Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.06.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18362 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която е
предявен иск
по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата
2394.95 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 225,08 часа
за периода от 07.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; 2. Иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 302.91 лева, предсталяваща сбор от
мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение
в общ размер от 2394.95 лева
за периода от 07.11.2016г. до 30.09.2019г., изчислена за периода
от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на
предявяване на иска – 07.11.2019г.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност „дежурен“ при Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, която е
на структурно подчинение към Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР
София, поради което е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за
процесния период е положил общо 1574 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1799,08 часа. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от още 225,08 часа, който твърди, че следва да
бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1805,14 лева.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим
и неоснователен. Счита, че производството по делото е недопустимо, тъй като
ответникът не се явява работодател на ищеца. Твърди, че орган по назначаване и
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е министърът на вътрешните
работи, поради което искът е следвало да бъде насочен към МВР. Не оспорва
съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от
ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени
от ищеца часове извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на
НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва
изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия период от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност
„дежурен“ при Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, която е
на структурно подчинение към Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР-София, поради което е бил със статут
на държавен служител. Не се спори още, че ищецът
че за процесния период е работил при
сумирано изчисляване на работното време.
Представени по делото са кадрова справка за заеманите
длъжности от ищеца в процесния период, както и платежни бележки за процесния
период.
От заключението по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 07.11.2016г. до
30.09.2019г., ищецът е отработил
извънреден нощен труд в размер на
11736 часа общо. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143,
отчетените часове нощен труд се увеличават до 1984 часа, с разлика
от общо 248,25 часа, останали неплатени, като стойност в размер
на 2394,95
лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР
Съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже служебно правоотношение между него и ответника, полагане на извънреден труд
в сочените времеви
и стойностни параметри, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите възнаграждения.
От ответника е направено възражение, че не е надлежен
ответник по предявените искове, което
съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Не е спорно между страните обстоятелството, че
действително назначаването на ищеца е със Заповед № К-2152/08.06.2001г. на Министъра на правосъдието, маркирана с гриф за
сигурност „Секретно“ (поради което и не е приложена по делото). Със същата
заповед, посочена в представено по делото удостоверение (л.18 от делото) ищецът
е назначен на офицерска длъжност в сектор „Охранителна полиция“ към Първо
районно управление – Варна при РДВР-Варна. От представената кадрова справка се
установява, че в процесния период ищецът
е заемал длъжност полицейски инспектор в група „ОДЧ“ при ОД на МВР-Варна.
Съдът намира, че надлежен ответник по искове за
възнаграждение и обезщетения, свързани с изпълнението на служебните
правоотношения на служителя е съответната служба, учреждение или поделение, в
което служителят е назначен, независимо от органа по назначението. Правилото на
чл. 61, ал.2 от КТ, съгласно което, когато трудовият договор се сключва с
по-горестоящия на работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с
предприятието, в което е съответната длъжност, е приложимо по аналогия при
действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна
служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган
по назначението, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго
учреждение – в този смисъл Решение №11/27.01.2016г. по гр.д.№ 3330/2015г. на
ВКС, ГО и цитираната в същото съдебна практика.
Следователно след като ищецът е назначен в ОД на МВР и
изпълнява задълженията си към същата структура, която е и разпоредител с
бюджетни средства, именно ОД на МВР се явява процесуално легитимирания
ответник, който следва да отговаря по исковете за трудово възнаграждение.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът
е положили твърдените от него часове нощен труд.
В настоящия случай спорът между страните е изцяло правен
и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния
закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са
приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е
посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване – 14.10.2016г.
Т.е за исковия период отчитането се извършва на тримесечие.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период от 07.11.2016г. до 30.09.2019г.
действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал.
3 от посочената Наредба при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична
норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика
от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в
нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143. Липсата на изрична норма не може да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1.143.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание. От
заключението на съдебно счетоводната експертиза
се установи, че размерът на дължимото възнаграждение след
преизчислението с коефициент 1.143 е 2394,95 лева.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.86 от ЗЗД
С оглед уважаването на главния иск основателен се
явява и акцесорния иск за лихва за забава. Предвид, че не се установи уговорена
падежна дата за плащане на трудовото възнаграждение, следва да се приеме, че
същото е дължимо най-късно на последния ден от месец, като от първо число на
следващия месец работодателят изпада в забава. Съгласно заключението на вещото
лице сборът от
мораторните лихви за забава върху главниците за всяко неизплатено трудово
обезщетение в общ размер от 2394.95 лева за периода от 07.11.2016г.
до 30.09.2019г., изчислени за периода от първо число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 24.10.2019г. е 302.91
лева. Предвид изложенът искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 95.79 лева,
както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 2394.95 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд за периода от 07.11.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР,
както и сумата от 302.91 лева, предсталяваща сбор от мораторните лихви за забава
върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 2394.95 лева за периода от
07.11.2016г. до 30.09.2019г., изчислена за периода от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 07.11.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 лева, представляваща
направени по
делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 95.79 лева и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: