреда, а трябваше да наслои болките и страданията, тежките последици, които имат,
4
предвид обстоятелството, че това е дясната му ръка и не може да упражнява каквато и да е
работа, особено изискваща захват. Съдът следва да вземе предвид тези три средни телесни
повреди, болите и страданията, загрозяването, липсата на възможност да упражнява
физическа дейност с дясната водеща ръка. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
той се е наложило да промени навиците си. Това трябваше да бъде преценено от ВРС, което
не е направено. Считам, че решението е неправилно в тези атакуеми части. Моля да го
отмените и уважите иска и ни присъдите разноски.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба, предявена от дружеството, в качеството на
работодател. Поддържам заявеното в отговора на въззивната жалба на П.И.. Действително
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал наличие на вина и
съпричиняване на трудовата злополука. Става въпрос за нарушаване на елементарни
правила за опазване на здравето и живота. Бил е извършен инструктаж на въззивника и
едностранно се твърди за такава порочна практика. Безспорна е трудовата злополука. В
такива случаи се съставя акт за нарушение на служители на дружеството, но това не
оневинява и въззивника. Считам, че обезщетението не съответства на действително
претърпените болки и страдания. Моля за възможност да представя писмени бележки. Моля
да ни присъдите направените по делото разноски.
АДВ. Б.: Твърдението за това, че доверителят ми е съпричастен към злополуката
няма подкрепа от доказателствата по делото. Установено е и чрез тези административни
актове и чрез наказателното производство, че това е практика и той е изпълнявал заповед на
ръководството.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 3-дневен срок от
изготвяне на протокола.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5