О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 337
Гр. Пловдив, 11.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 381 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.
Обжалвано е определение № 1051, постановено в закрито съдебно заседание на 18.06.2020 г. от Окръжен съд-х. по в.гр.д.
№ 523/2020 г., с което е спряно на основание чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството
по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят ОДМВР-х. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 6144/30.06.2020 г.
Ответникът по частната жалба Д.Г.Д.
не е взел становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по в.гр.д. 523/2020 г. на ОС-х. е образувано по подадената от ОДМВР-х. въззивна
жалба против решение № 72/21.02.2020 г. по гр.д. 1577/2019 г. на РС-Д., с което
е осъдена ОДМВР-х. да заплати на Д.Г.Д. сумата 2 187,09 лв.,
представляваща брутен размер на дължимото му допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода 18.09.2016 г.-18.09.2019 г., в резултат на
преизчисляване на нощния труд към дневен, ведно със законната лихва от
18.09.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата 255,66 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 1.11.2016 г.-18.09.2019 г., изчислено върху
брутния размер на главницата 2 187,09 лв., както и е осъдена ОДМВР-х. да
заплати на Д.Д. направените по делото разноски 400 лв., а по сметка на РС-Д. –
137,48 лв. за ДТ и 150 лв. разноски за вещо лице. В закрито съдебно заседание
на 18.06.2020 г. въззивният съд постановява обжалваното сега определение № 1051.
С
обжалваното определение от 18.06.2020 г. въззивният съд приема, че за
преодоляване на противоречивата съдебна практика по въпрос, който окръжният съд
приема за съществен за предмета на въззивното производство, е образувано
тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съдът посочва, че е констатирана
противоречива съдебна практика в
страната по делата, които имат за предмет отчитане на положения от служители на
МВР нощен труд и неговото заплащане, които дела са образувани по искове с цена
до 5 000 лв., т.е. въззивните решения по тях съгласно чл. 280,ал.2 от ГПК
не подлежат на касационно обжалване. Съдът намира, че спирането на висящите
дела до решаване на обуславящия същностен въпрос, предмет на тълкувателното дело,
би обезпечило еднаквото прилагане на закона спрямо всички страни, а от там – и
до преодоляване на противоречивата практика по практически идентични дела.
Съдът посочва, че еднаквото и точно приложение на закона е елемент от правото
на справедлив процес по чл. 6,ал.1 от КЗПЧОС, за осъществяването на което
отново е налице основание да бъде спряно производството по делото до
приключване на производството по образуваното тълкувателно дело. Затова съдът
намира, че е наложително да се изчака отговора на обуславящия правен
въпрос-обект на тълкувателното дело и е налице основание за спиране на
производството на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК.
За
обжалваното определение жалбоподателят ОДМВР-х. е уведомен на 22.06.2020 г. и
на 29.05.2020 г. подава (изпраща) жалбата до апелативния съд. С частната жалба жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно, тъй като в случая не са налице основанията за
спиране на производството, предвидени в нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК.
Заявява, че според т.1 от ТР №8/7.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ВКС,
ОСГТК при образуване на тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос
производството по висящо дело може да спира само в касационна инстанция на
основание чл. 292 от ГПК. Твърди, че в случая производството се развива пред
въззивната инстанция и въпреки че решението на въззивния съд не подлежи на
обжалване, то тези изводи на ВКС по тълк.д. № 8/2013 г. са приложими. Заявява,
че съгласно чл. 130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната власт, поради което не са налице предпоставките за спиране на
производството по въззивното дело до приключване на тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС.
Освен това счита, че не се налага спиране на производството по делото, тъй като
е без значение за решаване на спора конкретно формулирания въпрос по
образуваното тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, доколкото Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата няма за предмет отчитане на нощен труд, а
разпоредбите на чл. 9 от нея не касаят заплащане на часове такъв труд, а
компенсации по повод разпределянето на тези часове между работещите. Моли
определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за
продължаване на въззивното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството по делото,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора. Нормата е приложима и спиране на едно
дело поради разглеждане на друго преюдициално дело е възможно само когато
преюдициалният спор е предмет на друго съдебно дело, образувано в същия или в
друг съд. Както изрично е посочено в мотивната част на ТР № 8/7.05.2014 г. на
ВКС по тълк.д. № 8/2013 г., ОСГТК, спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална
пречка за надлежното упражняване на правото на иск, като се счита се, че това основание за спиране е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за
този, по който производството се спира. Посочено е също така, че преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Посочено е, че образуваното пред Общо събрание на една от колегиите
или на двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за
предмет конкретен правен спор, а по
него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а
не да бъде признато или отречено едно твърдяно право, и поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело,
образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая е несъмнено, че е образувано тълкувателно дело
пред ВКС и че то не е преюдициално, защото то няма за предмет преюдициален
спор. В т.1 от ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2013 г., ОСГТК ясно е
указано, че при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен
въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция
на основание чл. 292 от ГПК, а не и пред въззивната и първата инстанция. Посочено
е изрично в мотивната част на тълкувателното решение, че първоинстанционният и въззивният съд не
могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно дело пред
ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани, както и че единственото основание за спиране на съдебни
производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл. 292 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, а тя не е приложима извън касационното
производство. Посочено
е още в мотивната част на тълкувателното решение, че разпоредбата на чл. 292 ГПК се отнася до тълкувателни дела, образувани въз основа
на сезиране на общото събрание от отделен състав на ВКС, но искане за издаване на тълкувателно решение могат да
правят и други органи (чл. 125 от ЗСВ) и когато по тези искания бъде образувано
тълкувателно дело пред съответното общо събрание, отделните състави на ВКС са
изправени пред хипотеза, идентична с тази по чл. 292 ГПК, доколкото висящият пред тях правен спор е обусловен
от въпроса на тълкуване, и поради
това и в този случай производството по конкретното дело подлежи на спиране при
аналогично приложение на чл. 292 ГПК, но само от състави на ВКС, а не и на съдилищата по
същество. Посочено е още
в мотивната част на тъклувателното решение и че не могат да се почерпят аргументи против това разбиране от
обстоятелството, че съдилищата от по-ниска степен ще бъдат изправени пред
необходимостта да преценят кое от две противоречащи си решения на ВКС разрешава
правилно обуславящия въпрос, която хипотеза е мислимо
да се осъществи не само когато има образувано тълкувателно дело, но и когато са
налице две противоречащи си решения по чл. 291 ГПК, без съответното общо събрание да е сезирано за
отстраняване на противоречията. Посочено е, че няма съмнение, че в тези случаи съдилищата по същество не биха могли да
спрат производството пред себе си - те не могат да откажат да решат спора (чл. 2 ГПК), а наличието на противоречива практика не е визирана
в ГПК като основание да се десезират (временно или окончателно). Посочено е още изрично, че е без значение и обстоятелството, че е
възможно решението на въззивния съд да не подлежи на обжалване, което е въпрос на законодателна политика, а щом
законодателят не е създал в тази хипотеза основание за спиране на
производството, такова основание не може да бъде обосновано по тълкувателен
път. Установява се
следователно, че изложените от окръжния съд съображения са неправилни и че не е
имало основания за спиране на производството по делото на въззивния съд
съгласно нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Частната жалба е основателна и
следва тя да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното определение и делото се
върне на окръжния съд за предприемане на съответните процесуални действия.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1051, постановено в закрито съдебно заседание на 18.06.2020 г. от Окръжен съд-х. по в.гр.д.
№ 523/2020 г., с което е спряно на основание чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството
по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
ВРЪЩА делото на същия съд и
състав на Окръжен съд-гр. х. за предприемане на съответните съдопроизводствени
действия.
Определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)