РЕШЕНИЕ
№ 2001
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110111936 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от И. А. Х., ЕГН
**********, с адрес гр.*** срещу „*** със седалище и адрес на управление:
***
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 вр. чл.124 ГПК вр. с чл.117,
ал.2 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че И.
А. Х. от гр.***, ЕГН **********, с адрес гр.*** не дължи на *** със седалище
и адрес на управление:***сума в размер на 17 728,83 лева, от които сумата в
размер на 13 801,40 лева - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от ***г., сума в размер на 1989,76 лева - договорна лихва за
забава за периода от 28.12.2009г. до 26.11.2010г., сума в размер на 1015,01
лева такса закъснение считан от 28.12.2009г. до 26.11.2010г. в едно със
законната лихва върху главницата, считана от датата на подаване на
заявлението - 26.11.2010г., сумата в размер на 336,13лева - държавна такса по
Ч.ГР.Д. № 18 655/2010г. по описа на XXXIV-ти състав на ВРС, сумата в
размер на 586 лева юристконсултско възнаграждение, за които суми срещу
ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18655/2010г. на РС Варна
и е образувано изп.д. №*** на ЧСИ *** което е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че със Заявление вх.№
29747/26.11.2010г. по Чл.417 от ГПК ищецът „***" ЕАД ЕИК № ***
депозирала искане за осъждане на кредитополучателя: Д. Н. С. ЕГН
1
**********, с адрес: гр.*** и поръчителите: А. А. А. ЕГН ********** с адрес:
гр.***И. А. Х. от гр.Варна ЕГН ********** с постоянен адрес гр.**** и Ф. О.
Т. ЕГН*** с адрес: гр*** да заплатят солидарно на банката следните суми:
1. Сумата в размер на 4 375,45/четири хиляди триста седемдесет и
пет лева и четиридесет и пет стотинки/, главница за периода от 05.10.2006г.
до 17.05.2010г..
2. Сума в размер на 695,97/шестотин деветдесет и пет лева и
деветдесет и седем стотинки/ - договорна лихва върху главницата считано от
11.08.2009г. до 17.05.2010г..
3. Сума в размер на 335,50/триста тридесет и пет лева и петдесет
стотинки/ такси закъснения считан от 11.08.2009г. до 17.05.2010г. - дължима
съгласно извлечение от счетоводните книги на банка „*** към 17.05.2010г.
4. Сумата в размер на 410,35/четиристотин и десет лева и тридесет и
пет стотинки/ - съдебно деловодни разноски, представляващи държавна такса
по Ч.ГР.Д. № 7288/2010г. по описа на XXV-ти състав на ВРС и
юристконсултско възнаграждение.
На 29.11.2010г. е образувано Ч.ГР.Д. № 18655/2010г. по описа на XXXIV-
ти състав на ВРС, по което на 29.11.2010г. е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по ЧЛ.417 от ГПК за
горепосочените суми.
На 29.11.2010г. е издаден и изпълнителен лист въз основа на издадената
Заповед за изпълнение на парични задължения.
С молба вх.№ 597 от 07.02.2011г. на кредитора - Банка „***"ЕАД и на
основание издадения изпълнителен лист, ЧСИ *** с рег.№*** с район на
действие ОС-Варна образува изп.д. №***
Извършвани са изпълнителни действия. Процесните вземания са
цедирани на „***"ЕАД ЕИК *** до ЧСИ *** по изп.д. №***, след което на
„***"ЕООД ЕИК ***, което дружеството е конституирано като Взискател по
делото. Със Съобщение изх.№***г. по описа на ЧСИ *** по изп.д. №*** до
„***, който е последен Взискател, е уведомен, че изп.д. №*** на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК спрямо солидарните длъжници: Д.Н. С., А. А. А., И. А.
Х. и Ф. О.» Т. е прекратено, като дата последно изпълнително действие
прекъсващо давността е посочена 11.05.2012г. За последно изпълнително
действия спрямо всеки един от солидарните длъжници са посочени конкретни
дати както следва: за Д. Н. С - 26.02.2011г.; за А. А. А. - 12.02.2011г; за И. А.
Х. - 12.12.2011г.; и за Ф. О. Т. - 11.02.2011г.
За прекратяване на изп.д. №**** на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК от
ЧСИ *** със Съобщение изх.№***г., на 15.04.2019г. е уведомен длъжникът
И. А. Х..
Твърди се, че процесните вземания са погасени с изтичане на 5-годишна
давност на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество.
В него се твърди, че предявените искове са недопустими поради липса на
правен интерес.
Признава, че процесните вземания са погасени по давност.
Твърди, че не е давал повод за завеждане на иска и кани ищецът да
получи оригинала на изпълнителния лист въз основа, на който е образувано
изп.д. №*** или да посочи адрес, на който да му бъде изпратен.
Признава иска. В случай, на уважаване на иска се иска разноските по
делото да бъдат оставени в тежест на ищеца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се
явяват и не изпращат представител. Ищецът чрез процесуалния си
представител в писмена молба обосновава правния си интерес от предявените
искове и предвид направеното признание от ответника моли за произнасяне
на решение при признание на иска. Ответникът чрез процесуалния си
представител поддържа направеното признание и моли в негова тежест да не
се възлагат разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване
на исковете.
Съдът приема за установено следното:
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявените искове,
предвид наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, с който той
би могъл да инициира ново изпълнително производство.
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 вр. чл.124 ГПК вр. с чл.117,
ал.2 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че И.
А. Х. от гр.***, ЕГН **********, с адрес гр.*** не дължи на „*** "ЕООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.*** сума в размер на 17
728,83 лева, от които сумата в размер на 13 801,40 лева - главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 10.05.2006г., сума в размер на 1989,76
лева - договорна лихва за забава за периода от 28.12.2009г. до 26.11.2010г.,
сума в размер на 1015,01 лева такса закъснение считан от 28.12.2009г. до
26.11.2010г. в едно със законната лихва върху главницата, считана от датата
на подаване на заявлението - 26.11.2010г., сумата в размер на 336,13лева -
държавна такса по Ч.ГР.Д. № 18 655/2010г. по описа на XXXIV-ти състав на
ВРС, сумата в размер на 586 лева юристконсултско възнаграждение, за които
суми срещу ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18655/2010г.
на РС Варна и е образувано изп.д. №*** на ЧСИ Илияна Станчева, което е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съдът намира, че в
настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.
237, ал.1 от ГПК.
Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявените
искове. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
3
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на
страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и правната
квалификация на предявените искове, като те не са възразили. С оглед
направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства
– разпореждане от 29.11.2010 г. по описа на ВРС, 34 състав по ЧГД №
18655/2010 г., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 29.11.2010 г., съобщение от ЧСИ *** по изп.д.
№ *** с изх.№ 7061/10.04.2019г., съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат уважени.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение
при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага
мотиви относно признатите права.
Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл.
78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай безспорно е налице признание на иска, но липсва втората
предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да
не е дал повод за завеждане на иска. В конкретния случай наличието на
изпълнителен лист в полза на ответника, конституирането му като взискател
по перемираното изп.д.№ *** на ЧСИ ***са обосновали интереса на ищеца от
предявяване на настоящите искове. Поради това съдът намира, че ответникът
е дал повод за завеждане на иска. С оглед на това чл. 78, ал. 2 от ГПК е
неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата за сторени разноски
от ищеца те са следните: 709,16 лева – държавна такса по исковото
производство, адвокатско възнаграждение в размер на 1995 лева. Ответникът
е направил в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е
минималният такъв според материалния интерес на делото и разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/01.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поради това на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на
2704,16 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 вр. чл.124 ГПК вр. с
чл.117, ал.2 от ЗЗД, че И. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр*** не дължи на
„*** със седалище и адрес на управление: гр.**** сума в размер на 17 728,83
лева, от които сумата в размер на 13 801,40 лева - главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 10.05.2006г., сума в размер на 1989,76 лева -
4
договорна лихва за забава за периода от 28.12.2009г. до 26.11.2010г., сума в
размер на 1015,01 лева такса закъснение считан от 28.12.2009г. до
26.11.2010г. в едно със законната лихва върху главницата, считана от датата
на подаване на заявлението - 26.11.2010г., сумата в размер на 336,13лева -
държавна такса по Ч.ГР.Д. № 18 655/2010г. по описа на XXXIV-ти състав на
ВРС, сумата в размер на 586 лева юристконсултско възнаграждение, за които
суми срещу ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18655/2010г.
на РС Варна и е образувано изп.д. №*** на ЧСИ ***, което е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „*** "ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.*** да заплати на И. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата от
2704,16 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5