О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, X
въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в.н.ч.д. № 1014 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII от
НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при
Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 11.02.2021 г.,
постановено по н.о.х.д. № 14833/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
100 състав, с което на основание чл. 249,
ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.
В протеста се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на протестираното протоколно
определение. Застъпена е тезата, че неправилно в атакувания съдебен акт е
възприето наличие на съществени нарушения на правото на защита на обвиняемия В.С.,
допуснати при изготвянето на обвинителния акт и касаещи времевата рамка и
мястото на извършване на твърдените от СРП престъпления. Поддържа се, че държавното обвинение е извело
времето на извършване на изпълнителното деяние от събраните свидетелски
показания, като поради липсата на установена категоричност в тях не е могло да
бъде посочен точен час на същото, което би могло впоследствие да бъде сторено в
хода на съдебното следствие по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК. По посочените
съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение.
В законоустановения срок не
е постъпило възражение срещу частния протест от подсъдимите.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите, изложени в протеста и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и
закона, приема за установено следното:
С
обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 04.11.2020 г., Софийска районна прокуратура е
повдигнала на подсъдимите Б.С.С., В.Л.С. и П.Д.Д. обвинение за извършено от тях престъпление с правна
квалификация чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 1 от НК, а на подсъдимия В.Л.С. е повдигано обвинение и за извършено
престъпление с правна квалификация чл. 345, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз
основа на внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 14833/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 100 състав.
В
проведеното на 11.02.2021 г. открито разпоредително заседание, на което е
постановено и протестираното протоколно определение
на СРС, в хода на обсъждането на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
първостепенният съд е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Съдът е
констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани
никакви факти и обстоятелства, въз основа на които прокуратурата е повдигнала обвинение
на тримата подсъдими за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК с краен час на
неговото извършване – 18:45 часа, какъвто е посочен в заключителната част, като
този пропуск се установява и по отношение деянието на дата 22.11.2016 г.,
включено в престъплението по чл. 345, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. СРС е посочил, че в обвинителния акт се твърдят и взаимно
изключващи се факти и обстоятелства по двете процесни
обвинения, доколкото спрямо подсъдимия В.С. са повдигнати обвинения за две
престъпления, извършени в един и същи час - 18:45 часа, като кражбата се твърди
да е извършена в гр. Банкя в периода от 17:10 часа до 18:45 часа, а второто
деяние се твърди да е извършено в гр. Божурище в 18:45 часа. С тези аргументи
СРС е прекратил съдебното
производство по делото и е върнал същото на СРП за отстраняване на визираното
нарушение.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че депозираният частен протест е допустим, като подаден
в срок, от легитимирана да атакува определението страна. Разгледан по същество,
същият е неоснователен, като съображенията
за това са следните:
Внимателното
запознаване със съдържанието на внесения за разглеждане в СРС обвинителен акт
доведе и настоящия състав до извод, че е
налице неяснота в обвинението, касаеща
вътрешно противоречие в
рамките на описаната от обвинителя обстоятелствена част на обвинението и
формулирания диспозитив.
Проблемите
във формулирането на обвинителната теза настоящият състав на въззивният съд
намира, че произтичат от факта, че за разлика от заключителната част на
прокурорския акт, където като време на извършване на инкриминираното деяние за
престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК е посочено от 17:10 часа до 18:45 часа,
то действително в обстоятелствената част на същия липсват каквито и да е
изложените фактически твърдени, от които да може да се изведе, че крайният част
на това деяние е бил в 18:45 часа. Сходен пропуск се констатира и по отношение
посочения от държавното обвинение в заключителната част на обвинителния акт час
на извършване на престъплението по чл. 345, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, и по-конкретно във връзка с деянието на дата 22.11.2016 г.
– в заключителната част на обвинителния акт е посочено, че същото е извършено
около 18:45 часа, като в обстоятелствената част не са изложените конкретни
фактически положения, от които да може да се установи времето на извършване на
това деяние. Отделно от посочено, настоящият съдебен състав споделя и
изложените от районната съдебна инстанция съображения, че в обвинителния акт се
твърдят и взаимно изключващи се факти и обстоятелства по двете процесни обвинения във връзка с подсъдимия В.С., доколкото
за същия се твърди извършването на две престъпление, реализирани в един и същи
час - 18:45 часа, като кражбата се твърди да е извършена в гр. Банкя в периода
от 17:10 часа до 18:45 часа, а второто деяние с дата 22.11.2016 г. се твърди да
е извършено в гр. Божурище в 18:45 часа. Така изложените несъответствия и
неточност в прокурорския акт с изискванията на чл. 246 от НПК по своята същност
представляват съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
подсъдимите, и като такова е основание за връщане на прокурора за неговото
отстраняване на досъдебната фаза, а не както се твърди в частни протест - по
реда на чл. 287, ал. 1 от НПК. Освен това, не могат да бъдат споделени поддържаните пред настоящата инстанция доводи,
че държавното обвинение е извело времето на извършване на изпълнителното деяние
от събраните свидетелски показания, като поради липсата на установена
категоричност в тях не е могло да бъде посочен точен час на същото, доколкото в
процесния случай основанието за прекратяване на съдебното производство
произтича от констатираните несъответствия между обстоятелствената и
заключителната част на обвинителния акт, а не се вменява задължение за
държавното обвинение да посочи конкретен част на деянията, още повече, че това
не е и задължителен елемент на акта по смисъла на чл. 246 от НПК.
По
изложените съображения въззивният състав прие, че действително са налице
основанията на чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т.
3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП,
поради което и протестираното определение на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 11.02.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 14833/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 100 състав.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.