Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 17.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13855/2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.М.А. твърди,
че като пътник в л.а. „Опел Астра”, с
рег. № ******е пострадал от ПТП, реализирано на 26.07.2012 г. на път І-9,
вина за което имали водачите, както на лекия автомобил, в който ищецът бил
пътник – М.С.Н.,
така и водачът на лек автомобил „Опел Вектра“, с
ДК№ ****** - С.Ж.А.. Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при
управлението на л.а. „Опел Астра“, а ответникът „Застрахователна компания f=–
Кипър“ – за вредите, причинени от л.а. „Опел Вектра“.
Твърди, че по н.о.х.д. № 1666/2014 г. по
описа на РС – Бургас, със споразумение № 280/13.06.2014 г. водачът М.С.Н. е
признат за виновен за настъпване на произшествието, като с влязла в сила
присъда № 270/09.12.2014 г. по същото дело, водачът С.Ж.А. също е признат за
виновен за причиняването му. Сочи, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди от настъпилите травматични увреждания – тежка черепно-мозъчна травма,
обуславяща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; контузия
на белия дроб, счупване на лява ключица; счупване на първи лумбален прешлен;
счупване на ребрена дъга; пълна загуба на слуха на лявото ухо. Сочи, че
състоянието му непосредствено след травмата е изключително тежко, като на 01 и
02.08.2012 г. са му направени две оперативни интервенции. Ищецът твърди, че в
следствие на преживяната черепно-мозъчна травма и загуба на съзнание има
постоянна слабост, изтръпване и намалена мускулна сила на десния крак, на
моменти се чувствал объркан, дезориентиран, със забавено мислене, паметови нарушения, главоболие, световъртеж и отпадналост. Твърди
да е предявил претенции за претърпените от него неимуществени вреди пред застрахователите-ответници, като „ДЗИ О.З.” ЕАД му изплатил
обезщетение в размер на 40 000,00 лева, а „Застрахователна компания f=– Кипър“
в размер на 15 000,00 лева. Твърди така платените обезщетения да не поправят
претърпените неимуществени вреди и претендира обезщетение за разликата в размер
на 200 000,00 лева – солидарно от двамата ответници (уточнение на исковата
молба в о.с.з., проведено на 20.03.2018 г.). Твърди, че във връзка с
произшествието е сторил и разходи за лечение в общ размер на сумата от 495,18
лева. Претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на настъпване на произшествието – 26.07.2012 г. до плащането и законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди, както и разноски.
Ответникът „Застрахователна компания О.–
Кипър“ оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради не използване от страна на ищеца на предпазен колан. Оспорва
причинната връзка между ПТП и всички посочени в исковата молба болки и
страдания, като излага доводи, че те се дължат на предхождащо произшествието
заболяване на ищеца – мултиплена склероза. Оспорва и претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди като завишен. Прави възражение за
погасителна давност по отношение вземането за лихва за забава.
Ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД оспорва исковете.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, прави
възражение за погасителна давност по отношение на иска за лихва за забава. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при съответния ответник, е претърпял вреди и техния размер.
Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост, при спазване критериите на Постановление 4/1968 г. на
Пленума на ВС.
Със споразумение от 13.06.2014 г. по
н.о.х.д. № 1666/2014 г. по описа на РС – Бургас е подсъдимият С.Ж.А. е признат
за виновен за това, че на 26.07.2012 г. при управление
на л.а. Опел
Вектра, с
рег. № ******нарушил
правилата за движение на чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП като при
движение на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, при
навлизане в неговата лента за движение, л.а. Опел Астра, с рег. № ******,
движещ се с по-ниска скорост не могъл да избегне удара, при което по непредпазливост
причинил на пътника в този автомобил тежка телесна повреда, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма, довела до постоянно разстройство на здравето опасно за
живота и четири средни телесни повреди – контузия на бял дроб, счупване на лява
ключица, счупване на първи лумбален прешлен, пълна глухота на лявото ухо,
довела до трайно отслабване на слуха.
С влязла в сила присъда № 270/09.12.2014
г., по същото наказателно дело подсъдимият М.С.Н. е признат за виновен за това,
че на 26.07.2012 г. при управление на л.а. Опел Астра, с рег. № ******нарушил
правилата за движение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, чл. 25, ал. 2 ЗДвП, чл. 42, ал.1 ЗДвП, като при движение със скорост от 110 км.ч., при допустима 80 км.ч.,
сигнализирана с пътен знак Б 26, предприел изпреварване, без да се убеди, че не
го изпреварва друго превозно средство и навлязъл в съседна пътна лента, без да
пропусне движещия се по нея лек автомобил л.а. Опел Вектра,
с рег. № ******и допуснал с него пътнотранспортно произшествие, при което по
непредпазливост причинил на пътника в своя автомобил С.М.А. тежка телесна
повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела
до постоянно разстройство на здравето опасно за живота и четири средни телесни
повреди – контузия на бял дроб, счупване на лява ключица, счупване на първи
лумбален прешлен, пълна глухота на лявото ухо, довела до трайно отслабване на
слуха.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда и споразумение на наказателния съд, са задължителни за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца, както и по отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч.
и причинените на ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд,
разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на други увреждания,
наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд, както и
евентуалния принос на пострадалия за вредноносния
резултат чрез непоставяне на предпазен колан.
Предвид наличието на влязла в сила
присъда и споразумение, признаващи противоправно поведение и на двамата водачи
за настъпване на произшествието, в причинна връзка с което при ищеца са
настъпили травматични увеждания съдът намира, че конкретният принос на всеки
един от водачите спрямо този на другия не следва да се изследва и обсъжда в
настоящия процес. Това е така, тъй като на основание чл. 53 ЗЗД отговорността
на деликвентите е солидарна, а значението на конкретния принос има значение в
отношенията между деликвентите, респ. техните застрахователи, след плащане на
обезщетението. Тъй като обаче, субективните предели на силата на присъдено нещо
са между противопоставените страни на процесуалното правоотношение, но не и
между лицата, които стоят заедно на едната му страна, то установяването на тези
обстоятелства в настоящия процес е ирелевантно.
Предвид изложеното съдът намира, че
следва да обсъди събраните по делото първоначално и повторно заключение на
автотехническата експертиза единствено с оглед данните на тази заключения
досежно скоростта и механизма на настъпване на произшествието от гл.т.
значението им за възражението за съпричиняване, направено от първия ответник.
Според заключението на вещото лице по
първоначалната автотехническа експертиза от наличните по делото данни не може
да се направи извод за скоростта на движение на двата автомобила, участвали в
произшествието, тъй като в протокола за оглед не са посочени количествени
параметри на деформациите, като според това вещо лице в наказателното
производство вещите лица са работили със завишени стойности на коефициентите на
пътно съпротивление и спирачни закъснения, като вещо лице А. посочва
най-вероятни скорост от 100 км.ч. за лек автомобил Опел Векта
и 90 км.ч. за л.а. Опел Астра.
Според заключението на повторната
автотехническа експертиза, произшествието е настъпило при следния механизъм –
на еднопосочен път, с две платна л.а. Опел Вектра се
е движел с около 100 км.ч. Приближавайки към мястото на удара в дясната страна
в същата посока се е движел л.а. Опел Астра, а пред него неустановен автомобил.
Лек автомобил Опел Вектра преди да премине от лявата
страна на л.а. Опел Астра, водачът на последния предприел изпълнение на маневра
за смяна на пътната лента, като започнал да навлиза в лявата пътна лента, за да
изпревари неустановения автомобил. Водачът на л.а. Опел Вектра
не е имал техническа възможност да задейства аварийно спирачната система на
управлявания от него автомобил, при което се реализира удар между тях, който
бил ексцентричен и в следствие на него и в следствие на него задната част на
л.а. Опел Астра се завъртял на ляво, а самият автомобил се завъртял на дясно и
се плъзнал странично с лявата си част напред, след което се отклонил и напуснал
платното за движение в дясно, след което се ударил в крайпътно дърво.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица, тъй като и двете са обосновани и непротиворечиви, като това на повторната
експертиза дава по-пълен, категоричен и обоснован отговор на поставените
въпроси, но не противоречи в релевантната за процеса част на първоначалното
заключение.
Според показанията на свидетеля Н. той е
бил водач на лекия автомобил, пътник в който е бил ищецът, на предната седалка.
Свидетелят сочи, че управлявал автомобила в посока от гр. Бургас към гр.
Поморие по двупосочен, прав път. Когато тръгнал да изпреварва получил удар
отзад, автомобилът излязъл от пътя, завъртял се и се забил в дърво. Свидетелят
сочи, че не знае С. дали е бил с поставен предпазен колан.
Според заключението на комплексната
експертиза, в това число и отговорите на вещите в открито съдебно заседание, проведено
на 28.05.2019 г., лек автомобил Опел Астра е бил заводски оборудван с триточков
предпазен колан, от пружинен тип, чиято основна роля е да предпази ползващия го
при рязко политане на тялото напред при челен удар. В открито съдебно заседание
вещите лица са категорични в променения си извод, че при скорост на движение на
моторното превозно средство от около 100 км.ч., ротационното движение след
удара, при което е имало първи удар, след което втори удар в дърво, коланът е
бил неефективен и конкретните травми биха се получили и с поставен предпазен
колан.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно,
за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В настоящия случай, предвид заключението на вещите
лица по комплексната експертиза, което съдът кредитира като обосновано и пълно,
наличието на поставен предпазен колан няма отношение към вида и степента на
настъпилите при ищеца травми. Ето защо съдът намира възражението на първия
ответник за съпричиняване за неоснователно.
Относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелката Д.Г.К.и е приета съдебно-медицински експертиза.
Според показанията на свидетелката К.тя
е леля на ищеца. Свидетелката сочи, че за катастрофата разбрала от съпруга си,
който й се е обадил, че племенникът й е в спешното отделение. Веднага отишла и
го видяла в безсъзнание, с разкъсани дрехи и конвулсии, като предсмъртни.
Болничното лечение било около месец, през който той не можел да се обслужва сам
и не бил адекватен. След изписването му около година и половина бил на памперси
и не можел да се обслужва, а към момента на депозиране на показанията се
обслужва с помощ от нея и майка му, тъй като движението му е трудно.
Свидетелката сочи, че С. се чувства зле и физически и психически. Че още преди
произшествието имал диагноза Множествена склероза, но се занимавал със сезонна
работа и със съпруга й гледал пчели. Свидетелката сочи, че след катастрофата животът
на племенникът й се променил – започнал да има проблеми със вестибуларния
апарат и да се придвижва на столче, тъй като непрекъснато се спъва, пада, а
преди произшествието е нямал такива проблеми. Според свидетелката преди
произшествието С. нямал припадъци и ако човек не знаел, че има множествена
склероза не би могъл да разбере, че е така. Преди имал приятелка, сега – не.
Преди имал нормален живот – сега не, тъй като за придвижването му е необходима
чужда помощ.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на произшествието С.А. е получил
съчетана травма на глава и гръден кош довела до: тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се във: фрактура на базата на черепа, фрактура на лява окципитална част на черепа, контузия на мозъка – фронтално,
двустранно, субдорален хематом, субарахноидална
хеморагия, пневмоцефалия, хемосинус на десен свеноидален синус; фрактура на 5-то ребро по лява ребрена
дъга, фрактура на лява ключица с разместване на фрагментите, контузия на бял
дроб, левостранен плеврален
излив, прорезна рана на главата 5 см. в ляво окципитално. Според вещите лице при разчитане на
рентгенография е посочена фрактура на Л1 - първи поясен прешлен, която обаче не
е потвърдена с друга рентгенография, с клинична проява или лечение. Вещите лица
сочат, че по отношение на черепно-мозъчната травма е проведено медикаментозно
лечение и оперативно лечение. По отношение на гръдната травма е извършена торакоцентеза на лява гръдна половина с дренаж за евакуация
на хемоторакса. Лявата ключица е обездвижена, а по
отношение на реброто не е провеждано лечение. Според заключението не са налице
усложнения на претърпените увреждания, като оздравителния период е следният: по
отношение фрактурата на ключицата около 2,5 месеца; на реброто – 30 дни, като
ищецът при преглед е установено, че е налице пълно оздравяване от тях. Вещите
лица сочат, че зачестяването на пристъпите при ищеца се дължи на спиране на
модифициращо хода на болестта Множествена склероза лечение с Жиления, поради
уточняване активността на друго съпътстващо при ищеца заболяване – хроничен хепатит
С. Задълбочаването на двигателния дефицит с дискоординационен синдром и нарушена походка се определят от
прогресиращия ход на придружаващото заболяване – със задълбочаване на остатъчните
симптоми от предишни пристъпи и поява на нови, с ангажиране на 4-те
крайника в различна степен. Същевременно вещите лица сочат, че непосредствено
след черепно-мозъчната травма при ищеца не е отчетено задълбочаване на
остатъчния неврологичен и/или друга неврологична симптоматика, водеща до трайна
инвалидизация. Последната се определя от
придружаващото заболяване Множествена склероза с пристъпно-прогресиращ ход.
Според вещите лица разходите за лечение, посочени в исковата молба, са във
връзка с възстановяването на ищеца от настъпилите в следствие на произшествието
телесни увреждания. В открито съдебно заседание вещите лица сочат, че белезите
са в областта на окосмената част на главата, поради което не са загрозяващи.
Вещо лице С. сочи, че няма пряка зависимост между травмите от ПТП и мозъчната
склероза.
Съдът намира, че предвид обективните
предели на задължителната сила на присъдата/споразумението на наказателния съд
следва да се приеме, че в причинна връзка с произшествието са именно посочените
в тях телесни увреждания, като събраната в настоящия процес експертиза съдът
взема предвид досежно степента на оздравяване и отражението върху здравето на
ищеца на предходните му заболявания.
В тази връзка съдът кредитира
заключението по приетата медицинска експертиза, в частта, в която вещите лица
сочат, че проявеният през последните години при ищеца двигателен дефицит с дискоординационен синдром и нарушена походка се определят
от прогресиращия ход на заболяването Множествена склероза, което е със задълбочаване
на остатъчните симптоми от предишни пристъпи и поява на нови и не е свързано с
претърпяната от произшествието черепно мозъчна травма. От друга страна, съдът
отчита обстоятелството, че макар и изписан без задълбочаваща се неврологична
симптоматика, самата квалификация на телесната повреда като „постоянно
разстройство на здравето опасно за живота“ обвързва гражданския съд с
произтичащия от дефиницията на тежката телесна повреда продължителен характер
на увреждане на здравето.
Наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между деликвентите и ответниците, не е спорно между страните.
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че ответникът „ДЗИ О.З.”
ЕАД е изплатил на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
в размер на 40 000,00 лева , а ответникът „Застрахователна компания О.–
Кипър“ – такова в размер на 15000,00 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от С.М.А. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 125 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в
случая е налице комплексна травма – в областта на главата и мозъчната травма с
постоянен характер, в областта на белия дроб, ребро, прешлен, лява ключица и глухота
с лявото ухо. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че към
датата на произшествието ищецът е бил в активна възраст, но и във влошено
здравословно състояние – същият е имал Множествена склероза. Съдът взема
предвид, че един месец след произшествието ищецът е бил на болнично лечение,
извършени са му две операции. Оздравителния процес на травмата на лявата
ключица и реброто е приключил сравнително бързо, но мозъчната травма е с
постоянен характер и се наслагва на вече съществуващо неврологично заболяване
при ищеца. От значение при определяне на обезщетението е и това, че наред с
двигателните ограничения, свързани със съществуващото преди произшествието
заболяване при ищеца, глухотата му с лявото ухо му създава допълнително
ежедневно неудобство, свързано с намаляването на слуха за цял живот. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната и лимитите на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие.
От така определеното обезщетение следва
да бъде извадена заплатената от ответниците сума общо в размер на 55 000 лева и
искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен спрямо двата ответници,
солидарно (чл. 52 ЗЗД), за сумата от 70 000.00 лева.
Следва да бъде уважен и искът за
имуществени вреди за разходи за лекарства и лечение в общ размер на 495,18
лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на
уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/.
По възражението за погасителна давност.
Вземането за лихва за забава се погасява с кратка, 3-годишна давност, като
давността се спира с предявяване на иска. Предвид изложеното погасени по
давност са вземанията за лихва за забава за периода до дата 08.11.2013 г. Искът
за лихва за забава следва да бъде уважен от дата
09.11.2013 г. до плащането и отхвърлен за периода 26.07.2012 г. – 08.11.2013 г.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. И.Х. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 1947,89
лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 324,20 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 2819,80 лева и разноски за депозит за вещи лица в
размер на 246,12 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” АД, ЕИК:
******и ЗК „О.“ АД, Кипър, с адрес на управление *** да заплатят солидарно на С.М.А., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 70 000 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 26.07.2012
г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на М.С.Н., като водач на л.а. „Опел Астра”, с рег. № ******и на С.Ж.А., като водач на лек
автомобил „Опел Вектра“, с ДК№ ******, неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпили тежка
черепно-мозъчна травма, довела до постоянно разстройство на здравето опасно за
живота, контузия на бял дроб, счупване на лява ключица, счупване на първи
лумбален прешлен, пълна глухота на лявото ухо, довела до трайно отслабване на
слуха, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 09.11.2013 г. до плащането,
както и сумата в размер на 495,18 лева – разходи за лекарства и лечение,
ведно със законната лихва от 08.11.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и иска за
лихва за забава за периода 26.07.2012 г. – 08.11.2013 г.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.” АД,
ЕИК:
******и ЗК „О.“ АД, Кипър, с адрес на управление *** да
заплатят солидарно на адв. И.Х. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 1947,89 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” АД, ЕИК: ******и ЗК „О.“
АД, Кипър, с адрес на управление *** да заплатят солидарно по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2819,80 лева
и разноски за депозит за вещи лица в размер на 246,12 лева.
ОСЪЖДА
С.М.А., ЕГН: ********** да заплати на „ДЗИ
– О.З.” АД, ЕИК:
******на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 324,20
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: