Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 688/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 13576/03.05.2019 г. от „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Красно село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап. 43 срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Чайка“, бл. 23, вх. А, партер, представлявано от А.М.К. и С.Х.Р.М. и М.Ш., роден на *** г., в Улверстън, Великобритания, с адрес ***, със съдебен адрес на територията на РБ: адв. Б.Ч.,***, при задължителното участие на Г.П.С., в качеството на Синдик, със служебен адрес гр. Варна, ул. „Опълченска“, № 23, ет. 1, ап. 3, за приемане за установено несъществуването на приетото под № 10 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора М.Ш., роден на *** г., общо в размер 37305.36 лв., от които: - 27577.20 лв., главница, - 1320.18 лв., неустойка за забава по чл. 12 от договора, - 4286.39 лв., законна лихва за периода 10.07.2015 г. - 18.01.2017 г. и 4121.59 лв., законна лихва за периода 19.01.2017 г. – 10.07.2018 г., на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ Претендира разноски.
Ищецът обосновава качеството си на кредитор със следните твърдения: по силата на договор за цесия от 27.11.2018 г. придобил от П.Б., предявено от последния и включено в Списъка на приети вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, под № 3, вземане в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД, а именно сумата 760.20 лв., представляващи съдебни разноски, по ч.гр.д. № 3564/2014 г., на ВРС, XVII с., което е включено в Заповед за изпълнение № 1844/20.03.2014 г. За прехвърлянето Синдика бил уведомен с уведомление от 28.11.2018 г. Ищецът депозирал възражение срещу вземането на кредитора М.Ш., което било оставено без уважение. По съществото на спора счита, че оспореното вземане било предявено след изтичането на срока по чл. 688 ТЗ, а именно след 28.05.2018 г. Твърди, че вземанията са създадени за целите на несъстоятелността, а страните по правоотношението са свързани лица, а представляващите длъжника и кредитора са в близки приятелски отношения. Счита, че договорът между длъжника и кредитора е създаден за целите на производството по несъстоятелност и е абсолютно симулативен, тъй като страните по него не са желаели да се обвързват с договора, а са желаели създаване на задължения за дружеството, които да бъдат осребрени от масата на несъстоятелността. Релевира възражение за давност като сочи, че с оглед датата на сключване на договора – 14.07.2007 г., правото на разваляне на договора се е погасило на 14.07.2012 г. Такова право не е упражнявано в границите на 5-годишния давностен срок, нито е предявяван иск за заплащане на претендираните суми, поради което било погасено и самото вземане. В условията на евентуалност сочи, че в случай, че давността за разваляне на предварителния договор е изтекла в последващ датата 14.07.2012 г., момент, то 5-годишната давност била изтекла в който и да е момент до датата на обявяване на дружеството в несъстоятелност – 18.01.2017 г. или до датата на предявяване на вземането – 11.07.2018 г. В с.з. не изпраща представител
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Мангле Инвестмънт“ ООД (н), не депозира писмен отговор. В с.з. не изпраща представител.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът М.Ш., оспорва допустимостта на предявения иск като твърди, че ищецът не е включен в официалните и одобрени списъци на кредиторите по чл. 685 и 688 ТЗ. Сочи, че доколкото е чуждестранен кредитор, то за предявяване на вземането му текат не сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ, а срокът по чл. 55 от Регламент 2015/848/20.05.2015 г. и той започва да тече от датата на получаване на уведомлението по чл. 54, ал. 4, вр. чл. 24, ал. 4 от Регламента. Сочи, че твърденията на ищеца за несъществуването на вземането на кредитора са лишени от конкретика и неподкрепени с доказателства. Твърди, че вземането е основано на сключения договор от 14.07.2007 г., който е действителен. Излага, че между страните по договора е водена кореспонденция във връзка с неговия предмет и изпълнение, както и са извършени плащания. Излага доводи по оспорване и на останалите твърдения на ищеца в исковата молба. Излага доводи и по възражението за погасяване по давност на правото на разваляне на договора и на вземането. Твърди, че поначало ищецът не може да релевира подобно възражение от името на длъжника. Твърди, че извършените плащания са действителни и са отразени в счетоводните записвания на длъжника. В с.з. чрез процесуален представител поддържа отговора.
Задължителната страна в производството, Синдикът Г.С., релевира възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на активна легитимация на ищеца. Счита, че с договора за цесия е прехвърлено само вземането, но не и другите субективни права, които цедента има спрямо длъжника. Оспорва останалите твърдения и доводи в исковата молба за несъществуването на вземането като ги счита за лишени от конкретика и непочиващи на наличните писмени доказателства. В с.з. поддържа заявеното становище по иска.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва изложените от кредитора с оспорено вземане и Синдика доводи. Поддържа изложеното в исковата молба.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът Ш., депозира допълнителен отговор, в който поддържа доводите и съображенията изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г. е, че М.Ш. и Стивън Хамилтън, двамата граждани на Великобритания и в качеството им на Купувачи и „Мангле Инвестмънт“ ООД, в качеството на Продавач, са се съгласили Продавачът да построи и продаде на Купувачите Апартамент № 7, ет. 3, вх. С, с площ от 77.25 кв.м., заедно с принадлежащите съответни ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, в размер на 55.34 кв.ч., находящ се в жилищна сграда, която ще представлява част от комплекс „Коста Обзор“, при уговорена цена от 106000.00 евро, с ДДС. Цената следвало да бъде заплатена по следния начин: - 30 % с ДДС, минус платеният предварително резервационен депозит от 3600 евро, равни на 28200.00 евро в рамките на 5 работни дни от датата на подписване на договора; - 20 % с ДДС – 21200 евро, 5 м. след началото на строителството; - 50 % с ДДС – 53000.00 евро, при получаване на Акт-обр. 15. Продавачът поел задължение да се снабди с Акт-обр. 15, не по-късно от 24 м. от започване на строителните работи, а в 1 м. срок след получаване на Акт-обр. 15 се задължил да подаде документи за снабдяване с удостоверение за експлоатация, което следвало да получи не по-късно от 6 м. от получаване на Акт-обр. 15. Уговорена била и степен на завършеност на недвижимия имот.
За установяване извършените плащания по договора от страна на отв. Ш. са представени писмени доказателства и са ангажирани специални знания посредством основно и допълнително заключение на ССЕ, чиито заключения се кредитират от съда като компетентни и безпристрастно дадени. От тях се установява, че отв. Ш. заедно със Стивън Хамилтън са заплатили от тяхна съвместна сметка по процесния договор следните суми: - на 14.02.2007 г. сумата 2481.82 паунда, равностойни на 3600.00 евро, представляваща резервационен депозит, по чл. 3.1 от Договора; - на 13.07.2007 г. сумата 16950.00 паунда, равностойни на 24600.евро или общия размер на платената сума възлиза на 28200.00 евро или 55154.40 лв. От допълнителното заключение се установява още, че за периода м. февруари 2007 г. – м. септември 2007 г. в дневниците за продажби на несъстоятелния ответник са включени следните фактури с получател Майкъм Ш./Стив Хамилтън, а именно: фактура № 4/14.02.2007 г. за сумата 7040.99 лв. и № 23/16.07.2007 г. за сумата 48113.42 лв. или общо 55154.41 лв. Експертът е установил още, че по сметка на несъстоятелното дружество са постъпили на 15.02.2007 г. сумата 3600 евро и на 16.07.2007 г. сумата 24600 или общо 28200.00 евро, равностойни на 55154.41 лв.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С решение №
57/18.01.2017 г., постановено по т.д. № 848/2016 г., на ВОС, ТО, е открито
производство по несъстоятелност на ответника „Мангле инвестмънт“ ООД, постановено
е и Решение № 154/28.02.2018 г., на осн. чл. 710 ТЗ.
Кредиторът Патрик
Габриел Дж. Бовижин е предявил вземането си в производството по несъстоятелност, което е
било прието и включено в Списък на приети вземания, обявен по партидата на несъстоятелния
търговец в ТР при АВ, на 21.11.2018 г. и
е одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 14356/12.04.2019 г.
С молба от 30.11.2018
г. ищецът е уведомил съда по несъстоятелността за легитимирането си като
кредитор по силата на договор за цесия от 27.11.2018 г., с който е придобил
вземането на кредитора Патрик Габриел Дж. Бовижин.
С оглед на
това, не съществува процесуална пречка при настъпилото частно правоприемство,
както възражението по чл. 690 ТЗ, така и искът по чл. 694 от ТЗ да бъдат
предявени от цесионера. В този смисъл релевираното от Синдика възражение за
недопустимост на предявения иск се преценява като неоснователно.
Оспореното
вземане е предявено от кредитора М.Ш., с молба вх. № 20924/11.07.2018 г.,
включено е в Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 21.11.2018 г., под № 10 и възлиза на - 27577.20 лв.,
главница, - 1320.18 лв., неустойка за забава по чл. 12 от договора, - 4286.39
лв., законна лихва за периода 10.07.2015 г. - 18.01.2017 г., всички с поредност
на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и 4121.59 лв., законна лихва за
периода 19.01.2017 г. – 10.07.2018 г., с поредност на удовлетворяване чл. 722,
ал. 1, т. 10 ТЗ. Отразено е, че вземането произтича от Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижи имот от 14.07.2007 г.
Срещу
вземането е постъпило възражение от ищеца, което с Определение №
1334/10.04.2019 г. е оставено без уважение, а Списъкът одобрен от съда по
несъстоятелността с цитираното по-горе Определение № 14356/12.04.2019 г.
Оспореното
вземане е предявено в срока по ТЗ предвид обстоятелството, че ответникът Ш. е с
адрес по местоживеене в Държава от ЕС, следователно е чуждестранен кредитор и
приложение намират разпоредбите на Регламент /ЕС/2015/848 на ЕП и Съвета от
20.05.2015 г. и при липса на надлежно връчено съобщение до кредитора по реда на
чл. 54 от Регламента. В този смисъл възражението на ищеца, че вземането не е
предявено в границите на изискуемите срокове се преценява като неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ, искът по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ се предявява в 14-дневен срок от датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В случая, искът за установяване недължимостта на приетото вземане е депозиран за изпращане по пощата на 30.04.2019 г. или в границите на срока, предвид датата на обявяване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на Списъка – 16.04.2019 г., поради което се явява допустим.
По съществото на спора: Искът по чл.
694 ТЗ е специален установителен иск, предоставен в полза на кредиторите и на
длъжника, за защита на правото им да искат включване или изключване на вземане
от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта да е да бъдат
установени по съдебен ред съществуването или несъществуването на конкретно
задължение на длъжника към конкретен кредитор. Исковото производство по чл. 694 ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността (друг състав на съда), представлява допълнително
производство, което има обслужващо предназначение по отношение на основното,
същинско производство по несъстоятелност. Този иск е под режима на общия исков
процес и по отношение на него важат правилата на състезателното исково производство.
В производството по иска по чл. 694 ТЗ (във всички визирани хипотези) съдът следва да провери,
както допустимостта – която в случая е налице, така и съществуването или
несъществуването на материалното право, тъй като от това зависи възможността на
кредитора да се ползва от механизма на универсалното принудително изпълнение.
При това положение и тъй като изпълняемото право не е установено със сила на
пресъдено нещо, в производството по установителния иск ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на съществуването или несъществуването
на материалното право. Предметните предели на производството по чл. 694 от ТЗ
включват и проверка дали заявената претенция представлява вземане по смисъла,
който законодателят е вложил в разпоредбите на чл. 685, чл. 688 ТЗ.
В случая, конкретния предявен от ищеца иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ и има за предмет установяване несъществуването на приетото вземане на кредитора, след като е направено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но същото е било оставено без уважение. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца-кредитор е да докаже твърденията си, че е кредитор на несъстоятелния длъжник, както и че приетото вземане на оспорения кредитор не съществува на посоченото основание и в посочения размер.
В конкретиката на разглеждания казус и
кореспондиращите твърдения на ответника-оспорен кредитор за наличие на вземане
основано на подлежаща на връщане сума, поради отпадане на основанието за
получаването й от ответника-несъстоятелен длъжник, това са и обстоятелствата,
които последния следваше да установи при условията на главно и пълно доказване. От събраните и обсъдени във възприетото по фактите,
безспорно се установява наличието на валиден предварителен договор между отв. Ш.,
третото за настоящият спор лице Хамилтън и отв. „Мангле Инвестмънт“ ООД,
както и че по силата на договора от последния, в качеството на Продавач е била
получена общо сумата 28200.00 евро или 55154.41 лв. (равностойност по фиксиран курс на БНБ), заплатена от обща сметка на Купувачите Ш. и Хамилтън.
Не са
налице твърдения и кореспондиращите им доказателства, от които да се направи
извод, че е налице изпълнение на задълженията на отв. „Мангле Инвестмънт“ ООД (н) на
задълженията му по договора – след построяване и снабдяване с разрешение за
ползване на сградата, в която се намира обекта, предмет на сключения
предварителен договор, при уговорените в договора срокове и степен на
завършеност, да сключи окончателен договор за продажбата на построения обект.
Отв. Ш. е
релевирал твърдение, че волеизявление за развалянето на договора поради
неизпълнение на задълженията на „Мангле Инвестмънт“ ООД по него е било
отправено с молба от 11.07.2018 г., за предявяване на вземания в границите на
производството по несъстоятелност и това се установява от молба вх. №
20924/11.07.2018 г. Макар и да е отправено до синдика, настоящият състав
намира, че последния може да приеме такова изявление, по арг. на чл.
658, ал. 1, т. 1 и т. 6 ТЗ и чл. 644, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
От събранините в хода на
производството доказателства не се установява твърдението на ищеца за абсолютна
симулативност на сключения договор, както и че вземанията са създадени само и
единствено за целите на несъстоятелността, тъй като старинет по договорите били
свързани лица и в близки приятелски отношения. На първо място сключването на
договора и извършените преводи на суми са в период от време далеч предхождащ
производството по несъстоятелност, за да бъде направен извод, че вземанията са
създадени единствено с оглед производство по несъстоятелност. По отношение на
свързаността на лицата и близките приятелски отношения, доказателства не са
налице.
На следващо място, за да е
налице абсолютна симулация следва да се установи по несъмнен начин, че въпреки
съвпадащите си насрещни волеизявления, обективирани в сключения предварителен
договор, страните по него в действителност не са желаели настъпването на
правните последици от договора. От събраните в хода на производството доказателствата
не може да бъде направен обоснован извод, че съвпадащата воля на страните по
договора е била обещанието за продажба, след построяването на имота, да не
породи правните си последици, още повече при установеното отпочнато изпълнение
на договора от купувачите.
От страна на ищеца е релевирано
твърдение за погасяване по давност на правото на отв. Ш. да развали договора
като за начало на давностния срок е посочена датата на сключване на договора
14.07.2007 г., при което давностния срок за упражняване на това право бил
изтекъл на 14.07.2012 г. Така формулирано възражението е неоснователно, тъй
като правно неиздържано е да се твърди, че със сключване на договора е
възникнало и правото на купувача да го развали. Поначало правото на разваляне
на договора възниква и следва да бъде упражнено, при условията на чл. 87 ЗЗД.
Видно от сключения договор, разписаните в него срокове за изпълнение на
отделните задължения на Продавача не са с ясно и конкретно посочена начална
дата, а са обусловени от настъпването на определени предпоставки, т.напр.
започване на строителните работи, получаване на акт-обр. 15 и т.н. Конкретно,
задължението за сключване на окончателен договор е без ясно уговорена дата. Не
се твърди и установява по делото, да е била отправяна покана за сключване на
окончателен договор. При това положение, липсата на данни за изискуемостта на
това задължение не води автоматично до извода, че упражненото с молбата за
предявяване на вземане от 11.07.2018 г. потестативно право на разваляне на
договора е погасено по давност.
От събраните доказателства не се
установява и твърдяното антидатиране на договора или твърденията, че договорът
не съществува.
Останалите първоначално наведени
твърдения от ищеца за пороци на сключения договор и погасяване на вземанията на
отв. Ш. по него, са лишени от конкретика, което прави невъзможно обсъждането
им.
При събраните в хода на производството доказателства и специални знания от които се установява, че цялата сума в размер на 28200.00 евро е заплатена от обща сметка на купувачите Ш. и Хамилтън и при липса други уговорки, се налага извода, че след разваляне на договора за отв. Ш. е възникнало правото на връщане на ½ част от сумата или 14100.00 евро или както сумата е включена в Списъка на приетите вземания – 27577.20 лв., главница, поради което искът в тази част се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По вземането за сумата - 1320.18 лв., неустойка за забава по чл. 12 от договора. Тази претенция е обоснована с неустоечната клауза съдържаща се в чл. 12 от Предварителния договор от 14.07.2007 г. и предвиждаща, че ако продавачът не изпълни навреме задълженията си за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имот, в срока по чл. 4, той дължи на купувачите компенсация в размер на 15 евро на ден. Така формулирана клаузата предвижда дължимост на неустойка за забава. Съобразно разрешението дадено в ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. При това положение и при установеното разваляне на договора, такова вземане на отв. Ш. не съществува, поради което предявения иск в тази част се явява основателен и подлежи на уважаване.
По отношение на вземането за сумата 4286.39 лв., законна лихва за периода 10.07.2015 г. - 18.01.2017 г. и сумата 4121.59 лв., законна лихва за периода 19.01.2017 г. – 10.07.2018 г. Безспорно е, че с развалянето на договора отпада с обратна сила основанието, въз основа на което несъстоятелния длъжник е получил процесната сума по договора и от този момент за него възниква задължението за връщането на сумата на кредитора. За да бъде поставен в забава длъжникът по отношение изпълнението на това задължение нему следва да бъде отправено покана за плащане. В разглеждания случай, както нееднократно е посочвано по-горе в мотивите изявлението за разваляне на договора е обективирано в молбата за предявяване на вземането от 11.07.2018 г. и от този момент е настъпил потестативния ефект на развалянето като задължението за връщане на полученото по договора е станало изискуемо. След като това е така, то няма как да е текло обезщетение за забава в периоди, предхождащи изявлението за разваляне. Поради което, предявения иск и в тази част се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса за производството, в частта в която искът е отхвърлен, възлизаща на 275.77 лв., определена по правилата на чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Дължимата държавна такса, в частта, в която искът е уважен, възлизаща на 97.28 лв., се явява дължима от ответника Ш. и следва да бъде възложена в негова тежест, по аналогия на чл. 649, ал. 6 ТЗ.
Разноски на ищеца не се присъждат предвид липсата на доказателства за направени такива и списък по чл. 80 ГПК.
Разноски на ответниците не се присъждат предвид липсата на подобно искане.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Красно село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап.
43 срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, (н), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЖК „Чайка“, бл. 23, вх. А, партер и М.Ш., роден
на *** г., в Улверстън, Великобритания, със съдебен адрес на територията на РБ:
адв. Б.Ч.,***, при задължителното участие на Г.П.С., в качеството на Синдик,
със служебен адрес гр. Варна, ул. „Опълченска“, № 23, ет. 1, ап. 3, за приемане
за установено несъществуването на приетото под № 10 от Списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора М.Ш.,
роден на *** г., в размер на 27577.20
лв. (двадесет и седем хиляди петстотин
седемдесет и седем лева и 20 ст.), главница, дължима по
силата на развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 14.07.2007 г., на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Ш., роден на ***
г., в Улверстън, Великобритания, със съдебен адрес на територията на РБ: адв. Б.Ч.,***, Синдика Г.П.С.,***,
и кредиторите на несъстоятелността на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, (н), ЕИК
*********, несъществуването на прието в
производството по несъстоятелност и включено под № 10 в Списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на М.Ш., роден
на *** г., в Улверстън, Великобритания, в размер на разликата над 27577.20 лв. до приетия размер 37305.36
лв. (тридесет и седем
хиляди триста и пет лева и 36 ст.), представляваща сумата
1320.18 лв., неустойка за забава по чл. 12 от договора, сумата 4286.39 лв.,
законна лихва за периода 10.07.2015 г. - 18.01.2017 г. и сумата 4121.59 лв.,
законна лихва за периода 19.01.2017 г. – 10.07.2018 г., на осн. чл. 694, ал. 3,
т. 1 ТЗ.
Решението е постановено при задължителното участие на Г.П.С., в качеството на постоянен
Синдик „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, (н), ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Красно село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап.
43, да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата
275.77 лв. (двеста седемдесет и пет лева
и 77 ст.), държавна такса , на
осн чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА М.Ш., роден на *** г., в Улверстън,
Великобритания, със съдебен адрес на територията на РБ: адв. Б.Ч.,***, да
заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 97.28 лв. (деветдесет и седем лева и 28 ст.), държавна такса , по арг. чл. 649, 6 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАпС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: