Определение по дело №604/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 549
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20201800500604
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 54925.09.2020 г.Град София
Софийски окръжен съдI Въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20201800500604 по описа за 2020 година
С разпореждане № 332 от 31.07.2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 448/2020 г. по описа на РС – гр. Самоков е отхвърлено заявлението
на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК срещу Т. П. Н. в частта му за сумата 1 309. 66
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2018 г. –
03.07.2020 година.
За да отхвърли заявлението за тази сума, районния съд е приел,
че по силата на действащата към датата на подаване на заявлението
разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. (ЗМДВИПОРНС), лихви за забава не
се начисляват не само за периода на действие на извънредното
положение (13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.), но и два месеца след това,
т.е. до 13.07.2020 г., включително.
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК,
вр. чл. 418, ал. 4 ГПК и е образувано по частна жалба на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД срещу горното разпореждане.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда го отмени
и да разпореди на РС – гр. Самоков да издаде заповед за незабавно
изпълнение за процесната сума, както и да му присъди разноските
пред въззивния съд. Излага съображения, че извлечението от
счетоводни книги, на което основава заявлението си, е редовно от
външна страна и съдържа достатъчно данни за индивидуализация на
1
длъжника и вземането, като отговаря на всички изисквания на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ. Твърди, че не е начислявано обезщетение за забава за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 година. Изтъква, че има
качеството на банка и е лицензиран като такава. Прави извод, че за
него е приложима разпоредбата на чл. 2 от този закон, поради което
не се прилага ограничението по чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление на
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Т. П. Н. за
вземания по договор за потребителски кредит №
**********/08.10.2018 год., за което е представен документ по чл.
417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.
Заявителят твърди, че клиентът не изпълнил задълженията си за
заплащане на погасителните вноски по договора и е изпаднал в забава,
като към момента на подаване на заявлението му дължи 10 415. 80 лв.
– главница; 4 149. 01 лв. – договорна лихва за периода 15.11.2018 г. –
04.06.2020 г.; 1 309. 66 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.11.2018 г. до 03.07.2020 година. Претендира да се издаде заповед за
изпълнение за тези суми, ведно със законната лихва върху главницата
за период от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Изрично сочи, че за периода на обявеното извънредно положение от
13.03.2020 год. до 13.05.2020 год. по договора за кредит не е
начислявана лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава
заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
с добрите нрави. Районният съд е приел, че по отношение на
процесната сума е налице такова противоречие, поради което е
отхвърлил заявлението в съответната му част. Настоящият съдебен
състав намира, че такова противоречие няма поради следните
съображения.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (в първоначалната му
редакция, в сила от 13.03.2020 г.) до отмяната на извънредното
положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
2
задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Според
изменението на този текст от закона с ДВ. бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г., до отмяната на извънредното положение при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
банки и финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или
трети лица и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. След
отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г. законът отново
е изменен, като съгласно редакцията му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г., до два месеца след отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните
дружества на банките, включително когато вземанията са придобити
от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват
лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение. Това е и актуалната редакция на чл. 6 от закона, която е
действала към момента на подаване на заявлението, както и към
настоящия момент. Тълкуването на точния й текст налага извод, че
забраната за начисляване на лихви за забава върху непогасени в срок
задължения от частноправни субекти по договори за кредит,
предоставени от банки, е съществувала само за периода на
извънредното положение (13.03.2020 г. - 14.05.2020 г.), но не и за
двумесечен период след отмяната му. За този период ЗМДВИПОРНС
въвежда ограничение за начисляване на лихви за забава само на
длъжници по договори за кредит, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, но не и от
банки. Неправилно районният съд е приел, че забраната по чл. 6 от
закона да се начисляват лихви за забава до два месеца след отмяна на
извънредното положение е приложима и спрямо процесното
обезщетение, което обхваща и периода 14.05.2020 г. - 14.07.2020
година. Както се спомена по- горе, забраната по чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС (ред. Д.В. бр. 44, в сила от 14.05.2020 год.) в
3
настоящата си редакция не е приложима спрямо банките. Тъй като
заявителят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а не
финансова институция по чл. 3 от този закон, посочената забрана е
неприложима спрямо него.
Ето защо обжалваното разпореждане е неправилно и следва да
бъде отменено, а делото – да се върне на районния съд за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за процесната сума.
С оглед изхода на делото и направено искане в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски,
каквито се установяват в размер на 15 лв. – държавна такса за
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 332 от 31.07.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 448/2020 г. по описа на РС – гр. Самоков, с което е
отхвърлено заявлението на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу Т. П. Н. в
ЧАСТТА относно сумата 1 309. 66 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 15.11.2018 г. – 03.07.2020 г., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на основание
чл. 417 ГПК по заявлението на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу длъжника Т. П.
Н. за сумата 1 309. 66 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 15.11.2018 г. – 03.07.2020 г., както и за сумата от 15.00 лева –
разноски по делото пред въззивния съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Самоков за фактическото
издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителения
лист.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5