№ 1139
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110168660 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от А. М. Л., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС съдебен
адрес: АДРЕС, Адвокатско дружество “М”, чрез адв.А. Ц. А. срещу Е. Л. Х., ЕГН
**********, съдебен адрес: АДРЕС, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с
нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2022 г.
от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от А. М. Л., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС, Адвокатско дружество “М”, чрез адв.А. Ц. А. срещу
Е. Л. Х., ЕГН **********, съдебен адрес: АДРЕС, с която се моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че спрямо нея съществува вземане в размер
на 7347.40 лева - неизплатена наемна цена за периода от 12.06.2019 г. до 10.09.2021 г.,
ведно със законната лихва от 19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата и
1526.35 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 18.08.2022г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №45295/2022 г. на СРС.
Сочи се, че с Решение № 20034523 от 09.05.2022г. по гр.д.№ 17721/2019г. на
СРС, 118 с-в, влязло в законна сила, във връзка с Решение № 20058240 от 19.09.2022г. по
гр.д.№ 17721/2019г. на СРС, 118 с-в, е определена наемна цена за Е. Л. Х., ЕГН **********,
на основание чл. 57, ал.2 от СК, за използване на недвижим имот, собственост на А. Л.-
апартамент *** находящ се в АДРЕС, състоящ се от една стая, дневна, столова с кухненска
ниша и други сервизни помещения, с площ от 70.18 кв.м., както следва:
1. за периода от 26.03.2019г. до 31.12.2019г. -1/2 от 578 лева
2. за периода от 01.01.2020г. до настъпване на основание за прекратяване
1
ползването на жилището - 1/2 от 544 лева.
Твърди се, че на 08.09.2021 г. Л. е получил от Х. пратка № ********** от „ЕЕ”
ООД, в която се съдържа Предавателен протокол от 03.09.2021 г., в който Х. подробно
описва обзавеждането на въпросния апартамент, което предава, както и това, че са платени
всички комунални разходи до момента на предаването. С пратката са върнати и два
комплекта ключове от имота, които се предават, с които е възстановено владението на Л.
Поддържа се, че от 12.06.2019г. до момента на връщане на владението на имота
на Л. на 10.09.2021г., когато той сменил ключалката, Х. е ползвала имота, но не е заплащала
дължимия се наем за ½ ид. част от семейното жилище, определен с влязло в сила съдебно
решение.
Представени са писмени доказателства.
В случай че ответникът оспори размера на сумите, се иска да бъде назначена
съдебно - счетоводна експертиза, която да установи какъв е размера на наема за процесния
период, както и какъв е размерът на законната лихва за посочените в таблицата/л. 3-4 от
делото/ главници до подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
(19.08.2022 г.).
Иска се да бъдат допуснат до разпит следните свидетели при режим на
призоваване за установяване дали Х. е ползвала със сина си процесния имот, за времето през
което се претендира наем: 1. А. А Л., ЕГН ********** - син на А. М. Л., който е живял в
апартамента. 2. КЛР и ЗЗВ А., които са посочени като свидетели, при подписване на
предавателния протокол. 3.Р. П. К., ЕГН **********, който е посочен като домоуправител
на въпросната сграда, с адрес за призоваване АДРЕС
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор по исковата молба, с който се оспорва иска.
Не се оспорва, че е определен размер на наем за периода от 26.03.2019 г. до
31.12.2019 г. – 1/2 от 578 лева и за периода от 01.01.2020 г. до настъпване на момента на
преустановяване ползване на жилището – 1/2 от 544 лева.
Сочи се, че имотът е бил заключен от ответницата на 03.09.2021 г,. и е съставен
предавателен протокол. Твърди се, че тя не е била единствен ползвател на жилището, а
законен ползвател на имота без заплащане на наем е бил синът на ответницата и ищеца - А.
А Л., който след проведен разговор с ищеца е взел решение да преустанови ползването.
Поддържа се, че е недоказано, че ответницата е ползвала в процесния период- от 12.06.2019
г. до 10.09.2021 г.
Твърди се, че предавателния протокол не доказва ползване от страна на
ответницата, а е действие по предаване на имота от името на нейния син на ищеца. Сочи се,
че от 03.09.2021 г. ищецът е имал достъп до имота и само по негово желание е установил
владение едва на 10.09.2021 г.
2
Твърди се, че ответницата се е преместила да живее в друго жилище на
23.06.2020 г. с адрес: АДРЕС
Въвежда се твърдение, че наемното правоотношение е прекратено ex lege на
основание чл. 229, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД на 19.10.2020 година – 10 години след влизане в а
сила на бракоразводното решение между страните № 8899/2010 г. - 19.10.2010 година, а след
тази дата законов ползвател по силата на бракоразводното решение останал единствено сина
на ищеца и ответницата А. А Л.. Със същите аргументи се излагат доводи за недопустимост
и неоснователност на исковата претенция за периода от 20.10.2020 г. до 10.09.2021 г.
Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава, като се сочи, че липсва
отправена покана преди връчването а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.10.2022
г.
Прави се възражение за погасяване по давност на за претенцията за главница за
периода от 12.06.2019 г. до 21.08.2019 г. и за лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до
18.10.2019 г.
При условие на уважаване на исковата претенция се прави възражение за
прихващане със сумите:
-736.81 лв. – недължимо платена сума от ответницата на ищеца. Сочи се, че
ответницата е извършила плащане на сумата от 6309 лева за погасяване на установени с
Решение № 20034523 от 09.05.2022 г. по гр. дело № 17721/2019 г., 118 състав по описа на
СРС, вземания на ищеца в общ размер от 5 572.19 лева, като платената горница в размер на
736.81 лева е без основание.
- 575 лв. – заплатени от ответницата разходи за общите части на процесния
апартамент- собственост на ищеца, ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Сочи се, че ответницата е заплащала разходите,
дължими от ищеца, като го е поканила да й бъдат възстановени с предавателния протокол,
получен от него на 08.09.2021 г.
Прави се искане за отвод на съдията-докладчик с мотиви, че съдът е „допуснал
ход на искова молба“ и е издал обезпечителна заповед по формулирано от ищеца искане за
обезпечение, като в исковата молба ищецът е посочил адрес, различен от посочения такъв
във възражението а ответницата по чл. 414 ГПК. Изразява се съмнение в това, че въпреки
високата натовареност на съда по депозира искова молба незабавно е образувано дело и е
налице произнасяне по искане за обезпечение без надлежно да са проверени от съдебния
състав обстоятелствата и фактите, твърдяни от ищеца.
Твърди се, че на 30.12.2021 година ответницата е извършила банков превод към
ищеца Л., в размер на 7 347.40 /седем хиляди триста четиридесет и седем лева и
четиридесет стотинки/, представляващи претендирана главница по настоящия иск. Сочи се,
че с този факт е отпаднала нуждата от наложената обезпечителна мярка. Сочи се, че
извършеното плащане не е правопогасяващ юридически факт и не води до признаване на
3
иска.
Прилагат се писмени доказателства.
Сочи се, че исканият от ищеца да бъде призован като свидетел А. А Л. живее в
Нидерландия, както и че не разполага с лични данни на свидетелите Кети Рускова и Здравка
А..
По искането за отвод: Основанията за отвод, посочени в чл. 22, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4
и т. 6 от ГПК, предполагат наличие на личен имуществен или неимуществен интерес от
изхода на дело Участието на съдията-докладчик при постановяването на съдебни актове по
молба за обезпечаване на предявените искове не съставлява основание за отвод по чл. 22, ал.
1, т. 1 – т. 5 ГПК и не поражда основателно съмнение в безпристрастието на настоящия
състав /чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК/. Не съществува законова забрана съдия да се произнесе по
молба за обезпечение на иска и да участва при решаване на делото, като следва да се
изтъкне, че по искането за обезпечението на предявен иск се произнася съдът, пред който
делото е висящо /чл. 389, ал. 1 ГПК/. Изразеното в определението по чл. 389 ГПК становище
по предявените искове би могло да създаде съмнения в безпристрастността на съдията-
докладчик. Това становище, като част от преценката за основателността на молбата за
допускане на обезпечение на предявените искове, има за предмет допустимостта и
вероятната основателност на предявените искове./ в т.см. Определение № 52 от 27.03.2019 г.
по т. д. № 2845 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/ Поради това е
изключено от него да се изведе предположение за предупреденост и съмнение в
безпристрастието на съдията докладчик. Липсва основание за отвод по посочените
съмнения за незабавно произнасяне, дотолкова доколкото съгласно чл. 395, ал. 2 ГПК
молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й. В процесния случай
съобразно вътрешните правила на съда и подаването на искова молба съдържаща искане за
обезпечение след 16.00 ч. на 16.12.2022 г. исковата молба е образувана в дело на следващия
работен ден -19.12.2022 г./ дейност към която конкретния съдия-докладчик няма
касателство/ и след образуването на делото е налице незабавно произнасяне. Недоволството
на ответницата от наложената обезпечителна мярка не може да се разреши чрез отвод на
съдията, постановил неблагоприятен за страната съдебен акт. Ако се приемат аргументите
на молителя и съдът се отведе, би означавало, че съставът на съда, който разглежда едно
производство, не е предубеден от изхода на спора само ако уважава исканията на страната,
която прави искането за отвод. Пътят за защита на ответницата намира своето основание в
разпоредбите на чл. 396 и чл. 402 ГПК, като съдът своевременно след докладването е
администрирал отговора на исковата молба, в който е инкорпорирано за отмяна на
допуснатото обезпеченеие при спазване на процедурата по чл. 402, ал. 1 ГПК. Мотивиран от
горното съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Л. Х. за отвод на съдията -
докладчик по делото.
4
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че с влязло в сила решение е определен на основание чл. 57, ал.2 от СК,
месечен за използване на недвижим имот, собственост на А. Л.- апартамент *** находящ се
в гр.София, ж.к. както следва: 1. за периода от 26.03.2019г. до 31.12.2019г. -1/2 от 578 лева,
2. за периода от 01.01.2020г. до настъпване на основание за прекратяване ползването на
жилището - 1/2 от 544 лева.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно наемно
правоотношение между страните, породено от възлагане на семейното жилище на
ответницата след развода, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми поради ползване на
собствения му имот от страна на ответницата на соченото основание, както й поставянето на
ответницата в забава.
Ответницата следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да
опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатила исковите
суми.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност компенсаторните
възражения за прихващане на ответницата.
Правната квалификация на възражението, с което се иска прихващане между
претенцията на ищеца в размер на 7347.40 лева и претенцията на ответника за сума, платена
без основание в размер на 736.81 лева, до размера на по-малкото е чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ответницата е да установи, че е заплатил на ищеца сумата от 736.81
лева.
-В тежест на ищеца е да установи, че полученото от него имущественото благо не
е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместването на
благата, което му дава право да задържи полученото.
5
Правната квалификация на възражението, с което се иска прихващане между
претенцията на ищеца в размер на 7347.40 лева и претенцията на ответницата за разходи за
общите части на процесния апартамент- собственост на ищеца в размер на 575 лева, до
размера на по-малкото е чл. 59 от ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
Ответницата следва при условията на пълно и главно доказване да установи
неоснователното обогатяване на ищеца за сметка на ответницата, връзката между
обедняването и обогатяването и размера на сумата, с която е обедняла. Ищецът следва да
установи, че имущественото разместване е с правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА на ответника разпит на свидетеля Р. П. К., ЕГН **********, с адрес
за призоваване АДРЕС при режим на призоваване.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 50 лева, вносим в едноседмичен срок по
депозитната сметка на СРС, като свидетелят да се призове след представяне на квитанция за
внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, в случай, че поддържа искането си за разпит при режим на
довеждане на другите посочени в исковата молба свидетели следва да посочи адрес за
призоваване.
УКАЗВА на ответницата, че за обстоятелството относно движението на пратка
на „Е“ би могло да й бъде издадено съдебно удостоверение при представяне на проект на
същото и заплащане на държавна такса в размер на 5 лева.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
6
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7