Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260365
гр. Пловдив, 13.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1627/2020г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000210/14.02.2020г.
на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на Д.Й.Й.,
ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Й.Й., обжалва наказателното
постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено в
противоречие на материалния и процесуалния закон, несъобразено с фактическата
обстановка по делото, като излага доводи в тази насока. Моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Редовно
и своевременно призован се явява в съдебно заседание лично, поддържа жалбата си
и отново моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована за
съдебното заседание, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата
и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав прие че от фактическа страна се установи следното:
На 20.01.2020г. жалбоподателя Й. управлявал
товарен автомобил „Грейт Уоол Х6“, с рег. № …, собственост на професионална
защита Електроник ООД, в гр. Пловдив, ул. Кукленско шосе № 21, посока юг-север. Пред автомобила на
жалбоподателя се движел друг автомобил, който внезапно спрял тъй като имало
образувана колона от автомобили. Жалбоподателя Й., който се движел след него
решил че няма да може да спре автомобила си без да настъпи удар между
управлявания от него автомобил и автомобила пред него, и за да не настъпи ПТП с
друг автомобил отклонил управлявания от него автомобил надясно. Тъй като на
пътното платно били поставени метални контейнери за смет, между управлявания от
жалбоподателя автомобил и контейнерите настъпил сблъсък в резулат на който били
нанесени щети по автомобила.
За настъпилото ПТП било съобщено на ОДМВР Пловдив.
На място пристигнал свидетеля Г., който говорил с водача и по негова преценка
съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с
бланков номер серия АА № 264447 от 20.01.2020г.
против Д.Й.Й. за това, че на 20.01.2020г. около 13:40 часа, в гр.
Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ № 21, посока юг-север, управлява
товарен Грейт
Уоолл
Х
6 с рег. № …, собственост на професионална защита Електроник
ООД,
********* като при движение с несъобразена скорост и интензивността на движение
не може да спре зад спиращите пред него в колона автомобили завива надясно и се
блъска в метален контейнер за смет, допуска ПТП с
материални щети. Издаден бил протокол за ПТП №
1727912. В съставения АУАН било отразено, че с това е нарушена разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В самия акт жалбоподателят е написал че няма
възражения. Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с
глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание,
актосъставителят А. Е. Г. поддържа констатираните в АУАН обстоятелства. Заедно
със своя колега, който е свидетел по съставяне на акта, посетили мястото на ПТП
и след извършен оглед и от обясненията на жалбоподателя установили че
жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена с интензивността на
движението скорост, поради което не могъл да спре и настъпило ПТП. Св. Г.
заявява че преценил че след като жалбоподателя не е успял да спре своевременно
след движещия се пред него автомобил, значи се е движел с несъобразена скорост
и това е довело до настъпилия резултат. На базата на това негово заключение е
преценил че жалбоподателя е виновен. Съдът кредитира напълно показанията на
разпитания по делото свидетел, доколкото същите са ясни, обективни и логични и
си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства – АУАН и
НП, Заповед № 81218-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121p-825/19.07.2019г. на министъра на
вътрешните работи справка за нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
В конкретния случай в хода на съдебното следствие
се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посоченият
законов текст въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препяствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото, че на датата и мястото, отразени в
АУАН и НП, жалбоподателят Й. при избора на скорост на движението на
управлявания от него автомобил не е съобразила скоростта си с интензивността на
движението, в резултат на което не е бил в състояние да спре след внезапно
спряло моторно превозно средство, при което е реализирала ПТП с материални щети.
Скоростта на движение се явява несъобразена, тъй като е била неподходяща на
конкретните условия на пътя, щом движението със същата е довело до настъпване
на ПТП с причиняване на материални
щети. Поради установеното, правилно
поведението на водача е било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е било подведено под нормата на
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 200 за
лице, което поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие. Наложеното наказание
глоба е определено в точно определения от закона размер и не подлежи на ревизиране
от съда.
Настоящият съдебен състав счита, че макар да е
осъществен състава на административното нарушение, не следва да се ангажира
административната отговорност на санкционираното лице, тъй като са налице
предпоставките за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай
на административно нарушение следва да се приеме това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид /чл.93, т.9 НК във връзка с чл.11 ЗАНН/. В конкретния случай се касае за маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства – липсата на данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по
отношение на жалбоподателя. От изготвената справка за нарушител водач приложена
по делото е видно че жалбоподателя не е бил санкциониран за други нарушения по ЗДвП, поради което
следва да се приеме, че констатираното е извършено за първи път, като
настъпилите от ПТП материални щети са единствено и само върху лекия автомобил
на жалбоподателя. По делото липсват данни за настъпили щети върху контейнера за
смет. Жалбоподателя в конкретния казус е преценил че нанасяйки щети по
управлявания от него автомобил е възможно най-безопасното поведение за
останалите участници в движението. Тези обстоятелства сочат на по-ниска степен
на обществена опасност на соченото нарушение и дават основание за извод за
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При това положение
налагането на имуществена санкция, се явява несъразмерно тежка спрямо степента
на обществената опасност на деянието и дееца. С оглед гореизложеното съдът
прие, че процесното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, а издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 20-1030-000210/14.02.2020г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Пловдив, с което на Д.Й.Й., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2,
пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на
гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.