Решение по дело №5/2022 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

година

27.04.2022

град

Кърджали

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кърджалийският

административен   съд

състав

На

30.03.2022

година

В    публично    заседание    и    следния   състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР  АТАНАСОВ   АЙГЮЛ  ШЕФКИ

и  при  участието  на

Секретар

Мелиха  Халил

Прокурор

Росица  Георгиева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

като     разгледа     докладваното     от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.   Адм.   Нак.   Дело

номер

5

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, подадена чрез Н. А. К. - старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, със съдебен адрес ***, против Решение №20 от 23.11.2021 год. на Pайонен съд - Крумовград, постановено по АНД №69 по описа на съда за 2021 год., с което е отменено наказателно постановление №09-002639 от 05.08.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Касаторът заявява в жалбата, че в установения от закона срок подава касационна жалба против посоченото решение, тъй като намира постановеното съдебно решение за неправилно и необосновано, като моли да бъде постановен съдебен акт, с който същото да бъде отменено. Излага подробни съображения, като сочи най-напред, че въззивната инстанция правилно приела за установена изложената в процесното наказателно постановление фактическа обстановка, но въз основа на безспорно установените по делото факти извела неправилен извод относно съществуващото трудово правоотношение между А.Ф.И. и работещия Ю. М. Х., с което мотивирала решението си за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че от друга страна, решаващият състав на съда допуска, че установеното в процесните АУАН и наказателно постановление е извършено, но счита, че в случая се касае за договорни отношения между страните, които следва да се уреждат по ЗЗД, а не като трудови правоотношения. Според касатора, нарушението било установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна, което се доказва от всички разпитани по делото свидетели: служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали по установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както и от разпитаните по делото свидетели на наказаното лице. Касаторът счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на актосъставителя относно факта, че Ю. М. Х. е полагал труд в контролирания обект на дата 13.04.2021 год. в полза и за сметка на А.Ф.И., т.к. от представените по делото доказателства - писмени и гласни, както и от съдържащите се в административнонаказателната преписка документи, се доказвало безспорно, че на датата 13.04.2021 год., в обекта, в полза и за сметка на А.Ф.И., е осъществяван труд от множество работници, наети от А.Ф.И., от които нито едно от работещите в обекта лица, в т.ч. и Ю. М. Х., не е полагало труд законосъобразно, по сключен предварително писмен трудов договор с А.Ф.И. - възложил и организирал работата в обекта. Сочи, че в подписаната от Ю. М. Х. декларация се сочат елементите от трудовото правоотношение между него и А.Ф.И. - т.е. работникът на 13.04.2021 год. полагал труд срещу получено трудово възнаграждение, изплатено му от А.Ф.И. за работата, извършена в обекта и че в случая било неотносимо дали възложителят на работата е и собственик на обекта, в който са установени работещите. Твърди, че наказаното лице безспорно има качество на работодател спрямо установените на работа в обекта работещи, в т.ч. и Ю. М. Х., които на 13.04.2021 год. престират работна сила за сметка и в полза на А.Ф.И. Според касатора, решаващият съдебен състав омаловажава факта на липса на писмен трудов договор между А.Ф.И. и работниците в обекта, вкл. Ю. М. Х., с аргумент за извършвана от лицата работа по граждански договор, като счита, че страните заобикалят изискванията на закона, като сключват помежду си граждански, а не писмен трудов договор, от анализа на който граждански договор се установявало, че предмет на договора е престиране на работната сила на работника в обект на работодателя, с определено място на работа, както и с определен характер на работата, срещу което е изплатил на работника трудово възнаграждение. Сочи, че сключването на писмен трудов договор е строго формален акт, в предвидена от закона писмена форма/чл.62, ал.1 от КТ/ и в определен ред при постъпването на работа на работника/чл.61, ал.1 от КТ/, като твръди, че именно тези разпоредби са били нарушени от А.Ф.И., в качеството му на работодател, за което е съставен процесния АУАН и е издадено наказателното постановление.

На следващо място, според касатора установеното с АУАН административно нарушение, респективно издаденото въз основа на него НП, се потвърждавало по безспорен и категоричен начин от граждански договор от 07.04.2021 год., като твърди, че от анализа на същия се установява, че договорът не създавал задължения за работодателя, а създава задължения единствено за работника, което не кореспондирало с декларираните пред контролния орган в писмена декларация от работника Ю. М. Х. от 13.04.2021 год. данни за договорено месечно трудово възнаграждение, в размер *** лева, определено работно време и почивки, изпълняваната от лицето трудова функция и определеното му място на работа, които били основните елементи на съществуващото между работодателя А.Ф.И. и Ю. М. Х. трудово правоотношение. Счита, че в гражданския договор присъстват характерните елементи на едно съществуващо прикрито трудово правоотношение, а именно: работно място, работно време и трудово възнаграждение, в размер на 650 лева, при изпълнение на възложената му работа от А.Ф.И., т.е. задължение за престиране на труд /строителни работи/, без определен в гражданскиа договор срок на изпълнение и без договорен в договора конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от Ю. М. Х., както и постоянност на извършваната от лицето трудова дейност, която работникът извършва през периода от 07.04.2021 год. до 07.05.2021 год.

Поради това касаторът счита, че извършеното от А.Ф.И. административно нарушение е именно на разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, което налагало при издаването на НП същият да бъде санкциониран въз основа на специалната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща, че за нарушения на изискванията на чл.62, ал.1 от КТ, на работодател се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. Според касатгора, наведените доводи на решаващия съд към разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ били неотносими към настоящото производство, като сочи, че както в АУАН, така и в НП, издадено въз основа на него, както в описателната част, така и в частта, в която са визирани нарушените законови разпоредби, било посочено, че Ю. М. Х. е осъществявал трудова дейност без сключен между работника и работодателя А.Ф.И. писмен трудов договор, с което бил нарушен чл.62, ал.1 от КТ, като в обстоятелствената част, заедно с текста на разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, била направена връзка с текста на горепосочената разпоредба на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, визираща реда, времевия момент, в който следва да бъде сключен трудовият договор, направено с цел по-пълното описание на извършеното нарушение, както и с идеята нарушителят да разбере съдържанието и смисъла на нарушената законова разпоредба.

Предвид гореизложеното, с касационната жалба касаторът моли да бъде отменено обжалваното Решение №20 от 23.11.2021 год. на Pайонен съд - Крумовград, постановено по АНД №69 по описа за 2021 год. и делото да бъде решено по същество, като бъде потвърдено изцяло издаденото от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, наказателно постановление №09-002639 от 05.08.2021 год., ведно с всички последици от това.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, не се явява, представлява се от редовно упълномощен по делото прпоцесуален представинтел - юрк. Н. К., който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита постановеното съдебно решение за неправилно и необосновано по подробно изложените съображения в касационната жалба. Допълнителни съображения в тази насока излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Ответникът по касация – А.Ф.И. от ***, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия - адв.Н.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва депозираната касационна жалба и намира същата за неоснователна и недоказана. В молбата излага съображения в подкрепа на обжалваното решение, като моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение на Районен съд – Крумовград, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Крумовград, като правилно и законосъобразно. Сочи, че в решението са развити подробни съображения за отмяната на наказателното постановление, издадено от изпълнтелния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, спрямо едно физическо лице, за което се твърди от наказващия орган, че е било работодател на няколко други лица, включително и на посочения в обжалваното решение работник. Сочи също, че първоинстанционният съд е развил подробни съображения защо приема, че нарушението не е доказано, както и подробни съображения защо приема, че са налице гражданско-правни отношения и не са възникнали трудови такива по смисъла на КТ. Счита, че тези изложени мотиви в обжалваното решение намират опора в събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, поради което и дава заключентие, че решението е правилно, подробно мотивирано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №20 от 23.11.2021 год., постановено по АНД №69/2021 год., Крумомвградският районен съд е отменил наказателно постановление №09-002639 от 05.08.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на А.Ф.И., с адрес ***, с ЕГН **********, в качеството му на работодател (физическо лице) по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че на 13.04.2021 год., при проверка, извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Кърджали, около 10:00 часа, актосъставителят Х. Ч. извършил проверка по работни места в обект на контрол: строително монтажни работи/СМР/ на сграда/склад „***”/*** сграда на ***/***/, находяща се в ***, изпълняван чрез наети лица от А.Ф.И., с ЕГН **********. Актосъставителят счел за установено, че на посочената дата, по време на проверката в контролирания обект, Ю. М. Х., с ЕГН **********, осъществява трудова дейност, характерна за длъжността „***” за сметка и в полза на А.Ф.И., като в момента на проверката работникът извършвал саниране. От проведения разговор на контролния орган с Ю. М. Х. и от писмено декларираните от него обстоятелства, проверяващите счели, че на 13.04.2021 год., Ю. М. Х. е нает на работа от А.Ф.И. и работи като *** на обект: СМР на сграда/склад „***”/*** сграда на ***/***/, находяща се в ***, в условията на трудово правоотношение, с определено работно време - от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивка 1 час в работно време, седмична почивка в неделя и срещу договорено месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева без сключен договор с работодателя А.Ф.И. по повод предоставянето на работната му сила.

На 26.04.2021 год., в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, А.Ф.И. представил пред контролния орган сключен с Ю. М. Х. граждански договор за изработка от 07.04.2021 год./включително и с лицата Ф. И. Х. и М. М. Х./, в който било договорено Ю. М. Х. да извърши безвъзмездно, без възнаграждение, в полза на А.Ф.И., с материали на възложителя, строителни дейности: саниране с изолационни материали, шпакловка и боядисване на външни стени на сградата „***” в ***, собственост на А.Ф.И., с определен срок на изпълнение до 07.05.2021 год. Проверяващите счели, че лицето Ю. М. Х. е в трудово правоотношение с работодателя А.Ф.И. и така, на 14.05.2021 год., Х. Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение №09-002639, а на 05.08.2021 год., от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” било издадено процесното наказателно постановление №09-002639, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, била наложена „глоба”, в размер на 1500 лева, на А.Ф.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил и възприел от приетите писмени доказателства по делото, приложени към преписката - заверено копие от известие за доставяне на НП №09-002639, с дата на връчване 13.08.2021 год.; заверено копие на писмо изх.№21060962/10.08.2021 год.; Акт за установяване на административно нарушение №09-002639 от 14.05.2020 год. и разписка за връчване с дата 14.05.2021 год.; заверено копие от протокол за извършена проверка изх.№ПР2112641 от 12.05.2021 год.; заверено копие от призовка, на основнаие чл.45, ал.1 от АПК и разписка за връчване на призовка с дата на получаване 13.04.2021 год.; заверено копие от декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, дадена от Ю. М. Х.; заверено копие от обяснение от А.Ф.И.; заверено копие от граждански договор за изработка от 07.04.2021 год., както и от представеното в съдебно заседание и прието като доказателство по делото, заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт №**, том **, рег.№**, дело №**/*** год., вписан в CB - *** на 10.08.2021 год. по отношение гласните доказателства, районният съд е посочил, че актосъставителят Ч. и свидетелите С. и Н. поддържат изцяло констатациите в акта за административно нарушение, а свидетелят Ю. Х., в показанията си твърди, че няма уговорени елементи на трудово правоотношение с А.Ф.И. и на приятелски начала е помагал на обекта, както и че контролният орган му указал да напише декларацията и че не е изпълнявал трудови задължения.

От правна страна районният съд е приел най-напред, че постъпилата жалба е процесуално допустима и следва да я разгледа по същество, тъй като същата е подадена на 17 08 2021 год. в Районен съд - Крумовград и изпратена в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали за окомплектоване на преписката, а наказателното постановление е връчено на 13.08.2021 година. При така установеното въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,  районният съд е приел, че описаното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Намерил е за установено по делото, че на 13.04.2021 год., Ю. М. Х. действително се намирал на проверявания обект, където извършвал дейности по саниране на сградата, но не и че е изпълнявал трудови функции, в полза на А.Ф.И. Районният съд е изложил съображения, че санкционираното лице не е имало качество на работодател, строител и възложител, поради което неправилно е ангажирана отговорността му, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. В мотивите към решението си посочил също, че в случая не се касае за трудови правоотношения между Ю. М. Х. и А.И., а за облигационни такива. Съдът е отбелязал също, че подписаната от Ю. Х. декларация не е достатъчна, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение, още повече, че декларацията била попълнена по указания на проверяващите, а също така, фактът, че Ю. Х. е извършвал конкретна дейност, също не бил достатъчен да обоснове извод, че той се явявал работник на А.И., както и че е извършвал дейност, характеризираща се с елементите на трудовото правоотношение – работно време, работно място, задължение за спазване на трудова дисциплина, както и йерархична зависимост работодател - работник. По изложените съображения, Крумовградският районен съд с обжалваното решение е отменил атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Крумовградския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият състав намира, че постановеното от Крумовградския районен съд съдебно решение е законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на относимата за случая нормативна уредба, съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно обжалвоното наказателно постановление.

Правилен е изводът на районния съд, че в конкретния случай не е установено по безспорен начин, ответникът по касация в настоящото производство - А.Ф.И., да е имал качеството „работодател” на лицето Ю. М. Х., както и че последното е престирало работната си сила по трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, субект на твърдяното в АУАН и в НП нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, може да бъде само лице, което има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.

От събраните и обсъдени от районния съд доказателства, не се установява по безспорен и категоричен начин, че А.Ф.И. е имал качество на работодател спрямо Ю. М. Х., както и че последният е предоставял работна си сила по възникнало трудово правоотношение по смисъла на закона. В случая няма спор, че на 13.04.2021 год., Ю. Х. се е намирал на посочения в АУАН и в НП обект, където извършвал дейност по саниране на находящата се там сграда. Според приложения по делото протокол за извършена проверка №ПР2112641/12.05.2021 год., контролните органи Дирекция „Инпекция по труда” – Кърджали са приели, че А.Ф.И. е възложител и строител на СМР на горепосочения обект, изпълняван чрез наети от него лица.

Според легалната дефиниция, дадена в §1, т.2 от ДР на Наредба №2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, „строител” е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, а съгласно §1, т.1 от ДР на същата наредба, „възложител” е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционния проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че наемането на работници за изпълнение на СМР се извършва от строителя, а не от възложителя. По делото липсват данни А.Ф.И. да е „строител” по смисъла на ЗУТ - чл.163, ал.1 от ЗУТ, която норма регламентира, че „Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.”, както и че за последния са били издавани строителни книжа. При тези данни, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че физическото лице А.Ф.И., към посочената в АУАН и в наказателното постановление дата - 13.04.2021 год., не е имал качеството на възложител или строител.

На следващо място, правилни са и изводите на районния съд за недоказаност на обстоятелството, че лицето Ю. М. Х. е престирал работна сила по трудово правоотношение, с работодател – А.Ф.И. Следва да се отбележи, че не всяка работа, извършвана в полза на трето лице е престиране на работна сила по смисъла на КТ, изискваща и сключването на трудов договор, а само тази, при която правоотношенията между страните са трудови. В случая не се констатира такъв трудовоправен характер на възникналите между страните правоотношения. Събраните в хода на съдебното производство доказателства, разколебават данните, посочени в декларацията, като според показанията на св.Ю. М. Х., дадени пред районния съд, декларацията е попълнена изцяло съгласно указанията на проверяващите. В тази връзка, не може да се изведе  еднозначен извод, че са налице белезите на трудово правоотношение, характеризиращо се с предоставянето на работна сила за изпълнение на определена работа, при определено заплащане, установено от работодателя работно време и почивки, спазване на трудова дисциплина и др., респ., че посоченото в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление престира труд именно по такова  правоотношение.

Предвид горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав на Крумовградския районен съд, че не е извършено твърдяното в АУАН и в процесното наказателно постановление административно нарушение на трудовото законодателство, поради което и соченото за нарушител лице – ответник по касация, не следва да носи административнонаказателна отговорност на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда.

По отношение другото оплакване в касационната жалба - за необоснованост на атакуваното съдебно решение, съдът намира за нужно да разясни за пореден път следното:

Съгласно чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс/а това са основанията, изчерпателно изброени в чл.348 от НПК/ и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Тези основания са изброени конкретно и изчерпателно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се съдържа основанието „необоснованост” на съдебния акт, поради което това оплакване не следва да се обсъжда от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността на решението се изразява в опорочени фактически констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката, като тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. В случая, настоящият съдебен състав намира, че такива грешки районният съд не е допуснал при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и логични фактически констатации, въз основа на които е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. При това положение, след като Крумовградският районен съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е отменил процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и обосновано. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция не са констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените правила в хода на производстото пред районния съд, които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение.

Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, подадена чрез Н. А. К. - старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че няма извършено административно нарушение на трудовото законодателство – на разпоредбите на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, вменено на физическото лице А.Ф.И. – ответник по касация в настоящото производство. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Крумовград, не са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Крумовград е валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

Деловодни разноски не са претендирани от ответника по касация, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

   Р       Е      Ш      И :

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20 от 23.11.2021 год., постановено по АНД №69/2021 год. по описа на Pайонен съд - Крумовград.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                            

                                                                                                2.