РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Враца,13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 16.01.2020г.,
през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 711 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е въз основа на жалба
на В.Т.И. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-70/2/ 16.09.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№* на Ръководителя на “ПО” , с което му е отказана лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при условията на 69б вр.§4 ал.2 от КСО, тъй като не отговаря на
изискването да има осигурителен стаж от минимум * труд.
В жалбата се сочи, че решението
е незаконосъобразно, постановено при
нарушаване на материалния закон и на
процесуалните правила. Сочи се, че неправилно е прието, че положеният от лицето
труд в периода 05.07.1984г. – 13.07.1989г.
е зачетен от * категория, с аргумент, че няма достатъчно данни за
естеството на работата, която е извършвало лицето. Според жалбодателя, за
заявения от него осигурителен стаж същият е представил писмени доказателства –
две трудови книжки, военна книжка, осигурителна книжка. Прави се искане решението да бъде отменено с всички произтичащи от това законни
последици, като искането му за отпускане на пенсия бъде преразгледано.
Ответникът по
оспорването чрез процесуалния си
представител * Ц.Ц. в съдебно заседание
и в писмени бележки оспорва жалбата
и счита, че обжалваното решение
е правилно, тъй като не са събрани категорични доказателства, че положеният
труд от жалбодателя в посочените от него периоди е такъв от* категория, съответно от *
категория труд. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх.№2113-06-321 от 19.04.2019г.
жалбодателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението същият е бил на възраст * дни. Ръководителят
на „ПО“ е издал Разпореждане №* с което е отказал отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че за лицето не е изпълнено условието
да има положен труд от * категория минимум 10 години, а има * и
от *категория за минимум 15 години, а има *. За * категория е зачетен
труд от 14г.5м.27дни. С жалба
вх.№1012-06-70/03.09.2019г. жалбодателят е поискал ответникът да отмени издаденото разпореждане и
с решението си да приеме, че положеният
от него труд в периода 05.07.1984г. – 13.07.1987г. е от * категория,
тъй като е работил в *, където положеният от него труд е именно от
тази категория.От представения Опис на осигурителния стаж е видно, че за * категория труд е приет
положеният от жалбодателя труд като „*“ в „Е.“ ЕАД за времето от
09.09.1997г.-31.12.1999г. или *, като „* П.“
за времето от 16.07.1979г. – 19.09.1979г. или * и за времето от 27.01.1982г. -23.06.1984г. или *. Прието
е, че положеният от него труд от * категория е общо *. От същия опис е видно,
че за * категория труд е приет положеният от жалбодателя труд като „*“ във Ф“Р.“
М. за периода 25.10.1993г.-11.07.1994г.
или *, в същата фирма като „*“ за периода 25.10.1993г. -11.07.1994г. или * и в
„Е.“ ЕАД като „*“ за периода 01.01.2000г. – 27.11.2001г. или *. Прието е,
че положеният от него труд от * категория е общо *.Въз основа на тези писмени доказателства ръководителят
на ПО е издал Разпореждането си с отказ да бъде отпусната исканата пенсия на
жалбодателя при условията на чл.69б от КСО, тъй като не отговаря на условията
нито на първата, нито на втората алинея. Преди произнасянето си ръководителят
на „ПО“ е изискал от отдел „ООА“ допълнителна информация за периодите 05.07.1984г. – 13.07.1989г., 02.09.1992г. -15.12.1992г. и 25.10.1993г. -11.07.1994г. в какъв цех и
производство е работил жалбодателят. С писмо изх.№1029-06-588/21-05.2019г. е
отговорено, че за първия период във ведомостите-фишове са отбелязани поделения
и шифри, а за втория и третия период не са отразени длъжностите, на което
лицето е работило. Позовавайки се на събраните писмени доказателства ,
ответникът е издал оспореното пред съда
решение, с което е отхвърлил жалбата против издаденото от ръководителя на ПО
разпореждане. От представените с жалбата писмени доказателства не се
установяват факти, различни от установеното в оспорения административен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от
надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
ал.1 от АПК, в законоустановения
преклузивен срок / няма доказателства за връчване на решението, но с
оглед датата на постановяването му и датата на предявяване на жалбата, съдът
приема, че срокът за обжалване е спазен/ По тези съображения обжалването се явява допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно.
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и
2 от АПК съдът следва да се произнесе по
всички основания за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност,
независимо дали има направено искане за това. Издаденото от ответника
решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в
изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е
предявена в тримесечния срок от чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден административен акт. При постановяването му
не е допуснато нарушение на материалния закон и на административнопроцесуалните
правила, което го прави и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж последният се установява с
трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 от КСО. В настоящия казус стажът за оспорения период е установен с писмени доказателства, запазени в Отдел
„Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ, които не са опровергани от представените с жалбата доказателства от
жалбодателя. Обосновано и законосъобразно както ръководителят на „ПО“, така и
ответникът по делото са приели, че при липсата на доказателства точно в какъв
цех е работил жалбодателя и какви функции е изпълнявал, не може да
се определи като * или * категория трудът, положен в този период. От друга страна,
дори да се приеме, че този труд не е от *, а от * или * категория, той пак не може
да осигури минимално изисквания осигурителен стаж от 10 години за * категория или от 15 години
за * категория, даващи основание да бъде
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б ал.1 или
ал.2 от КСО. С прибавяне на спорния
период от 5г.0м.8дни към установения
труд от *категория от 4г.10м.21дни
се получава осигурителен стаж от
тази категория от 9г.10м.29дни. Ако се прибави този период от 5г.0м.8дни
към сбора от установения труд от * категория
и този, установен за * категория съгласно чл.69б ал.3 от КСО, се получава осигурителен стаж от тази категория от
12г.6м.24дни. С оглед възрастта на
заявителя към датата на подаване на заявлението, не може да се разглежда
и хипотеза за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО, тъй като към датата
на подаване на заявлението не е навършил *.
По така изложените съображения оспореното
решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против
него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ТП на НОИ Враца следва да се присъди сумата
от 100 /сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.78 ал.8 от ГПК
вр. чл.37 от Наредба за правната помощ вр.чл.144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.И. *** против РЕШЕНИЕ
№ 1012-06-70/2//16.09.2019 г. на
ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца, с което е
потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №* на Ръководителя на “ПО”.
ОСЪЖДА
В.Т.И. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ Враца сумата 100/сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен
административен съд чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: