Р Е Ш Е Н И Е
Номер 179 Година 20.02.2023 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав,
на тридесети и първи януари две хиляди двадесет и
трета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Д.
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Д., административен характер дело номер 1142 по описа за 2021 година и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.127, ал.2, вр. ал.1 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалби на
Сдружение „Движение с екологична насоченост“ със седалище и адрес на
управление: с.Дражево, ул.“Извън регулация“№1, общ.Тунджа, област Ямбол, ЕИК *********,
представлявано от Д.В.Д. и Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение
№225-Н1-ИО-А0/08.02.2021 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околна среда (ИАОС), с което на основание чл.120, ал.1 предложение
първо, вр.чл.117, ал.2 от ЗООС и чл.11, ал.1, предложение второ от Наредбата за
условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР) е издадено
Комплексно разрешително на Община Ямбол, касаещо депо за отпадъци с
местоположение - площадка в имот ПИ №000208 и №000209, в землището на
с.Хаджидимитрово, обл.Ямбол и ПИ №000312 и №000313 в землището на с. Дражево,
обл. Ямбол, рег. №225-Н1/2021 г. с оператор Община Ямбол за експлоатация на
следната инсталация и съоръжения: „Регионално депо за неопасни отпадъци от
населените места в Община Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа - т. 5.4
от Приложение №3 на ЗООС, включващо: 1.1 Клетка № 1; 1.2 Клетка №2.
Жалбоподателите считат оспореното решение за
необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По същество се
прави оплакване, че не е проведена процедура за преценка на необходимостта от
оценка на въздействието на околната среда. Считат, че капацитетът на
съществуващото депо е изчерпан. Излагат твърдения, че операторът на регионално
депо-Ямбол многократно е допускал нарушения на условие 9.4.1 и условие 10.3.1.1
от Комплексно разрешително №225-Н0-ИО/2008г. В жалбата се твърди още, че
оспореното решение е издадено с посочване на неверни данни относно отстоянията
до най-близките къщи, частни имоти, обекти на здравна защита, както и до водоизточници.
Излагат се и твърдения за вероятно смесване на инфилтрата от депонираните
отпадъци и високите подземни води поради лошо състояние на геоклетъчната
мембрана. Считат, че решението е издадено в нарушение на чл.123б, ал.1, т.2 от
ЗООС. С оглед изложеното се иска отмяна на оспорения административен акт. Претендират разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат жалбата и правят
искане да бъде уважена и да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция по околна среда, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата като неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Община Ямбол, редовно
уведомен, се представлява от процесуален
представител. Представя подробно писмено становище с доводи за
неоснователността на жалбата и моли за отхвърляне на същата. Претендират се
разноски.
Съдът, като взе предвид приложените писмени
доказателства и становищата на страните, и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
С решение № 225-Н0-И0-А0 от 24.04.2008 г. на
министъра на околната среда и водите, на основание чл.120 от ЗООС и чл.16, ал.1
от НУРИКР, на община Ямбол (оператор) е издадено Комплексно разрешително с рег.
№ 225-НО/2008г. (л.124) за изграждане и експлоатация на Регионално депо за
неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа,
Сливен и Стралджа (т. 5.4 от Приложение № 4 от ЗООС) при условията на
разрешително № 225-НО-ИО/2008 г., приложение № 1 към решението. Съгласно
Условие № 2 от КР, инсталацията Регионално депо за неопасни отпадъци от
населените места в съответните общини, попадаща в т. 5.4 от Приложение № 4 от
ЗООС, е с общ капацитет 396 357 тона и включва Клетка 1 (с капацитет 227 357
тона ) и Клетка 2 (с капацитет 169 000 тона ), като на притежателя на
разрешителното съобразно посоченото в Условие № 4 е разрешено да експлоатира
инсталацията, без да превишава така определения капацитет.
С решение № СЗ-66-ПР/2015 от 03.07.2015 г. на
директора на РИОСВ - Стара Загора (л.55) е отказана необходимостта от
извършване на процедура за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС за
дейности по строителство на няколко съоръжения на територията на регионалното
депо, като предприетото изменение на инвестиционното предложение не предвижда
промяна на капацитета на клетка № 1 и клетка № 2, съгласно издаденото КР № 225-Н0/2008
г. В процедурата по издаване на решение № СЗ-66-ПР/2015 от 03.07.2015г., РЗИ - Ямбол е посочила, че дадените от нея
становища във връзка с процедурата за преценка на необходимостта от ОВОС
изхождат от разбирането, че инвестиционното предложение не предвижда промяна на
капацитета на двете клетки, за който капацитет вече има издадено КР №
225-НО-ИО/2008 г.
През месец май 2018 г. Община Ямбол, в
качеството си на оператор на Регионалното депо за неопасни отпадъци от
населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, е
възложила изготвяне на експертно становище относно свободния обем в клетка № 1
на депото. Видно от съдържанието на изготвеното становище (л.67), на 02.02.2018
г. е направено геодезическо заснемане на клетка № 1, резултатите от което са
отразени в таблица № 2 на становището, а в таблица № 5 е дадено сравнение между
капацитета на клетка № 1 по КР и депонираните на депото количества, както и
разликите между тях. Сравнението показва, че в клетка № 1 свободният капацитет
за депониране на отпадъци е 58 463, 68 тона, а наличният свободен капацитет е
34,6 % от депонираните към месец февруари 2018 г. отпадъци и земни маси, който
би осигурил срок на експлоатация на клетка № 1 от още около 9 месеца при
запазване на настоящия темп на запълване. Въз основа на изведеното сравнение е
направен извод, че капацитетът на клетка № 1 е почти изчерпан съгласно
условията на комплексното разрешително и може да осигури експлоатацията ѝ
за още 9 месеца, а свободният обем за депониране на отпадъци в клетката може да
осигури експлоатацията ѝ за още 6,57 години. Посочено е, че е налице
разминаване в срока на експлоатация, което се обяснява с вида на депонираните
отпадъци. По проект на депото се предвижда да бъдат депонирани смесени битови
отпадъци от населението и това е отчетено при определяне на капацитета на
клетката в КР, но вместо това на депото се депонира остатъчната фракция от
сепарираща инсталация за смесени битови отпадъци. Разликата между смесените
битови отпадъци и остатъчната фракция от сепарирането им е значителна и се
явява главно в разликата в обемните им тегла, а въз основа на обемното тегло на
депонираните отпадъци се определя и капацитетът на клетката. В таблица № 6 към
експертното становище е показано сравнение между проектните данни и
действителните стойности съгласно замерванията на клетка № 1 и въз основа на
това е заключено, че при използване на обемното тегло на действително
депонираните в клетката отпадъци общият ѝ капацитет се увеличава на 663
190 тона, следователно свободният капацитет на клетка № 1 е 494 296,68 тона,
което е 2,92 пъти повече от количеството депонирани отпадъци и земни маси към
месец февруари 2018 г. и при запазване на настоящия темп на запълване този
свободен капацитет би осигурил срок на експлоатация на функциониращата клетка
от още около шест години и седем месеца.
С писмо рег. № ЕО-Я-469 от 03.04.2019г. Община
Ямбол е отправила запитване до МОСВ относно използването на свободния обем на
клетка № 1 на регионалното депо, разрешено при условията на КР № 255-Н0/2008
г., като е поставен въпроса възможно ли е да продължи депонирането на
отпадъците в свободния обем на клетката до достигане на общия разрешен
капацитет на инсталацията в действащото КР (сумарно от двете клетки) от 396 357
тона.
В отговор с писмо изх. № 08-00-320 от
15.04.2019 г.(л.170 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) министърът на
околната среда и водите уведомил общината, че съгласно представената информация
е налице промяна в капацитета на клетка № 1 спрямо разрешения в КР, но
независимо от това депонирането на отпадъци до достигане на разрешения общ
капацитет на депото, без да се предвиждат други промени в неговата
експлоатация, не следва да се счита за промяна в работата на депото съобразно
определенията на § 1, т. 40 (отменена към настоящия момент) или т. 41 от ДР на
ЗООС, тъй като не води до промяна на въздействието върху околната среда и
хората, т.е. не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава седма,
раздел втори от ЗООС. Допълнително, съгласно Методиката за минималните изисквания
към вида, мястото и съдържанието на условията в комплексните разрешителни по
чл. 117 от ЗООС, ограничения за максималния капацитет се поставят на ниво
инсталация, а не на ниво отделни съоръжения. За депониране на количества
отпадъци над разрешения в КР общ капацитет на депото е необходимо предприемане
на предвидените в ЗООС действия за разрешаване на това увеличение с условията
на КР.
Подобно запитване Община Ямбол е отправила и
до РИОСВ - Стара Загора с писмо рег. № ЕО-Я-521/10.04.2019г., формулирано
по следния начин: понастоящем клетка № 1 е изградена и функционира, а клетка №
2 все още не е построена, съгласно одобрения работен проект, на база на който е
изградена и функционира клетка № 1; максималният обем на клетката е 538 366
куб.м., което може да позволи депонирането общо на 663 190 тона; направено е
позоваване на изготвеното от „ЕКОЕМ“ ЕООД експертно становище, като е посочено,
че според експертизата с настоящия темп на запълване на клетката ще са
необходими още около 5 години и половина до запълване на целия ѝ обем. В
писмото е посочено също, че поради тази причина Община Ямбол има намерение да
предприеме действия по провеждане на процедури по реда на глава шеста и глава
седма от ЗООС относно запълване на свободния обем на клетка № 1 на регионалното
депо за неопасни отпадъци, в която връзка е поискано даването на указания
относно това дали така описаното в писмото намерение на Община Ямбол би могло
да се определи като инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на
ЗООС и необходимо ли е да се провежда някаква процедура по реда на глава шеста,
раздел III от ЗООС, имайки предвид декларираните в писмото обстоятелства.
В отговор до община Ямбол е изпратено Писмо
изх. № РД-05-826 (6) от 19.04.2019 г. (л. 268) на директора на РИОСВ - Стара
Загора, в което е посочено, че намерението за използване на свободния обем на
Клетка 1 на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол,
Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа не е „инвестиционно предложение” по
смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗООС и не е необходимо извършване на процедура
за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, оценка на
съвместимостта и издаване на решение. Експлоатацията на Регионалното депо е
разрешена с Комплексно разрешително № 225-Н0/2008 г. и с оглед планираните
промени, изрично е посочено, че е необходимо да бъдат уведомени МОСВ и ИАОС.
С писмо изх.№ 08-00-393 от 27.05.2019 г. (л.378
от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) относно планирани промени в работата на
Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова
Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, разрешено с Комплексно разрешително №
225-Н0/2008 г., изпратено до община Ямбол в отговор на нейно писмо рег. №
2801-07788 от 24.04.2019г. (л.169 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол), Министърът
на околната среда и водите посочва, че съгласно описанието в представената от
общината информация с обхват и съдържание на Приложение № 5 от Наредбата за
издаване на КР, планираната промяна е свързана с увеличаване на капацитета на
Клетка № 1 на Регионалното депо от 227 357 тона на 663 190 тона, тъй като
съобразно одобрения проект за изграждането на клетката максималният ѝ
обем е 538 366 куб. м, което може да позволи депонирането на общо 663 190 тона
отпадъци; изграждането на Клетка № 2 е предвидено да започне след запълване на
Клетка № 1, с оглед на което общият
капацитет на депото, включващо Клетка № 1 и Клетка № 2, ще се увеличи от 396
357 тона на 832 190 тона, или с 435 833 тона спрямо разрешения в КР капацитет. Това увеличение само по себе си
надхвърля ограничителния праг по т. 5.4 от Приложение № 4 от ЗООС от 25 000
тона, поради което представлява „съществена промяна“ по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗООС. За разрешаването на тази промяна е необходимо издаването на ново
КР съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗООС, като за целта следва операторът община
Ямбол да подаде заявление за издаване на КР в Изпълнителна агенция по околна
среда (ИАОС).
С оглед дадените указания, Община Ямбол е
изпратила до изпълнителния директор на ИАОС при МОСВ писмо рег.№
2801-13118/15.07.2019г. (л.158 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) със заявление
за издаване на Комплексно разрешително на РДНО от населените места в общини
Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа – с оператор община Ямбол.
В тази връзка, с писмо изх.№
КР-118/17.01.2020г. (л.149 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) изпълнителният
директор на ИАОС при МОСВ поискал писмени становища от директора на РИОСВ –
Стара Загора и директора на БД „Източнобеломорски район“ по отношение на
подаденото заявление. С писмо с идентичен номер и дата (л.151 от адм.д. №
60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) Изпълнителната агенция по околна среда е
предоставила заявлението на електронен носител в съответната община по
местонахождението на инсталацията – община Ямбол.
С писмо вх.№ 654/28.01.2020г. (л.145 от адм.д.
№ 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ е изразил становище, че в архива на БДИБР за дейността на операторът
РДНО - Ямбол има постъпили сигнали през 2015г., 2017г., и 2018 г. за
замърсяване на повърхностните води в района на Регионално депо за неопасни
отпадъци – Ямбол. Също така било констатирано, че има изтичане на води от
ретензионния басейн, смесване на повърхностни води с инфилтрат, както и изтичане
на води с характерна миризма и жълто-кафяво оцветяване от бетоновата тръба под
регионалното депо при бреговото заустване в бетоновата канавка. В писмото е
посочено още, че мястото на реализация на ИП попада в границите на повърхностно
водно тяло „Река Тунджа от вливане на река Асеновска до вливане на р. Мочурица”,
като площта на ИП попада в чувствителна зона за защита на водите, включена в
Раздел 3, точка 3.3.2 от ПУРБ на ИБР, но не попада в зона за защита по „Натура
2000”. Установено било, че РДНО – Ямбол
попада в рамките на две подземни водни тела (Порови води в Неоген - Кватернер -
Сливенско- Стралджанска област и Пукнатинни води в Брезовско-Ямболска зона),
като площта на същото не засяга санитарно-охранителни зони, учредени по реда на
Наредба №3/ 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране,
учредяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците
и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на
минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
Според становището на БДИБР, подземното водно тяло Порови води в Неоген -
Кватернер - Сливенско- Стралджанска област е в лошо химично състояние във
връзка със завишени съдържания на нитрати и добро количествено състояние. Подземно
водно тяло Пукнатинни води в Брезовско-Ямболска зона е в добро химично
състояние и добро количествено състояние, като целта за опазване на околната
среда за същото е опазване на доброто химично състояние и предотвратяване
влошаването. Дадени са указания относно мониторинг на подземни води на
площадката на Регионално депо за неопасни отпадъци.
В становището се сочи, че съгласно
информацията от заявлението, производствените отпадъчни води (инфилтрат от
тялото на клетките за неопасни отпадъци), посредством дренажната система,
ретензионен басейн, помпената шахта и оросителната система, се използват за
оросяване в тялото на депонираните отпадъци. По този начин инфилтрата се
задържа в тялото на депото. Излишните количества инфилтрат се предават по
договор ГПСОВ, а битово-фекалните води не заустват във водно тяло или в
канализационна система. Посочено е, че необходимо операторът да предвиди мерки
за недопускане изтичане и заустване на
отпадъчни води от ретензионния басейн на РДНО – Ямбол. В заключение е посочено,
че заявлението отговаря на изискванията на Приложение № 1 от Наредбата за
условията и реда за издаване на комплексни разрешителни и е определен екип за
участие в предстоящата проверка на място на производствената площадка.
С писмо изх.№ РД-05-353(1)/04.02.2020г. (л.139
от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) директорът на РИОСВ – Стара Загора е
дал заключение, съгласно което заявлението отговаря на изискванията на
Приложение № 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни,
като е посочено в допълненото заявление да се включат резултати от извършено
математическо моделиране на замърсяването на атмосферния въздух от емитираните
замърсители, както и да се приложат създадените от използвания софтуерен
продукт файлове. Да се попълни и приложи в заявлението Таблица 5.4.1 от
Приложение № 1. На следващо място е посочено предвиденото приемане на опасни
отпадъци с кодове: 16 01 11* - спирачни накладки, съдържащи азбест; 17 06 01* -
изолационни материали, съдържащи азбест и 17 06 05* - строителни материали,
съдържащи азбест, за обезвреждане в депото, не отговаря на класа на същото,
което е за неопасни отпадъци. Определен е и екип за участие в предстоящата
проверка на място на производствената площадка
С писмо изх.№ КР-779/30.03.2020г. (л.135 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) на изпълнителния директор на ИАОС, е
уведомена Община Ямбол, че е необходимо подаденото заявление да бъде допълнено
с информация, съгласно дадените с писмото указания.
В изпълнение на дадените указания, с писмо
рег.№ 2801-07155/07.04.2020г. (л.130 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол )
от Община Ямбол е представено допълнително заявление за издаване на Комплексно
разрешително по реда на чл.122а, ал.3 от ЗООС.
С писмо изх.№ КР-1121/14.05.2020г. (л.128 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) на изпълнителния директор на ИАОС са
уведомени кмета на Община Ямбол, директора на дирекция ЕООВОСПЗ при МОСВ,
директора на РИОСВ – Стара Загора и директора на БД „Източнобеломорски район“,
че е започната процедура по издаване на ново Комплексно разрешително на Община
Ямбол за Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини
Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа.
Обявление за процедурата и условията за достъп
по чл. 122а, ал. 5 ЗООС до заявлението се публикувани на интернет страницата на
община Ямбол на 15.05.2020г., съгласно обявление рег. № 0175/15.05.2020г. (л.83
от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол). Публикуването е удостоверено с
Протокол от същата дата (л.84 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол).
На 02.06.2020г. „Движение с екологична
насоченост“ подало сигнал вх.№ КР-3801 (л.124 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол) до Министъра на околната среда и водите, в която е посочено, че регионалното депо
около Ямбол е изградено в редица нарушения на български и европейски здравни и
екологични закони, като от самото начало на експлоатация депото работи в
авариен режим и създава проблеми за близките населени места и екологията в
региона. С писмо вх.№ 11-00-20/01.06.2020г. от „Движение с екологична
насоченост“ (л.94 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол ) до Министъра на
околната среда и водите, отново било поискано извършване на проверка на Регионалното
депо за неопасни отпадъци – Ямбол. Двете писма били изпратени по компетентност
на изпълнителния директор на ИАОС с писмо изх.№ 48-00-366/08.06.2020г. (л.79 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол). В ИАОС постъпило становище от Сдружение
„Движение с екологична насоченост” вх.№ КР-4042/15.06.2020г. (л.114 от адм.д. №
60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) по отношение на заявлението на Община Ямбол за
издаване на ново Комплексно разрешително, ведно със становище на кмета на с. Дражево
от 09.10.2018г., становище на арх. Л. Пеловски, становище на проф. д-р М.
Златева, подписка на жители на гр.Ямбол, жалба с подписка на жители на с. Дражево, становище от Екологично движение „За Земята”
и други доказателства.
С писмо рег. № ЕО-Я-1082/19.06.2020г. (л.81 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) Община Ямбол уведомила изпълнителния
директор на ИАОС, че в законоустановения едномесечен срок за открит обществен
достъп до документацията, съдържаща се в заявлението за издаване на ново
комплексно разрешително, в общинската администрация са постъпили становища от
кмета на с.Дражево и Сдружение „Движение с екологична насоченост”.
С писмо изх.№ КР-3092/17.12.2020г. (л.70 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) на изпълнителния директор на ИАОС, до
директора на РИОСВ – Стара Загора и директора на БД „Източнобеломорски район”
били изпратени проекти на комплексно разрешително и техническа оценка на Община
Ямбол за Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини
Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, като е предоставен срок за
становища по същите.
В тази връзка, с писмо изх.№
РД-05-353(5)/29.12.2020г. на директора на РИОСВ – Стара Загора (л.64 от адм.д.
№ 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) било изразено становище, че проектът на КР
отговаря по съдържание и норма на изискванията на Приложение № 3 към чл.9, ал.1
от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни и
съответната Методика, а поставените условия в проекта съответстват на
изискванията на нормативната уредба по околна среда.
На 30.12.2020г. в ИАОС постъпило становище и
от БД „Източнобеломорски район” вх.№ 7462/30.12.2020г. (л.68 от адм.д. №
60/2021г. на Адм.съд-Ямбол), в което било посочено, че е необходимо Операторът
да предвиди мерки за недопускане изтичане и заустване на отпадъчни води от
ретензионния басейн на РДНО – Ямбол; да се предприемат действия за изолиране на
възможността за смесване на повърхностни води с инфилтрат от РДНО – Ямбол, с
цел нормалното функциониране на изградената система за отвеждане на
повърхностните води под РДНО – Ямбол до тяхното отвеждане в бетоновата канавка
и отводнителния канал след съществуващото депо; да се предприемат действия за
преустановяване на инцидентно дрениращите подземни води от РДНО – Ямбол и
тяхното смесване с повърхностните води в бетоновата канавка и отводнителния
канал. Посочено е още, че следва Операторът да изготви и представи за
съгласуване в БД „Източнобеломорски район” план за собствен мониторинг на
подземни води на площадката на РДНО – Ямбол, съобразен с предходно становище на
БД „ИБР”.
С писмо изх.№ КР-112/14.01.2021г. (л.59 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол ) на изпълнителни директор на ИАОС, на
Община Ямбол били дадени указания да представи информация относно предприети
мерки за недопускане изтичане и заустване на отпадъчни води от ретензионния
басейн на РДНО – Ямбол, както и да предостави еднозначна информация какви са
методите за предварително третиране на приеманите отпадъци.
В изпълнение на дадените указани до ИАОС било
изпратено писмо рег.№ ЕО-Я- 111/19.01.2021г. (л.58 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол).
С писмо рег.№ ЕО-Я-142/21.01.2021г. (л.57 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) Община Ямбол поискала на основание чл.60
от АПК да бъде допуснато предварително изпълнение на Решение №
225-Н1-И0-А0/2021г. за издаване на Комплексно разрешително за дейността на
Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места Ямбол, Нова Загора,
Тунджа, Сливен и Стралджа, с оператор Община Ямбол.
До изпълнителни директор на ИАОС е изготвен
доклад от В. Влахова – директор на дирекция „Разрешителни режими” към ИАОС
(л.47 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол), в който е дадено заключение за
издаване на решение за издаване на Комплексно разрешително за дейността на
Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места Ямбол, Нова Загора,
Тунджа, Сливен и Стралджа, с оператор Община Ямбол. Направено е и предложение
за допускане на предварително изпълнение на същото.
Въз основа на проведената
процедура, изпълнителният директор на ИАОС издал оспореното Решение
№225-Н1-ИО-А0/08.02.2021г., с което на основание чл.120, ал.1 предложение
първо, вр.чл.117, ал.2 от Закона за опазване на околната среда и чл.11, ал.1,
предложение второ от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни
разрешителни е издадено Комплексно разрешително на Община Ямбол, касаещо депо
за отпадъци с местоположение - площадка в имот ПИ №000208 и №000209, в
землището на с.Хаджидимитрово, обл.Ямбол и ПИ №000312 и №000313 в землището на
с.Дражево, обл.Ямбол, рег.№225-Н1/2021 г. с оператор Община Ямбол за
експлоатация на следната инсталация и съоръжения: „Регионално депо за неопасни
отпадъци от населените места в Община Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и
Стралджа- т.5.4 от Приложение №3 на ЗООС, включващо: 1.1 .Клетка № 1; 1.2
Клетка №2. С решението е допуснато и предварително изпълнение на същото на
основание чл.60 от АПК.
С писма изх.№ КР-403/09.02.2021г. (л.40-44 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) за издаденото решение били уведомени
съответно директора на РИОСВ – Стара Загора (л.40), директора на БД „ИБР” (л.41),
и.д. директор на дирекция ЕООВОСПЗЗ при МОСВ (л.42) и кмета на Община Ямбол
(л.44). Решението било обявено на интернет страницата на Община Ямбол (л.32 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) и в национален ежедневник (л.33 от адм.д.
№ 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол).
Решението било обжалвано чрез административния
орган с жалба вх.№ КР- 4546/24.02.2021г.
от Сдружение „Движение с екологична насоченост” (л.5 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол) и с жалба вх.№ 4563/24.02.2021г. от Д.Д. (л.9 от адм.д. №
60/2021г. на Адм.съд-Ямбол).
Във връзка с образуваното административно
дело, Община Ямбол е възложила на независим експерт изготвяне на становище на
степента на запълване на Клетка № 1 на РДНО – Ямбол въз основа на актуално
геодезично измерване (л.10). В заключението на същото е посочено, че към
15.06.2021г. заетият обем от отпадъци и земни маси в клетка 1 възлиза на 353
484 ш3, депонираните до тази дата количества отпадъци и земни маси възлизат на
435 206 т., oбемното тегло на депонираните
преработени отпадъци и земни маси е 1.23 т./куб. м. Установено е още, че свободният обем на клетка 1 до
достигане на проектните нива за депониране възлиза на 184 928 куб. м., а остатъчният
капацитет за депониране на преработени отпадъци
и земни маси за запръстяване възлиза на 227 984 т. Според заключението
остатъчният период за запълване на клетка 1 след 15 юни 2021 г. е 2 години и 10
месеца, като степента на запълване на клетка 1 по отношение на проектните обеми
за крайна конфигурация на отпадъчното тяло е 65.6%, а по отношение на
разрешените количества в КР е 65.6%.
Според експерта, изготвил становището, клетка
1 може да поеме разрешените количества отпадъци по КР при депониране на
преработени отпадъци и допълнително уплътняване до обемно тегло 1.23 т/куб. м.
до запълване на проектния обем на отпадъчното тяло за период 2 години и 10
месеца. Посочил е още, че очакваното допълнително уплътняване на отпадъчното
тяло с течение на времето, поради протичащи консолидиращи процеси и слягане,
благоприятства възможността за постигане и изпълнение на заложените в проекта и
КР параметри.
С определение № 1673/13.08.2021г., постановено
по настоящото дело, съдебният състав е спрял производството по делото до
приключване на адм.д. № 123/2021г. по описа на Административен съд Ямбол, след
като е възприел наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр.
чл.144 АПК, според която норма „Съдът спира производството, когато в същия или
в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора, тъй като след служебна справка, направена по искане на
страна в производството било установено, че отнесено за преценка на неговата
законосъобразност пред АС Ямбол е било становище за преценка на необходимостта
от ОВОС с изх.№РД-05-826/6/ от 19.04.2019 година от директора на РИОСВ
Ст.Загора.
Настоящият състав е преценил, че така
образуваното дело действително има значение за правилното решаване на спора по
настоящото производство, доколкото изходът му би подкрепил или лишил с надлежно
доказателство твърдението на жалбоподателя за задължителната необходимост от
ОВОС в случая на конкретния спор.
С нарочна молба вх.№ 2581/17.03.2022г. (л.322
от делото) кметът на община Ямбол е уведомил съдебния състав за приключване на
преюдициалния спор с окончателен съдебен акт, а именно Решение № 2279 от
10.03.2022г. по адм.д. № 9957/2021г., с което жалбата против становище за
преценка на необходимостта от ОВОС с изх.№РД-05-826/6/ от 19.04.2019г. от
директора на РИОСВ-Стара Загора е била отхвърлена от състав на ВАС. С оглед на това производството по настоящото
дело е възобновено с Определение № 445/18.03.2022г.
По делото е представено писмо изх. №
ПО-03-60(1)/27.04.2022г. (л.367 от делото) на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, в което е посочено, че в дирекцията е проведена
съгласувателна процедура във връзка с издаване на оспореното решение на ИАОС. С
писмото е представена административната преписка по извършената процедура, а
именно: 1. Писмо на ИАОС до БД
ИБР вх. № РР-12-5/20.01.2020г. (л.369 от делото) с искане за становище по
заявление за издаване на комплексно разрешително, подадено от оператора Община
Ямбол за „Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в Община
Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа“; 2. Писмо от БД ИБР до ИАОС изх. №
РР-12-5(1)/28.01.2020г. относно проверка на съдържанието и формата на заявление за
издаване на комплексно разрешително (л.371 от делото); 3. писмо от ИАОС до БД ИБР изх. №
КР-3092/17.12.2020г., с което е представен проект на комплексното разрешително
и техническа оценка на Община Ямбол за „Регионално
депо за неопасни отпадъци от населените места в Община Ямбол, Нова Загора,
Тунджа, Сливен и Стралджа“, като е поискано становище от БД ИБР по същите
(л.375 от делото); 4. Писмо от БД ИБР до ИАОС изх. № РР-12-5(6)/30.12.2020г., с
което е представено становище по представените проект на комплексното
разрешително и техническа оценка (л.376 от делото); 5. писмо от РИОСВ-Стара
Загора до БД вх. № ПУ-03-24/20.08.2021г., с което е представен План за контрол
и мониторинг за експлоатация на „Регионално депо за неопасни отпадъци от
населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа” (л.378
от делото); 6. писмо от БД ИБР до РИОСВ-Стара Загора и ИАОС изх. № ПУ-03-
24(1)/26.08.2021г., с което е представено исканото становище (л.407 от делото);
7. писмо от
ИАОС до БД ИБР изх. № 2523/07.09.2021г. относно съгласуване на план за собствен
мониторинг за контрол и мониторинг за експлоатация на „Регионално депо за неопасни
отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и
Стралджа” (л.410 от делото); 8. писмо на ИАОС до БД ИБР изх. №
3639/16.12.2021г., с което е посочено, че е необходимо представяне на становище
от БД „Източнобеломорски район“, център гр.Пловдив ведно със съгласувателно
писмо по актуализирания собствен мониторинг на подземни води в ИАОС (л.412 от
делото) и писмо на ИАОС до БД ИБР изх. № 2205/03.08.2021г. с идентично
съдържание (л.413 от делото). Представени са още и писмо вх. № РР-12-5(9)/10.02.2021г.
(л.414 от делото), писмо вх. № РР-12-5( 10)/10.02.2021г. (л.415
от делото) и писмо изх. № КР-1168/21.04.2021г. (л.419 от делото), като част от кореспонденция между ИАОС и БД
ИБР.
Съдът служебно е приложил по настоящето дело
Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147 на Европейската комисия от
10.08.2018 година (л. 471 от делото).
По делото е представен част от Годишен доклад
по околната среда на Община Ямбол за 2020г. (л. 500 от делото), Годишен доклад по околната среда на Община
Ямбол за 2018г. (л. 507 от делото), съдържащи
информация за количеството депонирани отпадъци, както и решение
№194/04.11.2015г., постановено по адм. д. № 105/2015г. по описа на
Административен съд Стара Загора (л. 531 от делото), с което са отменени като незаконосъобразни,
актовете, обективирани в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора
на РИОСВ - Стара Загора относно уведомление за инвестиционно предложение
„Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” с
възложител Община Ямбол, с които е прието, че за инвестиционно
предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община
Ямбол” не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС
или решение по ОВОС и не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава
втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
премета и целите на опазване на защитените зони. Решението на Административен съд Стара Загора е потвърдено
с Решение №4413/07.04.2017г., постановено по адм.д. №14637/2015г. на ВАС (л.
541 от делото). Не са представени доказателства за изпълнението на съдебното
решение.
Съгласно решение
№РД-16-34/14.10.2022г. за предоставяне на достъп до обществена информация на
директора на РИОСВ – Стара Загора (л.
624 от делото) общото количество на депонираните отпадъци в Регионалното
депо за ТБО – Ямбол от началото на експлоатацията до 31.08.2022г. е
460 239,360 т. В решение №2801-20524/13.10.2022г. (л. 626 от делото) на секретаря
на община Ямбол, определен за длъжностно лице по Закона за достъп до обществена
информация, е посочено, че от началото на експлоатацията на депото 01.12.2015г.
до 30.09.2022г. количеството депонирани отпадъци е 466 565,84 т.
По делото е допусната комплексна
съдебно-екологична и техническа експертиза, по която в.л. Д. С. дава
заключение, че към 25.10.2022г. обемът на депонираните отпадъци в Регионално
депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора,
Тунджа, Сливен и Стралджа – клетка 1 е 453 921 куб.м., при обем на самата
клетка 1 - 453 921 куб.м. Според заключението на в.л. С. Н. с оспореното
комплексно разрешително не се предвижда увеличение на тонажа на отпадъците,
които ще се депонират, спрямо предвиденото в Решение № СЗ-66-ПР/2015 от
03.07.2015 г. на директора на РИОСВ - Стара Загора. Към 25.10.2022г.
фактическото обемно тегло на депонираните в клетка 1 на регионалното депо
отпадъци е 453 921 куб.м., което отговаря на 191 527,8 т., при предвиден
капацитет на клетка 1 - 663 190 т.
В о.с.з. в.л.
С. пояснява, че на базата на направеното геодезическо замерване, не е достигнат
максималния обем на клетка 1 на депото. Според в.л. Н. включването на нови
кодове отпадъци от бита в КР не представлява съществено изменение, поради
факта, че тези кодове не се отнасят за опасни отпадъци, за
които изрично се изисква изграждане на определен тип сметище, завод или
инсталация, а когато
се се открият такива отпадъци те се съхраняват във временни депа, съгласно
заложени в самото комплексно разрешително параметри и мерки.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата подадена от Сдружение „Движение с
екологична насоченост“ е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването на основание
§ 1, т. 25 от ДР на ЗООС във вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗООС, доколкото
жалбоподателят представлява сдружение, създадено в съответствие с националното
законодателство - неправителствена организация, регистрирана като юридическо
лице с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, а съобразно целите на дейност на сдружението,
същото е екологична организация, работеща за опазването на околната среда.
По отношение на жалбоподателя Д., съдът счита, че е налице териториална
привръзка на лицето с района, в който е изградено депото за отпадъци и е субект,
на когото законодателят изрично е предоставил възможност за оспорване на
определена категория административни актове. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 24 ЗООС "общественост е
едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации
или групи, създадени в съответствие с националното законодателство", а
съгласно т. 25 "засегната общественост" е обществеността по т. 24,
която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при
процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при
вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда
на този закон или на условията в
разрешителното, включително екологичните неправителствени организации,
създадени в съответствие с националното законодателство". Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал 1 АПК, от надлежна страна и поради това съдът я
приема за процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Процесното решение е издадено
от компетентен орган по смисъла на чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 2 от ЗООС и чл. 11 от НУРИКР, а
именно Изпълнителният директор на ИАОС, който е органът за издаване, отказ, преразглеждане и
отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 1 от ЗООС. Установената фактическа
обстановка кореспондира с хипотезата на
чл. 117, ал. 2 от ЗООС. При съществена промяна на действаща инсталация
за категории промишлени дейности по Приложение № 4, промяната се разрешава след
издаване на комплексно разрешително. По изложените съображения съдът приема, че
не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК. Решението е постановено в необходимата за валидността му писмена форма, а
издаденото с него КР - при спазване на установените реквизити в приложение № 3
към чл. 9, ал. 1 от НУРИКР.
При
извършената служебна проверка на процедурата по издаването на оспорения индивидуален
административен акт, съдът не установи нарушения на процесуалните правила,
оценени като съществени такива и представляващи отменително основание по чл.
146, т. 3 от АПК. Проведената процедура отговаря на изискуемата такава в
нормативната уредба в ЗООС и НУРИКР, като са изискани и приложени в отделните
етапи на производството становищата на компетентните органи, подробно описани
във фактическата обстановка по-горе. Фактите са установени по несъмнен начин, в
преписката са приложени всички относими документи, като спорът между страните
касае приложението на закона, с оглед изложените в хода на производството тези.
Процедурата по издаване на процесното решение,
с което е издадено комплексно разрешително, е по реда на глава седма
"Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване", раздел
втори "Комплексни разрешителни" от ЗООС и НУРИКР. Започнала е по
подадено заявление, изпратено с писмо рег. № 2801-13118/15.07.2019г. от Община
Ямбол до изпълнителния директор на ИАОС за издаване на ново КР (л.158 от адм.д. №
60/2021г. на Адм.съд-Ямбол).
Съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 от
НУРИКР, Изпълнителната агенция по околна среда е предоставила заявлението на
електронен носител в съответната община по местонахождението на инсталацията с
писмо изх.№ КР-118/17.01.2020г. (л.151 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол).
На основание чл. 6, ал. 2 от НУРИКР с писмо на
ИАОС изх.№ КР-118/17.01.2020г. от РИОСВ - Стара Загора и Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" са изискани становища по подаденото заявление (л.149 от адм.д. №
60/2021г. на Адм.съд-Ямбол). В резултат, на което са постъпили отговори
съответно от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" вх.№
654/28.01.2020г. (л.145 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол и от РИОСВ -
Стара Загора изх.№ РД-05-353(1)/04.02.2020г. (л.139 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол).
При съобразяване с получените становища ИАОС с
писмо изх.№ КР-779/30.03.2020г. (л.135 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) на
основание чл. 122а, ал. 2 от ЗООС, изисква от Община Ямбол допълване на
заявлението с информация съгласно изготвени указания, приложени към същото. С
писмо рег. № 2801-07155/07.04.2020г. (л.130 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол ) от Община Ямбол е представено допълнително заявление за
издаване на Комплексно разрешително по реда на чл.122а, ал.3 от ЗООС.
С писмо изх.№ КР-1121/14.05.2020г. (л.128 от
адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) на изпълнителния директор на ИАОС на
основание чл. 122а, ал. 5 от ЗООС за започната процедура по издаване на ново Комплексно
разрешително на Община Ямбол за Регионално депо за неопасни отпадъци от
населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа са
уведомени кмета на Община Ямбол, директора на дирекция ЕООВОСПЗ при МОСВ,
директора на РИОСВ – Стара Загора и директора на БД „Източнобеломорски район“.
В изпълнение на чл. 122а, ал. 5 от ЗООС и чл.
7, ал. 4 от НУРИКР в периода 15.05.2020г.-15.06.2020г. е организиран обществен
достъп до заявлението за издаване на ново КР. Обявлението за процедурата и условията
за достъп по чл. 122а, ал. 5 ЗООС до заявлението са публикувани на интернет
страницата на община Ямбол на 15.05.2020г., съгласно обявление рег.№
0175/15.05.2020г. (л.83 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол). Публикуването
е удостоверено с Протокол от същата дата (л.84 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол). В периода на обществения достъп са постъпили становища от кмета
на с.Дражево и Сдружение „Движение с екологична насоченост”.
Достъпът на обществеността до процедурата по
издаване, респ изменение на КР при съществена промяна на инсталациите по
смисъла на Директива 2010/75/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година, е основен гарант
за защита на публичните интереси, като нарушаването му винаги представлява
съществено процесуално нарушение и се явява основание за отмяна на оспореното
разрешително. В случая оповестяването е било спазено в рамките на установените
императивни изисквания в чл.122а, ал.5 ЗООС към момента на провеждане на
съответната процедура.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че
след изменение на разпоредбата на чл.122а, ал.6 ЗООС е било въведено
допълнително изискване към ответния орган за изпращане на проекта на комплексно
разрешително, в тридневен срок от изготвянето му, на кмета на съответната община
за публично оповестяване за период от 14 дни. Изменението е обнародвано в Д.В.
бр. 42 от 2022 г. и е в сила от 7.06.2022 г., т.е. не е съществувало като
елемент на оспорваната процедура.
На основание чл. 10, ал. 1 от НУРИКР с писмо
изх.№ КР-3092/17.12.2020г. (л.70 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) на
изпълнителния директор на ИАОС, проектът на комплексно разрешително и
техническа оценка на Община Ямбол за Регионално депо за неопасни отпадъци от
населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа е
изпратен до директора на РИОСВ – Стара Загора и директора на БД
„Източнобеломорски район” за изразяване на становище.
В тази връзка, с писмо изх.№
РД-05-353(5)/29.12.2020г. на директора на РИОСВ – Стара Загора (л.64 от адм.д.
№ 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол) било изразено становище, че проектът на КР
отговаря по съдържание и норма на изискванията на Приложение № 3 към чл.9, ал.1
от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни и
съответната Методика, а поставените условия в проекта съответстват на
изискванията на нормативната уредба по околна среда.
В становище с вх.№ 7462/30.12.2020г. (л.68 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол) БД „Източнобеломорски район”, са посочени конкретни действия,
които следва да предприеме Община Ямбол, за което същата е уведомена и в изпълнение на дадените указания, до ИАОС е
изпратено писмо рег.№ ЕО-Я- 111/19.01.2021г. (л.58 от адм.д. № 60/2021г. на
Адм.съд-Ямбол).
В хода на процедурата по издаване на КР във
връзка с изискванията на чл. 71, ал. 2 от ЗООС са представени удостоверения за
липса на задължения на Община Ямбол към държавата или общината по смисъла на чл.
162, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на
компетентен орган. Налице са и доказателства за заплатена държавна такса
съгласно чл. 2 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на
Министерството на околната среда и водите.
В съответствие с чл. 35 от АПК, компетентният
орган е изяснил релевантните факти и обстоятелства, като във връзка с
направените от съгласуващите институции препоръки, са изпълнени съответните
указания за необходимите корекции и допълнителна информация, извършен е
цялостен анализ на предоставената информация.
При спазване на предвидената
по закон процедура и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, изпълнителният директор на ИАОС издал оспореното Решение
№225-Н1-ИО-А0/08.02.2021г., което е съобразено с приложимите материално правни
разпоредби.
Настоящият състав не възприема възражението,
че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден без наличие на
решение за положителна оценка на
въздействието върху околната среда (ОВОС) от компетентен орган. Разпоредбата на
чл. 120, ал. 2 от ЗООС изисква при издаване на комплексно разрешително за нова
инсталация или при промяна в действаща инсталация, към които се прилагат
изискванията на глава шеста, раздел III, компетентният орган по чл. 120, ал. 1
от ЗООС да осигури използването на всяка получена информация и направено
заключение от ОВОС. За да иска промяната на конкретната инсталация, каквато е
депото по смисъла на Директива 2010/75, извършване на преценка за
необходимостта от извършване на ОВОС, съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.2
следва дейността да представлява „разширение
или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече
са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на
изпълнение, ако това разширение или
изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната
среда;“
За планираните от Община Ямбол промени към
преписката е приложено писмо изх. № РД-05-826 (6) от 19.04.2019 г. (л. 268) на
директора на РИОСВ - Стара Загора, в което е посочено, че намерението за
използване на свободния обем на Клетка 1 на Регионално депо за неопасни
отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и
Стралджа не е „инвестиционно предложение”
по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗООС и не е необходимо извършване на
процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, оценка на
съвместимостта и издаване на решение.
Писмо изх. № РД-05-826 (6) от 19.04.2019г. на
директора на РИОСВ-Стара Загора е обжалвано, като с окончателен съдебен акт -
Решение № 2279/10.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 9957/2021г., е отменено Решение
№ 161 от 09.08.2021 г., постановено по административно дело № 123/2021 г. по
описа на Административен съд – Ямбол и вместо него е отхвърлена жалбата срещу
оспореното в това производство становище за преценка на необходимостта от ОВОС
изх.№ РД-05-826 (6)/19.04.2019г. на директора на РИОСВ – Стара Загора.
Настоящият
състав счита за недопустимо преразглеждането на въпроса дали за издаване на
оспореното КР е необходимо извършване на ОВОС, тъй като по този въпрос е налице
влязло в сила съдебно решение. Предмет на настоящото производство е процедурата
по издаване на КР, за издаването на което върховната съдебна инстанция е
приела, че липсва основание за извършване на преценка за необходимостта от
изготвяне на ОВОС. Тъй като Решение №
2279/10.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 9957/2021г. е влязло в сила и страните в
производството не са се възползвали от възможността за отмяна на влязло в сила
решение, то изхода на спора в настоящото производство безспорно следва да се
съобрази с постановеното решение. Върховната инстанция е приела, че „в случая не се касае за реализиране на
инвестиционен проект, като предложението не е включено в приложение № 1 или
приложение № 2 към ЗООС…. Разликата между предвидения в комплексното
разрешително капацитет и обема и капацитета при използване на целия обем на
клетката, респ. разминаването в срока на експлоатация, е в резултат на
различието между депонираните отпадъци и вида на отпадъците, предвиден в
проекта на депото и отчетен при определяне на капацитета на клетката в
комплексното разрешително. Различните отпадъци имат различно обемно тегло, въз
основа на която разлика произтичат и различията между прогнозните данни и
действителните такива за обема и капацитета на клетката. Запитването,
респективно отговора по него, са във връзка с неизползвания обем на клетката.
От съществено значение е обстоятелството, че въпреки посочените различия
използването на този обем не обосновава извършването на строителство и
строителни дейности, промяна на технологията, конструктивни промени и
изграждане на нови съоръжения/инсталации.“
Направеното
твърдение от страна на жалбоподателите, че при издаването на обжалвания акт,
административният орган не се е съобразил с директива 2014/52/ЕС за изменение
на директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и
частни проекти върху околната среда не може да бъде предмет на настоящото
производство по горните мотиви.
Въпреки това,
за пълнота на изложението съдебният състав намира за необходимо да посочи, че
не се съгласява изцяло с изводите
на ВАС в Решение № 2279/10.03.2022г. по адм. д. № 9957/2021г., че Предвидените
с новото КР промени не попадат в обхвата на чл.
92, т. 1 от ЗООС или в чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2, защото не представляват инвестиционно
предложение по смисъла на §1, т.17 ЗООС, респ. „проект“ по смисъла на Директива
2011/92/ЕС. Напротив, изрично в цитираната норма на ЗООС е посочено това, че инвестиционно
предложение е и всяка друга „намеса в
естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми“.
Очевидно е, че депозирането на почти двойно количество отпадъци (в тегловни
единици), концентрирано в рамките на един и същ обем ще бъде източник на
значително увеличено количество отпадни води, биоразтворими газове, шум и др.,
поради което следва да бъде окачествено като намеса в естествената околна
среда. В подкрепа на тази теза правилно
според настоящата съдебна инстанция АС Ямбол се е позовал на писмо изх. №
08-00393 от 27.05.2019г. на Министъра на околната среда и водите, където
изрично е посочено, че планираното увеличение само по себе си, а не дори в сбор
с разрешеното преди това количество през 2008г., надхвърля ограничителния праг
по т.5.4 от предложение №4 от ЗООС от 25 000т., поради което представлява „съществена
промяна“ по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗООС, вр. Директива 2010/75.
Всяка съществена промяна, по смисъла на чл.3, §9 от Директива
2010/75 (термин,
транспониран vis-à-vis в националното законодателство) е потенциален източник на значително
отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, поради което
изисква най-малко обследване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието, каквото в настоящия случай не е
сторено.
Това следва от мотивите на
Решение на СЕС от 02.06.2022г. по дело С-43/21. В него СЕС тълкува релевантните
разпоредби на Директива 2010/75/ЕС, приложима и в конкретния казус по силата на
чл.10 от Директивата, вр. Приложение 1, т.5.4 от същата Директива.
Според член 3, параграф 9 от
нея, притежаващ пряко действие и директен ефект, заради достатъчната си яснота,
конкретика и безусловност, „съществена промяна“ е такава промяна на естеството,
функционирането или разширението на инсталация, включително на горивна
инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно
изгаряне на отпадъци, която може да доведе до значително отрицателно
въздействие върху човешкото здраве или околната среда“. Щом Министърът на
околната среда и водите е определил заявеното изменение в тегловния капацитет
на депото като „съществена промяна“, то той е възприел същата дейност като
потенциален източник на отрицателно въздействие върху човешкото здраве или
околната среда, в който случай РИОСВ Стара Загора е следвало да процедира по
реда на глава шеста от ЗООС като извърши преценка на необходимостта от
извършване на ОВОС.
В Решението от 2 юни 2022
година по дело C‑43/21 Съдът е посочил, че промяната е съществена при
наличието на две предпоставки, изискуеми при условията на кумулативност. Първата,
отнасяща се до съдържанието на промяната и втората до потенциалните й последици.
Първото условие изисква
„промяна на естеството или функционирането на дадена инсталация, или нейното разширение“, а втората изисква
съществуването на вероятност промяната да може да доведе до значително
отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда.
По преюдициалното запитване
за понятието „съществена промяна“ съдът е постановил, че член 3, параграф 9 от
Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010
година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол
на замърсяването) трябва да се тълкува в смисъл, че удължаването на периода на
депониране на отпадъци, без да се променят нито одобрените максимални размери
на инсталацията, нито допустимият ѝ общ капацитет, само по себе си не
представлява „съществена промяна“ по смисъла на тази разпоредба. Поводът по
който е отправено преюдициалното запитване е
удължаването на срока на разрешително за депониране на отпадъци, без
това да е променило размерите на депото (площ, обем и т.н.) и допустимия му общ
капацитет за съхранение на отпадъци (тегловните му характеристики). Безспорно
самото увеличаване на времето на депониране води до увеличение на отпадъците в
депото, което не е възприето от Съда в Люксембург като „съществена промяна“,
щом не е надхвърлен определеният в първоначалното разрешително капацитет.
От същото решение ясно
следва, че всяко продължаване дейността на депото, свързано с увеличение на
размерите (площ, обем) или на капацитета на дадено депо (допустимия тонаж) и съществуването
на вероятност промяната да може да доведе до значително отрицателно въздействие
върху човешкото здраве или околната среда, обуславя промяната като значителна,
както е отбелязал това и самият Министър в цитираното по-горе писмо изх.
№08-00.393/27.05.2019г.
В този случай следва, че процесното
изменение, предмет на оспореното Комплексно разрешително попада в хипотезата на
чл.93, ал.1, т.2 ЗООС, според която необходимостта от извършване на ОВОС следва
да бъде преценена при всяко разширение или изменение на инвестиционни
предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на
одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително
отрицателно въздействие върху околната среда; Подобна вероятност в настоящия казус е констатирана в
цитираното по-горе писмо на Министъра на околната среда и водите.
При всички случаи горните
изводи сочат, че поне е следвало да бъде обследван предполагаемия ефект върху
околната среда на дейностите, представляващи депонирането на отпадъци над
разрешения с комплексното разрешително от 2008г. капацитет, както това е
отбелязал и АС Ямбол в решение №161/09.08.2021г. по адм.д. № 123/2021г., но не
е било сторено с единствен и неверен мотив, че дейността не представлява инвестиционно
предложение.
Причината за несъобразяване на
ВАС с решението на СЕС от 2 юни 2022 година по дело C‑43/21 при постановяване
на Решение 2279/10.03.2022г. по адм.д. №9957/2021г. е ясна, българският съдебен
акт предшества този на съда в Люксембург.
Докато в правния мир
съществува Решение № 2279/10.03.2022г. по адм. д. № 9957/2021г. на ВАС и то не
е отменено по някой от извънредните способи за отмяна на влязло в сила решение,
настоящата инстанция е обвързана от извода за липса на необходимост от извършване
на преценка на необходимостта от изготвяне на ОВОС, чиято сила на присъдено
нещо не може да бъде дерогирана.
По горните мотиви
предмет на разглеждане не могат да бъдат и наведените в жалбата доводи, че
Решение по ОВОС №10-2/2002г. е загубило правното си действие. Валидността на
това решение не е предмет на настоящото производство, проверка на неговата
законосъобразност е следвало да бъде извършена в отделно производство или във
вече приключилото производство относно необходимостта от извършване на преценка
за ОВОС.
Жалбоподателите
твърдят, че при издаване на оспореното КР не са приложени принципите на Решение
за изпълнение (ЕС) 2018/1147 от 10.08.2018г. за установяване на заключенията за
най-добри налични практики за третирането на отпадъци съгласно директива
2010/75 на Европейския парламент и на Съвета. Цитираното решение обаче не
разглежда депонирането на отпадъци, което е обхванато от Директива 1999/31/ЕО
на Съвета и в този смисъл липсва задължение КР да е съобразено с него.
Неоснователни
се явяват твърденията, че с оспореното КР към неопасните отпадъци, които се
депонират, се прибавят и опасни отпадъци. На първо място за включването на тези нови
видове отпадъци е налице изискваното от законодателя съгласуване. С писмо изх.
№КОС-01-211/27.01.2017г.(л. 119) РИОСВ – Стара Загора дава становище по
отношение на включване на седем групи неопасни отпадъци, част от които посочени
от жалбоподателите като опасни. Съгласно даденото становище включването на
допълнителни седем групи неопасни отпадъци няма да доведе до увеличаване на
капацитета на депото или промяна в технологията, в тази връзка не се налага
извършването на строителни дейности и използване на природни ресурси, няма да
се употребяват опасни химически вещества, няма да се наруши качеството на
атмосферния въздух, не се очаква промяна в обема и качеството на отпадъчните
води и др. Наред с това видно от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза включването на нови кодове за отпадъци се налага заради тяхното попадане
в битовите отпадъци, поради липсата на контрол върху изхвърлянето им. Новите
кодове отпадъци не се отнасят за опасни отпадъци, за които изрично се изисква изграждане на определен тип сметище, завод
или инсталация. При
попадането на подобни отпадъци в общия битов отпадък, те се съхраняват във
временни депа, съгласно заложени в самото комплексно разрешително параметри и
мерки. Съдът кредитира даденото заключение като безпристрастно и
непротиворечиво и приема, че от включването на
новите кодове отпадъци не следва, че в сметището ще се депонират нови видове опасни отпадъци.
Направените от жалбоподателите твърдения в молба (л. 44 от делото), че
при издаване на процесното КР изпълнителният директор на ИАОС не е отчел неспазването
на закона и неизпълнението на дадените предписания от страна на община Ямбол касаят
експлоатацията на депото, като сочените като допускани нарушения на законовите
изисквания и неизпълнение на дадените от контролните органи предписания, не е
предмет на настоящото производство. Тези възражения не са свързани с издаването
на оспореното КР, а с последващия етап на правилно функциониране, за който са
предвидени възможности за проверки и санкции, с оглед привеждане на
действителното състояние на депото към позволеното и регламентирано такова с
параметрите, отразени в самото КР. Това касае контролна дейност на оправомощени
за това органи по реда на Раздел III „Текущ и последващ контрол“ от ЗООС, която
се осъществява в отделни административни производства. По делото липсват
доказателства за дейността на оператора да са налагани имуществени санкции, а
дори да има такива, пред органа, издал оспореното КР са представени
доказателства за липса на задължение на община Ямбол към държавата (Решение №
11203 от 6.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 246/2021 г., VI о.).
Не може да
бъде споделен и доводът, че във връзка с издаването на КР РИОСВ – Стара Загора
е следвало да извърши проверка намясто съгласно чл.10, ал. 4 от НУРИКР.
Законодателят е поставил изискване проектите на комплексни разрешителни да се
съгласуват от съответните РИОСВ и Басейнова дирекция по арг. на чл. 10, ал. 1
от НУРИКР. В случая безспорно е налице съгласуване от страна на РИОСВ – Стара
Загора, които действително са отбелязали в съгласувателното писмо, че не са
извършили проверка на място поради епидемиологичната обстановка в страната.
Както е посочено и от жалбоподателите РИОСВ – Стара Загора разполага с данни за
наличието на площадката на депото
на необходимите технологични и пречиствателни съоръжения, както и на
оборудването/точките и пунктовете за собствен мониторинг, с които се гарантира
изпълнението на условията в проекта на разрешителното и точно поради тази
причина въпреки, че не е извършила проверка на място РИОСВ – Стара Загора е
съгласувала проектът на КР, вкл. по отношение на плана за собствен мониторинг и
проекта на програма за привеждане в съответствие (л. 64 от адм.д. № 60/2021г. на Адм.съд-Ямбол).
Съгласувателната
процедура е спазена и по отношение на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, видно от писмо с изх.
№ПО-03-60/1/27.04.2022г. (л. 367) и представената към него кореспонденция.
По отношение на направеното възражение, че
процесното решение е издадено с посочване на неверни данни относно отстоянието
на депото от най-близките къщи на с. Дражево, настоящият състав счита, че това
обстоятелство е от значение за преценка необходимостта от изготвяне на ОВОС и
не може да бъде пряко преценявано в настоящото производство. Отделно от това, с
оглед направеното разпределение на доказателствената тежест, както и фактът, че
твърдяното нарушение се явява благоприятен факт по отношение на жалбоподателя,
същият е следвало да установи съществуването на тази пречка, но към момента на
одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж за
процесното депо, а не към настоящия или някакъв друг момент, доколкото, както
сочи това обстоятелство ВАС в задължителното за настоящата инстанция решение по
адм. д. 9957/2021г. на ВАС, настоящата процедура не касае одобрение на
инвестиционен проект и не попада в приложение 1 на ЗООС.
Във връзка с
твърденията на жалбоподателите, че капацитетът на клетка 1 на депото е
изчерпан, за изясняване на този въпрос съдът възприема даденото от в.л. Д. С.
заключение, че към 25.10.2022г. обемът на депонираните отпадъци е 453 921
куб метра, което е под определения капацитет на клетка 1 - 663 190
т. и 538 366 куб.м., което се
потвърждава от представеното по делото и неоспорено от страните експертно
становище от инж. Лета Милева и инж. Ботьо Табаков (л. 10).
Безспорно по делото се установи, че преди
депонирането им отпадъците се измерват в тонове, а след депонирането им в куб.м.
като отчитането на обема и
теглото на депонирания отпадък се определя и от самия технологичен процес, при
който сметосъбиращите машини подлежат на претегляне, след което отпадъците
биват пресовани и депонирани, след което се измерват в кубични метри. Следва да
се отчете, че в един кубичен метър обем може да се съдържа различен тонаж
според плътността/обемното тегло на отделните видове отпадъци. Разликата между предвидения в комплексното
разрешително капацитет и обем на депото и реалния капацитет на клетката се
дължи на различието между депонираните отпадъци и вида на отпадъците, предвиден
в проекта на депото и отчетен при определяне на капацитета на клетката в
комплексното разрешително. От различното обемно тегло на видовете отпадъци произтичат
различията между прогнозните данни и действителните установените от експертите такива за обема и
капацитета на клетката. Наведените в жалбите доводи, че целенасочено се
използват различни мерни единици за депонирания отпадък, за да се въведат в
заблуждение контролните органи и обществеността съдът не намира за обосновани
при съобразяване на горните мотиви, като основание за това дават и изложените
аргументи в цитираното по-горе Решение от 2 юни 2022 година по дело
C‑43/21, което разглежда и прави преценка и на двата показателя.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличие на свободен обем на клетка 1, което предполага възможността за
депониране на по-голямо тегло отпадъци.
Що се отнася до наведените от жалбоподателя Д. доводи, че от началото на
експлоатация на депото през 2016 год. имотът му – семейно жилище изцяло се е
обезценил и той и семейството му били подложени на стрес от миризми, шум и
прах, идващи от експлоатацията на депото, съдът осъзнава това създадено
неудобство, но следва да бъде отчетено обстоятелството, че по дела с предмет
като настоящия обичайно си противостоят личен и обществен интерес, като е важна
възможността за постигане на баланс между двата интереса. В конкретния случай,
видно от преписката по провеждане на административното производство, макар
подложено на публичност, предложението не е било опонирано активно от местната
общественост, което по-скоро сочи на наличие на съгласие за запазване на
съществуващото положение, което не освобождава ответния орган и представляваната
от него институция да упражняват регулярен контрол по правилната експлоатация
на депото с оглед нормиране на отделяните неприятни миризми, шум и прах на място.
Наред с това
видно от съдържанието на оспореното КР съгласно условие 9.4 от него, мерките
които се прилагат за ограничаване замърсяването с интензивно миришещи вещества
са: ефективно уплътняване на отпадъците и експлоатация на ефективна система за
събиране и изгаряне на сметищния биогаз. Оспореното КР не предвижда изпускане
или заустване на инфилтрат в канализационна система или във воден обект, като
инфилтратът се отвежда единствено в ретензионен басейн, а неговият състав
подлежи на контрол веднъж на три месеца по време на експлоатацията на депото и
веднъж на шест месеца след закриването му (условие 10.1.1.1. и 10.1.2.2.). Съгласно
условие №12 Шум е предвидено: „Дейностите, извършвани на площадката, да се
осъществяват по начин, недопускащ предизвикване на шум в околната среда над
граничните стойности на еквивалентно ниво на шум.
Като взе
предвид фактическите установявания и достигнатите по-горе правни изводи съдът
достига до заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ, а съгласно ал. 4 когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за
които актът е благоприятен. Предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на осъществената
процесуална защита, както и направеното от процесуалния представител на
жалбоподателите възражение за прекомерност, на ИАОС следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., а заплатеното от Община Ямбол адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно, поради което и на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК същото трябва да се намали на 1 200 лв.
с включен ДДС, както и възнаграждение за изготвената СТЕ 1260,30 лв.
При преценка на въпроса
за прекомерността на разноските и определяне на техния окончателен размер,
съдът отчита като съществен предмета на спора. Касае се за оспорване на
производство по Закона за опазване на околната среда, при което в общ интерес
на всички страни е извършване на качествен и всеобхватен контрол на неговата
законосъобразност, доколкото решенията на една община следва винаги да са в интерес
на нейните граждани и най-малкото съмнение по отношение на един или друг нейн
акт или правно действие следва да бъдат проверявани.
От значение за определяне
размера на възнаграждението за процесуално представителство е и
обстоятелството, че заинтересованата страна разполага с правен отдел, чиито
служители разполагат с правни знания в съответната област, участвали са в
отделни фази от проведеното административното производство и са могли
качествено да отстояват позициите на община Ямбол и пред настоящия съдебен
състав.
Не на последно място при
определяне на съдебно-деловодните разноски съдебният състав взема предвид и
разпоредбата на чл.15а от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при
изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и
за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до
правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, именована „Достъп до
правосъдие“, според параграф предпоследен от която норма „Всяка подобна процедура следва да бъде честна, справедлива, своевременна
и да не бъде възпрепятстващо скъпа.“
Мотивиран от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
гр.Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение
„Движение с екологична насоченост“ със седалище и адрес на управление:
с.Дражево, ул.“Извън регулация“№1, общ.Тунджа, област Ямбол, ЕИК *********,
представлявано от Д.В.Д. против Решение №225-Н1-ИО-А0/08.02.2021 година на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. с адрес: *** против Решение
№225-Н1-ИО-А0/08.02.2021 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околна среда.
ОСЪЖДА Сдружение „Движение с
екологична насоченост“ със седалище и адрес на управление: с.Дражево, ул.“Извън
регулация“№1, общ.Тунджа, област Ямбол, ЕИК *********, представлявано от Д.В.Д.
и Д.В.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на Изпълнителна
агенция по околна среда съдебни разноски в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Движение с екологична
насоченост“ със седалище и адрес на управление: с.Дражево, ул.“Извън
регулация“№1, общ.Тунджа, област Ямбол, ЕИК *********, представлявано от Д.В.Д.
и Д.В.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на Община Ямбол съдебни
разноски в размер на 1200,00 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Движение с
екологична насоченост“ със седалище и адрес на управление: с.Дражево, ул.“Извън
регулация“№1, общ.Тунджа, област Ямбол, ЕИК *********, представлявано от Д.В.Д.
и Д.В.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на Община Ямбол съдебни
разноски за изготвяне на комплексна експертиза в размер на 1260,30 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: