РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Карлово , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200329 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № . от 22.04.2021 г. на Началник Група на
РУ гр. К. към ОД на МВР- Пловдив, на С. С. С., ЕГН **********, от с. А.,
обл. П., ул. П. №. са наложени административни наказания на основание
чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение
на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП-
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон. Със същото
наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки, на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, излага
твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
1
досежно задължителното съдържание на АУАН и наказателното
постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с
процесуалния си представител адв. Г.- упълномощен. Поддържа жалбата и
пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище по жалбата в приложено по делото
писмено становище. Счита жалбата за неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което
прави искане същото следва да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана от съда е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи
се в показанията на разпитаните по делото свидетели- Д.Ж. като
актосъставител и Ц.К. като свидетел по акта, както и свидетелите К. Р. и С.С.,
доведени по почин на жалбоподателя, както и приобщените писмени
доказателства- наказателно постановление № . от 22.04.2021 г., разписка за
връчване на наказателно постановление, АУАН № ./12.03.2021 г., талон за
изпращане на медицинско изследване № ./12.03.2021 г., стикери към талон за
изследване, възражения срещу АУАН, уведомително писмо, удостоверение за
преминали последваща проверка анализатори за алкохол в дъха, справка за
нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-
14581/31.12.2019 г., съдът намери за установено следното:
На 12.03.2021 г., около 02,30 часа, жалбоподателят С. управлявал лек
2
автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ************ по път III-., между с. М.п. и с. В.Л.,
П. обл. При км.3+200 км., по време на движение С. изгубил контрол над
автомобила, излязъл вдясно от платното за движение, завъртял се няколко
пъти и се блъснал в крайпътно дърво, с което допуснал ПТП с материални
щети. След произшествието същият свалил регистрационните табели на
автомобила, оставил го на местопроизшествието и напуснал мястото без да
уведоми органите на МВР. По пътя твърди, че употребил алкохол. Стигнал
до гр. К., където на ул. „О.“ бил видян от св. Р., който пътувал с автомобил
към гр. С. и с когото били съученици. Р. качил в автомобила си
жалбоподателя с цел да го откара до дома му. На излизане от града в посока
гр. С. били спрени за проверка от дежурен автопатрул, който издирвал
жалбоподателя във връзка с произшествието. Около 04,30 часа била
извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с номер
ARDM 0250, което отчело 0,86 промила алкохол в дъха на С.. На същият бил
издаден талон за медицинско изследване на кръвта, който Ц. отказал да
получи, обстоятелство, което е удостоверено с подписа на А.Х. като свидетел
при отказа. В приложения по делото талон за изследване жалбоподателят не
взел отношение по повод изследване чрез доказателствен анализатор или да
даде кръвна проба за медицинско изследване.
Въз основа на констатираното оправомощено длъжностно лице, счело,
че жалбоподателят е осъществил нарушения на чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 12.03.2021 г., в 02,30
часа, в О. К., на път трети клас № . при км.3+200 км., между с. М.п. и с. В.Л., с
посока на движение от север на юг, управлявал собствения си лек автомобил с
рег. № ************, като по време на движение изгубил контрол над
автомобила, излязъл вдясно от платното за движение, завъртял се няколко
пъти и се блъснал в крайпътно дърво, с което допуснал ПТП с материални
щети по автомобила. След настъпване на ПТП водачът напуснал мястото на
произшествието без да уведоми органите на МВР. След извършена проверка в
04,32 часа било установено, че водачът управлява с концентрация на алкохол
над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“
с номер ARDM 0250, отчитащо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
издишания въздух, което отчело 0,86 на хиляда. Водачът приел показанията
на техническото средство и пожелал да даде кръв за химичен анализ, издаден
3
талон за изследване № ..
В така съставения АУАН било отбелязано, че жалбоподателят има
възражения. Такива депозирал в законоустановения тридневен срок след
съставяне на АУАН. По отношение на ПТП, отбелязал, че е бил заслепен от
насрещно движещо се МПС. Тъй като бил уплашен, свалил номерата на
автомобила си и напуснал местопроизшествието. Твърди, че е бил трезвен
към момента на управление на МПС, а проверката за алкохол му е направена
около два часа след произшествието, когато не е бил водач на МПС.
Въз основа на така съставения АУАН, оправомощено длъжностно лице
издало атакуваното наказателно, с което при идентични с акта обстоятелства
по нарушенията, дата и място на извършването им и индивидуализация на
нарушителя, на жалбоподателя С. били наложени административни наказания
на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, за нарушение на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон, както и били
отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
05.05.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 12.05.2021 г.
При така установената от фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна:
По отношение нарушението на чл.20 ал.1 от ЗДвП
Съставения спрямо С. АУАН съдържа всички минимално необходими
реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН. Обстоятелствата по посоченото
нарушение са описани ясно и конкретно, поради което съдът намира, че акта
в посочената част се явява редовен от процесуална страна и притежава
доказателствената сила, визирана в чл.189 ал.2 от ЗДвП. Констатациите,
посочени в него относно процесното ПТП се потвърждават и подкрепят от
събраните по делото гласни доказателства- показанията на полицейските
4
служители Ж. и К., които съдът кредитира изцяло като безпристрастно
депозирани, последователни и пряко относими към предмета на делото.
Безспорно е, че жалбоподателя като водач на процесното МПС не го е
контролирал непрекъснато, така както изисква разпоредбата на чл.20 ал.1 от
ЗДвП, тъй като е допуснал ПТП с материални щети. За така осъщественото от
жалбоподателя нарушение е приложена и относимата санкционна норма на
чл.185 от ЗДвП, като е наложен и предвидения в нея фиксиран размер на
глоба от 20 лв. Поради изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление в частта му, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лв., за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП за правилно и
законосъобразно, поради което в посочената част същото следва да бъде
потвърдено.
По отношение нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП
Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление в частта му
относно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила, което е накърнило правото на защита
на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Така посочената за
нарушена разпоредба в конкретния случай не предвижда задължение за водач
на МПС, участвал в ПТП да уведомява органите на МВР, както е прието в
АУАН и наказателното постановление. В този смисъл, между сочената за
нарушена разпоредба и обстоятелствата по визираното нарушение е налице
несъответствие, което е накърнило съществено правото на защита на
наказаното лице, което е възпрепятствано да разбере ясно и точно
нарушението, за което се наказва. Поради изложеното, съдът намира
атакуваното наказателно постановление в частта му, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП за
незаконосъобразно, поради което в посочената част същото следва да бъде
отменено.
5
По отношение нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
За да е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП следва да е установено качеството на водач на лицето и точната
концентрация на алкохол към момента на управлението. Именно това са
релевантните факти, касаещи състава на деянието. При извършената проверка
на жалбоподателя от страна на контролните органи с техническо средство,
същото е показало 0,86 на хиляда количество алкохол в издишания въздух.
Събраните по делото доказателства обаче не установяват, дали това е точната
концентрация на алкохол у жалбоподателя, с която е управлявал процесното
МПС, доколкото същият твърди да е употребил алкохол след като е причинил
ПТП, но преди да бъде подложен на изследване с техническото средство, като
е пил ракия. От момента, в който жалбоподателят е преустановил управление
на процесното МПС до проверката му за алкохол са изминали около два часа,
през което време липсват доказателства за неговите действия и по- скоро
липсват доказателства, оборващи твърдението му, че междувременно е
употребил алкохол. В този смисъл и установената концентрация на алкохол
от 0,86 промила, съдът намира, че не следва да бъде приета за относима към
фактическия състав на процесното нарушение, тъй като в момента на
изследването нарушителят не е имал качеството водач на МПС, а твърди да е
употребил алкохол след произшествието, което обстоятелство не се
опровергава от събраните по делото доказателства. От значение за
фактическият състав на деянието би била концентрацията на алкохол, с която
С. е управлявал лекия автомобил. Тази концентрация обаче не би могла да се
установи по делото, доколкото липсват събрани всякакви доказателства в тази
насока. Не е налице способ да се установи действителното фактическо
състояние на концентрацията на алкохола към момента на управлението, ако
такава е била налице. Доколкото концентрацията на алкохол, установена по
надлежен ред е съществен елемент от обективна страна на фактическия
състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и в конкретния случай същата
не може да бъде установена, а установената такава е неотносима към
ангажиране на административно- наказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя, съдът намира, че не са събрани доказателства от обективна
страна да е осъществено твърдяното нарушение. Ето защо, в посочената част
атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
6
необосновано, поради което същото следва да бъде отменено.
Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са отнети 10
контролни точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно
разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 23.03.2018 г. Предвид, че съдът намира в частта относно
посоченото нарушение атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна, то следва същото и в частта
относно отнетите контролни точки да бъде отменено.
Налице е искане за присъждане на разноски. Относимата норма в
конкретния случай е разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед резултата от делото следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя направените от него разноски
съразмерно на отменените и потвърдени наказания глоба. Поради липса на
специални правила, по които съдът да изчисли размера на дължимите
разноски, с оглед препращащата норма към ГПК, то изчислени на база общия
сбор на наложените глоби и размера на уважените наказания, на
жалбоподателя се следват разноски в размер на 294,39 лв. за адвокатски
хонорар.
По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . от 22.04.2021 г. на
Началник Група на РУ гр. К. към ОД на МВР- П., с което на С. С. С., ЕГН
**********, от с. А., обл. П., ул. П. №. е наложено административно
наказание на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, за
7
нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . от 22.04.2021 г. на Началник
Група на РУ гр. К. към ОД на МВР- Пловдив, с което на С. С. С., ЕГН
**********, от с. А., обл. П., ул. П. №. са наложени административни
наказания на основание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец,
за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон, както и са
били отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
ОСЪЖДА РУ- К. към ОД на МВР- Пловдив да заплати на С. С. С., ЕГН
**********, от с. А., обл. П., ул. П. №. сумата от 294,39 /двеста деветдесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки/ лв., представляващи заплатено от
същия адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8