Решение по дело №8/2014 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……/16.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 8 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

„Сити Груп 1" ЕООД – Стара Загора е предявил против А.Г.И. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 27 600 лв. съгласно допуснатото с определение от 20.12.2013 г. изменение на иска.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2008 г. ответницата А.Г.И. е получила в заем от „Сити Груп 1" ЕООД сумата от 27 600 лв., в полза на кого е учредила договорна ипотека с НА № 184, т. ІІІ, н. д. № 402 от 2008 г. на Нотариус № 78 – Нели Тончева върху свой недвижим имот. Според нотариалния акт ответницата се задължила да върне получената в заем сума на единадесет равни месечни вноски всяка от по 1050 лв., считано от 05.01.2009 г., а последната в размер на 16 050 лв. на 05.12.2009 г. В договора е уговорено, че неплащането на която и да е месечна вноска цялото вземане става предсрочно изискуемо. Тъй като в уговорения срок ответницата не е върнала получената в заем сума иска да бъде осъдена да върне същата ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.   

Ответницата А.Г.И. оспорва предявения иск, като твърди, че не е получавала от ищеца претендираната сума, като наред с това поддържа възражение за изтекла погасителна давност.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД и има за предмет вземане на „Сити Груп 1" ЕООД към ответницата А.Г.И. в размер на 27 600 лв., произтичащо от договор за заем. Основателността на иска е обусловена от установяване на следните факти: наличие на съглашение между страните за предоставяне в заем на определена парична сума, реалното предаване на същата на заемателя, като за уважаване на иска е необходимо да е настъпила изискуемостта на вземането.

Договорът за заем е неформален договор, тъй като за валидността му законът не поставя изискване сключването му да бъде обективирано в специална форма. Освен неформален заемът е и реален договор, тъй като освен постигането на съгласие е необходимо парите да са предадени на заемателя.

По настоящето дело не е представен сключен между страните договор за заем за процесната сума. За наличието на такъв следва да се съди от приетия като доказателство НА № 184, т. ІІІ, д. № 402/ 2008 г., с който ответницата А.Г.И. е учредила договорна ипотека в полза на ищеца като обезпечение на предадената в заем сума от 27 600 лв. по договор за заем от 05.12.2008 г. Данни за сключен между страните договор за заем се съдържат и в заключението на в. л. Елмон Дайлерян, което не е оспорено от страните, която лично е констатирала, че в материалите по сл. д. № 109 – С/ 2013 г. на ОСлО при ОП – Стара Загора се намира оригинал на договор за заем от 05.12.2008 г. между П.И.П. като пълномощник на заемодателя „Сити Груп 1" ЕООД и А.Г.И. за сумата от 27 600 лв., в който е посочено, че посочената сума е получена на ръка от заемателя. Видно от заключението договорът за заем е подписан само от заемателя А.Г.И., но това не го прави невалиден, тъй като, както се отбеляза по – горе, договорът за заем е неформален и може да се сключи и в устна форма. От друга страна подписът под договора на ответницата е доказателство за това, че сумата реално е получена от нея. Фактът на получаване на процесната сума се доказва по несъмнен начин от отбелязаното в нотариалния акт, в който изрично е посочено, че ищецът чрез пълномощника си П.И.П. е предоставил в заем на ответницата сумата от 27 600 лв., която е получила на ръка към момента на сключване на договора за заем. В тази част нотариалният акт има характера на свидетелстващ документ, удостоверяващ с материална доказателствена сила факта на предаване на парите. Доказателствената му сила в тази част не бе оспорена от ответницата и съответно не се ангажираха доказателства, опровергаващи посоченото в него. Косвено доказателство за това, че посочената в нотариалния акт сума от 27 600 лв. е предадена на ответницата, е представеният Разходен касов ордер от 04.12.2008 г. (л. 56), в който е посочено, че сумата от 27 000 лв. е предадена на пълномощника на „Сити Груп 1" ЕООД П.И.П. за учредяване на договорна ипотека със заемател А.Г.И.. Относно направеното от третото лице помагач П.П. оспорване на положения от него подпис в РКО назначената по делото съдебно – графологична експертиза дава заключение, че името П.И.П. вероятно е изпълнено от същото лице, като съмненията на вещото лице произтичат единствено от краткостта на ръкописния текст, но е категорично, че няма различие в идентификационните признаци, отразени в изследвания текст и сравнителния материал. Твърдението на третото лице – помагач П.П., че не е получил процесната сума от ищцовото дружество и не я е предавал на ответницата, представлява защитна позиция, която се опровергава от доказателствата по делото. Предвид изложеното следва да се приеме за установено, че между страните по делото е сключен договор за заем за сумата от 27 600 лв., която сума е предадена на ответницата А.Г.И.. Констатациите на вещото лице, че сключеният между страните договор за заем не е отразен в счетоводството на ищцовото дружество, не могат да обосноват извод в противната насока, а именно, че такъв не е сключен.

Според посоченото в нотариалния акт срокът за връщане на заетата сума е до 05.12.2009 г. Касае се за срок в полза на длъжника, след изтичането на който вземането става изискуемо. Липсват данни ответницата да е изплатила цялата или част от претендираната сума, поради което предявеният иск следва да се уважи в пълния предявен размер от 27 600 лв. Поддържаното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност съдът намира за неоснователно, тъй като от настъпване на изискуемостта на спорното вземане на 05.12.2009 г. до датата на подаване на исковата молба – 30.04.2013 г. не е изтекъл предвидения в закона (чл. 110 ЗЗД) 5 – годишен давностен срок. За процесното вземане е неприложима 3 – годишната погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, тъй като вземанията за заем не са включени в приложното поле на цитираната норма. Макар и да се дължи на части вземането на заемодателя не е за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане, като договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи  (в този см. Решение № 28/ 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/ 2011 г., ІІІ г. о.). Кратката тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД е приложима за вземанията за лихви, които обаче не са предмет на настоящия иск.

С оглед изхода на спора ответницата А.Г.И. следва да заплати на ищеца „Сити Груп 1" ЕООД направените по делото разноски за ДТ и адвокат в размер на 3332 лв. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА А.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Сити Груп 1" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Трети март” № 11 ет. 5, ап. 13 сумата от 27 600 лв., дължима по Договор за заем от 05.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 30.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 3332 лв.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца П.И.П..

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      Съдия: