Р Е Ш
Е Н И Е № 34
гр. Сливен, 26.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Алексиева възз.гр. д. № 55 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба против Решение № 1459/13.12.2019 г. по гр.д. № 2461/2019 г. на
Сливенски районен съд, с което е осъдена Областна Дирекция на МВР Сливен да
заплати на И.П.И., ЕГН **********,***, както следва:
Сумата от 572,36
лв. представляваща брутно незаплатено възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане,
Сумата от 43 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода до 14.05.2019 г.
Сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото, както и сумата от 100 лв., представляваща
държавна такса по делото и 200 лв. разноски за вещо лице по сметка на РС
Сливен.
Въззивната жалба е
подадена от ответника в първоинстанционното производство ОД на МВР Сливен и с
нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта за разликата над
56 часа до 77,45 часа, т.е. за разликата
над 413,92 лв. до пълния уважен размер от 572,36 лв.
В жалбата си Областна Дирекция на
МВР Сливен чрез пълномощника си гл. юриск. Б. твърди, че първоинстанционното е
неправилно поради неправилно приложение на коефициента 1,143 при изчисляването
на положения от ищеца труд. Излагат се доводи и аргументи за неприложимостта на
НСОРЗ спрямо държавните служители в МВР тъй като техният статут бил уреден от
специални закони и поднормативни актове, където подобна разпоредба липсвала.
Сочи се, че в ЗМВР изрично било регламентирано полагането на нощен труд от 8
часа на всяка 24 часова смяна и следвало дневният и нощният труд да се изчисляват
едно към едно, а не осем часа нощен труд да се приравняват към седем дневен.
Навеждат се доводи за неправилно приложение на НРВПО и липсата в последната на
идентична с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, както и липсата на предпоставките за
приложението ѝ. Сочи се и практика на върховната инстанция. Трудът, който
бил изчислен с коефициента посочен в чл. 9 ал. 32 на НСОРЗ бил не бил
фактически положен, тъй като не бил над установеното работно време. Правят се
оплаквания относно годността на доказателството заключение на вещо лице,
доколкото в исковата молба или където и да е
другаде по делото не е била поставяна такава задача. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който ищецът по първоинстанционното производство, чрез пълномощника
си, оспорва въззивната жалба и изложените в нея съображения като неоснователни.
Излага подробни аргументи за приложимостта на НСОРЗ и законодателния израз на
специална закрила върху служителите работещи нощен труд по чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и опасността за дискриминационно отношение при неприлагането ѝ.
Излагат се доводи за обоснованост на атакувания съдебен акт. Моли се решението
на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски..
С жалбата или отговора не са направени искания
за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з., въззивникът ОД на МВР Сливен, редовно призована изпраща
представител по пълномощие – юрк. Б.. Същата моли жалбата да се уважи, като
развива съображенията си в писмени бележки. В тях се затвърждават доводите от
въззивната жалба като някои от тях се развиват, а именно че часовете получени
при преизчисляването на нощния труд не са реално положен труд, за да се считат
същите за извънреден труд. Посочва се че е предоставена дискреция единствено на
министъра на вътрешните работи да определя отчитането и заплащането на
извънредния труд; подчертава се, че препращащата норма на чл. 188 ал 2 от ЗМВР
се отнася до закрилата за полагащите нощен труд, но единствено като облекчени
условия за полагането му и други бонификации като по—висока ставка на заплащане,
медицински прегледи и други. Според въззивника не е приложим чл. 9 от НСОРЗ,
тъй като не са изпълнени предпоставките му. На следващо място се аргументира
разликата между нощен и извънреден труд. Сочи се практика на върховната
инстанция. Изразява се несъгласие с твърдението че при отмяната на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. се възстановява действието на НАредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Поддържа се възражението относно извършената съдебно
икономическа експертиза, а именно че е негодно средство. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна И.П.И., ЕГН **********,***, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител – по пълномощие адв. П., който моли за отхвърляне на жалбата
като неоснователтелна и претендира разноски. Представя писмени бележки, в които
развива доводите си изнесени в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за допустима, отговаряща
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Съдът извърши въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба и ограничението от доводите посочени в
нея с изключение на случаите, в които е нарушена императивна правна норма. Настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящия съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани и
оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
По възражението на въззивника относно изготвената експертиза съдът
намира следното. Предпоставката да се прибегне до назначаване на експертиза и
използването на този способ в гражданския процес е, че съдът не разполага със
специални знания в областта на поставените задачи. В този смисъл, за да изпълни
задължението си по компетентно и безпристрастно заключение вещото лице може да
отговори и на въпроси извън поставената задача стига те да са свързани с
предмета на доказване и да отговарят на действителността. Това, че съдът не е конкретизирал, че следва да се
приложи коефициентът, се компенсира от специалните знания на вещото лице, което
е преценило, че е възможно приложение на този коефициент и в този смисъл е дало
и заключението си. Същото не е оспорено и е прието с протоколно определение.
Тъй като в отговора на поставените задачи вещото лице е посочило вънаграждение
и „с“ и „без“ коефициент то заключението следва да се определи като пълно и
всеобхватно доколкото са обхванати повече хипотези. Вещото лице категорично
не е излязло извън предмета на доказвани
или извън фактическите параметри на поставените задачи поради което
възражението за негодност на доказателственото средство се явява неоснователно.
Няма спор по фактите, а именно, че
въззиваемият, през претендирания период за заплащане на извънреден труд, е
бил в служебно правоотношение с дирекцията, работил е като младши оперативен
дежурен при ОД МВР Сливен с местоизпълнение на служебните задължения – РУ Нова
Загора. Работил е на сменен режим - 24 часови смени, при сумирано изчисляване
на работното време. За месеците април, май и юни 2018г. е установено, че е
положил труд общо 440 часа, за месец април 2018 г. е положил 176 часа, за 7 –
24часови смени. През м.май 2018 г. за
8 бр. 24часови смени общо изработените часове по график са били 192 ч. През м.Юни
2018г., въззиваемият е положил – труд 72 часа за 3 бр. 24-часови смени.
При индивидуална трудова норма от 384 часа за
тримесечието е видно, че въззиваемият е
изработил 440 часа или с 56 ч. повече, които се явяват извънреден труд. След увеличението
на натрупания нощен труд с коефициент 0,143
по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ се получават още 21,45 часа, като с тях извънредния
положен труд за тримесечието става общо 77,45 часа.
При
така установеният извънреден труд от експертизата е видно, че възнаграждението
се изчислява като индивидуалната почасова ставка на служителя за положен
извънреден труд – 7,39 лв. на час се умножи по часовете извънреден труд. Така
се получава неизплатено допълнително възнаграждение при 56 часа – 413,92 лв.,
при 77,45 часа 572,36 лв. и при 70 часа – 517,3 лв.
С въззивната жалба се оспорва правилността на приетото от
районния съд преизчисление на часове нощен труд с прилагането на
коефициент.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно и допълнителни такива.
В чл. 178,
ал. 1, т. 3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд,
а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 от закона и за нощен труд.
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при
5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени,
то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на
труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2
е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6 в
конкретния случай 7,39 лв. на час.
Разпоредбата
на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса
на труда. Съдът счита, че в рамките на тази закрила се включват както
по-високото заплащане на труда, храните и напитките, така и приравняването на
часовете нощен към дневен труд чрез изчисляването му по коефициент 1,143 (което
представлява часовете нощен труд умножени по 0,143 и резултата събран с
действително изработените часове нощен труд).
През
периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични
– при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143 и се събира с действително
изработените през нощта часове – чл. 31, ал. 2. Актът е отменен с приемането на
втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата
на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и
обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 0.143, получен като частно при деление
на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187,
ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук
следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е
надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения.
Съдът
не споделя възражението на въззивника, че не са изпълнени предпоставките на чл.
9 ал. 1 от НСОРЗ и поради това не следва да се прилага коефициентът 1,143 при
изчисление на възнаграждението. В трите алинеи са предвидени различни хипотези,
в които се прилага преизчисляването на нощните към дневните часове, а именно
ал. 1 – При подневно отчитане на
работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното
време е по-малка от тази на дневното, ал. 2 - При сумирано изчисляване на
работното време и ал. 3 - При сумирано изчисляване на работното време, когато
трудовото възнаграждение е заработено по трудови норми.
Предпоставките на ал. 2 в случая са изпълнени, а именно сумирано изчисляване на
работното време. Т.е. според настоящия състав на съда, следва да се прилага чл.
9, ал.2 на НСОРЗ.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – правилно
е приложена субсидиарно – Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Сумата
обаче следва да бъде редуцирана до размера на възнаграждението за отработени 70
часа на тримесечен период, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Въпреки че за това няма изрично въведено оплакване във въззивната жалба, съдът
е длъжен служебно да приложи императивната норма на чл. 187, ал. 5 т. 2, вр. с
ал. 7 от ЗМВР, съгласно постановките на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. В тази връзка настоящият състав на съда
следва да обоснове приложението и със следното:
Законодателят е постановил изключваща, ограничителна клауза – чл.
187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР, съгласно която работата извън работното време до 280
часа годишно се компенсира за служителите, работещи на смени с „възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период“.
Разпоредбата на чл. 178 ал. 5 т. 2 от ЗМВР не е отменена
и не е обявена за противоконституционна и тя следва да се приложи в случая и
възнаграждението да се редуцира до размер като за отработени 70 часа извънреден
труд за тримесечие. Така искът се явява основателен до размера на сумата от 517,30
лева, което представлява увеличено
възнаграждение за положен извънреден труд в рамките на 70 часа.
Във връзка
с акесорната претения за мораторна лихва, тъй като тя следва уважаването на
главния иск, то същата следва да се редуцира до размера от 42,11 лв. за
претендирания период от 26.07.2018 г. до 14.05.2019 г.
Страните са претендирали разноски и такива следва да бъдат
присъдени съобразно основателността на подадената жалба. Въззивникът е направил
разноски в размер на 25 лева – заплатена държавна такса и съдът определя сумата
от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и тъй като жалбата е уважена частично
за 103,38 лв. от претендираните с жалбата 158,44 и следва да му бъдат присъдени
разноски за тази инстанция в размер на 81,56 лв. за тази инстанция.
За въззиваемия възниква правото на разноски, а именно от платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., следва от ОД на МВР да бъде
заплатена сумата от 104,25 лв.
За първата инстанция разноските следва да бъдат преизчислени по
следния начин: Съдът определя възнаграждение за юрисконсулт, представлявал
ответника в размер на 150 лв. за първата инстанция. Поради което на него следва
да се присъди съразмерна част от определеното юрисконсултско възнаграждение, а
именно 14,40 лв.
За ищеца, разноските в първата инстанция следва да се преизчислят
по следния начин, съобразно уважената част от иска, а именно: ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 361,52 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответника следва да заплати по
сметка на РС Сливен сумата от 300 лв. представляваща държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1459/13.12.2019 г. по гр.д. № 2461/2019 г. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА с която е осъдена на основание чл. 178 ал.1 т.3,
вр. с чл. 187 ал.6, вр. с ал.5 т.2 от ЗМВР Областна дирекция на МВР – Сливен, с
адрес гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5, да заплати на И.П.И.,
ЕГН **********,***, за
сума над размера от 517,30 лева, до
пълния присъден размер от 572,36 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер над 70 часа
за периода от 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г., до присъдените 77,45 часа, ведно със законната
лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
ОТМЕНЯ
решението и в частта за мораторната лихва за периода от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г. за сумата над 42,11 лв. до пълния присъден размер от 43 лв., като
неоснователен и вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.И.,
ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР –
Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5, иск с правно
основание чл. 178 ал.1 т.3, вр. с чл. 187 ал.6, вр. с ал.5 т.2 от ЗМВР за
заплащане на сумата от 55,06 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд над 70 часа до претендирания от 77,45 часа като
неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г.в размер на 0,89 лв.
ОТМЕНЯ Решение №
1459/13.12.2019 г. по гр.д. № 2461/2019 г. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена Областна дирекция на МВР –
Сливен да заплати на ищеца сумата над размера на сумата от 361,52 лева до
пълния претендиран размер от 400 лв., представляваща направени в производството
разноски за адвокат.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес
гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5, сумата в размер на 81,56 лева,
представляваща направени разноски за тази инстанция и сума в размер на 14,40 лева
за първата инстанция
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес
гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА
И.П.И.,
ЕГН **********,***, сумата от 104,25 лв. представляваща
съразмерно с отхвърлената част от жалбата разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: