Номер 3420.11.2020 г.Град Тополовград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТополовградВтори наказателен състав
На 18.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена И. Семерджиева
Секретар:К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20202320200089 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени материалният и
процесуалният закон при издаването на АУАН и НП твърди се, че е налице
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН и това е основание да се
отмени обжалваното НП. Поради което се претендира да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ –
Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява
пълномощника му който поддържа изложеното в жалбата, като претендира
нейното уважаване. Претендират се и направени разноски на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН, дължими на правно основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
На 11.09.2020 г. е съставен АУАН № 525535 на жалбоподателя, за това,
че на 11.09.2020 г., около 14.45 часа в с.К. е управлявал лек автомобил
собственост на друго лице, като при проверката се установило, че водача има
наложена глоба с фиш К/2129102, връчен на 02.12.2019 г., незаплатена в
срока за доброволно плащане, като е записано, че е нарушена разпоредбата на
чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът е съставен от актосъставителя С., в присъствието
на свидетеля Г.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и
нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа
на този акт е издадено НП № 20-0358-000409/24.09.2020 г. от Началника на
РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка
на 07.10.2020 г. На 16.10.2020 г. е входирана жалбата, изпратена директно до
съда, но видно от пощенското клеймо последната е изпратена на 14.10.2020 г.
По делото е разпитан актосъставителя и свидетеля присъствал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, които подробно
посочват обстоятелствата при които е установено нарушението и при които е
съставен акта.
Към изпратените с писмо на РУ – Тополовград документи е приложено
платежно нареждане, от което е видно, че глобата по процесния фиш е
заплатена на 11.09.2020 г., както и справка за нарушител/водач, от която е
видно, че действително има такъв електронен фиш, съставен на водача на
21.06.2018 г., връчен на водача на 02.12.2019 г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетеля на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и
непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
2
Жалбата е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а
обжалваното НП да бъде отменено, като напълно незаконосъобразно и
неправилно. Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Съгласно този законов текст, наложеното наказание глоба се заплаща в
едномесечен срок от влизане в сила на НП, електронен фиш или съдебното
решение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява, че към момента на съставяне на АУАН и
извършената проверка от полицейските органи, действително водача не е бил
заплатил в установения едномесечен срок дължимата глоба по процесния
фиш и това се доказва от показанията на разпитаните по делото полицейски
служители С. и Г.. Следователно от обективна страна жалбоподателя е
извършил визираното административно нарушение, но за това нарушение
жалбоподателя не следва да носи административнонаказателна отговорност,
тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че той веднага
след съставяне на акта е заплатил дължимата глоба и това е установено и
доказано както от приложения документ – платежно нареждане, така и от
показанията на полицейските служители. Поради това, следва да се приеме,
че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено такова. В
конкретния случай административното нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на такъв вид нарушения, тъй
като не са настъпили неблагоприятни последици и са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, като се има предвид поведението на водача,
критичното му отношение и незабавното изпълнение на задължението му да
заплати неизплатената глоба по електронния фиш веднага след съставяне на
акта, преди издаването на НП. Административно наказващия орган, макар, че
е бил длъжен не е обследвал всички обстоятелства преди издаването на НП,
включително и наличието на основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН и
поради това е издал незаконосъобразно и необосновано НП, което подлежи на
отмяна само на това основание.
3
Освен това не е без значение и факта, че е налице съдебна практика на
ВАС, именно по въпроса за неизплатените глоби от водачите на МПС,
съгласно която събирането на глобите по този начин нарушава правата на
гражданите и противоречи на Конституцията на РБ и на Европейската
Конвенция за правата на човека.
С оглед на всичко гореизложено следва да се направи извода, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено е не в
съответствие с материалния закон и като такова следва да се отмени. С
оглед направеното искане за присъждане на разноски, при този изход на
делото, съдът счита, че то е основателно и следва да се уважи. Действително
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, жалбоподателя има право на разноски и
такива следва да се присъдят. Макар, че видно от договора за правна защита и
съдействие и адвокатското пълномощно, на жалбоподателя е оказана
безплатна адвокатска помощ, то съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата няма пречка да се присъди адвокатско възнаграждение
в минималния размер посочен в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано НП № 20-0358-
000409 от 24.09.2020 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което
на А. Г. Г. от гр.С., бул.“Б.“ № **, вх.*, ет.*,ап.**, с ЕГН ********** е
наложена „глоба“ в размер на 20,00 лева /двадесет лева/ на основание чл.185
от ЗДвП за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград да заплати на
адв.С.П.М. от АК Хасково, вписан под личен номер **********, с адрес на
кантората гр.С., ул.“Т.м.“ № **, в качеството му на довереник на А. Г. Г. -
разноски по делото в размер на 300,00 лв./триста лева/ - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
4
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5