Решение по дело №98/2021 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е  №145

гр.Габрово, 03.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на шести октомври ................. през две хиляди двадесет и първа година  в състав :         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

          ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ 

                               ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря  …….ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора .....ЛЮДМИЛА РАЧЕВА........ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №98 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

            С Решение №49/23.04.2021г. по НАХД№151/2021г. Габровски районен съд е потвърдил НП №**********/02.02.2021г. на Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от санкционирания П.К.К. ***. В жалбата се твърди, че в постановеното от въззивния съд Решение липсвали мотиви, тъй като не били обсъдени възраженията на санкционираното лице в представената писмена защита, а също и че било нарушено правото му на защита.

Липсвали мотиви досежно активната легитимация на актосъставителя да съставя и издава и констативни протоколи, като за това му правомощие не следвало да се преценява от представена длъжностна характеристика. Липсвали данни и кои са проверяваните лица, като такива били налице единствено за едното от тях- св. Р.П.. Данни за тях, както и техни подписи липсвали и в съставения констативен протокол. Съдът не бил установил важното обстоятелство кое е задълженото лице да въвежда в информационната система на ИАГ данните, които П.К. бил попълнил в разрешителното за достъп съгласно чл. 24, ал. 1 във вр. с ал. 4 от Наредба №1/2012г. В тази връзка не следвало заради бездействие на друго лице да бъде санкциониран К.. Не били обсъдени и възраженията че липсвала конкретизация в НП в коя от двете алтарнативи на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ П.К. не бил изпълнил свое законово задължение. Липсвали мотиви в атакувания съдебен акт досежно твърденията на жалбоподателя за допуснати  съществени нарушения при издаване на НП ограничаващо правото на защита на санкционирания.

Липсвала мотивирана преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като според жалбоподателя изложените мотиви в рашението на съда в тази насока били лаконични. Не били обсъдени и начина на установяване и връчване на АУАН и НП.

Не било доказано с категоричност деянието от субективна и обективна страна. 

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, като се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който излага идентични доводи с тези в касационната жалба, като се поддържа и искането по същество за отмяна на обжалваното Решение и НП.

Ответната РДГ не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд.

           Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.       

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

             Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до отмяна на НП.

             На П.К. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, описано в АУАН и НП, че на 12.07.2020г. не следи за наличи4е3 на разрешителни за достъп до имот №******, попадащ в отдел 318, подотдел „з1“, землище Габрово- насаждение в което се извършва добив на дървесина, като лицата, които извършват добив на дървесина от имота по позволително за сеч №0559127/31.07.2020г. Р. Д. П., М.Т.Д.и А.Д.Д.нямат разрешителни за достъп до горската територия към момента на проверката. Посочено е, че нарушението е извършено на територията на РДГ В. Търново, общ. Габрово, землище Габрово, отдел 318, подотдел „з1“, имот №******- частна горска територия.

            За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

            Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка разрешително за достъп до горска територия на лицата извършващи дърводобив в сечището не е било представено, като такова не е било въведено в информационната система на ИАГ. В тази връзка недоказани са твърденията, че е било налице намерение за въвеждане в информационната система на разрешително за достъп, както и че следва вина за това да носи определено лице, различно от санкционирания К..

По делото е представено Разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, със срок на валидност от 12.07.2020г. до 12.07.2020г., издадено от П.К.., което разрешително не е било представено в хода на административно наказателното производство.

При така установената фактическа обстановка правилно състава на РС Габрово е приел от правна страна, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 12б ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на П.К..

Безспорно е, че жалбоподателят е имал качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд и е получил позволителното за сеч в имота и в това си качество е длъжен да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия и това му задължение е било налице през цялото време докато се е провеждал добива на дървесина. Съгласно посочената, като нарушена разпоредба на чл. 12 б ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. Достъпът до съответната територия, съобразно нормата на чл. 24, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт се обективира чрез издаване на разрешително за достъп до насаждения, съдържащ изискуеми по ал. 2 реквизити.

Съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредбата, лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за сеч, а именно - имената на лицата, на които се разрешава достъп и постоянните им адреси по лична карта. Разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч /чл. 24, ал. 1 от Наредбата/.

Съобразно чл. 24, ал. 3 от Наредбата, лицето, издало разрешителното за достъп, го предоставя на лицето, издало позволителното за сеч. Разрешителното за достъп е валидно от момента на въвеждането на данните по ал. 2, т. 2 в информационната система на ИАГ / чл. 24, ал. 6 от Наредбата/. От този момент лицата, посочени в разрешителното, имат право на достъп в съответната горска територия за извършване на дейности по добив на дървесина. В посочената Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не е регламентиран срок за въвеждане на 3 тези данни от лицето, издало позволителното за сеч. Срок е регламентиран само при промяна на данните на лицата, на които е разрешен достъпът, което следва да се отрази незабавно в информационната система на ИАГ. Това не е било сторено и към датата на проверката извършена от служителите на РДГ В. Търново, лицата установени в сещището – Р.П., М.Д.и А.Д.Д.не са имали разрешително за достъп до горска територия, което да е било въведено в информационната система на ИАГ. Такова не е било представено и в писмена форма при проверката. Предвид липсата на въведено разрешително в информационната система на ИАГ, не е било налице валидно разрешителното за достъп към датата 12.07.2020г., поради което не е следвало да се допускат посочените, установени при проверката лица в сечището да осъществяват дърводобив. Това е следвало да стане след въвеждането на данните в информационната система и валидирането на разрешителното съгл. чл. 24, ал. 6 от посочената Наредба. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че предвид факта, че за трите лица не били вписани в пълнота личните им данни, както и не фигурирали техни подписи в съставения Констативен протокол било налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно наказателното производство. В случая същественото е, че лицата са били устатовени както и факта, че за тях не е било нализце вписано разрешение за достъп до горсите територии, където те са осъществявали дейност и където е било извършена проверката. 

Правилно и в съответствие с установените и посочени в наказателното постановление факти е квалифицирано нарушението, като такова по чл. 257, ал.1, т.1, във връзка с чл. 12 б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. За така описаното и квалифицирано административно нарушение е приложена съответната санкционна норма по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, като определената санкция е в предвидения минимален размер от 300 лева.

Правилно РС Габрово е констатирал, че липсват основания въз основа на които да се приеме, че случая е маловажен и се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се различава от обичайните нарушения от този вид. Мотивите на съда макар е кратки са достатъчни да обосноват извод за неприложимост на посочената разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

Не се споделят и доводите в касационната жалба за това, че липсвали донни лицето съставило и подписало КП да има делегирани правомощия за това. В случая подобно изискване не се констатира, а ако има такова задължение то е за лицата съставители на АУАН и НП, което в случая е спазено.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав на ГАС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Таброво. Не са налице твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед № РД49- 199/16.05.2011 г. на МЗХ. При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което правилно е потвърдено.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

При този изход на делото, а именно отхвърляне на оспорването на П.К.К. против посоченото по- горе съдебно решение основателно се явява искането на пр. представител за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите представляващи възнаграждение за юрисконсулт не са заявени в контретен размер поради което съдът определя възнаграждението в минимален размер от 80 лева предвиден в Наредба на заплащането на правната помощ за подобен вид дела, като разноските следва да бъдат понесени от П.К.- жалбоподател в настоящато производство.

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49 от 23.04.2021 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД №151 по описа за 2021 година.

            ОСЪЖДА П.К.К. *** ЕГН********** за заплати на РДГ В. Търново сума в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

              Решението е окончателно.

 

 

 

                             

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.