РЕШЕНИЕ
№ 1650
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120101842 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ИНТЕРКОМ СПЕД“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, п.к. 9154,
ул.Батова № 5, против „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, „9-ти километър“, Рибна борса „Фиш Ленд“, офис №5.
Предмет на спора са обективно съединени осъдителни искове на „ИНТЕРКОМ
СПЕД“ ООД, ЕИК ********* против „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 372 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3625.52 лв. - главница за извършени транспортни
услуги в периода от 01.10.2020 г. до 01.12.2020 г. по 5 бр. заявки-договори и издадени
фактури, както и сумата от 88.46 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от падежа на всяко задължение до 16.03.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както сторените
разноски в настоящото производство.
Излагат се твърдения, че ищецът в качеството си на превозвач (изпълнител и
доставчик на транспортна услуга) извършил в периода от 01.10.2020 г. до 01.12.2020 г. в
полза на ответното дружество-товародател (възложител и получател на транспортна услуга)
4 броя транспортни услуги за вътрешен превоз и 1 брой транспортна услуга за
международен превоз на стоки по общо 5 броя заявки-договори и издадени към тях фактури
и ЧМР товарителници, подробно описани и приложени към исковата молба, на обща
стойност 3625.52 лв. Длъжникът бил канен многократно да погаси задълженията си, но
плащане не постъпило. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от падежа на всяко от задълженията, посочени в счетоводна справка за
просрочените задължения, до 16.03.2021г., в общ размер на 88.46 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който не се
оспорват изложените в исковата молба обстоятелства. Признава се възникването на
задълженията по петте броя заявки-договор за автомобилен превоз на товари, в посочените
в исковата молба размери. Прави възражение за прихващане със сумата от 4648,56 лв. -
дължима неустойка за нарушение на чл. 26 m от заявка-договор за автомобилен превоз на
товари от 24.11.2020г., равняваща се на тройния размер на уговореното навло по заявката.
Излага подробни съображения по основателността на възражението за прихващане. Сочи
доказателства и за заплащане на сумата от 480 лв. по фактура ********* от 12.03.2021г.
1
Моли претенциите да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез прихващане, а в условията
на евентуалност оспорва претенцията по размер предвид извършеното плащане в размер на
480 лв. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответното дружество не оспорва с отговора на исковата молба, а и видно от
приетите като доказателства по делото заявка-договор за вътрешен транспорт с изх. №
2966/29.09.2020 г., заявка-договор за вътрешен транспорт с изх. № 5005/20.10.2020 г.,
заявка-договор за вътрешен транспорт с изх. № 5006/21.10.2020 г., заявка-договор за
вътрешен транспорт с изх. № 3006/12.10.2020 г. и заявка-договор за международен
транспорт с изх. № 3110/24.11.2020 г., между ищеца и ответника са сключени четири броя
договори за вътрешен автомобилен превоз на стоки и един договор за международен
автомобилен превоз на стоки с посочени в заявките дестинация, предмет и цена, по силата
на които ответното дружество е поело задължението да плати уговореното превозно
възнаграждение.
Между страните по делото не се спори, че превозите са извършени, а и
извършването им се установява от пет броя товарителници CMR - сер. № 0092123, сер. №
0103797, сер. № 0090333, сер. № 008118 и международна товарителница, издадена от Sunoko
d.o.o., Република Сърбия. Не е спорно също, че превозното възнаграждение е в
претендирания от ищеца размер и то не е заплатено от ответника с изключение на сумата от
480 лева. По делото са представени пет броя фактури - фактура № **********/02.10.2020г.,
фактура № **********/23.10.2020г., фактура № **********/23.10.2020г., фактура №
**********/02.11.2020г., фактура № **********/30.11.2020г. С отговора на исковата молба
е представено преводно нареждане от 12.03.2021г. за заплащане на сумата от 480 лева по
фактура № **********/23.10.2020г., което ищецът признава. Така размерът на търсената
сума по оставащите незаплатени фактури е в общ размер от 3 145,52 лева.
Безспорно е и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по
последния договор за международен превоз от 24.11.2020г., сключен между страните,
превозвачът е изпълнил задължението си по доставяне на стоката точно и пълно, съгласно
вменените с договора задължения. Оспорванията на ответника касаят осъществен от страна
на ищеца пряк контакт с получателя на доставката и в тази връзка е и направеното
възражение за прихващане. Така направеното с отговора на исковата молба възражение за
прихващане на дължимото превозно възнаграждение с вземането за неустойка по чл. 26 m от
договора за международен превоз от 24.11.2020г., поради осъществяване от страна на ищеца
на пряк контакт с получателя на доставката, обаче е неоснователно, тъй като са налице
обстоятелства, изключващи правото на неустойка. Съображенията за това са следните:
Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при
разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на
нищожността й. В случая съдът намира, че клаузата за неустойкa уговорена в договора за
международен превоз от 24.11.2020г., с която се предвижда, че превозвачът дължи
неустойка в троен размер на навлото по заявка при осъществяване на пряк контакт с
възложителя/клиента на Фиш Трейд БГ ООД, както и с изпращача/получателя на товара, с
изключение на комуникацията с последните при осъществяване на ТРД, е недействителна.
С ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е прието, че
нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и
съгласно примерно посочени от ОСТК критерии. В съобразителната част на решението е
застъпена позиция, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални
норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за
неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Това са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
2
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване - аргумент от чл. 307 ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от с.з. и т.н. Законодателят
придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен
правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна като нарушаваща
принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие заплащането й ще е налице неравностойност на насрещните задължения по
договора или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си
функции, които са й придадени от страните. Преценката за накърняване пределите на
нравствената допустимост в тази хипотеза следва да се основава на вида на неизпълнението,
за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й - като
глобална сума или процент от главницата, на базата на начисляването й - съотношение
между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите /възможни са и
редица други критерии/.
В конкретния случай така посочената неустойка – в троен размер на навлото,
излиза извън пределите на нейната обезпечителна функция - тя е прекомерна по размера си
и фактически води до неоснователно накърняване на имуществените интереси на ищеца за
сметка на неоснователно обогатяване на ответника, което нарушава принципите на добрите
нрави. Видно от съдържанието на сключения договор в случая принципът на
справедливостта е нарушен. Налице е безспорно несъответствие между размера на
уговорената неустойка и евентуалните вреди за кредитора, произтичащи от неизпълнението
на конкретното договорно задължение, за които по делото липсват представени
доказателства от страна на ответника. Така уговорена неустойката излиза извън пределите
на обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции, като по този начин води до
неоснователното обогатяване на ответника, което е в противоречие с добрите нрави.
Ответникът е уговорил в своя полза заплащане на неустойка, в троен размер на навлото от
1549,52, равняваща се на 4648,56 лева, което води до очевидния извод, че се цели не
обезщетяване на евентуално претърпените вреди, а неоснователно обогатяване.
Поради гореизложеното, предявените искове за заплащане на сумата в общ
размер на 3 145,52 лева, представляваща неизплатени възнаграждения по сключени четири
договора за превоз, както следва: сумата от 540 лева по заявка-договор с изх. №
2966/29.09.2020 г. и фактура № **********/02.10.2020г., сумата от 696 лева по заявка -
договор с изх. № 5005/20.10.2020 г. и фактура № **********/23.10.2020г., сумата от 360
лева по заявка-договор с изх. № 3006/12.10.2020 г. и фактура № **********/02.11.2020г. и
сумата от 1549,52 по заявка-договор с изх. № 3110/24.11.2020 г. и фактура №
**********/30.11.2020 г., са основателни и следва да се уважат, като искът за сумата от 480
лева, дължима по фактура № ********** от 23.10.2020г., следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Като функционално обусловен от главния иск, основателен се явява и акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, дължима от датата
на падеж по всяка една фактура до 16.03.2021 г. Върху сумата от 540 лева по заявка-договор
с изх. № 2966/29.09.2020 г. и фактура № ********** от 02.10.2020г. се дължи лихва за
периода от 24.11.2020 г. до 16.03.2021 г. в размер на 16.98 лева. Върху сумата от 696 лева по
заявка -договор с изх. № 5005/20.10.2020 г. и фактура № ********** от 23.10.2020г., се
дължи лихва за периода от 11.12.2020г. до 16.03.2021 г. в размер на 18,60 лева. Върху сумата
от 360 лева по заявка-договор с изх. № 3006/12.10.2020 г. и фактура № ********** от
02.11.2020г. се дължи лихва за периода от 10.12.2020г. до 16.03.2021г. в размер на 9,72 лева.
Върху сумата 1 549,52 лева по заявка-договор с изх. № 3110/24.11.2020 г. и фактура №
********** от 30.11.2020 г. се дължи лихва за периода от 10.01.2021 г. до 16.03.2021г. в
размер на 28.46 лева. Неоснователна се явява претенцията за присъждане на законна лихва в
размер на 14.70 лева върху сумата от 480 лева по фактура ********** от 23.10.2020г., която
следва да се отхвърли.
Следва да се присъди и законната лихва за забава върху неизплатените главници,
от завеждане на иска до окончателното изплащане, като обезщетение за неточно във времето
изпълнение на парично задължение.
Следва да бъде оставено без уважение направеното възражение от ответната
страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение, тъй като
последното съответства на фактическата и правна сложност на делото.
3
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва
да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски, пропорционално на
уважената част от претенциите, в размер на 853,80 лева, изчислени от платената държавна
такса и адвокатско възнаграждение. На ответника следва да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от претенциите, в
размер на 73,11 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, „9-ти километър“, Рибна борса „Фиш Ленд“, офис №5,
представлявано от С.М.Г., да заплати на „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, п.к. 9154, ул.Батова № 5, представлявано от
П.И.Н., сумата от 540 лева по заявка-договор с изх. № 2966/29.09.2020 г. и фактура №
**********/02.10.2020г., сумата от 696 лева по заявка-договор с изх. № 5005/20.10.2020 г.
и фактура № **********/23.10.2020г., сумата от 360 лева по заявка-договор с изх. №
3006/12.10.2020 г. и фактура № **********/02.11.2020г. и сумата от 1549,52 лева по
заявка-договор с изх. № 3110/24.11.2020 г. и фактура № **********/30.11.2020 г., както
и сумата от 73,76 лева, представляваща сбор от дължима мораторна лихва, от които по
фактура № ********** от 02.10.2020г. за периода от 24.11.2020 г. до 16.03.2021 г. лихва в
размер на 16.98 лева, по фактура № ********** от 23.10.2020г. лихва за периода от
11.12.2020г. до 16.03.2021 г. в размер на 18,60 лева, по фактура № ********** от
02.11.2020г. лихва за периода от 10.12.2020г. до 16.03.2021г. в размер на 9,72 лева и по
фактура № ********** от 30.11.2020 г. лихва за периода от 10.01.2021 г. до 16.03.2021г. в
размер на 28.46 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 17.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както
и сумата от 853,80 лева - съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, п.к. 9154, ул.Батова № 5, представлявано от
П.И.Н., за осъждане на „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, „9-ти километър“, Рибна борса „Фиш Ленд“, офис № 5,
представлявано от С.М.Г. да заплати сумата от 494,70 лв., от които 480 лв. главница по
фактура ********** от 23.10.2020г. към заявка-договор за вътрешен транспорт с изх. №
5006/21.10.2020 г. и 14,70 лева претендирана лихва за забава.
ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Аксаково, п.к. 9154, ул.Батова № 5, представлявано от П.И.Н., да заплати на
„ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
„9-ти километър“, Рибна борса „Фиш Ленд“, офис №5, представлявано от С.М.Г., сумата от
73,11 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ________/п/_______________
4