Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260200
гр. Кюстендил,18.03.2021 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди
двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр. д. № 607/2020 год. КРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********,
вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 е предявило
против А.В.В., ЕГН: **********,***, иск да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на дружеството за сумата от 822,30 лв., представляваща главница по дължими по погасяване на задължение по револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD – 16289189 на 08.08.2018г., сключен между заявителя и длъжника,
възнаградителна лихва в размер на 61,52 лв. за периода от 01.12.2018г. до 09.05.2019г.,
мораторна лихва в размер на 42,66 лв. за периода от 09.05.2019г. до
11.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението
в съда 22.11.2019г до окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност –
осъдителен иск за същите суми и основания. Претендират се и направените
разноски в заповедното и исковото производства.
В срока за отговор на исковата молба особеният
представител на ответника изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковата претенция.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор
за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна
карта CARD-16289189, сключен на 02.08.2018г., БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника револвиращ кредит в
размер на 700,00 лв. при годишна лихва и такси за ползването му. В изпълнение
на чл. 4 от процесния Договор е
реализирана услугата покупка на изплащане, като видно от представеното в тази
връзка приложение на л. 6 от делото е че общата стойност на закупените стоки, в
т.ч. TV Samsung 32H390, ведно с удължаване на гаранция ТН възлиза
на 488 лв. Предоставена е и услугата „Сигурност на плащанията“ посредством
застрахователна полица CREX-16289168 и застрахователна
премия от 93,70 лв. като общият размер на кредита е определен на 581,70 лв.,
при ГПР 21,81 % и лихвен процент от 19,89 %, платим на 24 бр. погасителни
вноски съгласно представен погасителен план.
Видно от представените на л. 31 и и 33 от делото касови бележки, е че
посочената стока е заплатена с кредитна карта на ищеца с клиент – ответника в
настоящото за сума в размер на 439,00 лв., ведно с „удължена гаранция 3г. TV/HC“ на стойност 49,00 лв.
От представеното месечно извлечение по кредитна карта се установява
използван кредитен лимит по същата в размер на 814,97 лв.
Приложена към делото е и Последна покана до длъжника за изплащане на
дължимите към ищеца суми, без представени доказателства за получаването й от
същия.
Кредитополучателят е дал съгласието си за обработка на личните му данни
посредством подписване на Съгласие за обработка на лични данни във връзка с
искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за
потребителски кредит CREX-16289168
Не се спори, че пълната сумата по договора не е
възстановена.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че към датата на сключване
на процесния револвиращ кредит на ответницата е отпусната кредитна карта,
активирана с максимален кредитен лимит от 700,00 лв. Усвоената към 08.10.2018г.
сума възлиза на 709,70 лв., в т.ч. 488 лв.цена на закупена на изплащане стока,
93,70 лв. цена на застраховката и 128,00 лв. допълнително усвоена сума на
08.10.2018г. В. е погасила една вноска на 30,08.2018г., като считано от
01.09.2018г. преустановява плащанията по кредита. Експертът сочи, че към
25.11.2019г. задължението е както следва: 698,77 лв. главница, 92,99 лв.
договорна лихва, 39,01 лв. законна лихва за периода 09.05.2019г – 25.11.2019г.
и 24,00 лв. месечни такси обслужване, или общо 854,58 лв., Към 20.02.2021г. обшият
размер се определя на 942,51 лв., в т. ч. 698,77 лв. главница, 92,99 лв.
договорна лихва, 126,75 лв. законна лихва за периода 09.05.2019г. – 20.02.2021
г., 24,00 лв. месечни такси обслужване.
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 2428/2019 г. на КРС, в полза на заявителя –
ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1192/2019 г., връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на
това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415
от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни
установителни искове, a в условията
на евентуалност – осъдителни такива.
Останалите събрани
по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не
следва да се обсъждат подробно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2428/2019 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на
заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за
предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на
предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България и ответника е бил сключен процесния договор за револвиращ кредит, ведно с използване на
предвидената в чл. 4 от същия възможност за усвояване на суми по кредитната
карта чрез закупуване на стоки на изплащане.
Досежно
наведените доводи, относими към
предсрочната изискуемост на вземането, съдът счита следното: в действителност, липсват данни
предсрочната изискуемост на задължението да е била обявена на длъжника към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съобразявайки се обаче със задължителното за съдилищата тълкувателно
становище относно приложението на
закона, отразено в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК,
съгласно което е "Допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ“ (заявеното е важимо и при проведено производство по реда на чл. 410
от ГПК от небанкова финансова институция), то
на още по-голямо основание съдът счита, че към момента на приключване на
съдебното дирене всички вноски по кредита са станали изискуеми и това
обстоятелство следва да бъде съобразено от
него при
условията на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Това е така, доколкото съдебното решение
следва да отразява положението между страните такова, каквото е било то към
момента на приключване на съдебното дирене. Така съдът счита, че и последната вноска с
падеж 01.08.2020 г. (спр. погасителен план на л. 7 от делото) е станала
изискуема към 10.03.2021 г. (датата на приключване на съдебното дирене).
От представения на л. 8 до 13 от делото
процесен договор, сключен между страните се установи, че същият представлява револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания
чрез терминални устройства /POS/ и
други, осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва – договорена в размер на 35%
върху усвоената парична сума и такси
за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен процент на разходите, договорен
в размер на 44.90%. Кредитополучателят се е
възползвал от дадената му в чл. 4 от договора възможност за усвояване на суми
посредством покупка на изплащане и представено в тази връзка приложение към
договора с конкретни параметри, каквото е представено по делото на л. 6 и 7,
подписано от кредитополучателя, с посочени ГПР, ЛП и инкорпориран в него
погасителен план.
От горното следва, че страните са сключили
договор за потребителски кредит, който попада под защитните клаузи, залегнали в
ЗПК и ЗЗП.
В тази връзка съдът следва да обсъди
наведените от особения представител на ответника възражения за недействителност
на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК, още повече, че за
наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и
служебно.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
При преценка действителността на кредитните правоотношения в
случая, съдът намира, че не е спазено
изискването относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно
- не по-малък от 12. Но дори и да се приеме, че е налице възможна грешка
при извършване на сравнението или че отклонението е
незначително, то нарушение на
изискването за размера на
шрифта категорично е налице по отношение на
приложените към договора сертификат и общи
условия (л. 13 и сл. от делото). Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт се отнася до всички елемента на
договора. В случая сертификатът и
Общите условия за застраховка "Закрила на плащанията Плюс“ на
кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане са подписани от
кредитора и ответника и в тях
се съдържат уговорки относно застраховане във връзка с покупка на стоки на
изплащане, посредством който начин е станало част от усвояването на кредитния
лимит по процесния договор за издаване и ползване на кредитна карта, поради
което настоящият съдебен състав намира, че същите съставляват елемент и от договора за револвиращ кредит, по
отношение на който трябва да са
спазени посочените законови изисквания.
На следващо
място, инкорпорирания в договора погасителен план, относим към сумата, дължима
посредством усвояването на кредитния лимит чрез покупка на стоки на изплащане,
не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който той трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност. Тук са посочени броят, размерът и падежът на погасителните
вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно
липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във
всяка от погасителните вноски. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно,
за да създаде яснота, безспорност и определеност досежно горните обстоятелства.
Касателно сумата от 93,70 лв.,
представляваща застрахователна премия, съдът намира същата за недължима на
самостоятелно основание: доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната
премия е заплатена от ищцовото дружество
на застрахователя, не може да се направи и
извод за валидност на полицата. Отделно, клаузата за
заплащане на застраховка "Защита на плащанията" е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възнаграждението по
застраховката следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от
своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските
кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Освен това т. нар.
"сертификат" представлява частен свидетелстващ документ, който
доказва само че издателят му е направил определено изявление, но не и че същото
е истина. В случая чрез приложения сертификат издателите му удостоверяват
единствено, че едно трето лице за основното заемно правоотношение – застраховател, се е съгласило да застрахова процесната стока, но не и че е застраховал и то в предвидената от закона
форма. Това съгласие обаче също не може да се приеме за установено, тъй като
издателите на сертификата няма как да го удостоверят в този документ. С оглед изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение
към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и
задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.
Горните
изводи на съда са достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция в
нейната цялост, без да се обсъждат останалите наведени от особения представител
на ответната страна възражения.
Изложените по-горе основания за недействителност на
процесния договор по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславят приложението на чл. 23 от
с.з. Но
исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание,
размер и период на претенциите в заповедното производство. След като договорът
е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на
различно от заявеното основание. В случая, сумите се претендират на договорно
основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е
била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница
не може да бъде уважен, като това би било и в противоречие с принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес (чл. 6 от ГПК).
Ето защо не може да се присъди и чистата сума по кредита.
По предявените в условията на
евентуалност искове:
По отношение на предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове, с оглед гореизложеното, съдът
счита, че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, въведено от ищеца за
разглеждането им, доколкото въпросът за предсрочната изискуемост остана
необследван от настоящия състав поради настъпила редовна изискуемост на всички
вноски по представения погасителен план в хода на процеса, което обстоятелство
съдът е ценил при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК. Съдът обаче следва да
отбележи, че евентуалните искове се явяват и процесуално недопустими, поради
което и производството в тази си част следва да бъде прекратено. Налице е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
2428/2019 г. по описа на КРС. При предявен
иск по чл. 422 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право.
Ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение, а ако
то не съществува, ще бъде отхвърлено със съдебното решение. Докато трае
исковото производство по предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, заповедта за изпълнение не изчезва от правния мир и продължава да съществува, макар и без да е придобила изпълнителна сила. С
влизане в сила на съдебното решение, в сила ще влезе и заповедта за
изпълнение и със сила на
пресъдено нещо ще бъде установено наличието на
задължението на длъжника, а ако бъде установено, че не
е налице задължение на длъжника то това ще
бъде установено със сила на пресъдено нещо със
съдебното решение и искът по чл. 422 от ГПК ще бъде отхвърлен.
Поради това и за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на
осъдителен иск за същото вземане. При вече издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК липсва правен интерес
от водене на осъдителен иск за същото вземане и
предявеният иск винаги следва да се разглежда като установителна претенция. Правен интерес от воденето на осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със специалния установителен
иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в хипотезата
на обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК (при предпоставките на чл.
415, ал. 5 ГПК или по искане на кредитора), извършено от заповедния съд
преди приключване на исковото производство. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради
това сезираният съд - първоинстанционният, ако обезсилването е настъпило преди
неговото произнасяне, или въззивният, ако обезсилването следва по време
решението на първата инстанция, следва да съобрази отпадането на процесуалната
пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение и да
разгледа така
предявения осъдителен иск. С оглед изложеното е налице липса на правен интерес от воденето на осъдителни евентуални искове при
наличието на вече издадена заповед за изпълнение от страна на ищеца, която съществува в правния мир и
не е обезсилена. Правният интерес от своя страна съставлява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на производството, което положение, при
вече издадена заповед за изпълнение, не се
променя и предвид алтернативния характер на заповедното спрямо общото исково
производство.
По разноските:
При този изход на делото, разноски
на ищцовата страна не се следват. Такива се дължат на ответника, но поради
липса на данни за сторени такива не следва да му се присъждат. В производството по делото ответната
страна е представлявана от особен представител, дейността на който е винаги
възмездна, като съдът с протоколно определение от 10.03.2021 г. е определил сума в размер на
300,00 лв. да бъде изплатена на адв. С..
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК разноски се следват само на
ответника, но поради липсата на
данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********,
вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 против А.В.В., ЕГН: **********,***, иск да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на дружеството за сумата от 822,30 / осемстотин и двадесет и два и тридесет/лв., представляваща главница по револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD – 16289189 на 08.08.2018 г., сключен между
заявителя и длъжника, възнаградителна лихва в размер на 61,52/шестдесет и един
и петдесет и два/ лв. за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., мораторна
лихва в размер на 42,66 /четиредесет и два и шестдесет и шест/ лв. за периода
от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда, 22.11.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения в условията на евентуалност
иск на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сгр. 14 против А.В.В.,
ЕГН: **********,***, да бъде осъдена последната да заплати на дружеството сумата от 822,30 лв., представляваща главница по револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD – 16289189 на 08.08.2018г., сключен между
заявителя и длъжника, възнаградителна лихва в размер на 61,52 лв. за периода от
01.12.2018г. до 09.05.2019г., мораторна лихва в размер на 42,66 лв. за периода
от 09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда, 22.11.2019г., до окончателното изплащане на
вземането КАТО НЕДОПУСТИМ.
Решението, в частта, в която производството по делото е прекратено и
имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис. В останалата част решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
След влизането на решението в
законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: