РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Свищов, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100548 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Г. К. И., чрез адв. М. М. с правно
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за признаване за нищожен Договор за
предоставяне на гаранция № 4167745/08.06.2021 г., сключен с „ФБ“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управител
П. Б. Д., както и на основание чл. 55 от ЗЗД ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати сумата 191,52 лева-представляваща сума, платена без
основание - по недействителен договор за предоставяне на поръчителство. В
хода на производството е постъпила молба от процесуалния представител на
ищеца адв. М. в която заявява, че на основание чл. 214 от ГПК увеличава
размера на предявения осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД, като вместо за сумата
от 191,92 лева същият да се счита предявен за 297,92 лева. Ищецът твърди, че
между него и „ИМ“ АД е сключен договор за паричен заем
4167745/08.06.2021г., по силата на който му е предоставена сумата от 600,00
лв. срещу задължение да върне сумата от 675,24 лв. за срок от 17 месеца.
Твърди, че на основание чл. 4, т. 3 от договор за заем, е сключил с „ФБ“
ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4167745/08.06.2021 г., по
силата на който е поел задължение да заплати сумата от 361,76 лв.,
разсрочено на вноски, всяка от която в размер от 21, 28 лв., като по този
1
начин общото задължение по двата договора възлизало на 1 037,00 лв.
Твърди, че е заплатил сумата от 866,76 лева, от която главница в размер на
600,00 лева, лихва - 75,24 лева и възнаграждение за поръчителство - 191,52
лева. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави, тъй като е нарушен основния принцип на гражданските и
търговските взаимоотношения - да няма несправедливо обогатяване на една
от страните. Счита, че със сключване на договора се достига до значителна
нееквивалентност на престациите и до злепоставяне интересите на
потребителя с цел облагодетелстване на кредитора. Сочи, че договорът е
неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗПК, доколкото е сключен във вреда на
потребителя. Счита, че по договора за поръчителство се претендира сума в
размер на 361,76 лева, който размер е равен на над половината от сумата по
отпуснатия кредит. Счита, че със сключване на договора за поръчителство се
установява допълнително възнаграждение, което не е включено в годишния
процент на разходите, при което би се достигнало до нарушение на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Сочи, че поради невключването възнаграждението по договора за
поръчителство в годишния процент на разходите, последният не отговаря на
действително приложения. В този смисъл се позовава на съдебна практика.
Твърди, че „ИМ“ АД и „ФБ“ ЕООД са свързани дружества, като с договора за
предоставяне на поръчителство се цели установяване на допълнително
възнаграждение в полза на кредитора по договора за паричен заем.
Претендира разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ФБ“
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове. Заявява, че условията на ЗПК и ЗЗП са спазени, както и Договор за
предоставяне на гаранция е валиден. Излага подробни съображения. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в
производството по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 08.06.2021 г. между ищеца Г. К. И. и „ИМ“
АД е сключен договор за паричен заем № 4167745 г., по силата на който
„ИМ“ АД е предоставило на ищеца сумата от 600,00 лв. Между страните било
уговорено, че заемателят ще върне главницата на 17 месечни вноски, всяка от
2
която в размер на 39,72 лева. Страните се споразумели, че общата сума за
изплащане от страна на ищеца ще бъде в размер на 675,24 лв., от която 600,00
лева сума за получаване и договорна възнаградителна лихва в размер на 75,24
лева, фиксираният лихвен процент е в размер на 35%, при ГПР – 40.50 % . С
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне
едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна бележка
от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „ИМ“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“ поръчителя да подписва договор за
поръчителство; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по
чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния срок
за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение
на задължението по чл. 4 от договора, ищецът е сключил Договор за
предоставяне на гаранция № 4167745/08.06.2021 г. с „ФБ“ ЕООД чрез „ИМ“
АД. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя Г.
И., гарантът „ФБ“ ЕООД поема задължение да издаде гаранция за плащане в
полза на „Им“ АД, с наредител- потребителят, с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
дoговора за паричен заем, както и всички последици от неизпълнението на
задължението на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал.
1 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят Г. И., дължи
възнаграждение на гаранта „ФБ“ ЕООД в размер на 361,76 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 21,28 лева. С разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция е установено, че
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора
за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „ИМ“ АД е
овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за заплащане на възнаграждение по договора. В хода на
3
производството по делото е представена справка за осъществените плащания
по договора за предоставяне на гаранция, с която ответникът признава, че
ищецът е заплатил сумата от 297,92 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
От договора за гаранция се установява, обезпечението от страна на
ответника е поето срещу възнаграждение - т.е. възмездно, заплащането му е
установено разсрочено, ведно с месечните погасителни вноски по заема.
Установява се, че заемодателят„Им“ АД е овластен от поръчителя да приема
заплащане на задълженията по договора за предоставяне на поръчителство.
От справката, представена по делото (л. 46 от делото) се доказва именно, че
по сметка на „ИМ“ АД са постъпили сумите (възнаграждението) по
сключения договор за предоставяне на гаранция.
Съдът намира, че сключения Договор за предоставяне на гарация №
4167745 от 08.06.2021 г. между ищеца и ответника е сключен в противоречие
с добрите нрави, поради което е нищожен. На първо място следва да се
посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие за
отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на вземането на
кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на
кредитора - заемодател - арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем. При
обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от
изискването на чл. 4 на Договора за паричен заем в правото си да избира кой
да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само одобрено от
кредитора дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани
физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на
потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него.
Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде
поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита
интереса на ищеца Г. И., а само този на кредитодателя, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на И. не са защитени, защото той няма свободата и неограничената
възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно
4
поръчителство, доколкото в конкретния договор за поръчителството се дължи
възнаграждение в размер на 361,76 лв. То е уговорено единствено и само за
поемането поръчителство – независимо от обстоятелството дали
задължението по заема ще бъде платено от поръчителя. Размерът на
възнаграждението е 361,76 лева е равно на над половината от сумата по
отпуснатия кредит (600,00 лева.). Съдът намира за доказано, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в
полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на
процесния договор, последното постъпва и в неговия патримониум.
Единствената цел, поради която е сключен договора за предоставяне на
гаранция е установяване на допълнително задължение за длъжника и
допълнително възнаграждение за кредитодателя „ИМ“ АД. От служебно
извършената справка в Търговския регистър е видно, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя е кредиторът по договора за кредит
„ИМ“ АД, следователно те имат качеството на свързани лица.
На основание гореизложеното съдът приема, че в разрез с добрите
нрави, с договора за предоставяне на гаранция е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя „Им“ АД. С Решение №
165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики,
произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на
страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е
осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение, без дългът на длъжника да е бил платен
реално от поръчителя. Поради така изложените съображения съдът счита за
доказано, че договорът за поръчителство е сключен единствено с цел да се
установи допълнително възнаграждение за кредитодателя, в противоречие с
добрите нрави, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на
останалите, въведени от ищеца основание за недействителност на договора за
поръчителство.
5
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД:
С оглед установената недействителността на договора за предоставяне
на гаранция № 4167745/08.06.2021 г., заплатените от ищеца суми в
изпълнение на задълженията по договора са заплатени без наличие на
валидно правно основание за това. От представената от ответника справка за
осъществени плащания се установява, че ответникът е заплатил сумата от
297, 92 лв. по договора за предоставяне на поръчителство. Първоначално с
исковата молба се претендира връщане на платена от същия сума в размер на
191,52 лева, но в хода на производството на основание чл. 214 от ГПК е
изменен размерът на предявения осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД, като вместо
за сумата от 191,92 лева същият да се счита предявен за 297,92 лева, поради
което и искът следва да бъде уважен в претендирания размер. Като законна
последица върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното
изплащане.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове от Г. К. И.
срещу „ФБ“ ЕООД, с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожен като противоречащ на добрите нрави Договора за
предоставяне на гаранция № 4167745/08.06.2021 г. и по чл. 55, ал.1 ЗЗД
осъждане на ответника „ФБ“ ЕООД за връщане на платената от ищеца по
него сума в размер на 297,92 лв., представляваща недължимо платена сума по
договора за предоставяне на гаранция № 4167745/08.06.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.09.2022
г., до окончателното изплащане на сумата, са доказани и основателни.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 100,00 лв.
В случая процесуалният представител на ищеца е претендирал да му се
присъди адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, като е представил списък. С него претендира разноски в размер
на 900,00лева- от които 400,00 лева за първия иск, 400,00 лева за втория иск и
100,00 лв. за ДТ. Видно от представения договор за правна помощ на ищеца
се предоставя безплатна правна помощ, като е посочено, че се предоставя на
6
близък. Това е достатъчно основание за съда да присъди в полза на адвокат
М. М. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, като
следва да бъде осъдена противната страна да го заплати. За определяне на
конкретно дължимия в случая размер на възнаграждението, съдът съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, имуществения
интерес от водене на делото – цена на иска, вида на осъществените
адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на искова молба и
писмено становище, изпратено за откритото съдебно заседание. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
намира за основателно искането за присъждане на възнаграждение в размер
на по 400 лева за двата иска, тъй като минималният размер на
възнаграждението за този иск на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, е в
размер на 400 и намира че в претендирания размер следва да бъде присъдено.
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
процесуални действия, с броя на съдебните заседания, отчитайки, че адв. М.
не се е явявал в съдебно заседание.
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. М. М. - АК Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. К. И., ЕГН: **********, гр. *, срещу „ФБ“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от
управителя П. Б. Д. за нищожен Договор за предоставяне на гаранция №
4167745/08.06.2021 г., поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „ФБ“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от управителя П.
Б. Д. да заплати на Г. К. И., ЕГН: **********, гр. * сумата 297,92 лева
7
(двеста деветдесет и седем лева и 92 ст.), представляваща недължимо платена
сума по Договор за предоставяне на гаранция № 4167745/08.06.2021 г., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
09.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
**, представлявано от управителя П. Б. Д. да заплати на Г. К. И., ЕГН:
**********, гр. * разноски но делото в размер на 100,00 лева (сто лева)-
държавна такса.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
**, представлявано от упуравител П. Б. Д. да заплати на адвокат М. В. М. от
АК-Пловдив, с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81
ет. 3, ап. Б сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. № 548/2022 г.
по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8