Р
Е Ш Е Н И Е № 75
25.10.2018г.
гр. Видин
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен
съд
На двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.В.
ЧЛЕНОВЕ : 1.А.П.
2. В.М.
Секретаря В. К.
като разгледа докладваното от съдия В. М.
Вгр.дело № 210 по описа за 2018 година,
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Б. И. Б.,чрез адвокат и пълном. Р.Х.Д.срещу решение №76 по гр.дело №764/2017 година -на БРС, с което е признато за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК във вр.
с чл. 327 ТЗ, че ЗП Б. И.Б. с ЕГН **********
***, дължи на “А..” ЕООД с ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Г.” № ., ап ..,
сумата : 22 320.00лв.
– главница
по договор за покупко-продажба на 24.800т. тор, обективиран
във фактура № **********/22.02.2017г.
и 254.71лв.
– мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 604/23.10.2017г. по ч.гр.д. № 672/2017г. по описа на БРС, като е осъден да заплати на “А…” ЕООД с ЕИК . направените по ч.гр.д. № 672/2017г.
разноски в размер на 451.50лв.
– държавна
такса и разноските по настоящото дело в размер на 451.49лв. – държавна такса,
200.00лв. - възнаграждение за вещо лице, 80.00лв. – разноски за призоваване на
свидетел и 1 207.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Подържа
във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения.
Посочва, че фактурата не удостоверява сключването на търговска сделка, тъй
като тя не съдържа изискуемите се съгласно Закона за счетоводството и
Търговският закон реквизити за да може да се твърди, че удостоверява
търговската сделка. Самата фактура не представлява доказателство удостоверяващо
доставката на посочен в нея елемент. Фактурата следва да е придружена с
документи писмени удостоверяващи по несъмнен начин доставката на стоките предмет на
фактурата и предаването на стоката от продавача на купувача или от доставчика
на лицето заявила доставката. Такива доказателства въобще липсват по делото и
не са ангажирани и представени от
ищцовата страна. Фактурата не представлява съгласно решенията на ВКС като
константна практика доказателство за предаване на стоката предмет на сделката в
нея. Същата следва да бъде придружена и от съответните документи удостоверяващи
наличната стока и предаването на стоката на получателя за да е налице договор.
Представената товарителница серия Д, №2629
от 22.02.2017 година и в нея е визиран получател „А.". А ЕООД
„А." е с
адрес на регистрация гр.М., ул.'Т." №.,
ет..,ап.., а ответника е от гр.Д.
От съдебно графическа експертиза се установявало,че нито на фактурата, нито
на приемо - предавателната бележка подписа е на ответника, или може да се направи
извода, че доставката не е извършена от него и липсва негов подпис под
документите.
Подържа, че ответника е направил заявката и е поискал да бъдат доставени
посочените количества тор, а не се установило фактурата, която е издадена от
кого е подписана и на кого е предадена стоката. Следователно исковете са
недоказани и приетото от районният съд в противната насока е неправилно и
незаконосъобразно.С оглед на горното молят ВОС да приеме, че въззивната жалба е
не основателна и твърденията не кореспондират със закона и събраните по делото
доказателства.
Постъпил е писмен отговор от адвокат
Н. Б. - АК М., град М., ул."Г." №
ет., пълномощник
на „А." ЕООД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление гр. М., ул. „Г." №., ап. .,
представлявано от управителя А. К. А., в който
заявява, че жалбата на Б.И. Б. е неоснователна и следва да се потвърди Решение № 76 от 08.05.2018 година, постановено по гр.д. №
764 от 2017 година на Белоградчишки районен съд ,
както и да се
присъдят направените разноски.
Решението на Районен съд Белоградчик, постановено по гр.д. № 764 от 2017 година е правилно и законосъобразно. Твърдението на жалбоподателя, че не са
обсъдени представените по делото писмени доказателства в тяхната цялост е
неоснователно. Налице е договор за търговска продажба, който се урежда
съгласно разпоредбите на чл. 318 и следващите от ТЗ. И страните са уговорили съществените
елементи-стока и цена , като са оформили
продажбата, чрез съставена за целта фактура. Фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако
отразява съществените елементи по съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, име на купувача и
продавача, респективно па техните представители, време и място на сключване на
продажбата.
Фактурата № ********** от 22.02.2017г. следва да се приеме като доказателство за сключен
договор за движими вещи, в процесния случай 24,800
тона тор „YARA
VERA AMID IS" и за установяване на задължението от 22 320 лева , тъй като отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката-вид на закупената стока, стойност, начин на плащане,
имената на продавача и купувача, рспективно техните представители, време и
място на сключване на продажбата. Като първичен счетоводен документ съгласно
чл.6 от Закона за счетоводството фактурата съдържа всички задължителни
реквизити. Печатът и подписа не са от задължителните реквизити.
Установено е, че фактурата не
съдържа подпис на жалбоподателя, който твърди, че не е получил стоката. Но в
същото време, тази фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на
земеделския производител.
Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна :
С решение №76 по гр.дело №764/2017 година -на БРС, е признато
за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК във вр.
с чл. 327 ТЗ, че ЗП Б.И.Б. с ЕГН ********** ***, дължи на “А…” ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. М., ул. „Г.” № ., ап .., сумата : 22 320.00лв. – главница по договор за покупко-продажба на 24.800т. тор, обективиран
във фактура № **********/22.02.2017г.
и 254.71лв.
– мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 604/23.10.2017г. по ч.гр.д. № 672/2017г. по описа на БРС, като е осъден да заплати на “А.” ЕООД с ЕИК . направените по ч.гр.д. № 672/2017г.
разноски в размер на 451.50лв.
– държавна
такса и разноските по настоящото дело в размер на 451.49лв. – държавна такса,
200.00лв. - възнаграждение за вещо лице, 80.00лв. – разноски за призоваване на
свидетел и 1 207.00лв. – адвокатско възнаграждение.
От
данните по делото се установи, че ищеца е издал фактура № **********/22.02.2017г.
с падеж 15.08.2017г. за продадена на ответника стока - 24.800т. тор на стойност 22 320.00лв.
Фактурата е подписана в реквизити “съставил” и
“получил” . Ответника не е платил цената по
тази фактура.
За
предаване на стоката е подписан приемо-предавателен протокол № 40
К-А/22.02.2017г., подписи са положени и в реквизит “предал” и в реквизит “приел”
От заключението на в. лице по СГЕ се
установява, че в подписите в реквизит “приел” на приемо-предавателен протокол № 40
К-А/22.02.2017г. и в реквизит “получил”
във фактура
№ **********/22.02.2017г. не са изпълнени от ответника.
От
заключението на в. лице по ССЕ се установява, че фактура № **********/22.02.2017г. е вписана в дневниците за продажби и покупки
на ищеца и ответника, отразена е стойността й в
справките-декларации по ЗДДС и е
ползван
данъчен кредит от ответника, както и размера на
претендираната мораторна лихва за исковия период - 254.71лв.
При тази фактическа обстановка, ВОС приема
предявените искове за основателни поради следното :
С решения № 30 от 08.04.2011 година по т.д. №
416 от 2010 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546 от 2008 г. на II т.о. е прието, че макар и подписите върху
фактурата да са положени от лице, за което не може да се установи, че е било
упълномощено от страната да получи стоката, то търговецът е узнал за
получаването с отразяването на фактурата в счетоводството и й по смисъла на чл.
301 от ТЗ, като това не се презюмира, а
се установява по безсъмнен начин от отразяване на фактурите в счетоводството.
Съгласно приетото и неоспорено заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводиата експертиза, оформената с данъчната фактура търговска продажба на 24,800 тона тор ,.Y…." е осчетоводена и от двете страни. ЗП Б.И. Б. е включил фактурата в дневника
за покупките за месец февруари 2017 година и в месечната справка - декларация по ДДС за данъчен период м. февруари 2017 година. От земеделския производител е извършено прихващане на начисленият
по фактурата данък добавена стойност за същия период. Установено е, че в
счетоводствата на страни те са извършени редовни записвания.
Правилно Белоградчишкия районен съд е приел, че
вписването на фактурата в дневника на покупките на купувача, отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват недвусмислено признание за съществуването на договора за търговска
продажба на стоката, така и предаване на
същата, т.е осъществяване на реална доставка на стоката и признание за задължението
за плащане.В случаите,
когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура,
фактурата може да се приеме
като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи,
ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на
закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача,
респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити, в т.ч. и подпис на купувача, съдът е
длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти
заедно с всички останали доказателства по делото, включително вписването и в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. / така Решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.о./Решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т.о., Решение № 103/11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т.
о./
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за
установяване на вземане в размер на 22 320.00лв. с
пр. осн. чл.
79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 327 ТЗ
е основателен и правилно ВРС го е уважил
, както и акцесорния иск за установяване на вземане в размер на 254.71лв. – мораторни лихви с
пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, Договореният
м/у страните падеж на задължението за плащане е 15.08.2017г., поради което след
изтичането му на ищеца се следва
обезщетение по чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Съобразени са направените по ч.гр.д. № 672/2017г.
разноски в размер на 451.50лв.
– държавна такса и разноските по настоящото дело в размер на 451.49лв. –
държавна такса, 200.00лв. - възнаграждение за в. лице, 80.00лв. – разноски за
призоваване на свидетел и 1 207.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция не се представиха
нови доказателства, изменящи възприетата от БРС фактическа обстановка или
налагащи друг краен правен извод.
Решението следва да бъде потвърдено.
По отношение дължимите разноски пред
въззивната инстанция, съдът намира, че следва да присъди на ответната по жалба
страна такива в размер на 1207 лв., съобразно представения договор за правна
защита и съдействие от 21.09.2018г./стр 27 от делото /.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски в
обезпечителното производство в размер на 516 лв.
Съгласно
разясненията в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението.
Определението по делото, с което е допуснато
обезпечение е постановено от БРС, след произнасянето му по същество с решение и
след като вече не са били налице предпоставките на чл.389 ГПк./висящност на
делото пред БРС/.
Разноските се претендират пред ВОС и се
представя платежно нареждане за образуване на изп дело и запори. Представените със списъка по чл.81 от ГПК доказателства за разноски по изпълнително
дело/ –платежното нареждане/, не установява тази сума от 516 лв. от какво
произтича - държавни такси , такси за
вписване или др., не установяват и по
безспорен начин, че същите са направени от
молителя по повод на производство
за обезпечение на иск срещу ЗП Бойчо Бойчев.
При липса на доказателства за извършени
разноски в производство по обезпечение именно на предявения иск, съдът не дължи
присъждането на такива. Отговорността на жалбоподателя за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решението по спора, но само ако е възникнала
такава.
Водим
от горното, ВОС :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №76 по гр.дело №764/2017 година -на БРС.
ОСЪЖДА
Б.И. Б. с ЕГН **********
***, да заплати на “А…” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Г…” № ., ап .., сумата1207 лв., съобразно представения
договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018г.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в
обезпечителното производство в размер на 516 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните по реда на касационното производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.