РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Силистра , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
Секретар:Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200704 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят B. S., от гр.K., **********роден на ******* обжалва наказателно
постановление № 39-0000012/ 10.01.2020г. на Началника на ОО „АА”- гр.С. с което му е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин /
лева за извършено нарушение на чл.7, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и
НП.
Ответникът – ОО ”АА”- гр.С, надлежно уведомен, не се явява представител, не
депозира становище по делото, не изпраща проц.представител.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Жалбоподателят B. S., редовно призован чрез процесуалният си представител- адв.М.
П. при АК-Р., не се явява в съдебно заседание, не депозира становище по делото, не
изпраща проц.представител. Чрез жалбата си заявява, че моли съда да отмени изцяло
обжалваното от него НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.
1
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата П.П.-
актосъставител и Д.Й.- свидетел по акта, които се явиха лично и дадоха своите показания
добросъвестно, а съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по делото.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя B. S., съда счете, че
няма пречки за даване ход на делото и съобразно нормата на чл.61, ал.2 от ЗАНН даде ход
на делото, тъй като спорът е реализиран върху правната квалификация на нарушението за
което е бил наказан жалбоподателя и не се оспорва фактическата обстановка по делото.
Налице е искане от страна на жалбоподателя да сочи допълнителни искания в съдебно
заседание, но въпреки редовното призоваване не се явява, а фактическата обстановка по
делото може да бъде изяснена и чрез разпита на актосъставителя и свидетелят по акта. С
оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счете, че няма пречка да разгледа
делото и даде ход на същото в отсъствието на жалбоподателя B.S..
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
На 10.01.2020г. св. П. съвместно с колегата си- св. Й. били на работа в качеството им
на служители на ОО ”АА”- С. на път І-7 С.- Ш., на км 10+793, рампа за обслужване на
автомобили. Около 12,00 ч. спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1840”
с рег. № ******от категория N3, оборудван с дигитален тахограф марка „Coninental
1381.207000“ и прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№ ******, собственост на
C.T.U. L. и управляван от жалбоподателя B.S. по маршрут от гр. А., *******до гр. М.,
******** След като проверили документите на водача проверяващите служители
установили, че водачът- жалбоподател в настоящето производство извършвал обществен
международен превоз на товари / домати /, видно от Разрешително № ********** за
международен превоз на товари и задействан международна товарителница CMR от
08.01.2020г., като водачът на 16.12.2019г. е надвишили дневното време за управление с 129
минути, тъй като е управлявал 6 часа и 39 минути, видно от разпечатката от карта за
дигитален тахограф № 2654649385071000 на водача.
Предвид констатираните нарушения, св. П. изготвил АУАН № 268850/ 10.01.2020г.,
препис от който бил връчен на жалбоподателя чрез преводач от български на турски език,
упоменат в АУАН-ът. Въз основа на описания по-горе АУАН било изготвено и връчено на
жалбоподателя обжалваното от него НП № 39-0000012/ 10.01.2020г.
С оглед задължителните указания на Административен съд-С, визирани в Решение №
74/ 21.10.2020г. по КАНД № 67/ 2020г. чрез което е отменено Решение № 160/ 01.07.2020г.
по АНД № 44/2020г. по описа на РС-С. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, настоящия съдебен състав е изискал от АНО да предостави за нуждите на
административно –наказателното производство разпечатка от 16.12.2019г. на контролен
уред към AETR на управлявания от водача автомобил / въпреки, че същата е била налична и
2
в първоначалната документация, която е била приобщена към доказателствата по АНД №
44/2020г. по описа на РС-С/. Същата е била изпратена от АНО в срок и отново приобщена
към доказателствата по делото, с оглед изпълнение на задължителните указания на
Административен съд-С.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като същата изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, а по същество- и основателна по следните съображения:
АУАН № 268850/ 10.01.2020г. и обжалваното НП са издадени в съществено нарушение на
процесуалните правила:
Нарушението за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е било квалифицирано по чл.7, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ №
561/06г. и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Тези обстоятелства се отричат от жалбоподателя и същия
на практика оспорва установената фактическа обстановка, като изразява несъгласие с
наложеното му наказание и санкциониращите текстове от закона, които са приложени, като
ги счита за незаконосъобразни.
Видно от показанията на св. П., както и приложената на л. 11 Декларация от А.М.В., в
качеството й на преводач, назначен на със заповед РД-31-13/13.03.2019 г. от Изпълнителен
директор на ИА "АА" – С, на 10.01.2020 г., за времето от 14:00 часа до 18:00 часа, е
присъствала при връчването на АУАН № 268850 от 10.01.2020 г. и снемането на обяснения/
възражения от водача. След издаване на НП № 39-0000012 от 10.01.2020 г. е присъствала на
връчването им на лицето B.S., гражданин на Р. **********невладеещ български език, като е
превеждала от български език на турски език и обратно разговорите между служителите от
областен отдел "Автомобилна администрация" - С и лицето. Същата е удостоверила
верността на извършените преводи. Лицето B. S. е разбрал какво нарушение е извършил и
какво наказание му е наложено, както и че има право да обжалва НП в 7-дневен срок от
връчването му.
При горните фактически установявания, АНО е приел, че е нарушено задължителното
изискване от чл. 7, § 1 от Регламент № 561/2006, който съвпада като номерация и
съдържание с чл. 7 "Време на управление", т. 1 от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR/- Ратифицирана със закон, приет от 37-то НС на Р България /Обн. ДВ, бр. 28/95 г. /,
на 30.01.2019 г., защото от разпечатката на тахографа се установява, че водачът е управлявал
МПС-то общо 6 часа и 39 минути, като превишението е от 129 минути. Превишението е над
2 часа, което попада в санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП. Правото на
защита на турския гражданин- жалбоподател, в контекста на изискването на чл. 142 от НПК
- назначаване на преводач на незнаещия български език нарушител, още в старта на
административно-наказателното производство и декларацията на последния, че точно му е
преведено съдържанието както на АУАН, така и на издаденото по-късно, през същия ден,
3
НП е спазено. Деецът е разбрал за какво нарушение е образувано производството и какви са
вътрешните разпоредби, по които е санкциониран, както и реда за процесуална защита, вкл.
правото на обяснения по чл. 44 от ЗАНН и на обжалване на НП в 7-дневен срок от
връчването му.
Въпреки това обаче, настоящия съдебен състав счита, че още при съставянето на АУАН е
допуснато нарушение на административнонаказателните производствени правила, касаещи
нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба задължително с фактическото
обвинение следва да бъде предявено мястото и датата на извършване на нарушението, което
по отношение на мястото в случая, очевидно не е спазено. В резултат на това и доколкото е
установено, че извършваният превоз на товари е международен - от Т. до Р., преминавайки
през България, АНО е следвало да прецени изобщо приложимостта на Регламент (ЕО) №
561/06, защото двете крайни дестинации са в държави, които не са членки на ЕС, както и че
е нямало доказателства Т. да е страна по Споразумението за свободно икономическо
пространство. Освен това, АНО е следвало да установи, че липсват каквито и да е
доказателства за мястото на регистрация на товарния автомобил, защото посоченото
търговско дружество като негов собственик, със седалище в Република **********не може
да разреши горния въпрос, който несъмнено е с правно значение по делото.
Това е така, защото съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/06, последният се прилага,
независимо от страната на регистрация на МПС към превозите, извършвани в Общността;
между Общността, Швейцария и страните по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, какъвто не е процесният по делото превоз между Т. - Р. От
друга страна с чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/06 е нормирано, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в § 2, вместо
Регламента се прилага AETR за:
а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи по
АЕТR - за цялото пътуване, или за:
б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR - само за
частта на пътуването през територията на Общността или за страните по AETR.
След справка в официалния сайт на Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято
егида е изработена Европейската спогодба /AETR/, се установява, че страни по нея са както
България, на чиято територия е констатирано нарушението, така и **********и *****.
Следователно, определящото обстоятелство за приложимостта на горните разпоредбите по §
3 на чл. 2 от Регламента е мястото на регистрация на процесния товарен автомобил, което
като не е установено по делото от АНО, лишава съдебните инстанции от възможността за
преценка на приложимостта на Регламент № 561/06.
В същото време, непосочването на мястото на извършване на нарушението, ако все пак е
установена месторегистрацията на МПС-то / хипотетично би могло да се приеме, че същата
4
е била установена по показания на двамата разпитани в качеството на свидетели служители
на ОО“АА“- С, които удостоверяват, че регистрацията е била турска /, би могло да бъде
преодоляно с прилагане на разпоредбите на АETR, с които в максимална степен е
синхронизиран релевантния за случая Регламент (ЕО) № 561/2006, но и това не е така.
Отново и видно от разпита на двамата служители на ОО „АА“-С, разпитани в качеството им
на свидетели по настоящето административно-наказателно производство,
местоизвършването на процесното нарушение не би могло да бъде установено, тъй като
същото не е било извършено същия ден през който водача е бил спрян за проверката, а от
един от предходните 28 дни, които подлежат на проверка от органите на ОО“АА“. В тази
връзка не е установено с категоричност къде е местоизвършването на нарушението, нещо
повече- не би могло да бъде установено дори на територията на коя държава е било
извършено нарушението, тъй като такива данни не се съхраняват и не биха могли да бъдат
изведени от проверените документи на водача и МПС-то.
Следователно, налице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебната фаза от АНО, довели до прилагане на закон, за което не са били установени
съставомерни факти, а именно тези по чл.42, т.3 от ЗАНН, касателно място на извършване
на нарушението. По този начин и чрез липсата на установено местоизвършване на
нарушението е нарушен и друг основен принцип на ЗАНН, а именно нормата на чл.59, ал.1
от ЗАНН, съобразно който НП подлежат на обжалване пред районния съд в района на който
е било извършено или довършено нарушението. Липсата на установено по надлежния ред
местоизвършване на нарушението, препятства съда да прецени дали е местно компетентния
съд, който следва да разгледа жалбата срещу обжалваното НП, въз основа на която е било
образувано настоящето административно-наказателно производство, а за спазването на тези
разпоредби съда следи служебно. Производството не може да бъде препратено и на друг
съдебен орган, тъй като както стана ясно от изложеното по-горе няма категорично данни и
доказателства за това къде точно е било извършено нарушението и такива не биха могли да
бъдат налични с оглед проверените документи на водача и МПС-то от страна на органите на
ОО“АА“. В тази насока са и показанията на двамата служители на ОО“АА“-С., разпитани в
качеството им на свидетели. По този начин се препятства възможността да се прецени дали
нарушението е било извършено на територията на Общността или на страни, които са
договарящи по AETR, независимо, че курсът изпълняван от жалбоподателя към момента на
проверката е бил *******- *******, като и двете държави са страни по AETR, но липсва
абсолютно всякаква информация и не са налице каквито и да е данни или доказателства
какъв курс и на територията на коя държава изобщо е бил осъществяван от водача-
жалбоподател в настоящето производство към 16.12.2019г.
Тежестта на доказване в административнонаказателния съдебен процес нормативно е
възложена на АНО, а съобразно нормата на чл. 13 и чл. 14 от НПК, настоящия съдебен
състав е в обективна невъзможност служебно да изясни всички тези факти с правно
значение, тъй като субект на процесната отговорност е турски гражданин, чиито адрес не е
5
установен от АНО, нито са приложени заверени копия от цитираните от същия орган
разрешително № ********** за международен превоз на товари и международна
товарителница CMR от 08.01.2020г., в които е възможно да се съдържа информация за
мястото на регистрация на товарния автомобил. Още по-прецизни биха били действията на
АНО ако беше направил и приложил по преписката заверено копие от Свидетелството за
регистрация на МПС. Въз основа на изложените по-горе факти е видно и, че мястото на
извършването на нарушението също не е било установено, а същото и не би могло вече да
бъде установено с категоричност, тъй като жалбоподателя е турски гражданин и не се
намира на територията на страната ни. След като нищо от това не е сторено, се установява
съществена липса на факти, които са от значение за реализиране на възведената
административнонаказателна отговорност.
Следователно, основателно е оплакването в жалбата за неправилно приложение на закона, в
контекста на непълно установените факти по делото, необходими за попълване на
фактическия състав на релевираното административно нарушение. В този смисъл е
съдебната практика, включително и тази на Адм.съд-С / Решение № 88 от 15.10.2019 г. на
АдмС - С по к. а. н. д. № 85/2019 г. /.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 39-0000012/ 10.01.2020г. на
Началник на ОО ”АА”-гр. С, издадено въз основа на АУАН № 268850/ 10.01.2020г. с което
на основание чл.93б, ал.4, т.3 от ЗАвП на B.S., турски гражданин от гр.K., Република
**********роден на*******е било наложено административно наказание- глоба в размер на
1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.7, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от
Регламент № 561/06г. на ЕС и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд-С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6