№ 3858
гр. София, 03.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110167027 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу А. П. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1880,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр.София, ж.к. Обеля 1, бл.113, вх. В, ап.67, аб.№ 318481, ведно със законната лихва от
29.03.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 256,24 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.09.2016г. до 25.03.2019г., сумата от 32,19 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до изплащане на вземането и сумата от 5,91 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2016г. до 25.03.2019г. върху
главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело № 18282/2019г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал
топлинна енергия на процесната стойност, но я е заплатил. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорват предявените искове. Твърди, че от много години живее и работи в чужбина и
процесният апартамент е необитаем. Поддържа, че от 2010г. в апартамента били свалени
всички отоплителни тела и същият се отоплявал с климатици. Твърди, че отчетите на ищеца
са нереални, а претендираната от отвтеника сума – недължима тъй като не обитава
1
апартамента и вземането на „Топлофикация София“ ЕАД се свежда до задължението на
ищеца да заплаща разходи за отопление на сградна инсталация, припадащи се към този
апартамент. Поддържа, че тъй като във всички фактури, получени от ищеца, както и в
отговора на възражението му до „Топлофикация София“ ЕАД количествата на топлоенергия
за отопление на апартамента и на сградната инсталация, били отразени общо, с обща
дължима цена, било трудно да се прецени каква част от исканата от ответника сума била
реално дължима, тъй като не се дължало дялово разпределение, а само и единствено енергия
за подгряване на вода по реални показания на водомера, който отчита топлата вода в
апартамента. Предвид, че радиаторите били свалени отдавна, не се дължало и дялово
разпределение, а само потребена топлоенергия за сградна инсталация, припадаща се към
този апартамент. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че част от
сумите били погасени чрез изплащане, а други били погасени по давност. Искането към съда
е да отхвърли предявените искове.
С молба от 04.07.2023г. третото лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕООД на страната
на ищеца сочи, че не оспорва предявените искове, както и че дяловото разпределение на
топлинната енергия за процесния имот и период е извършено в съответствие с нормативната
уредба.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея скове са процесуално допустими. За да
бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност,
в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
2
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че ответникът А. П. А. е собственик на процесния по настоящото дело имот, а именно
апартамент 67, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 113, вх. В. Освен безспорния му
характер, това обстоятелство се установява от приетия Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 147, том LVII, дело № 11314 от 17.05.1993г., по силата на който А. П. А.
е придобил на посочената дата правото на собственост върху апартамент № 136, находящ се
в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 7, вх. Е, както и от приетото удостоверение за идентичност,
издадено от СО, район „Връбница“, от което се установява, че адресът гр. София, ж.к.
„Обеля 1“, бл. 7, вх. Е, ап. 136, е идентичен с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 113, вх. В,
ап. 67. Следователно именно ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
имот и период. За този извод е без значение обстоятелството, дали ответникът реално е
обитавал имота през процесния период или е живял в чужбина, както се твърди с отговора
на исковата молба, тъй като облигационното правоотношение между страните възниква
вследствие на правото на собственост на ответника върху апартамента в сградата в режим
на етажна собственост.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства – договор за извършване на дялово
разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово
разпределение, от решението на общото събрание на етажната собственост в сградата, от
представените от третото лице-помагач индивидуални справки за дялово разпределение и
документи за отчет, както и от експертното заключение по съдебно-техническа експертиза.
От експертното заключение по основната съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния
период в имота не е имало отоплителни тела, а единствено един водомер за топла вода. С
оглед на това за имота не е разпределяна топлинна енергия за отопление, а единствено за
битово горещо водоснабдяване /топла вода/ и за сградна инсталация. Топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е определена съгласно правилото на чл. 69, ал. 2 от Наредба
№ 16-334 на база едно лице поради неосигурен достъп за отчет на водомера в имота.
Относно липсата на осигурен достъп за отчет са представени от третото лице – помагач
протоколи за неосигурен достъп, освен това ответникът не оспорва, а твърди, че имотът е
бил необитаем поради това, че е живял в чужбина, а водомер с дистанционно отчитане
/радиоотчет/ е бил монтиран едва през 2021г. – след края на процесния период.
Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена по формулата, предвидена в т.
6.1.1 от Приложението към Наредбата, като в експертното заключение и в проведеното на
24.10.2023г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че това разпределение е
извършено правилно въз основа на отоплителната мощност за периодите 2015/2016г. и
3
2016/2017г., но за периода 2017/2018г. разпределението е неправилно, тъй като за база е
използвана проектна отоплителна мощност, която е по-висока от реалната. По повод тази
констатация на вещото лице е изискана допълнителна информация от третото лице –
помагач относно действителната /инсталираната/ отоплителна мощност през периода
2017/2018г. и е изготвена допълнителна съдебно-техническа експертиза, в която вещото
лице е преизчислило стойността на топлинната енергия за сградна инсталация.
Също така от основното експертно заключение по СТЕ се установява, че данните от
протоколите за главен отчет на топломера в абонатната станция са нанесени правилно в
индивидуалните изравнителни сметки, технологичните разходи за абонатната станция са
правилно отчислени за сметка на ищцовото дружество, а топломерът в абонатната станция е
преминал метрологична проверка на 04.08.2014г., 26.07.2016г., 12.07.2018г. и 13.06.2021г. и
съответства на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по допълнителната СТЕ, доколкото същото се основава на правилно изчисление
от вещото лице на топлинната енергия за сградна инсталация, а също така на представените
индивидуални справки за дялово разпределение, а не единствено на счетоводните записи на
ищцовото дружество. От допълнителното заключение се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия за процесния имот и период е 1820,88 до който размер
предявеният иск се явява доказан, а за разликата до пълния размер от 1880,82 лева искът е
неоснователен. Същевременно от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът не е извършвал плащания на процесните суми, а с
изравнителния резултат за възстановяване не са погасявани стари задължения извън
процесния период.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от „Нелбо
Инженеринг“ ЕООД, като видно от експертното заключение по СТЕ и предоставените от
третото лице – помагач индвидиуални справки за дялово разпределение, услугата е
предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. От експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че стойността на услугата дялово разпределение за процесния
период от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. е 32,19 лева, какъвто е и претендираният размер.
Съдът, обаче, намира, че единственото предназначение на услугата дялово
разпределение е да определи частта от общо доставената топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост, която е потребена от всеки един от потребителите в сградата.
Следователно в случаите, в които дяловото разпределение е извършено неправилно,
предоставената услуга е напълно негодна да изпълни своето предназначение и следва да
бъде приравнена на пълна липса предоставена услуга. Както беше уточнено, от двете приети
експертни заключения по СТЕ и разясненията на вещото лице се установява, че за
4
отоплителния сезон 2017/2018г. /т.е. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г./ дяловото
разпределение е неправилно, поради което ответникът не дължи цената на услугата за тази
част от процесния период. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че цената на
услугата дялово разпределение само за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2017г. е 18,60 лева,
до който размер и за който период искът се явява доказан, а за разликата до 32,19 лева и за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. искът е неоснователен.
Относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира
следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2016г. до 25.03.2019г. е начислена върху главниците по три общи фактури – от
31.07.2016г., от 31.07.2017г. и от 31.07.2018г. Видно от експертното заключение, за
процесния период са приложими две редакции на общите условия на ищеца – ОУ одобрени
на 03.02.2014г. в сила от 14.03.2014г. и ОУ одобрени на 27.06.2016г., в сила от 11.08.2016г.
Общата фактура от 31.07.2016г. е издадена и падежирала при условията на ОУ от 2014г. и
лихвите върху сумата по нея са начислени по посочения ред, а лихвите върху сумите по
общите фактури от 31.07.2017г. и 31.07.2018г. са начислени по реда на ОУ от 2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 и 4, вр. чл. 32, ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г., лихва
за забава се начислява само върху сумата по общите фактури, издадени след отчитане на
средствата за дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 30-дневен срок
от датата на публикуване на всяка от общите фактури на интернет страницата на
„Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне длъжникът в забава,
доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята
интернет страница, каквито доказателства ищецът не е ангажирал. Ето защо съдът намира,
че претенцията за мораторна лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2016г.,
издадена за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. /с размер на лихвата от 122,11 лева за
целия лихвен период съгласно таблица № 4 към от експертното заключение по ССчЕ/ е
неоснователна.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по останалите две общи фактури от 31.07.2017г. и от 31.07.2018г.,
5
поради което дължи начислената за процесния период лихва върху главниците.
От експертното заключение по ССчЕ се установява още, че главницата по общата
фактура от 31.07.2017г. /издадена за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г./ е 580,47 лева и
лихвата върху нея е 89,95 лева, а главницата по общата фактура от 31.07.2018г. /издадена за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г./ е 824,21 лева и лихвата върху нея е 44,18 лева.
Както беше посочено по-горе, поради неправилно дялово разпределение, главницата за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. не е 824,21 лева, а 764,30 лева /таблица № 4 от
допълнителната СТЕ/, следователно дължимата лихва върху тази главница е 40,97 лева. Ето
защо общият размер на дължимата от ответника мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е 130,92 лева /89,95+40,97/, до който размер искът следва да бъде уважен,
а за разликата до пълния предявен размер от 256,24 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на
клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден
ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за
плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 5,91
лева за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.03.2016г. до 25.03.2019г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията е частично основателно.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК.
По отношение на месечните вземания за цена на топлинна енергия през процесния
период се прилагат две редакции на общите условия на ищцовото дружество.
При действието на общите условия в сила от 12.03.2014г. изискуемостта на сумите по
индивидуални фактури и общи фактури настъпва след изтичане на 30 дни от обявяването им
на интернет страницата на ищеца. Тъй като тази редакция на общите условия предвижда, че
изискуемостта на вземането възниква след отправяне на покана чрез публикуване на
интернет-страница /действие, което зависи от волята на кредитора/, а не обвързва
изискуемостта с обективното настъпване на определен падеж, то на основание чл. 114, ал. 2
от ЗЗД, давността при общите условия от 2014г. започва да тече от датата, на която
вземането е възникнало. Тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече след
6
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия месец.
При действието на общите условия в сила от 11.08.2016г., давността започва да тече от
падежа на вземанията – след изтичане на 45-дневния срок за плащане.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /29.03.2019г./ са погасени по давност всички вземания
за цена на топлинна енергия по прогнозни месечни сметки за периода от м.05.2015г. до
м.02.2016г. включително. Давността за вземането за м.02.2016г. тече съобразно чл. 114, ал. 2
ЗЗД от 01.03.2016г., поради което е изтекла на 01.03.2019г. – преди датата на заявлението.
Давността за вземането за следващия месец 03.2016г. е започнала да тече от 01.04.2016г. и
изтича на 01.04.2019г. – след заявлението. Изравнителният резултат за този период е станал
изискуем след издаване на общата фактура от 31.07.2016г., поради което той също не е
обхванат от давността. Видно от експертните заключения по СТЕ и ССчЕ, за обхванатия от
давността период от м.05.2015г. до м.02.2016г. се дължи сумата от 397,24 лева, поради което
за непогасения по давност период от м.03.2016г. до м.04.2018г. се дължи сумата от 1423,64
лева /1820,88 – 397,24/.
На следващо място, към датата на подаване на заявлението няма погасени по давност
мораторни лихви върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до
25.03.2019г. Няма и основание за приспадане на лихви съгласно чл. 119 ЗЗД, тъй като
мораторната лихва върху общата фактура от 31.07.2016г., включваща погасените по давност
месеци, изобщо не се дължи и вече е приспадната по изложените по-горе съображения.
На последно място към датата на подаване на заявлението /29.03.2019г./ е погасено по
давност вземането за цена на услугата дялово разпределение за месец 02.2016г. То е станало
изискуемо на 01.03.2016г. и давността за него е изтекла на 01.03.2019г. Видно от
експертното заключение по ССчЕ, вземането за този месец е 1,24 лева, поради което
дължими остават само вземанията за периода от м.03.2016г. до м.04.2017г., които са в
размер на 17,36 лева /18,60 – 1,24/.
Предвид гореизложеното, искът за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен до
размера от 1423,64 лева и за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2018г., а за разликата до
пълния предявен размер от 1880,82 лева и за периода от 01.05.2015г. до 29.02.2016г. искът
следва да бъде отхвърлен. Искът за мораторна лихва върху тази главница за периода от
14.09.2016г. до 25.03.2019г. следва да бъде уважен до размера от 130,92 лева, а за разликата
до пълния претендиран размер от 256,24 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Искът за
цена на услугата дялово разпределение следва да бъде уважен до размера от 17,36 лева за
периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г., а за разликата до пълния претендиран размер от
32,19 лева и за периодите от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. и от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
искът следва да бъде отхвърлен. Искът за сумата от 5,91 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 30.03.2016г. до 25.03.2019г. върху главницата за дялово разпределение,
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
7
производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 93,50 лева, като с оглед уважената
част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 67,57 лева. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 91,98 лева, за депозити за
възнаграждения на вещи лица в общ размер на 600 лева, претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или
общо 791,98 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в
исковото производство в размер на 572,34 лева. Ответникът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, платено
изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, инкорпориран
в пълномощното, което възнаграждение не се явява прекомерно предвид материалния
интерес и средното /обичайно/ ниво на фактическа и правна сложност на делото, както и с
оглед извършеното представителство в заповедното производство, или общо 725 лева. С
оглед отхвърлената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 201,06 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. П. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 113, вх. В, ап. 67, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *****, с адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец“
№ 23Б, сумата от 1423,64 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр.София, ж.к. Обеля 1, бл. 113, вх. В, ап. 67, аб. № 318481, ведно със законната лихва от
29.03.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 130,92 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.09.2016г. до 25.03.2019г., и сумата от 17,36 лева, представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 18282/2019г. по описа на
СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 1423,64 лева до пълния претендиран размер от 1880,82 лева и за
периода от 01.05.2015г. до 29.02.2016г.; предявения установителен иск за мораторна лихва
върху тази главница за разликата над 130,92 лева до пълния претендиран размер от 256,24
лева; предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата
над 17,36 лева до пълния претендиран размер от 32,19 лева и за периодите от 01.02.2016г. до
29.02.2016г. и от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., както и предявения установителен иск за
сумата от 5,91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.03.2016г. до 25.03.2019г.
ОСЪЖДА А. П. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 113, вх.
В, ап. 67, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *****, с адрес на управление:
8
гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 67,57 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 572,34 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *****, с адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец“ № 23Б, да заплати на А. П. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Обеля 1“, бл. 113, вх. В, ап. 67, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 201,06 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Нелбо
Инженеринг“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9