Решение по дело №117/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 112
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20237240700117
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№112                                         05.04.2023г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На трети април 2023г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №117 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр. с чл. 128 и сл. от АПК образувано по жалбата на „БЕЙСТРОЙ КОМ“ ЕООД ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление град Гурково, ул. „Христо Ботев“ №24, представлявано от управителя С. Й. С., а в съдебното от редовно упълномощен адвокат, против Заповед №ФК-433-0116425/21.12.2022г издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП с наложена на дружеството принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС - „Запечатване на търговски обект –  бистро „Предела“, находящ се в община Гурково, проход Хаинбоаз, и забрана на достъпа да него“ за срок от 14 дни за това, че на 20.12.2022г в 11.40 часа при извършена проверка на търговския обект е констатирано следното нарушение на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на Министерство на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/: При извършена контролна покупка на 20.12.2022г в 11.20ч на три броя пърленки, два броя наденица, две порции боб, един брой бира „Бекс“ на обща стойност 44лева платени в брой на И. С. Р. – сервитьор, от Л. Б. Б. -орган по приходите, и преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта и въведено в експлоатация ФУ – DATEKCS, с ИН на ФУ DT 838582 и ИН на ФП №02838582, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ. Извършеното нарушение се доказва и от установено наличие на касова разлика в размер на 43.90лв между налични парични средства и отчетените през ФУ. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол АА №0116438/20.12.2022г на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК, съставен от Л. Б. на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

      Мотивите за определяне продължителността на срока са следните: тежестта на нарушението и последиците от същото, площта на търговския обект около 80кв.м., характера на дейността – продажба на храни и напитки, броя места на заведението 24 на закрито и 24 места на открито, продължително работно време без почивен ден от 08.00ч до 20.00часа всеки ден от седмицата. При извършване на проверката е установено и нарушение на чл.40 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ. 

      Фактите, отразени в Протокол за извършена проверка серия АА №0116428 са следните: по данни от ФУ сумата от продажбите за деня на проверката е 147.00лв, а фактическата наличност е 190.90лв, от които въведени служебно в касата са парични средства на стойност 124.00лв, поради което разликата от 43.90лв е сумата на не отчетените през ФУ средства от продажби или стойността на контролната покупка. Отчетените през ФУ обороти са за 23лв, видно от приложения КЛЕН. / 124лв служебно въведени + 23лв отчетен оборот е равно на 147.00лв разчетени през ФУ, като разликата до 190.90лв е равна на 43.90лв/.

       Документирани са и действията на органа по приходите по извършване на контролна покупка и не издаване на фискален касов бон за платената в брой нейна парична стойност. Приложен е въпросен лист и КЛЕН, доказващи  разликата между фактическа и разчетена касова наличност, не дължаща се на причините, посочени под формата на въпроси във въпросния лист, а само КЛЕН като доказателство и за не издаването на касов бон за платената в цена на контролната покупка.

       Заповед №ФК-433-0116425/21.12.2022г е връчена на 28.12.2022г на упълномощено лице / Пълномощно на стр. 23/ с указания за реда и срока, по който може да бъде обжалвана. На 09.01.2023г в рамките на указания 14-дневен срок, Заповедта е оспорена пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в  ГД „Фискален контрол“.  С решение №ГДФК-17/20.01.2023г Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ отхвърля жалбата като неоснователна, в рамките на срока за произнасяне на горестоящия орган, считано от постъпване на жалбата. Решението е съобщено на същото упълномощено лице на 08.02.2023г, съгласно разписка на стр.12, с указания за реда и срока, по който може да бъде обжалван първоначалния административен акт с изричното му обозначаване.

       Жалбата пред АС Стара Загора е подадена на 17.02.2023г –товарителница на стр.5, в рамките на законовия и указан 14-дневен срок за оспорване пред съд на Заповед №ФК-433-0116425/21.12.2022г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП и от лице, което е адресат на неблагоприятен за него административен акт, който пряко и непосредствено засяга правото му да извършва продажби – търговска дейност в обекта. Следователно жалбата е допустима.

         От съда се иска да бъде отменена Заповед №ФК-433-0116425/21.12.2022г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП като издадена в нарушение на изискванията за съдържание на административния акт, поради липса на мотиви относно продължителността на срока от 14 дни. Не са посочени факти, от които да следва извод, че е налице необходимост от преустановяване на възможността за продължаване извършването на констатираното нарушение, за да се обоснове съществуването на целта по чл.22 от ЗАНН. Не се оспорва съществуването на фактите, имащи съставомерните белези на състава по чл.186 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС – не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. От съда се иска да бъде отменена принудителната мярка, поради прилагане при неспазване принципа на чл.6 от АПК за съразмерност, обосновано с липсата на мотиви относно необходимостта да се преустанови възможността за извършване на друго нарушение от същия вид.

       Ответника Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, чрез упълномощения процесуален представител – юрисконсулт при ТД НАП Пловдив иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, поради липсата на пороци на акта, които да се квалифицират правно като не спазване на принципа на съразмерност. Установената положителна разлика между фактическа касова наличност и разчетени през ФУ постъпления от продажби сочи на съществуване на целите по чл.22 от ЗАНН, а именно налице е необходимост от прилагане на принудителната мярка, за да се преустанови възможността за извършване на друго нарушение от същия вид. Поддържа се и довод, че тежестта на нарушението се определя и от констатираното друго нарушение на чл. 40 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г – при възстановяване работата на ФУ лицето по чл.3 е длъжно да предаде на да предаде чрез ФУ към НАП оборота от продажби, отчетен с касови бележки от кочан. Оборотът се предава чрез издаване на фискален бон, съдържащ сумарния оборот от продажбите по съответните данъчни групи, или чрез издаване на фискален бон за всяка продажба, документирана с касова бележка от кочан.  Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

        Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г /стр.36/ Изпълнителния директор на НАП е упълномощил Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед като издадена от административен орган, комуто е делегирана компетентност е валиден административен акт.

      Съдържанието на оспорената Заповед удовлетворява изискването за излагане на конкретните факти, имащи признаците на състава по чл.186 ал.1 т.1 т. буква А от ЗДДС – не издаване на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, в нарушение на чл.3 от Наредбата, както и за посочване на факти, доказващи последиците от неговото извършване, а именно води до не отразяване на приходи, които в случая са равни на стойността на контролната покупка от 44.00лв / без 10ст./. По съществуването на тези факти няма спор между страните, но  те доказват съществуването на правното основание за упражняване на обвързаната компетентност досежно прилагане на административната принуда като единствен способ за постигане целта на закона, без да могат да бъдат единствени мотиви за определения срок на нейната продължителност. Времетраеното на мярката е предоставена в оперативната самостоятелност на административния орган, поради което същата следва да се упражни при спазване принципа на чл.6 от ЗАНН като се определи срок, който не надвишава строго необходимия и достатъчен за постигане на целения от принудата ефект. От изложените мотиви досежно срока на мярката, свеждащи се до размера на установената разлика между налични парични средства и разчетени през ФУ обороти от продажби за 20.12.2022г към 11.30ч, площта на обекта, брой места на открито и закрито, предмета на търговската дейност – търговски обект за консумация на място на храни и напитки, разположен на главен път от Републиканската пътна мрежа, но с поставен акцент върху констатирано нарушение на чл.40 от Наредбата, се налага извод за обосноваване на тежестта на принудата именно с това друго нарушение на правилата за разчитане на оборотите в период на повреда на ФУ. В обстоятелствената част на оспорената заповед, в представения Протокол за извършена проверка №0116428 и в приложения АУАН № F690527 от 28.12.2022г, липсват факти, имащи признаците на нарушение на чл.40 от Наредбата. Нито един факт, който да сочи на възникнало задължение по чл.40 от Наредбата, което и да не е изпълнено в установените времеви рамки, не е констатиран в съставените писмени средства за доказване, изготвени по повод на извършената проверка и установеното нарушение на чл.118 от ЗДДС вр. с чл.3 от Наредбата. Наред с липсата на факти за извършено нарушение на чл.40 от Наредбата – не е съставен АУАН за това деяние, което да доказва, че освен не издаването на фискален бон за контролната покупка, задълженото лице е работило без да издава касови бележки от ръчен кочан в период на техническа неизправност на ФУ, в съображение е и факта, че  се касае за първо нарушение на чл.3 от Наредбата – същото основание и по чл.186 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС за принудителна мярка. Вярно е, че размера на неотчетените приходи от продажби на стойност 44лв спрямо разчетените в размер на 23лв до часа на проверката на 20.12.2022г сочи на съотношение на укритите приходи два пъти голямо от този на отчетените, но това не е достатъчно да обоснове необходимост от средна продължителност на мярката спрямо максималния законов срок. Констатациите за площ на обекта, брой места за клиенти, вида на търговската дейност и неговото местоположение не могат самостоятелно да доведат до извод за тежест на конкретното първо нарушение на чл.118 от ЗДДС вр. с чл.25 ал.1 вр. с чл.3 от Наредбата, обуславяща срок на мярката от 14 дни, колкото е средната определена от закона продължителност. Ефекта на принудителната мярка би могъл да се постигне и с по-кратък срок на нейното действие, като се вземе предвид, че се касае за първо нарушение, че разликата между фактическа и касова наличност е стойността на контролната покупка от 44лв, и липсата на друго установено нарушение на правилата за спазване на фискалната дисциплина, водещо до не отразяване на приходи, като посоченото само с номерация на разпоредбата деяние по чл.40 от Наредбата. Тежестта на нарушението, което е в корелативна връзка с продължителността /интензитета на намеса в правната сфера/ на принудителната мярка зависи от обстоятелствата по неговото извършване, които нямат съставомерните признаци на състава по чл.186 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС, а точно такива факти липсват в мотивите, изложени досежно срока на нейното действие. Размерите на търговския обект, неговото местоположение, вида на търговската дейност са факти, които сочат на възможност, но не и на задължителна реализация на приходи, които да бъдат укрити при продължаване извършване на нарушение от същия вид. Главното за тежестта на мярката са онези факти, които обосновават установено поведение към не спазване на задълженията за издаване на съответен документ за продажби и стойността на установените вече укрити приходи като резултат от неговото извършване. Ответника се е опитал да се позове точно на такива факти, поддържайки, че е установено и нарушение на чл.40 от Наредбата, но не представя нито съставен АУАН за деяние, имащо признаците на неспазване на правилата на тази разпоредба, нито са констатирани в приложения Протокол за проверка фактически обстоятелства от този състав и съответно бездействие, въпреки тяхното съществуване.

    Жалбоподателя не е направил своевременно искане за присъждане на разноски, поради което и не следва да се възлагат сторените за държавна такса в размер на 50лв върху ответната администрация.

              Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед №ФК-433-0116425/21.12.2022г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП по жалба на „БЕЙСТРОЙ КОМ“ ЕООД ЕИК *********.

 

Решението  подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.  

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: