№ 10887
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110163115 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по предявен от К. П. Г., ЕГН ********** срещу "УУ Б" АД, ЕИК ... иск
с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000 лева,
частичен иск от 5000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
сключване на договора за кредит - 20.12.2007 г. до депозиране на исковата молба- 04.11.2021
г. в резултат на начисляване от страна на ответника на наказателни лихви въз основа на
приети от съда за неравноправни клаузи, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер по
подробно изложени съображения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От изложените твърдения в исковата молба, представляващи основание на
предявения иск следва извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
връзка с твърдяно противоправно поведение на лице/лица, на което ответникът е възложил
някаква работа, което поведение (действие или бездействие) е свързано с предвидената в
процесния договор възможност и заплащане на недължима наказателна лихва. Ищцата
твърди, че от начисляването на същата и последвалото съдебно дело е довело до
възникването на притеснения, психическо напрежение и стрес.
Така предявения иск е правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - за заплащане на
1
сумата от по 1000 лева, представляващи обезщетение за твърдените неимуществени вреди.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна
връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя – възлагане на работа на деликвента и причиняване на
вредите при или по повод на извършването й. Отговорността на възложилия работата е
обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето, когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата.
Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпроса за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и
за причинната връзка/. По принцип за да е налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет
охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Субективното отношение на възложителя не е елемент от
фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата,
като се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при
условията на пълно и главно доказване.
Съдът намира за установено по делото (от събраните гласни доказателства), че
ищецът е претърпяла вреди, но не се установява тези вреди да са настъпили в резултат на
противоправно виновно поведение на лица, на които ответникът е възложил изпълнението
на определена работа.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 257/14.07.2011 г., по гр. д. № 1149/2009
г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, превратното упражняване на
субективните права е укоримо, с оглед обществения интерес и правните последици от
защитата им, като увреденият може да иска обезщетение за това. Добросъвестността е
налице, когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с
право, ако страната има съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право.
Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да
бъдат увредени права и законни интереси на други, предвид нормата на чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на РБ. Такава ще бъде налице и в случаите, когато субективното право се
упражнява в противоречие с интересите на обществото, в нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЗД.
В случая, макар да е установен неравноправния характер на посочената от ищеца
2
клауза от процесния договор и да е установено недължимо плащане на суми по него, не се
установява, че лица, на които ответникът е възложил работа са действали недобросъвестно,
а именно, че са предвидили или упражнявали права, които са съзнавали, че възложителят им
не притежава. Едва с мотивите на съдебното решение от 21.01.2020 г. по гр. д. № 10625/2018
г. на СГС, II- В въззивен състав, въпросните клаузи от процесния договор са приети за
нищожни, поР. което и служителите на банката са били обосновано убедени, че клаузите са
действащи и ищецът има неизпълнени задължения. Това изключва вината на служителите на
ответника. Единствено след този период би могло да се говори за претърпени вреди от
ищцата, но доколкото не се установява след посочения период на ищцата да са начислявани
и събирани наказателни лихви не може да бъде ангажирана и отговорността на възложителя
на работа по чл. 49 ЗЗД. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на спора на ответника следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, своевременно поисканите разноски за производството за
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В процесния случай ищецът, чрез
пълномощника си адв. И. е направила своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, което съдът намира за
основателно. С оглед на което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството, представляващи уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правно обслужване от
10.01.2022 г., ведно с доказателства за реално заплатено и преведено по банкова сметка,
сумата от 540 лева с ДДС, като с оглед направеното от ищеца по делото, чрез нейния
пълномощник възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, което съдът намира за
основателно, същото следва да бъде намалено до размер на сумата от 360 лв., с ДДС. В тази
връзка на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, своевременно
поисканите разноски за производството в размер на сумата от 360 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул."..."
№ 20, ... срещу "УУ Б" АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „...”
№ 7, със седебен адрес: гр. София, бул."..." № ..., иск с правно основание чл. 49, във връзка с
чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000 лева, частичен иск от 5000 лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от сключване на договора за кредит -
20.12.2007 г. до депозиране на исковата молба- 04.11.2021 г. в резултат на начисляване от
страна на ответника на наказателни лихви въз основа на приети от съда за неравноправни
клаузи, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул."..." № 20, ... да
3
заплати на "УУ Б" АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „...” № 7,
със седебен адрес: гр. София, бул."..." № ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 360
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4